№ 1804
гр. Варна, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IIIА СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Св. Христова
Членове:Светлана К. Цанкова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100502232 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от ГД „Пожарна
безопасност“ срещу решение № 842/12.07.2021 год. по гр.д. 6087/2021 год. по описа на ВРС.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на
събраните доказателства, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон
на изложените в жалбата съображения, моли за отмяната му и постановяване на друго, с
което иска да бъде отхвърлен. Излагат се подробни съображения. Моли за присъждане на
сторените в производството разноски.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на депозираната въззивна жалба.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
1
Предявен e иск от Д. Н. СТ. срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – МВР с правно основание чл.178,ал.1,т.3 вр.чл.187,ал.6 ЗМВР и
чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1606.21 лева- дължимо
допълнително нетно възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 204 часа за
периода 01.01.2018г. – 10.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положения
нощен труд с коефициент 1.143, сумата от 319.02 лева, представляваща мораторна лихва за
забава считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до
датата на предявяване на иска 25.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 26.04.2021г. до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че през
периода 01.01.2018г. – 10.07.2020г е работил като „младши инспектор “ в Регионална
дирекция Пожарна безопасност и защита населението –Варна. Продължителността на
работното време е регламентирана в чл.187 ЗМВР и съгл. ал.1, тя е с продължителност 8
часа дневно и 40 седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл.187,ал.3 ЗМВР
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8;12 или 24- часови смени служители се изчислява сумирано за тримесечен
период, като съгласно ал.5, т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за отчетен период. В процесния
период е действала Наредба №8121 з-776/29.07.2016г. , издадена от Министъра на
вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределението на работното време,
за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Чл.3,ал.3 от
наредбата посочвал, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24- часов период. В тази наредба липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.05.2015г. Наредба
№8121 з-407 от 11.08.2014г., която в нормата на чл.31,ал.2 регламентирала при сумирано
отчитане на работното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за
отчетния период да се умножава по 0.143. Липсата на такава норма представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, поради което
субсидиарно следва да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. В чл.9 от наредбата било предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че
положеният от него труд за процесния период е в размер на 1424 часа, които следва да се
приравнят към дневен труд с коефициент 1.143, които възлизат на 1627.23 часа.
Преизчисляването на нощен към дневен труд води до извънреден труд в размер на 203.63
часа, който следва да бъде заплатен от ответника.
В срока по чл.131 ГПК , ответникът е депозирал отговор, в който оспорва
2
исковете. Отправя се възражение за погасяване на исковете по давност с изтичане на три
години. Твърди , че часовете нощен труд не могат да бъдат определени като положен труд
над нормата, за да се дължи допълнително възнаграждение за извънреден труд. НСОРЗ е
неприложима спрямо ищеца, тъй като същият бил държавен служител и служебното му
правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Съгласно ЗМВР работната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и
40 часа седмично при 5-дневна работна седмица- чл.187,ал.1. Съгласно ал.3 на същата
разпоредба при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между
22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период, от което следва, че нормалната продължителност на работното време през
нощта била 8 часа и че не е налице празнота в нормативната уредба. Преизчисляването на
часовете нощен труд към дневни такива с коефициент, означава с неприложим към
материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма- чл.187,ал.3
ЗМВР, който регламентира специалната 8- часова продължителност на нощния труд за
лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи на
йерархията на нормативните актове. Видът и условията за заплащане на възнаграждения,
натурални престации и работното време на държавните служители в МВР били предмет на
подробна уредба в гл.XV , раздел VI и VII от ЗМВР . Не са налице предпоставките за
субсидиарно прилагане на КТ И ЗДСл и актовете, към които препращат. През процесния
период действала Наредба №8121 з-776/29.07.2016г. , издадена от Министъра на вътрешните
работи, уреждаща реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, като чл.3,ал.3 от
нея съответствал на чл.187,ал.3 ЗМВР. Различието на продължителността на нощния труд
по КТ било обусловено от функциите вменени с чл.2,ал.1 ЗМВР на служителите на МВР.
Задължението на ответника да заплати нощен труд на ищеца е изцяло изплатено, поради
което превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв след приравняването им в
извънреден щяло да се яви като недължимо платено, респ.. да бъде заплатена стойност на
труд, който не бил положен. Сочи се, че няма основание да се приложи общата разпоредба
на НСОРЗ, а специалната разпоредба на чл.187,ал.3 ЗМВР и издадената наредба в
изпълнение на същия закон. Оспорва се и претенцията за заплащане на обезщетение за
забава като неоснователна с оглед на акцесорния й характер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
3
По делото е доказано, по пътя на пълното и главно оказване, от страна на ищеца,
че е налице служебно правоотношение с ответника в периода 01.10.2016г.-30.09.2019г.
ищецът е полагал труд на длъжност „Водач на специализиран автомобил I степен в група
„Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Първа районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“ –Варна.
Доказано е, че ищецът е положил на извънреден труд в процесния период от
страна на ищеца ,което се установява и от заключението на изготвената по делото, приета
от съда, и неоспорена от страните ССЕ,от която се установява, че за процесния период
ищецът е отработил 4393 часа, от които са отчетени 249 часа извънреден труд. Стойността
на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд след приравняване на
нощните часове към дневни за процесния период е в 4 размер на 1606.21 лева за приравнени
204 часа. Стойността на законната лихва за забава за периода е 319.02 лева.
Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгласно чл.176
ЗМВР, като чл.178,ал.1,т.3 е предвидено допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд. Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
До настоящия момент са действали последователно Наредба №8121з-407 от
11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.,
издавани от Министъра на вътрешните работи и всяка от тях урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и
в трите наредби са идентични и според тях при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №8121з-407 изрично е предвидено, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. Наредба
№8121з-407 е отменена с приемането на Наредба №8121з-592 издадена от министъра на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г. и отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването му. В периода от 5 отмяната на Наредба №8121з-407 (11.07.2016г.) до
издаването и обнародването на Наредба № 8121з-779 (02.08.2016г.) отново е имало изрично
предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от
ищеца нощен труд с коефициент 1.143, тъй като е била приложима Наредба №8121з-407. В
Наредба №8121з-592 /обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60
от 02.08.2016г./ липсва норма, която да съответства на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за
4
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което води до празнота
в уредбата.
На основание чл. 6, ал. 2 от КРБ и основното начало за недопустимост на
ограничения на правата или привилегии основани на лично и обществено положение и
гарантираното и защитено право на труд, както и провъзгласеният във вътрешното ни
законодателство, така и в пряко приложими международни актове принцип на осигуряване
равенство на хората при упражняването на предоставените им от законите права и равни
възможности за участие в обществения и социалния живот, решаващият състав приема, че
няма основание по въпроса за дължимостта на допълнителното възнаграждение за положен
извънреден труд държавните служители, заети в системата на МВР да се поставят в по-
неравностойно положение спрямо работниците и служителите, наети по неслужебни,
трудови правоотношения. В този смисъл приема, че допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, получен след преобразуване на часовете положен нощен труд към
дневен такъв с коефициент 1.143, получен от отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане
на работното време, се дължи на ищеца на общо основание.
Предявеният иск поради това е доказан по основание.По отношение на
претендирания размер, то същият е доказан, тъй като съответства на изчисленията
направени от вещото лице в приетото по делото заключение на ССчЕ, което не е оспорено
от въззивника и се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено. По делото
липсват твърдения, съответно и доказателства дължимото допълнително възнаграждение в
доказан размер да е платено от въззивника на служителя, поради което предявеният иск е
доказан по основание и по размер. Следователно предявеният иск е основателен и следва да
се уважи.
В обобщение,решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
Неоснователно е възражението за погасяване на претенцията по давност .
Съобразно разпоредбата на чл. 211, ал. 3 от ЗМВР положеният извънреден труд се
отчита на тримесечни периоди. Дължимото обезщетение за положен труд е платимо в
едномесечен срок от изтичане на тримесечието, поради което и предявяването на иска е в
рамките на тригодишния срок от възникването
На основание чл.78,ал.6 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна дължимите разноски по производството пред въззивната инстанция в
размер на 370 лв
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 842/12.07.2021 год. по гр.д. 6087/2021 год. по
5
описа на ВРС.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” , с
адрес: гр. София, ул. „Пиротска”, № 171 А да заплати на Д. Н. СТ., ЕГН:********** с адрес
гр.Варна, ул.“Патриарх Евтимий“ 40 следните сумата от 370 лева, представляваща разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС, на
основание чл. 280 ал.2 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6