№ 652
гр. Варна, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500557 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 97633/29.12.2023г., подадена от „Ню
Проджектс Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София,ул. „Солунска“ No 38Б, ет.1, представлявано от М. Д. Р. – управител, срещу Решение
№ 3982/ 07.12.2023г., постановено по гр.д. № 1616 / 2023г. по описа на РС – Варна, 31 –ви
състав, с което е отхвърлен предявеният от „Ню проджектс консулт” ЕООД, ЕИК202054931,
срещу Детска градина №26 „Изворче“ БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул. „Хан Кубрат” №40, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 500,41лв. обща стойност на получени без основание плодове за
м.ноември 2018г., в т.ч. 37,200кг. грозде на стойност 130,57лв. без ДДС, 40,920кг. ябълки на
стойност 83,07лв. без ДДС, 40,920кг. круши на стойност 108,03лв. без ДДС и 40,920кг.
банани на стойност 95,34лв. без ДДС, като претендира и законна лихва върху главницата от
31.10.2022г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.422 от ГПК вр. чл.55,
ал.1 от ЗЗД, присъдена по заповедното гр.д.№14420/2022г. на ВРС.
В жалбата се излага, че решението е недопустимо и неправилно, поради нарушение
на материалния закон, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Съдът бил дал погрешна правна квалификация – тази по чл. 422 ГПК вр.
1
чл. 59 от ЗЗД. Излага, че претенцията му била за заплащане на разходи за доставени
плодове, които се заплащали от държавния бюджет. Не било без значение, че продуктите се
предоставяли „безплатно“ на децата и учениците, като средствата били осигурени от ЕС и
националния бюджет, какъвто не бил настоящия случай. В случая, дружеството било
предоставило продуктите възмездно, а ДФ „Земеделие“ не бил платил. Сочи, че не са му
изплащани средства нито от ЕС, нито от националния бюджет, а ответникът бил получил
именно целеви средства от националния бюджет за предоставяне безплатно продуктите на
учениците.
За първи път във въззивната жалба се въвеждат твърденията, че ищецът бил доставил
плодовете на ответната детска градина поради грешка, считайки, че ДГ No 26 „Изворче"
било включено в схемата „Училищен плод“ за 2019/2020г., както и че „Ню Проджектс
Консулт“ЕООД доставил плодове на ДГ No 26 „Изворче", които ответникът приел, тоест
било налице постигнато съгласие между страните за продажба на плодовете на обичайната
цена за този вид продажба. След като плодовете били приети, от ответника се дължала
уговорената продажна цена, обективирана в издадената фактура. Затова обжалваното
решение било недопустимо и неправилно. Било налице основание за плащане на
предадените и приети плодове, в случая продажба на плодове между „Ню Проджектс
Консулт“ЕООД и ДГ No 26 „Изворче". Ответникът бил спестил разходи, които са
действително необходими и ответникът следвало да ги понесе от собственото си имущество,
а не от имуществото на жалбоподателя. Цитира разпоредби от Наредба № 6 от 10 август
2011г. на министъра на здравеопазването и от Наредба за финансирането на институциите в
системата на предучилищното и училищното образование и обобщава, че след като
финансирането на плодовете било осигурено от държавния бюджет, то ДГ No 26 „Изворче"
имала задължение да заплати доставените продукти. ДГ No 26 „Изворче" била получила
плодове без основание поради грешка от страна на ищеца, с които се обогатила за негова
сметка, което в нарушение на съдопроизводствените правила не било обсъдено от съда.
Доколкото не се касаело за периодични доставки, то приложим бил 5-годишния, а не
тригодишния давностен срок. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
сочи, че решението е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба неоснователна и
недоказана. Правилно ВРС приел, че взаимоотношенията между ищеца и ответника
произтичат от закона и по-конкретно от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми
за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения
– Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко", където възстановяването на
разходите било предвидено да става от Държавен фонд „Земеделие“. За целия период на
изпълнение разходите за доставка на плодове не са възстановявани и не са заплащани на
жалбоподателя от ДГ „Изворче“, тъй като такова задължение учебното заведение няма нито
по закон, нито по договор. Възстановяването на разходите по доставки на плодове е
извършвано от Държавен фонд „Земеделие“ съгласно предвиденото в Глава IV, раздел II и
2
III от Наредбата. Схемата „Училищен плод“ се финансирала изцяло от Европейския фонд за
гарантиране на земеделието и от държавния бюджет. Учебните заведения са единствено
бенефициенти по схемата, а цялостният контрол по изпълнение, по финансиране на
доставките и по тяхното отчитане се осъществява от Държавен фонд „Земеделие“. ДГ
„Изворче“ не е нито солидарно отговорна по схемата заедно с административния орган, нито
е задължено лице по нея. Учебните заведения са единствено ползватели на схемата, а не
платци. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение.
В открито съдебно заседание, за въззивника не се явява представител. Въззиваемата
страна се представлява от процесуален представител, който оспорва въззивната жалба,
поддържа депозирания отговор и моли за потвърждаване на решението и присъждане на
разноски по представен списък.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Ню
проджектс консулт” ЕООД, ЕИК202054931, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.„Изгрев”, ул.„Самоков“ №28, „З“, ет.1 срещу Детска градина №26 „Изворче“ БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Хан Кубрат” №40, с която е
предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
500,41лв. обща стойност на получени без основание плодове за м.ноември 2018г., в т.ч.
37,200кг. грозде на стойност 130,57лв. без ДДС, 40,920кг. ябълки на стойност 83,07лв. без
ДДС, 40,920кг. круши на стойност 108,03лв. без ДДС и 40,920кг. банани на стойност
95,34лв. без ДДС, всички на, като претендира и законна лихва върху главницата от
31.10.2022г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.422 от ГПК вр. чл.55,
ал.1 от ЗЗД присъдена по заповедното гр.д.№14420/2022г. на ВРС.
Ищцовото дружество „Ню проджектс консулт“ ЕООД сочи, че на 31.10.2022г. е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
ответника Детска градина 26 „Изворче“ Варна за сумата от 500,41лв.-главница, 25лв.
заплатена държавна такса, ведно със законна лихва от 31.10.2022г. до изплащане на
вземането, като съдът е уважил искането. В срока по чл.414 от ГПК, ответникът е депозирал
възражение срещу заповедта за изпълнение. С оглед гореизложеното дружеството предявява
иск за установяване на вземането си за доставени плодове срещу ДГ №26 „ИЗВОРЧЕ". Сочи
се, че през м.септември 2019г. дружеството е доставило плодове на ДГ №26 „ИЗВОРЧЕ",
както следва: на 17.09.2019г. - грозде - 37,200кг.; на 19.09.2019г. - ябълки - 40,920кг.; на
24.09.2019г. - круши - 40,920кг; . на 26.09.2019г. - банани - 40,920кг. За доставените плодове
е съставен приемо-предавателен протокол №1 за доставени продукти през м.септември
2019г., двустранно подписан от „Ню Проджектс Консулт" ЕООД и получателя, в случая ДГ
№26 „ИЗВОРЧЕ". Въз основа на съставения и подписан приемо-предавателен протокол №1
е издадена фактура №********** от 30.09.2019г. за доставени 37,200кг. грозде на стойност
130,57лв. без ДДС, 40,920кг. ябълки на стойност 83,07лв. без ДДС, 40,920кг. круши на
3
стойност 108,03лв. без ДДС и 40,920кг. банани на стойност 95,34лв. без ДДС. Общата
стойност на фактурата е 417,01лв. без ДДС, 83,40лв. е начисленото ДДС или общо 500,41лв.
с ДДС. Между ДГ №26 „ИЗВОРЧЕ" и „Ню Проджектс Консулт"ЕООД няма както
формален, така и неформален договор за доставка на плодове, както и договор за търговска
продажба, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно с получените плодове за
сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до
размера на обедняването, т.е. плодовете по вид, количество и качество или тяхната
равностойност по данните на издадените фактури. Тоест, сумата в размер на 500,41лв. с
ДДС се претендира на извъндоговорно основание, тъй като няма взаимоотношения по
обществена поръчка. Налице е предаване, съответно получаване на плодове по вид,
количество, качество и цена, т.е. преминаване на блага от имуществото на „Ню Проджектс
Консулт" ЕООД в имуществото на ДГ №26 „ИЗВОРЧЕ" без основание. ДГ №26 „ИЗВОРЧЕ"
е заявила участие по схема „Училищен плод" с подаване на декларация в Дф „Земеделие" за
три учебни години 2018/2019г., 2019/2020, 2020/2021г., т.е. поръчка на плодове от страна на
длъжника не е налице. Дружеството „Ню Проджектс Консулт"ЕООД е одобрен изпълнител
за доставка на плодове в ДГ №26 „ИЗВОРЧЕ" по схема „Училищен плод" от ДФ
„Земеделие" за три учебни години 2018/2019г., 2019/2020, 2020/2021г. при определени цени
на килограм на доставените продукти. За извършените доставки на плодове са представени
приемо-предавателните протоколи и издадените фактури в ДФ „Земеделие", които не са
одобрени за плащане. Както ДГ №26 „ИЗВОРЧЕ", така и „Ню Проджектс Консулт"ЕООД
помежду им нямат формален и неформален договор за търговска продажба, както и
посочените две страни нямат формален и неформален договор с ДФ „Земеделие". Предвид
горното, сумата в размер на 500,41лв. с ДДС, представляваща равностойността на
доставените плодове през месец септември 2019г., от които длъжника освен, че се е обогатил
неоснователно, същевременно е спестил разходи, се претендира на извъндоговорно
основание. Твърди, че неоснователното обогатяване на длъжника е под формата на
спестяване на разходи, които са действително необходими и длъжника е следвало да ги
понесе от собственото си имущество, а не от имуществото на дружеството. Това е така,
защото с предаване на процесните плодове, „Ню Проджектс Консулт"ЕООД се е лишил от
собствените си активи и следователно не е могъл да реализира друга търговска сделка, от
която респ. да увеличи имуществото си. В допълнение не е определен падеж за плащане по
цитираните в заявлението фактури и поради тази причина дружеството ни не претендира
законна лихва от забавено плащане, т.е. законна лихва от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК.
Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор на исковата молба, в
който сочи, че не оспорва твърдението на ищеца, че през 2019г. на 17.09, 19.09, 24.09 и 26.09
е доставил на ДГ „Изворче" посочените по вид и количество плодове, за което е съставен
протокол. Оспорва твърдението, че е заявил участие по схема „Училищен плод" пред ДФ
„Земеделие" за три учебни години 2018/2019, 2019/2020 и 2020/2021г. Оспорва и
твърдението, че доставката на плодове е извършена на извъндоговорно основание, поради
което с неплащането на сумата по доставката ответникът се е обогатил неоснователно за
4
сметка на ищеца. Твърди, че „Ню Проджектс Консулт" ЕООД е извършил доставката на
плодове в изпълнение на схема „Училище плод", по която ищецът е бил изпълнител, ДГ
„Изворче"-ползвател на доставката, а ДФ .Земеделие" - финансиращ орган. Тези
взаимоотношения произтичат по силата на закона и по-конкретно от Наредба за условията и
реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни
продукти в учебните заведения - схема "Училищен плод" и схема "Училищно мляко" /по-
нататък Наредбата/. В същата е предвидено възстановяването на разходите да става от
административния орган. Сочи, че през 2018г. ищецът е заявил участие по схема „Училищен
плод" съгласно чл.13 от Наредбата. При заявяване на участието си същият е посочил, че
кандидатства за доставка на плодове в множество учебни заведения, сред които и ДГ
„Изворче", за което е представил и сключен между страните Договор №116-П-В/02.04.2018г.
Заявлението на ,Ню проджектс консулт" ЕООД е било одобрено от ДФ „Земеделие" за три
учебни години, поради което е започнало и изпълнението на доставките по утвърден с
финансиращия орган и учебното заведение график. През учебната 2018/2019г. ищецът е
изпълнил дейностите по схема „Училищен 3 плод". На 05.09.2019г. между страните е
одобрен график на доставките и за новата учебна 2019/2020г. съгласно изискването на
чл.15а от наредбата (отм.). В изпълнение на задълженията си по схемата дружеството е
доставило през м.септември 2019г. на детската градина описаните в исковата молба плодове
по вид и количества. След този период изпълнението на ангажимента е преустановено от
страна на „Ню Проджектс консулт" ЕООД поради възникнал спор между дружеството и ДФ
„Земеделие". За уреждане на взаимоотношенията по повод извършените през м.септември
2019г. доставки управителят на „Ню Проджектс Консулт" ЕООД е предоставил на ДГ
.Изворче" декларация с вх.№33/30.09.2019г., в която е заявил, че стойността на доставените
количества плодове няма да бъдат претендирани от учебното заведение, а ще бъдат заявени
за изплащане пред ДФ „Земеделие", съгласно предвиденото в Наредбата за условията и реда
за прилагане на схеми да предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни
продукти в учебните заведения – схема „Училищен плод" и схема „Училищно мляко". След
този период плодове по схемата от „Ню Проджектс Консулт" ЕООД не са предоставяни. За
целия период на изпълнение разходите за доставка на плодове не са възстановявани и не са
заплащани на ищеца от ДГ „Изворче", тъй като такова задължение учебното заведение няма
нито по закон, нито по договор. Възстановяването на разходите по доставки на плодове е
извършвано от Държавен фонд „Земеделие" съгласно предвиденото в Глава IV, раздел II и
III от Наредбата. схемата „Училищен плод" се финансира изцяло от Европейския фонд за
гарантиране на земеделието и от държавния бюджет. Учебните заведения са единствено
бенефициенти по схемата, а цялостният контрол по изпълнение, по финансиране на
доставките и по тяхното отчитане се осъществява от Държавен фонд „Земеделие". Ищецът
сам посочва в исковата молба, че претендираните доставки са били заявени от него, но не са
били одобрени за плащане от административния орган. Това е така, тъй като именно
държавният орган чрез разплащателната си агенция е овластен да възстановява разходите на
доставчиците по схема „Училищен плод". Съгласно Наредбата финансиращият орган има
право да откаже изцяло или частично плащането на извършени доставки, ако установи, че
5
заявителят не е изпълнил свое задължение. Отказът на ДФ „Земеделие" от финансиране е
индивидуален административен акт, който може да бъде обжалван единствено от неговия
адресат. Обстоятелството, че е възможно финансиращият орган да откаже частично или
пълно възстановяване на разхода е добре известно на ищеца. Дружеството е разполагало с
възможността да иска отмяна на отказа по съдебен ред, а не да заменя една преклудирана
възможност с претенция към лице, което няма отношение по въпроса за финансирането.
Ответникът сочи, че като учебно заведение е единствено ползватели на схемата, а не платец.
Взаимоотношенията между страните са ясно разписани в цитираната по-горе наредба,
където ДФ „Земеделие" е финансиращ орган, заявителят - в случая ищецът -
доставчик/изпълнител, а учебното заведение -бенефициент. Щом доставката през
м.септември е извършена в изпълнение на ангажимента по схемата, то и финансирането й
следва да стане по предвидения от наредбата ред. В тази връзка твърденията на ищеца, че е
доставил посочените продукти на извъндоговорно основание, при което е настъпило
неоснователно обогатяване на детската градина за сметка на ищеца, е невярно и
неоснователно. Счита, че искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен и да
му се присъдят сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание на първата инстанция ищецът не се явява и не се
представлява, депозира писмени становища, с които поддържа претенцията и моли за
уважаването й. От своя страна, ответникът оспорва иска, поддържа възраженията си в
депозирания от него отговор, представя списък с разноски и моли за отхвърляне на иска и за
присъждането на разноските.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда.
По отношение на възраженията за недопустимост на производството, доколкото ВРС
се бил произнесъл по предмет, различен от очертания с твърденията в исковата молба,
същите са неоснователни.
В процесния случай не се касае за произнасяне по непредявен иск, а само за
неправилна правна квалификация. Правната квалификация на иска е служебно задължение
на съда и представлява функция на твърденията и петитума, изложени в исковата молба.
Съобразно твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум на
6
иска, ищецът се позовава на обогатяване от страна на ответника, което се изразява не в
постъпване на стоките в патримониума на ответника, а в спестяване от негова страна на
разходи за закупуването им, като същевременно се претендира стойността, с която
ответникът се е обогатил до размера на обедняването. Така очертаните от ищеца параметри
на спора съответстват на фактическия състав на непрестационната кондикция, тъй като
имущественото разместване е опосредено, а не директно.
Следователно предявеният иск намира правното си основание в чл.59 от ЗЗД или
фактическият състав на т.нар. „непрестационна кондикция“, доколкото имущественото
разместване е опосредено, а не директно. По тази причина би се дължала по-малката от
двете стойности – на обедняването и обогатяването, за разлика от престационната
кондикция. При последната правоотношението е между две лица, като едното лице, което е
получило нещо без правно основание, е задължено да го върне на другото лице, за чиято
сметка се е обогатило.
За да се възприеме, че се касае само за неправилна правна квалификация, ВРС следва
да е докладвал и разгледал въведените от ищеца твърдения в обстоятелствената част на
исковата молба, а в мотивите си да е обсъдил всички правно релевантни факти, обуславящи
именно претендираното вземане на ищеца. В случая първоинстанционният съд е докладвал
и се е произнесъл именно по тези въпроси, като не е налице постановяване на недопустим
съдебен акт. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на
постановеното по него решение само когато съдът е нарушил принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес /чл.6, ал.2 ГПК/, произнасяйки се извън определения от
страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Когато
липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция,
обуславя правилността на решението му. В случая съдът не се е произнесъл извън
определения от страните предмет на спора, а е дал погрешна квалификация на предявения
иск, което не води до недопустимост на постановеното от него решение.
В обобщение, така предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.59 от
ЗЗД и се преценява за процесуално допустим, поради което въззивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора, съобразявайки направените във въззивната жалба
оплаквания.
Следва да се отбележи по отношение на оплакванията във въззивната жалба, че
релевираните за първи път твърдения, че ищецът бил доставил плодовете на ответното
училище поради грешка, и че било налице постигнато съгласие между страните по договор
за търговска продажба, представляват недопустимо въвеждане на нови основания на
предявения иск, поради което не подлежат на разглеждане от въззивния съд.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Видно е от приобщеното ч.гр.д. № 14420/2022г. на ВРС, че е издадена Заповед No
7
7521 /30.11.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Детска
градина №26 „Изворче“ БУЛСТАТ *********, като е разпоредено последната да заплати на
кредитора „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД , ЕИК *********, сумите от 500,41 лв. –
главница доставени плодове, за което е издадена фактура No ********** / 30.09.2019г.
между страните, заедно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда
– 31.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата и 75 лв.- сторени по делото разноски.
Заповедта е връчена на длъжника, който в законоустановения срок е депозирал възражение
и съответно на кредитора са дадени указания да предяви иск по чл. 422 от ГПК, което
последният е сторил в предоставения му едномесечен срок.
Установява се от представения приемо-предавателен протокол за приемане/предаване
на продукти по Схема „Училищен плод“, че през м.септември 2019г. ищцовото дружество е
доставило на ответника съответно количество плодове, а именно: грозде – 37.200кг., ябълки
– 40.920кг., круши – 40.920кг. и банани – 40.920кг.
За извършената доставка е издадена фактура No ********** / 30.09.2019г. на обща
стойност 500, 41 лв. с ДДС. Изрично във фактурата е отбелязано, че „сумата по фактурата
ще се плати до размера, одобрен от ДФ „Земеделие“ – разплащателна агенция“.
От страна на ответника е ангажиран Договор за предоставяне на услуги No 116 – P-В
/02.04.2018г., сключен между страните и с предмет изпълнението на дейности за
реализиране на доставки съгласно условията на Наредба за условията и реда за прилагане на
схемата за предоставяне на плодове и зеленчуци в учебните заведения – схема „Училищен
плод“. Срокът на договора е за периода от 15.09.20218г. до 31.05.2021г.,а същият влиза в
сила от получаване на одобрение от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция.
Видно от писмо от 05.09.2019г. за съгласуване, изпратено от ищеца „Ню Проджектс
Консулт“ ЕООД до ответника е поискано съгласуването на график с датите на доставка за
учебната 2019/2020г. Към писмото е представен и съгласуван между страните график на
основание чл. 15а от Наредбата за условията и реда за прилагане на схемата за предоставяне
на плодове и зеленчуци в учебните заведения – схема „Училищен плод“, в който са
посочени дати на доставки за септември месец – 17.09, 19.09, 24.09, 26.09 и 30.09.2019г. на
грозде, ябълки, круши и банани.
Представена е и декларация от 30.09.2019г., изходяща от ищеца, в която същият
декларира, че е уведомен, че представените отчетни документи за извършени доставки за
периода 17.09.2019г. – 27.09.2019г. ще се представят за заявяване на сумите пред ДФ
„Земеделие“, съгласно Наредбата за условията и реда за прилагане на схемата за
предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения.
Изрично е посочено, че сумите посочени във фактурите, издадени от „Ню Проджектс
Консулт“ ЕООД няма да бъдат предявявани към ответника за плащане.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Както подробно се обсъди по-горе, предмет на разглеждане в настоящото
производство е исковата претенция с правно основание чл. 59 от ЗЗД за неоснователно
8
обогатяване.
За да се приеме за основателна претенцията на ищеца в негова тежест е да установи,
че ответникът се е обогатил за негова сметка с посочената сума, представляваща спестени
му разходи, обедняване на ищеца, липса на основание за това и отсъствие на друга правна
възможност за защита на интересите на обеднелия, като при установяване на всички
елементи от фактическия състав, то и на ищеца би се дължала по-малката от двете
стойности – на обедняването и на обогатяването.
Безспорно е между страните, а и от представения приемо-предавателен протокол,
подписан от същите, че „Ню Проджектс Консулт” ЕООД е доставило на
Детска градина №26 „Изворче“ посочените в исковата молба плодове за месец септември
2019г. За доставката е съставена фактура No ********** / 30.09.2019г. за общата сума от
500,41 лв., като също така не се спори и че сумата по фактурата не е заплатена от ответника.
Спорният момент между страните е кой е следвало да заплати сумата по фактурата с
оглед наведените от ответника възражения, че същият се явява трето ползващо се лице –
бенефициент.
Отново страните не спорят, че между тях е било налице валидно облигационно
правоотношение към датата на доставката на плодовете – Договор за предоставяне на услуги
от 02.04.2018г. Съобразно уговореното между страните, ищецът се е задължил да доставя на
ответника плодове съгласно условията на Наредба за условията и реда за прилагане на
схемата за предоставяне на плодове и зеленчуци в учебните заведения – схема „Училищен
плод“. От извършеното от съда тълкуване на договора и съставените във връзка с
изпълнението му документи – писмо за съгласуване на график, самият график за доставка на
продукти, информация за учебното-заведение и декларация /изходяща от ищеца/, очевидно,
че този договор е сключен след като ищецът е бил одобрен като изпълнител по програмата
на ДФ „Земеделие“ за доставката на плодове и млечни продукти за учебните заведения, а по
доставките извършени по договора ответникът не е имал задължението за плащане, а
ищецът следва да ги заяви пред ДФ „Земеделие“.
Съгласно Наредбата, ДФ „Земеделие“ е органът, пред който се заявява участието в
безплатните за учебните заведения схеми, като наред с това ДФ „Земеделие" одобрява и
оттегля одобрението на заявителите и изплаща помощта по схемите, както и именно на
Фонда са предоставени редица други дейности, които имат отношение по прилагането на
схемите. Съобразно предвиденото в чл.2 от Наредбата прилагането на схемите за
предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения
се финансира от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, както и от държавния
бюджет.
В раздел II и раздел III от Наредбата или от чл. 17 до чл. 19, МС е определил
специален ред, начин, срокове на заявяване за заплащане на разходите по доставките,
извършени от заявителите по схемата „Училищен плод". Изрично е регламентирана и
процедура, съобразно която ДФ „Земеделие“ следва да откаже изплащането при
9
констатирани нередности. Плащанията на изпълнителите се извършват със средства от
европейската схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти, само от
ДФ „Земеделие“. Именно и Фондът е единствената разплащателна агенция за управление на
средства от ЕС, като само срещу представяне на първичен счетоводен документ – фактура, с
която реалният доставчик документира доставката на продукти към получател –
образователна институция, с отразена в нея цена /чл.19, ал.2 и 4 от Наредбата/.
От изложеното по-горе, закономерно следва правният извод, че ДФ „Земеделие“ има
качеството на уговарящ, а „Ню Проджектс консулт“ ЕООД е обещател по договора, като
при заявено участие в програмата „Училищен плод“, съответното учебно заведение е
единствено трето лице – бенефициер, но не и финансово задължено лице. В особена
хипотеза и смесен фактически състав се квалифицира процесният договор - предвид и
изричната подзаконова регламентация, като в заключение и възникналите между страните
облигационни отношения са с характер на договор в полза на трето лице /чл.22 ЗЗД/.
Третото ползващо се лице – ответната детска градина не става страна по сделката и не
отговаря за изпълнение на задълженията по договора, сключен между уговарящия и
обещателя. Ответникът изрично е заявил, че ще се ползва от уговореното в нейна полза
право да получава според съответната схема и акта за одобрение с приложенията към него
съответните количества и видове плодове, но без финансов ангажимент.
Както се посочи по-горе наведените за първи път във въззивната жалба възражения за
отделен сключен между страните договор за покупко-продажба и съответно грешка, не
подлежат на разглеждане.
В обобщение, за извършената доставка е било налице валидно правоотношение,
което е възникнало въз основа на специална законово уредена и регламентирана процедура с
основна цел по програма да се доставят пресни плодове на децата в детските градини, като
финансирането е подсигурено с държавни и европейски средства. За тази специална
програма са заявили участие, както ищецът, така и ответникът, като и двете страни са били
наясно и са се съгласили, че разплащанията се дължат от Фонда, а детската градина е
единствено бенефициент. Поради тази причина и за неуредените отношения между
страните ищецът разполага с възможност да предяви претенцията си към уговарящият или в
случая – ДФ „Земеделие“, което изключва правилата за неоснователно обогатяване.
Отделно ищецът не успя да установи твърденията си, че доставката на процесното
количество плодове е било допълнително, извън програмата „Училищен плод“. Това
твърдение се опровергава и от представените от ответника писмени доказателства – график
на доставките и декларацията, изходяща от ищеца.
Претенцията се явява неоснователна, като доколкото и първоинстанционният съд е
достигнал до идентични изводи, то е постановил решение, което следва да бъде
потвърдено.
По разноските в производството:
При този изход от спора, разноски се дължат на въззиваемата страна, която
10
претендира такива за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., което е
съобразено с минималния размер, предвиден в чл. 7 ал.2 т.3 вр. чл. 2 ал.7 от Наредба No 1
/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представени са
надлежни доказателства за заплащане на възнаграждението по банков път, поради което и
сумата следва да се присъди.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3982/ 07.12.2023г., постановено по гр.д. № 1616
/2023г. на Районен съд – Варна, 31-ви съдебен състав.
ОСЪЖДА „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД , ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София,ул. „Солунска“ No 38Б, ет.1, представлявано от М. Д. Р. – управител,
ДА ЗАПЛАТИ на Детска градина №26 „Изворче“ БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ул. „Хан Кубрат” №40, сумата от 400лв. /четиристотин
лева/, представляваща сторените от ответника – въззиваема страна разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за настоящото въззивно производство, на основание чл. 78 ал.1
от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11