№ 424
гр. София, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е в закрито заседание на първи
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Въззивно гражданско
дело № 20211100509290 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжниците М.С. К. и Б. ВЛ. П. срещу
постановен по изп.д. № 20158440404018 по описа на ЧСИ С.Я. отказ на частния съдебен
изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателите посочват, че са налице предпоставките за прекратяване на
образуваното срещу него изпълнително производство, които са предвидени в чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, тъй като за периода от образуване на изпълнителното дело пред съдебния
изпълнител С.Я. до 18.09.2020 г., когато е наложен запор върху МПС не са извършвани
каквото и да било действия по изпълнението. Твърдят, че прекратяването е настъпило на
18.11.2017 г.
В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че тя е
неоснователна. Заявява, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното
производство, предвидени в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като от взискателя са правени
периодични искания за извършване на конкретни изпълнителни действия.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
От представените от съдебния изпълнител материали по изп.д. № 20158440404018 по
описа на ЧСИ С.Я., се установява, че жалбоподателите имат качеството на длъжници в
образуваното изпълнително производство за принудително събиране на присъдени в полза
на взискателя „А. БГ“ ООД парични вземания.
В чл. 435, ал. 2 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните действия, които
подлежат на обжалване от длъжника, като съгласно т. 6 на тази разпоредба това са и отказа
на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
1
В случая от изложеното в жалбата се установява, че от длъжниците М.С. К. и Б. ВЛ.
П. се обжалва действието на съдения изпълнител по постановяване на отказ да прекрати
принудителното изпълнение по изп.д. № 20158440404018 по описа на ЧСИ С.Я., което е
сред изрично изброените такива в нормата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, които подлежат на
обжалване пред окръжния съд. Ето защо подадената жалба е допустима и съдът следва да се
произнесе по нейната основателност, като отговори на въпроса дали са настъпили
предвидените в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК правно релевантни факти, при които изпълнителното
производство се прекратява и на осъществяването на които се позовават жалбоподателите,
които имат и качеството на длъжници по изпълнението.
В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че когато взискателят не поиска извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява. Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителния процес, за
разлика от исковия такъв, лицето, по чието искане той е образуван, който е взискателят, има
задължението със свои действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена
само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на
предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство
зависи от взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен
способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни
действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и
разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поскал съдебният
изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед
на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на
изпълнителното производство да отправя искане до съдебния изпълнител да извърши
определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, ще
води до неговото прекратяване.
От представените по делото документи е видно, че за периода от 21.11.2012 г., на
която дата е образувано първоначално настоящото изпълнително производство, до 05.2014 г.
взискателят „А. БГ“ ООД е отправял периодични искания до съдебния изпълнител, пред
който това производство е било висящо, да извършва конкретни изпълнителни действия,
като между отделните искания няма период от време, който да е с продължителност повече
от две години. Установява се, че след 05.2014 г. взискателят отново е отправил искане до
съдебния изпълнител да извърши конкретно изпълнително действие, което е опис на
недвижим имот, собственост на длъжниците М.С. К. и Б. ВЛ. П.. Това е станало с молба,
подадена на 12.12.2015 г. до съдебния изпълнител. Така поисканото изпълнително действие
е извършено от съдебния изпълнител на 03.02.2016 г., което е видно от съставения на тази
дата протокол за извършен опис на възбранения по делото недвижим имот.
Съдът намира, че за времето от отправянето на искане до съдебния изпълнител да
бъде извършен опис на недвижимия имот, собственост на длъжниците М.С. К. и Б. ВЛ. П.,
до момента, в който това действие реално е осъществено от съдебния изпълнител,
взискателят няма задължение да иска да бъдат предприети и други изпълнителни действия,
за да се приеме, че не бездейства. Това е така, тъй като докато определено действие не е
2
осъществено, за взискателя не е ясно дали в резултат от него той би могъл да се удовлетвори
изцяло или отчасти и каква част от вземането би останала непогасена. От своя страна
наличието на тази информация е от съществено значение, за да може взискателят да
извърши преценка към какво имущество да насочи изпълнението впоследствие – дали към
същото, например в случаите на нестанала публична продан, или към друго тогава, когато
предишният изпълнителен способ е осъществен, и на каква стойност да бъде то с оглед на
това какъв е остатъка от дълга. Освен това съдът съобразява, че когато след отправеното
искане съдебният изпълнител своевременно е предприел необходимите процесуални
действия за законосъобразно извършване на поисканото изпълнително действие, каквито са
тези по неговото насрочване, по уведомяване на страните и други, т.е. когато той не
бездейства, липсва необходимост взискателят да го сезира с нови молби, с които отново да
иска предприемането на конкретни действия за осъществяване на заявения от него
изпълнителен способ. Следователно в тази хипотеза срокът от две години, в който
бездействието на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство
съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, се брои от момента, в който предходното поискано от него
изпълнително действие е осъществено, а не от датата на подаване на молбата, с която от
съдебния изпълнител е поискано да го извърши. Последният момент би бил релевантен за
началото на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само ако съдебният изпълнител бездейства или
когато взискателят е направил искане, но не е внесъл дължимите авансово разноски за
осъществяване на посоченото от него действие по изпълнение. Когато взискателят е
направил искане за извършване на конкретно действие и е изпълнил своите задължения за
заплащане на такси и разноски за това, той очевидно не бездейства и не може да се изисква
от него да поиска предприемане на нови изпълнителни действия преди да бъде ясен
резултата от предходните такива, които са в процес на осъществяване.
С оглед на изложеното съдът намира, че в настоящия казус, при който съдебният
изпълнител е започнал процедурата по извършване на поискания от взискателя опис на
собствения на длъжниците недвижим имот веднага след като е бил сезиран с искането за
това, двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в който взискателят е трябвало да
поиска осъществяване на ново изпълнително действие, започва да тече от датата на
извършването на този опис, което се е осъществило на 03.02.2016 г. Преди да изтече
двугодишният срок, броен от 03.02.2016 г., на 02.02.2018 г. от взискателя „А. БГ“ ООД е
подадена молба до частния съдебен изпълнител, с която е заявено ново искане да бъде
извършен опис на движимите вещи, собственост на длъжниците. Взискателят е продължил
да проявява активност и след това посочвайки нови изпълнителни способи, към които да
бъде насочено изпълнението, за да бъде събрано присъденото в негова полза парично
вземане, като това е ставало преди изтичане на срок от две години, считано от предходната
молба до съдебния изпълнител – на 28.05.2018 г. е подадена нова молба с искане да бъде
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците, както и запор върху
собствените им МПС-та, на 02.03.2020 г. взискателят отново е направил искане за
насрочване на опис на движимите вещи, собственост на длъжниците, както и за налагане на
3
запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците и върху собствените им МПС-та. От
02.03.2020 г. до момента не е изтекъл срока от две години, предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК.
Предвид горното следва да се заключи, че взискателят по процесното изпълнително
дело е проявявал постоянна активност в хода му, като е искал от съдебния изпълнител да
извършва нови действия по изпълнението, което е ставало редовно и винаги преди да е
изтекъл двугодишният срок, който е предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което и не
са осъществени тези факти, при които в цитираната правна норма е регламентирано, че
изпълнителното производство ще се прекратява по силата на закона. Това означава, че не са
налице твърдените от длъжниците основания за прекратяване на изп.д. № 20158440404018
по описа на ЧСИ С.Я., поради което и обжалваният акт на съдебния изпълнител, с който е
отказал да прекрати принудителното изпълнение е законосъобразен и подадената жалба
трябва да се остави без уважение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от длъжниците М.С. К. и Б. ВЛ. П.
срещу постановен по изп.д. № 20158440404018 по описа на ЧСИ С.Я. отказ на частния
съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4