Р
Е Ш Е Н И Е
№ 793 /29.11.2019 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Втори наказателен състав
на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Даниела Николова
секретар:Елена Драганова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1219 по описа за
Производството е образувано по искова молба от ТатянаЛюбомирова С. срещу Н.В.С. с правно основание чл. 49, ал. 1 и чл.53 от СК.
Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на
08.11.1992г.,
от който имали пълнолетна дъщеря .
Първоначално живеели в жилище на родителите на ответника ,след което си
закупили свое жилище на адрес :гр.Хасково,ул.“Младежка“ №44.Преди около 3-4
години ответникът започнал да монтира камери за наблюдение в дома ,лекия
автомобил и заведението ,в което работила ,а от една година започнал да
проявява и неоправдано недоверие към ищцата
.Следял непрекъснато камерите в заведението ,подслушвал телефона й ,като
ежеминутно контролирал целия живот на ищцата. Опитала се да проведе разговори
,с които да убеди ответника да се откаже от тези си действия ,но вместо това
той пристигнал в заведението,където работила
и направил скандал пред клиенти. Това поведение на ответника принудило
ищцата да напусне семейното жилище и да отиде да живее при родителите си в
гр.Кърджали ,тъй като не можела да издържа на този психически тормоз. Предвид изложеното се
иска от съда да постанови решение, с което бракът на страните да се прекрати
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство ,без съдът да се произнася
по въпроса за вината ,като на ответника се предостави ползването на семейното
жилище ,представляващо СИО и да се постанови след развода тя да носи
предбрачното си фамилно име Иванова.
Ответникът ,оспорва обстоятелствата , посочени в исковата
молба, довели до дълбокото и непоправимо
разстройство на брака и настъпилата фактическа раздяла между страните.Не възразява ползването на семейното жилище да
бъде предоставено на него ,тъй като в него живеел с пълнолетната си дъщеря и
нейния приятел ,както и да се постанови
след развода ищцата да носи предбрачното
си фамилно име Иванова.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл.
12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение за сключен граждански брак ,издадено на 15.05.2019 год. от Община Кърджали, въз основа на акт №0211 /08.11.1992г., се установява, че Т.Л.С. и Н.В.С. са сключили граждански брак на 08.11.1992 г. в гр.Кърджали , като след брака съпругата е приела фамилното име С..
От показанията на свидетелката Иванка Колева Иванова се установява, че страните са разделени от
09.03.2019 г. ,когато дъщеря й напуснала
семейното жилище в гр.Хасково и се преместила да живее при тях в гр. Кърджали.Понеже държала питейно заведение в гр.Хасково ищцата
всеки делничен ден пътувала от
гр.Кърджали до гр.Хасково и обратно , а в събота и неделя си била в гр. Кърджали.Свидетелката
твърди,че преди и след раздялата на страните ответникът идвал в заведението на дъщеря
й,където помагал в кухнята. Според
св.Иванова причината дъщеря й да напусне съпруга си и
семейното жилище било в монтирането от страна на ответника на камери в
дома,заведението и автомобила на семейството
и подслушването на телефоните , заради които ищцата имала усещането ,че е непрекъснатото следена .От споделеното с дъщеря си ,знаела че последната нямала
право на лично пространство и избор с кого и кога да контактува,поради което
смята ,че брака на страните не може да бъде заздравен , а и ищцата нямала
желание да продължи семейния си живот с ответника.
От показанията на св.Мирослав Христов Димитров /приятел и съсед на страните/ става ясно ,че от пет месеца страните са разделени ,като ищцата е напуснала семейното жилище и оттогава не е виждал да се връща в него. Според този свидетел страните били идеал за семейство ,не са прекъсвали контактите помежду си ,като и след фактическата раздяла ги е виждал заедно в заведението на ищцата ,където ответникът и е помагал в кухнята.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават от други такива.
При така установената фактическа обстановка съдът достигнa до следните правни изводи:
Установи се по
делото, че страните са съпрузи, като граждански брак са сключили на 08.11.1992 г.
От брака си страните имат едно дете
, което към настоящият момент е
пълнолетно .За
разлика от ищцата,ответникът поддържа становище за запазване на брака, който не намира за дълбоко
и непоправимо разстроен,в която
връзка са събрани гласни доказателства. Свидетелите Иванка Иванова и Мирослав Димитров, изнасят пред съда факти от живота на съпрузите, които сочат, че
страните не живеят заедно от около седем
месеца , поради което ищцата живее в дома на своите родители
и в друго населено място-гр.Кърджали . Знаят за
монтираните от ответника камери за
видеонаблюдение в заведението на ищцата
и дома на страните ,като всеки от свидетелите изнася
свой прочит и интерпретация за тяхното
предназначение . По отношение на възведените от ищцата фактически твърдения, касаещи фактическа
раздяла от около седем месеца , тоест неподдържането на общо
домакинство от страните, съдът приема същите за доказани, като този си извод
съдът основава на показанията на двамата свидетели.Този извод не се променя от факта ,че след раздялата ответникът
посещавал заведението,където
работи ищцата , само че както заяви и св.Димитров отношенията помежду им били
различни . При така установените факти
за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и
добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде прекратена. През
последните седем месеца , съпрузите са
абдикирали не само от задължението по чл. 15 от СК за съвместно живеене, но и от общата грижа за семейството, поради което
и бракът следва да бъде прекратен, доколкото брачният съюз между страните не изпълнява функцията си и
не съответства на принципите на които се основава бракът и семейството.Този извод на съда не се
променя от несъгласието на мъжа
бракът да бъде прекратен. Ищцата е
категорична в
нежеланието си да продължи брачната обвързаност. Бракът, според чл. 46 от Конституцията на РБългария е доброволен съюз между мъж и жена, като
съпрузите имат равни права и задължения в семейството, т.е възникването и
съществуването на брачните отношения е основано на съгласието на двете страни.
Ето защо независимо от желанието на единия съпруг за продължаване на брачната
връзка, доколкото по делото се установява, че последната е дълбоко и
непоправимо разстроена и съществува само формално, бракът между страните следва
да бъде прекратен. В тази връзка следва да се добави, че разпоредбата на чл. 99, ал.4 от СК (отм.), съгласно която
"развод не се допуска, ако разстройството на брака се дължи само на
виновно поведение на ищеца, а другия съпруг настоява да се запази брака, освен
ако важни обстоятелства налагат да се допусне разводът ", не е
възпроизведена в новия Семеен
кодекс. В настоящото си състояние, брачната връзка между страните не
изпълнява своята социална функция и не е оправдано юридическото и запазване.
Предвид гореизложеното съдът счита, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен, като в случая не следва да се произнася по вината,поради липсата на искане от коя да е от страните за това.
По отношение на ползването на семейното жилище, тъй като съобразно
разпоредбата на чл.
56, ал. 1 от СК ,когато от брака на съпрузите няма малолетни и непълнолетни
деца, то съдът се произнася по въпроса за ползването на семейното жилище след
развода, само ако има изрично искане от някой от съпрузите с жилищна нужда. В
случая ищцата изрично е заявила в исковата молба семейното жилище в гр.Хасково,ул.“Младежка“
№44 да се ползва от ответника,на когото
и следва да бъде предоставено. Издръжка между съпрузите не се претендира.
Съгласно разпоредбата на чл. 326
от ГПК в решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса
за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят след прекратяване на брака.
В настоящият
случай съпругата, която при сключването на брака е приела фамилното име на своя
съпруг С. , е
заявила желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име Иванова
,поради и което същата след развода да се именова с
предбрачното си фамилно име.
На основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за решаване на делото в размер на 50,00 лв., която следва да се поеме по равно и от двете страни с оглед неговия изход и по аргумент от чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК, а разноските остават в тежест на всяка една от тях така, както са ги направили, поради което не следва да им се присъждат такива.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 08.11.1992г. в гр.Кърджали граждански брак между Т.Л.С. ,ЕГН-********** и Н.В.С. , ЕГН -********** , поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище,находящо се в гр.Хасково,ул.“Младежка „ №44 на Н.В.С. , ЕГН -**********.
ДОПУСКА промяна във фамилното име на Т.Л.С. ,ЕГН-********** ,която слез прекратяване на брака ще носи предбрачното си фамилно име – ИВАНОВА .
ОСЪЖДА Н.В.С. , ЕГН -********** да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 25 лв., представляваща дължима държавна такса по делото, както и сумата от 5,00 лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
ОСЪЖДА Т.Л.С. ,ЕГН-**********, да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 25,00 лв., представляваща дължима държавна такса по делото, както и сумата от 5,00 лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: