Решение по дело №596/2020 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260331

гр. Перник, 15.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри граждански състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                                              Районен съдия: Адриан Янев

                                                                                                                                                                

като разгледа гр. д. № 00596 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Е.Ф.Н., с коят се иска осъждане на Община Перник да заплати сумата в размер на 8000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания и неудобства при самообслужване от битов и хигиенен характер), в резултат на травма (*****) на *****, получена на 19.04.2019 г. при спъване поради неизправна пътна настилка на ул. „*****.“***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В исковата молба се посочва, че на 19.04.2019 г. ищцата пресичала ул. „*****.“***, при което се спънала и паднала, което се дължало на дупка по уличното платно. В резултат на това получила ***** на *****, което наложило ползването на помощни средства за придвижване. Изпитвала силни болки и страдания, както и търпяла затруднения в самообслужването от битов и хигиенен характер. 

Община Перник е подала отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковата претенция и настоява да се отхвърли. Изразява становище, че липсвали доказателства, установяващи фактите, изложени от ищцата. Твърди се, че общината изпълнила задълженията си по поддръжка на уличната мрежа

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложен абмулаторен лист и заключение на Медицински център „Света Бгородица Възвестителка”, от които се установява, че на 10.05.2019 г. е извършен медицински преглед и ЯМР изследване на Е.Ф.Н.. В резултат на това е установено ***** на големия пищял (тибията) на ***** на ищцата. В амбулаторния лист е отразено, че по данни на пациентката травмата е получена при стъпване на дупка на улично платно, като същата в продължение на 22 дни се е лекувала консервативно поради отрицателна рентгенологична находка.

Приложени са три броя болнични листове № Е20183498373 от 08.06.2019 г., № Е20183498520 от 08.07.2019 г. и № Е20198110554 от 07.08.2019г., като в първия от тях е отразено, че същият е продължение на предходен. Следва да се отбележи, че страните не спорят, че е издаден болничен лист в деня на прегледа - 10.05.2019 г., при което се установява, че от тази дата на прегледа до 21.08.2019 г. ищцата се е намирала неработоспособност.

Приложено е още удостоверение на работодателя «***» ЕООД, от което се установява, че ищцата не е посещавала работното си място за времето от 19.04.2019 г. до 09.05.2019 г., доколкото само за този период е поискано издаването на удостоверение.

По делото са разпитани свидетелите И.Й.М. и Н.Г.Н. (съпруг на ищцата).

Свидетелката И.М., която е близка приятелка на ищцата, дава информация, че двете на 19.04.2019 г. се придвижвали по пътното платно на ул. „*****.“***. Пояснява, че двете са били едно до друго и Е.Н. стъпнала в дупка на уличното платно, при което паднала на земята. В този момент ищцата се оплакала от силна болка в областта над глезена на долния крайник. Същатане не можела да стъпва на крака си, при което свидетелката ѝ помогнала да се придвижи до тротоара, където се обадила на съпруга си. Дава информация, че първите дни ищцата била на легло и взимала обезболяващи, а две седмици след инцидента посетила лекар, който установил *****то. Свидетелката разяснява, че ищцата имала шина на крака и около два месеца ходила с патерици, а след това продължила с една. За времето на лечението ищцата постоянно си стояла вкъщи

Свидетелят Н.Н. дава информация, че ищцата му се е обадила за процесния инцидент. Същият пристигнал на мястото на злополуката (между блок № 74 и № 78  на ул. „*****.” в гр. Перник) и установил, че съпругата му не може да стъпва на крака си. Дава информация за наличието на голям оток на крака в първите дни след инцидента. Дава сведения, че около 15 – 20 дни ищцата слагала компреси, ползвала мазила и приемала обезболяващи, но болката се увеличила, при което посетили лекар, който установил *****то. Лечението изисквало поставянето на ортеза за период от около 40 дни, а около 3 месеца ищцата се придвижвала с две патерици. Свидетелят пояснява, че отокът е спаднал след 40 - 50 дни. За времето на лечението ищцата си стояла вкъщи и през втория месец с помощта на една патерица започнала да излиза навън, но само пред блока. Според свидетеля ищцата изпитвала силни болки и имала затруднения при самообслужването от битов и хигиенен характер. Споделя още, че ищацата и към момента изпитвала болки при смяна на времето.

Дава се вяра на показанията на двамата свидетели като същите са преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК. Показанията на свидетелите са последователни, непротиворечиви, логични и намиращи опора в медицинската документация и по – конкретно в амбулаторния лист. Следва да се отбележи, че свидетелката М. е била очевидеца на инцидента и от непосредствена близост е възприела ситуацията, свързана със спъването на ищцата в дупката на уличното платно.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно – медицинска експертиза, според което ищцата е получила ***** на големия пищял (тибията) на *****. Травмата била установена чрез ЯМР изследване. Било проведено лечение чрез поставянето на ортеза, което е продължило около 45 дни. Вещото лице пояснява, че възстановителният период е продължил около 5- 6 месеца. Ищцата се намирала 105 дни във временна неработоспособност, а именно от 09.05.2019 г., за което били издадени 4 броя болнични листове. След инцидента се запазил обема от движения на крака. Според експерта за времето на лечението ищцата изпитвала болки и страдания, а по нейни данни същите продължавали към настоящия момент. В съдебно заседание пояснява, че големият пищял е опорна кост в тялото и *****то ѝ генерирало болки с голям интензитет. Според вещото лице описаното състояние на ищцата в амбулаторния лист е възможно да отговаря на изминатия период (22 дни) от датата, на която е станала злополуката (19.04.2019 г.)

Съдът намира заключението за обосновано и намиращо опора в медицинската документация, приложена по делото, поради което го кредитира. Освен това заключението съответства с показанията на свидетелите, които описват травмата и лечението.

Предвид горното съдът намира за неоснователно възраженията на ответника, че *****то не е от 19.04.2019 г. и че не е резултат от спъване в дупка на пътното платно. Този извод не се променя от обстоятеслтвото, че ищцата 22 дни е търпяла силни болки и не е потърсила медицинска помощ, доколкото същата е провеждала за този период домашно лечение с компреси, наложено от отрицателна рентгенологична находка, но впоследствие опровергана с ЯМР.

По делото е представено възлагателно писмо с изх. № 19/СЛУ-991-11 от 16.04.2019 г., с което общината възлага на „ДЛВ” ЕООД да извърши ремонт на улични настилки, сред които ул. „Р. Д.”.

По делото е изслушано заключение на съдебно – техническа експертиза, от което се установява, че към момента дупката е асфалтирана, но не може да се даде отговор в кой момент е извършено. Според експерта е необходимо технологично време повече от три дни за предприемане на действия по ремонт на възложените участъци от уличното платно. В тази връзка дава мснение, че дупката не е била асфлатирана към датата на инцидента. Съдът споделя това становище на експерта, тъй като от свидетелските показания несъмнено се установи наличието на дупка по пътното платно. Освен това възлагателното писмо е с дата три дни преди инцидента, а и тази датат се отнася за изходящата кореспонденция на общината, но не и моментът на получаването и още по – малко да установява датата на извършването на ремонтните дейности.  

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен e иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 8000 лева, предсталвяваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания и неудобства при самообслужване от битов и хигиенен характер).

Според чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението ѝ. Фактическият състав на гаранционно - обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД включва извършване на неправомерно деяние, под формата на действие или бездействие, от лице или лица, на които соченият ответник е възложил работа; настъпване на вреда от противоправното действие/бездействие и причинна връзка между противоправното действие/бездействие и настъпилите вреди; вината на извършителя се презумира, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Процесната злополука е настъпила на пътното платно на улица „*****.“***, която безспорно представлява общинска собственост съгласно разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР ЗМСМА. Съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Следователно ответната община има задължение да осигурява доброто състояние на уличната мрежа.

По делото се установи, че на 19.04.2019 г. е съществувала дупка на уличното платно близо до блок № 78. При тези данни по делото, съдът намира, че ответната община не е изпълнила законовото си задължение за поддържане на процесната улица в такова състояние, че същата да бъде безопасна при нейното пресичане от пешеходци. В резултат на нарушената настилка по улицата, ищцата се е спънала и паднала на земята, в резулта на което е причинено *****то на тибията на долния десен крайник. Травмата е довела още до причиняването на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и неудобства от невъзможността за самообслужване от битов и хигиенен характер.

Разписаната от закона грижа на добрия стопанин вменява задължение на Община Перник да поддържа улиците в такова състояние, че да се осигури нормално и безопасно движение на пешеходци при тяхното пресичане на обозначените за това места. След като Община Перник не е извършила необходимите действия за привеждане на процесния пътен участък в състояние, годно за нормално придвижване по него и от това бездействие са настъпили неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, то следва извод за наличието на основанията за ангажиране на деликтната отговорност на общината за тяхното обезщетяване.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието „справедливост”. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. За обезщетение на така понесените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и терзания от неудобствата при самообслужването, съдът приема за достатъчна сумата от 8 000 лева. 

При определяне на размера на обезщетението, съдът отчита най – вече вида, характера и мястото на увреждането - ***** на опорна кост в тялото. От значение е обстоятелството, че травмата е довело до обездвижване за срок около 45 дни, а впоследствие възстановителният период е продължил около 4 - 5 месеца. През този период ищцата е изпитвала болки и страдания, като в началото на лечението същите са били с голям интензитет. Не без значение е изпитаното за срока на лечение неудобство в ежедневието, изразяващо се в това, че първите дни след инцидента е била в легнало положение, както и  невъзможността самостоятелно да ходи до баня и тоалетна, включително че за летния период е трябвало да прекарва изцяло времето затворена вкъщи.

Отчете се, че ищцата няма дефицит в движението на крака, както и липсата на усложнения при лечението. Чрез посоченото обезщетяване в размер на 8 000 лева ищцата ще получи парично удовлетворение, с което да компенсира отрицателните и неприятни емоции, свързани с инцидента. 

Предвид изложеното предявената искова претенция е основателна и следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на непозволеното увреждане  - 19.04.2019 г. (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД) до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:  

С оглед изхода на делото и чл. 78, ал. 1 ГПК общината следва да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото, а именно: 320 лева държавна такса, 160 лева – депозит за вещо лице и 1200 лева – адвокатски хонорар.

Направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за основателно. Делото не се отличава с правна и гактическа сложност. Проведени са две съдебни заседания и е разгледан един иск. Това налага присъждане на адвокатски хонорар в минималния размер от 730 лева, който е съобразен материалния интерес по делото и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнагражения.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд,

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Община Перник, представлявана от кмета Станслав В., със седалище и адрес гр. Перник, пл. “Св. Иван Рилски” № 1а, с Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ на Е.Ф.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 8 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания и психически терзания от неудобствата при самообслужване от битов и хигиенен характер), в резултат на травма (*****) на *****, получена на 19.04.2019 г. при спъване поради неизправна пътна настилка на ул. „*****.“***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Община Перник, представлявана от кмета Вяра Церовска, със седалище и адрес гр. Перник, пл. “ Св. Иван Рилски” № 1а, с Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ на Е.Ф.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1 210 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.