№ 566
гр. Плевен, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. Г.
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря Е. М. Р.
като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г. Въззивно гражданско дело №
20244400500859 по описа за 2024 година
С решение № 1489/05.11.2024 г. по гр.д.№ 20244430105764 по описа за
2024 година на ПлРС са постановени мерки за защита на основание чл.5, ал.1
Закона за защита срещу домашното насилие, както следва: Задължена е на
основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН Р. В. Г. да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Т. Я. Р..Забранено е на основание чл.5, ал.1, т.3
ЗЗДН на Р. В. Г. да приближава на по-малко от 50 метра Т. Я. Р., жилището им
в с.*** ул.И. В. №* за срок от 4 месеца, считано от *** г.Разпоредено е да се
издаде заповед за постановените мерки за закрила на основание чл.15, ал.8
ЗЗДН, заповедта и решението да се връчи на страните и да се връчи и
изпълнява от полицейските органи по местоживеене на пострадалото лице и
на ответника.В случай на неизпълнение на заповедта, Р. В. Г. да бъде
задържана незабавно, на основание чл.21, ал.3 ЗЗДН, за което да бъде
уведомена прокуратурата.Осъдена е на основание чл.78, ал.6 от ГПК Р. В. Г.
да заплати по сметка на ПлРС разноски по делото в общ размер на 25 лв.,
както и 5 лв. - такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.Осъдена е на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Р. В. Г. да заплати на Т. Я. Р. разноските в
производството в размер на 650 лв.
1
Депозирана е въззивна жалба от Р. В. Г., чрез пълномощник, срещу
решение № 1489/05.11.2024 г. по гр.д.№ 20244430105764 по описа на ПлРС,
което се обжалва изцяло.Счита, че изводът на съда за обективно извършен акт
на домашно насилие от страна на въззивницата спрямо молителката Т. Р., с
който е издадена заповед за защита в полза на последната е неправилен и
незаконосъобразен.Тъй като атакуваният съдебен акт е неправилен,
необоснован и незаконосъобразен се прави искане да се отмени, въз основа на
всички събрани доказателства по делото да се приеме, че не е налице
извършен акт на домашно насилие от страна на Р. Г. по отношение на нейната
майка Т. Р., като се присъдят и направените разноски пред двете инстанции.
За въззиваемата страна – Т. Я. Р. процесуалният представител изразява
становище, че въззивната жалба е неоснователна по причините, изложени в
отговора, представен от въззиваемата.Обжалваното решение е правилно и
следва да се остави в сила.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество –
неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Относно доводите, изложени във въззивната жалба, съдът намира следното.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд
не е кредитирал всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност.Събраните гласни доказателства пред първата инстанция не са
обсъдени задълбочено от решаващия съд, който е постановил мерки за защита
на основание чл.5, ал.1 от ЗЗДН по отношение на Т. Р., без да изложи
съображения относно вината и действията на въззивницата, позовавайки се
единствено на свидетелите, посочени от молителката, нейна майка.Не са
обсъдени показанията на св.П. В. подробно и задълбочено.Не са
интерпретирани заедно и поотделно показанията на разпитаните свидетели.Не
е обсъдено съдебно медицинското удостоверение № 500/10.10.2024 г., което е
издадено по-късно от първоначално издадената временна заповед на
основание чл.18, ал.1 ЗЗДН с определение от *** г., в същото не са посочени
конкретни травматични увреждания по тялото на молителката и какви са
2
те.Съдът се е позовал на представената от молителката декларация по чл.9,
ал.3 ЗЗДН, в която направените оплаквания от нея относно причинените й
увреждания не съответстват на описанието, изложено в медицинското
удостоверение.
Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните по делото гласни
доказателства -показанията на свидетелите Т. К., С. А. и П. В..
Според свидетелката К. въззиваемата е била опряна на стената,
въззивницата я е удряла с ръка.Била е много уплашена, цялата е треперела.
Свидетелят С. А. е чул, че страните се карат.Въззивницата е блъскала Т. по
стената на къщата.
Показанията на свидетелите следва да се кредитират като обективни, тъй
като те имат непосредствени впечатления от случилото се между страните на
*** г.
Неоснователно се сочи във въззивната жалба, че не са обсъдени
показанията на свидетеля П. В..
Първоинстанционният съд е допуснал очевидна фактическа грешка в
мотивите на обжалваното решение на стр.3, втори абзац, като е посочил С. В.
вместо П. В..
Първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетеля В.
само в частта им, в която е посочил, че не е имало никакви удари от страна на
въззивницата, тъй като в тази им част противоречат на показанията на
свидетелите К. и А., както и на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Неоснователно се сочи във въззивната жалба, че съдът не е обсъдил
противоречията в показанията на свидетелите К. и А., които твърдят, че са
пристигнали пред дома на въззиваемата едновременно, а твърденията им са
различни.
Свидетелката К. живее в съседство с Т. Р., когато е чула тя да вика „Помощ,
помощ“ свидетелят А. е ходел около къщата, чул е същото и понеже портата
откъм улицата е била заключена са влезли през другите съседи.
От показанията на свидетелката К. е видно, че е видяла как въззивницата
удря въззиваемата в главата.Според свидетелят А. като са влезли в къщата е
видял, че се карат, бият се, блъска я - Р. е блъскала Т. по стената в къщата,
хвърляла е едни парцали и е викала.
3
Според обясненията на въззиваемата въззивницата я е ударила два пъти в
гърба и един път в главата.
Във връзка с подадения сигнал от Т. Р. на Р. Г. е съставен протокол за
полицейско предупреждение по чл.65 ЗМВР.
От съдебномедицинското удостоверение е видно, че при прегледа не са
установени видими външни травматични увреждания, това не изключва Т. Р.
да е понесла удар в областта на гърба и главата.
Това удостоверение е издадено на 10.10.2024 г., т.е. по-късно от издадената
заповед за незабавна защита на основание чл.18, ал.1 ЗЗДН с определение №
4171/*** г.Неоснователно се сочи, че то не е обсъдено от първоинстанционния
съд.
Относно довода на въззивницата за несъответствие на направените
оплаквания в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН с описанието, изложено в
горепосоченото медицинско удостоверение, то по делото са представени две
декларации - от *** г. и от *** г., като във втората са описани нанесени
юмручни удари в областта на гърба, тила и главата.
В предварителните сведения на медицинското удостоверение е посочено,
че прегледаната съобщава, че на *** г. е ударена с юмруци в областта на
гърба; ударена с длан по главата.
Според чл.13, ал.3 от ЗЗДН, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН е
доказателствено средство в производството по ЗЗДН, като и само върху нея
може да бъде издадена заповед за защита, освен ако по делото не са събрани
доказателства, които я опровергават - доказват, че изложеното в нея не
отговаря на обективната истина, т.е. предвидена е възможност само въз основа
на нея да се приемат за доказани факти.
В производството по издаване на заповед за защита са допустими
доказателствените средства по ГПК, като съдът събира доказателства и по
своя инициатива.
При направено оспорване, че е извършен акт на домашно насилие,
доказателствената тежест на ответника в първоинстанционното производство
е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на
изложеното в декларацията, което не е сторено в процесния случай, а и
заповедта за защита не е издадена само въз основа на декларацията по чл.9,
4
ал.3 от ЗЗДН, а въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, обсъдени от първоинстанционния съд поотделно и в
съвкупност.
Според чл.2, ал.1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка.
Правилно въз основа на цялостния анализ на събраните по делото
доказателства първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай
реализираните удари по отношение на Т. Р. представляват извършено домашно
насилие.
На следващо място се сочи във въззивната жалба, че първоинстанционният
съд е отказал назначаване на съдебно психологична-психиатрична експертиза
с посочената от тях в молбата задачи, приемайки, че това доказателство не е
относимо към спора.Позовава се на представената епикриза, в частта, в която
съобразно изследванията й е отразено, че страда от психично заболяване, като
оттогава са изтекли три години.
Правилно първоинстанционният съд е отказал да назначи психологична-
психиатрична експертиза с посочената от въззивницата задача, като се е
позовала на стр.2 в частта на епикризата, в която съобразно изследванията й е
отразено, че страда от психично заболяване.
По делото е представена епикриза на въззиваемата във връзка с престоя й в
болнично заведение в периода *** г. - *** г.
Първоинстанционният съд е изискал справка от Психиатричен диспансер
Плевен дали Т. Р. се води на психиатричен отчет, а отговорът е отрицателен -
не се води на диспансерно наблюдение.
Свидетелката К. не е останала с впечатление, че въззиваемата има някакви
психични проблеми.
Според свидетеля А. баба Т. е реагирала нормално за време и място.
Правилно е и приетото от първоинстанционния съд, че обект на домашно
насилие може да бъде и лице, което има психологични проблеми.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че в процесния случай е
установено, че действително на посочената в молбата дата и място
5
молителката и нейната дъщеря Р. Г. са се срещнали в дома на
първата.Останалите доказателства, установяващи конкретния факт, а именно
налице ли е установено умишлено и противоправно поведение от страна на
въззивницата счита, че не е доказано, конкретни и категорични доказателства
в тази насока не са събрани.
В процесния случай, както се посочи, е налице акт на физическо насилие
спрямо Т. Р. на *** г. с оглед на чл.2, ал.1 ЗЗДН, което се установява от
представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, съдебномедицинското
удостоверение, показанията на свидетелите К. и А..
Неоснователно се сочи във въззивната жалба, че визираният в молбата акт
за домашно насилие не е доказан по категоричен начин от събраните по
делото доказателства.
Счита, че съдът не е кредитирал показанията на свидетеля П. Вълчинов,
нито пък се е обосновал относно този факт, макар че този свидетел е
единственият, който е присъствал на срещата между страните от началото до
края, поради което счита, че изводът на съда за обективно извършен акт на
домашно насилие от страна на въззивницата Р. Г. спрямо молителката Т. Р. е
неправилен и необоснован.
Както се посочи, съдът не е кредитирал само в една част показанията на
свидетеля В., а изводът на първоинстанционния съд за извършено физическо
насилие по отношение на Т. Р. на *** г. е правилен и обоснован.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за
отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1489/05.11.2024 г. по гр.д.№ 20244430105764 по
описа за 2024 година на Районен съд - Плевен.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7