Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна ..................2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, в публично заседание на шестнадесети септември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена
Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Даскалова
Стоян Колев
при
секретаря Пенка Михайлова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура –
гр. Варна – Владислав Томов, като разгледа докладваното от съдия Кремена
Данаилова к.н.а.х.д. №1428/2021 г. на Административен съд - Варна, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от „ИРИС СИН“ ЕООД, ЕИК *****, чрез адв. Ж.Г., против Решение № 260010/13.04.2021 г.,
постановено по НАХД №268/2020 г. по описа на Районен съд - Провадия, с
което е потвърдено Наказателно постановление № ОКМД-25 от 27.07.2020 г., издадено от
Директора на Регионална здравна инспекция Варна, с което на дружеството – касатор,
на основание разпоредбата на чл. 291, ал.1, във връзка с чл.294 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина, е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 3000 лева (три хиляди лева) за нарушение на чл. 5 от Наредба №29 от
09.12.2008 г. за условията и реда за организация на работата в дрогерията.
Касаторът
излага доводи, че решението е постановено при нарушение на съдопроизводствените
правила, нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че
административнонаказващия орган неправилно е квалифицирал административното
нарушение по реда на чл.291 от Закон за лекарствените продукти в хуманната
медицина, която разпоредба е санкционна. Посочва, че съдът е кредитирал
показанията единствено на актосъставителя. Твърди се че липсват мотиви относно
определяне на санкцията в този размер. Касатора твърди, че са налице
предпоставки за приложение на института на маловажност, като нарушението е
формално, не е налице вредоносен резултат, като се позовава на ТР №1 от
12.12.2007 г. на ВКС. Изложени са твърдения, че липсват доказателства за влезли
в сила НП, като са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Отправено
е искане за отмяна на оспореното решение и НП.
Депозирани
са писмени бележки от процесуалният представител на касатора, с които излага
становище по съществото на спора. Посочва, че в оспореното решение съдът се
позовава на разпоредбата на чл.191 и чл.291 от ЗЛПХМ, което не е техническа
грешка. В условията на евентуалност се иска делото да бъде върнато на въззивния
съд.
Ответник
– Регионална здравна инспекция - Варна, чрез Директора на същата, е депозирал
писмен отговор, с която оспорва касационната жалба. Изложено е, че касатора не
посочва касационни основания по НПК, на които оспорва решението на Районен съд.
Посочва, че от събраните доказателства, безспорно се установява, че дружеството
е нарушило разпоредбите на Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Твърди, че правилни са мотивите на въззивния съд, че при липсата на смекчаващи
отговорността обстоятелства, не може да се приложи института на маловажен
случай. В потвърждение на този извод посочва, че в дрогерията се продават
лекарствени продукти, които са от съществено значение за здравето на човека,
контролът за които следва да е засилен. Иска се от съда да отхвърли касационната
жалба и да остави в сила решението.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна, счита касационната жалба за неоснователна,
поради това, че решението е постановено в съответствие с процесуалните правила
и материалния закон.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Районният
съд е приел, че на 06.03.2020 г. служители на Регионална здравна инспекция Варна,
Дирекция МД, отдел „ОКМД“ извършили инспекция в обект – дрогерия „ИРИС СИН“
ЕООД, находяща се в гр. Дългопол, ***, представлявана от К.Д.И.. При
извършената инспекция служителите установили, че в нарушение на чл.5 от Наредба
№29 от 09.12.2008 г. за условията и реда за организация на работата в
дрогерията, в инспектирания обект работи лицето В.Д. на длъжност
„консултант/промоутър продажби“, което не е медицински специалист. Съставен е бил АУАН, въз основа на който е
издадено НП.
Районен съд - Провадия е приел от правна страна, че НП е издадено в
сроковете по чл.34 от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН, издадено е от
компетентен орган. Посочил е, че АУАН съдържа реквизитите на чл.42 от ЗАНН.
Въззивният съд е приел за безспорно, че в дрогерията стопанисвана от „ИРИС СИН“
ЕООД е работил служител, който не е медицински специалист в нарушение на чл.5
от Наредба №29, поради което правилно е санкционирано дружеството по реда на
чл.291, ал.1, във вр. чл.294 от Закон за лекарствените продукти в хуманната
медицина. Изложени са мотиви относно размера на наложената имуществена санкция,
който е ясно определен от разпоредбата на чл.291, ал.1 от Закон за
лекарствените продукти в хуманната медицина, съответно правилно
административнонаказващия орган се е съобразил с нея. Въззивният съд е установил,
че в резултат на нарушението не са настъпили вредни последици, но предвид
факта, че в дрогерията се продават лекарствени продукти и други такива, които
са със значение за здравето на човека, то следва контрола да е засилен, поради
което нарушението не може да бъде квалифицирано, като маловажно. Предвид факта,
че санкцията е определена от законодателя в точен размер, като е съобразил, че
същата съответства на високата обществена опасност от извършеното нарушение,
въззивният съд е приел, че е справедлива и не следва да се преразглежда.
Решението
е правилно и законосъобразно.
Касационният състав намира за правилни и
законосъобразни изводите в оспореното решението, че НП е издадено от
компетентен орган, в срок и с изискуемото от ЗАНН съдържание. Основателно
въззивният съд е намерил, че в НП нарушението е описано пълно, точно и ясно, че
е правилно квалифицирано и привлеченото към отговорност лице, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е разгледал
оплакванията във въззивната жалба и мотивирано ги е отхвърлил като
неоснователни. Правилно заключил, че посочените като нарушени норми съответстват
напълно на фактите, описани в АУАН и НП.
С оглед безспорния факт, че В.Д. е
работила в дрогерията на длъжност „консултант/промоутър/продажби“, която не е
медицински специалист, е извършено нарушение на чл.5, във вр. с чл.9, т.6 от
Наредба №29 от 09.12.2008 г. за условията и реда за организация на работата в
дрогерията.
Неоснователни са твърденията изложени във
възражението срещу съставения АУАН, в което е посочено, че В.Д. не е извършвала
продажби, а само е била назначена на длъжност консултант/промоутър/. Проверяващите
са установили, че лицето е било назначено на длъжност
„консултант/промоутър/продажби“ в „ИРИС СИН“ ЕООД, като неминуемо длъжността
предполага и извършване на дейност по продажби, което опровергава твърдението
на нарушителя. Налице е разминаване между твърдението на нарушителя, че лицето
е назначено на длъжност „консултант/промоутър“ и установеното от проверяващите
органи, че лицето е назначено на длъжност „консултант/промоутър/продажби/. В производството пред
административнонаказващия орган, така и пред съда, дружеството не доказа по
несъмнен и безспорен начин, че лицето не извършва продажби. Напротив, именно
длъжността на която е назначено предполага да извършва и тази дейност. Също не
се опроверга обстоятелството, че В.Д. притежава средно образование със
специалност „Икономика, управление и финанси на търговията“ и не е медицински
специалист.
Неоснователно
се твърди в касационната жалба, че административнонаказващия орган неправилно е
квалифицирал нарушението, защото в разпоредбата на чл.291 от ЗЛПХМ се съдържа и
санкция, както и че в санкционната част на НП е цитирана само тази разпоредба.
В наказателното постановление много точно и ясно е посочено, че същото се
издава на основание чл.291, ал.1, във вр. чл.294 от ЗЛПХМ. Действително в
диспозитива на наказателното постановление е цитирана разпоредбата на чл.291,
ал.1 от ЗЛПХМ, но следва да се отбележи, че страната се защита срещу фактите и
обстоятелствата описани в обстоятелствената част на АУАН и НП, а те са много
точно и последователно посочени. Дружеството е упражнило в законоустановения
срок правото си да подаде възражение срещу съставения АУАН, разбрало е за какво
нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, поради
което не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
Неоснователни са твърденията и по
отношение неправилно посочената от въззивния съд разпоредба на чл.191 от ЗЛПХМ
в мотивите и диспозитива на оспореното решение. Изписването на разпоредбата на
чл.191 от ЗЛПХМ, вместо чл.291 от с.р. се дължи на техническа грешка, а не
неправилно квалифицирано нарушение, в каквато насока са твърденията в
депозираните писмени бележки. От текстовото изписване и мотивите изложени от
въззивния съд много точно и ясно се разбира волята на съда, че нарушението е по
реда на чл.291 от ЗЛПХМ. Разпоредбата на чл.191 от ЗЛПХМ е неотносима към
настоящото производство, поради което не може да възникне объркване коя именно
разпоредба е имал предвид въззивния съд.
В НП няма неяснота и противоречие между
описанието на извършеното и правната му квалификация, които да правят
невъзможно санкционираното лице, а и съда да разберат за какви нарушения са
наложени наказанията.
Правилно в решението въззивният съд намерил,
че чл. 28 от ЗАНН е неприложим за конкретното нарушение. Посочил е, че предвид
факта, че се продават в дрогерията лекарствени продукти, които са от значение
за здравето на човека, като контрола за спазване на действащата нормативна
уредба следва да е засилен, то не са налице предпоставки за определяне на нарушението,
като маловажно. Това изцяло кореспондира с извода, че обществената опасност на
нарушението не е незначителна и правилно въззивния съд и издателя на НП
намерили, че не е маловажно.
Не се установява неправилно приложение на
закона и при формиране на изводите в Решението, че не са налице основания и
правна възможност за изменение на наложената с НП имуществена санкция в размер
на 3000 лв. Правилно въззивният съд е отчел, че размера на санкцията е строго
определен от законодателя, както и че съответства на високата обществена
опасност от извършеното нарушение. Отчетено е смекчаващото обстоятелство, че за
дружеството това e
първо нарушение.
Неоснователно се твърди в касационната
жалба, че въззивният съд е кредитирал единствено констатациите на
актосъставителя. Въззивният съд подробно е анализирал всички доказателства –
писмени, както и доказателствени средства – свидетелски показания. От страна на
жалбоподателя не са представени доказателства, които да опровергаят
констатациите на проверяващите. Ирелевантно по какъв повод/сигнал е установено
административното нарушение, както и дали сигнала е представен пред въззивния
съд. Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗАНН административнонаказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение.
Неправилно приложение на материалния закон
съгласно чл. 348, ал. 2 от НПК е налице, когато той е приложен неправилно или
не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. По изложените
съображения оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на
закона са неоснователни. РС правилно е приложил ЗАНН, ЗЛПХМ, Наредба № 29/09.12.2008
г. за устройството, реда и организацията на работата в дрогерията, като оставил
жалбата без уважение и потвърдил НП.
По изложените съображения не са налице
отменителни основания и оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260010/13.04.2021 г., постановено по НАХД № 268/2020 г.
по описа на Районен съд - Провадия.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.