Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 466

01.07.2022 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                         2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Мария Койнова

Прокурор: Валентина Радева - Ранчева

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №232 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.                               

            Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково против Решение №22/17.02.2022 г., постановено по АНД №605 по описа на Димитровградския районен съд за 2021 година.  

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение било неправилно, поради нарушение на материалния закон. Изводът му за допуснати процесуални нарушения бил неправилен. Описанието на нарушението било възприето от съда по начин, който формирал различна фактическа обстановка, довела до неправилния извод за неправилна правна квалификация на нарушението. Сочи се, че нарушението представлявало неприлагане на постоянните процедури в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) №852/2004 и се изразявало в прием на храни с несъответстващ на изискванията на Регламент (ЕС) №1169/2011 етикет, което от своя страна водело до неспазване на въведената постоянна процедура, основаваща се на принципите на НАССР (система за анализ на опасностите и критичните контролни точки). Безспорно установено и доказано било, че в описания в АУАН и НП обект се съхранявали храни, приети в нарушение на постоянните процедури по НАССР при прием на храни в обекта. На етикетите на храните липсвали данни за наименование и адрес на стопанския субект в хранителната промишленост, от когото били произведени продуктите, както и данни за страната на произход и конкретно посочване на алергени за един от продуктите. Счита се, че в случая изискванията на Регламент (ЕО) №852/2004 били приложими и за санкционираното дружество в качеството му на „предприятие“ в бизнеса с храни, по смисъла на член 2, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕО) №852/2004. Предвид изложеното следвало да се приеме, че санкционната разпоредба била правилно приложена. Приемането на храни с липсващи задължителни реквизити относно информацията, поставена върху съответните етикети, се явява липса на приложен контрол от страна на оператора и представлявало неизпълнение на въведените процедури в нарушение на член 5 Регламент (ЕО) №852/2004. Проблемът с липсата на задължителни реквизити в етикетите на храните представлявал нарушение на първоначално задължение да се поставят съответните етикети от страна на производителя им – „Наслада 99“ ООД, а не на санкционираното в случая дружество. В тази насока всякакви препратки, че описаното нарушение представлява нарушение на Регламент (ЕС) №1169/2011, били неправилни. Счита се, че наказателното постановление съдържа всички реквизит по чл.57 от ЗАНН. От изложените в него и АУАН фактически констатации, свързани с нарушената разпоредба, не се създавала невъзможност за неразбиране или превратно тълкуване, което да водело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. НП било издадено от компетентен орган, в сроковете по ЗАНН и не страдало от пороци, водещи до отмяната му.

Претендира се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, а наказателното постановление потвърдено, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът, „ПЕПЕ 8“ ООД, гр.Д., в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощника си, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за основателна, а обжалваното решение на Районен съд – Димитровград за неправилно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Димитровградския районен съд е отменил оспореното пред него Наказателно постановление №111-2021 от 29.10.2021 г., издадено от Директора на Областната дирекция по безопасност на храните – Хасково, с което на „ПЕПЕ 8“ ООД гр.Д., за нарушаване на член 5, параграф 1, предл. второ от Регламент (ЕО) Е852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно хигиената на храните (Регламент (ЕО) 852/2004), във вр. с чл.10 от Закона за храните (ЗХ), на основание чл.131, ал.2, във вр. с ал.1, т.4 от ЗХ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4000 лв.

Наказанието е наложено на „ПЕПЕ 8“ ООД за това, че на 25.06.2021 г. в гр.Д, при извършена проверка в обект за дистрибуция с храни – Склад за търговия на едро с храни с рег.№26090185, с адрес ул.***, стопанисван от дружеството, същото не е приложило въведената постоянна процедура, основаваща се на принципите на НАССР при прием на храни в обекта, като приело храни с етикет, който не съдържал задължителната информация по член 9, параграф 1, букви „з“, „в“ и „и“ на Глава IV, Раздел I от Регламент (ЕС) №1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията.

За да отмени наказателното постановление, районният съд приел, че са налице допуснати нарушения в хода на административнонаказателната процедура. Посочил, че административнонаказващият орган преценил, че липсата на етикети на два хранителни продукта в обекта на „ПЕПЕ 8“ ООД в гр.Димитровград – лимецови вафли с пълнеж от какао и кокос и какао-лешников крем, на наименованието и адреса на стопанския субект от когото е произведен продукта, страна на произход и коректно посочени алергени, е релевантна към член 9, параграф 1, букви „з“, „в“ и „и“ на Глава IV, Раздел I от Регламент (ЕС) №1169/2011, но в последствие приел, че тези факти сочат към нарушаване на чл.10 от ЗХ и съответно привел твърдяното нарушение към санкционната норма на чл.131, ал.2, във връзка с ал.1, т.4 от ЗХ. Последната точка от ЗХ регламентирала нарушение, изразяващо се в неприлагане и неподдържане постоянна процедура или процедури в съответствие с други два акта на ЕС, а именно по член 5 от Регламент (ЕО) №852/2004 и приложения II и III от Регламент (ЕО) №853/2004. Налице било съществено противоречие между твърденията и констатациите, което означавало, че правната квалификация на нарушението не била правилна. Описаното в АУАН и НП било изцяло насочено към нарушение на член 9 от Регламент (ЕС) №1169/2011, тъй като се сочела липса на данни, относими към изискванията на тази норма. Регламент (ЕО) №853/2004 като цяло имал отношение единствено към специфични хигиенни правила за храните от животински произход, поради което нямало как в случая този регламент да бъде нарушен. Член 5 от Регламент (ЕО) №852/2004 се отнасял само за оператори на предприятия за храни, извършващи дейност по производството, преработката и разпространението на храни след първичното производство и тези от свързаните с него операции, изброени в приложение I. Съответно тези оператори и посочените в приложение І, не кореспондирали с качеството на жалбоподателя. Също така, за да било налице нарушение на член 5 от Регламент (ЕО) №852/2004 и/или приложения II и III от същия, следвало да се посочи точно кое е нарушено, а това в случая не било сторено. Отбелязал, че накърняването на обществените отношения, свързани с етикетиране е относимо към Регламент (ЕС) №1169/2011, а тези, свързани с неспазване на правилата към член 5 от Регламент (ЕО) №852/2004 и приложения II и III от Регламент (ЕО) №853/2004. Предвид изложеното нарушението подлежало на санкция по текста на чл.131, ал.1, т.1, а не по чл.131, ал.1, т.4 от ЗХ, като извършване на такова по чл.131, ал.1, т.1 не било доказано.

Настоящият състав на съда намира, че въззивното решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, а фактическите изводи са направени след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Направените в проверяваното решение правни изводи за отмяна на Наказателното постановление като краен резултат съответстват на установеното от фактическа страна и се споделят от касационната инстанция.

Не се споделят от настоящия съдебен състав част от формираните в проверяваното решение изводи на въззивния съд – относно това, че описано от фактическа страна административното нарушение, вменено на „ПЕПЕ 8“ ООД, е такова за нарушаване разпоредбите на член 9 от Регламент (ЕС) №1169/2011, съответно подлежи на санкциониране на основание чл.131, ал.1, т.1 от ЗХ. От изложените в АУАН и НП твърдения следва недвусмислено заключението, че административнонаказващият орган е възприел като нарушена втората хипотеза на член 1 от Регламент (ЕО) №852/2004, а именно задължението на дружеството, в качеството му на оператор на предприятие за храни (бизнес оператор по смисъла на чл.9 от ЗХ), да прилага постоянна процедура или процедури, основаващи се на принципите на НАССР. Безспорно нарушаването на това задължение подлежи на санкциониране по реда на чл.131, ал.2, във връзка с ал.1, т.4 от ЗХ.

Съгласно чл.131, ал.2 от ЗХ „на бизнес оператор, който извърши нарушение по ал.1, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв., а съгласно чл.131, ал.1, т.4 от ЗХ „налага се глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което не прилага и не поддържа постоянна процедура или процедури в съответствие с чл.5 от Регламент (ЕО) № 852/2004 и приложения II и III от Регламент (ЕО) № 853/2004“. Съгласно чл.10 от ЗХ „бизнес операторите, с изключение на извършващите първично производство и на аптеки и дрогерии по чл.30, ал.1, въвеждат, прилагат и поддържат постоянна процедура или процедури в съответствие с чл.5 от Регламент (ЕО) №852/2004 и Приложения II и III от Регламент (ЕО) №853/2004 и технологична документация за храните, които произвеждат, и/или национални, утвърдени или браншови стандарти“.

В конкретния случай не се оспорва, че „ПЕПЕ 8“ ООД е бизнес оператор и като такъв е длъжен да прилага и поддържа процедури в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) №852/2004. Това обстоятелство се установява и от това, че проверката е извършена в обект за дистрибуция с храни „Склад за търговия на едро с храни“, стопанисван от  „ПЕПЕ 8“ ООД, със съответната удостоверена регистрация като обект за търговия на едро с храни. Т.е. дружеството безспорно осъществява дейност по разпространението на храни след първичното производство съгласно член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) №852/2004, съответно за него за него, като оператор на предприятие за храни, се прилага параграф 1 от същия член на регламента.

Като правилни се споделят изводите на въззивния съд за непълнота в описанието на административното нарушение и за неговата недоказаност. В т.13 от мотивите на проверяваното решение е изразено становище за това, че не е посочено „кое точно не е спазено“, което се възприема и от настоящата инстанция.

Действително при описание на административното нарушение в АУАН и НП е вписано, че неприлагането на въведената постоянна процедура, основаваща се на принципите на системата за анализ на опасностите и критичните контролни точки (НАССР) се изразява в прием в обекта на конкретно посочени храни (лимецови вафли „РЕРЕ“ с пълнеж какао и кокос, и какао лешников крем), е етикет, който не съдържа задължителна по изискванията на член 9, параграф 1, букви „з“, „в“ и „и“ от Регламент (ЕС) №1169/2011 информация. Не става ясно от посоченото обаче коя е въведената в обекта постоянна процедура (въобще има ли въведена такава), която не е приложена, и по какъв начин същата предписва неприемането в обекта на храни с отклонение от съдържанието на етикетите, за да се установи ясно и недвусмислено обективния състав на вмененото на дружеството административно нарушение и да се гарантира правото му на защита срещу санкционния акт. Описано по този начин, при липса на доказателства за въведена процедура, основаваща се на принципите на системата НАССР, нито административнонаказания субект, нито съдът имат възможност да разберат основанието, на което наличието на визираните храни в обекта, респ. тяхното приемане там, води до неприлагане на процедура, задължителна за оператора на предприятие за храни по член 1 от  Регламент (ЕО) №852/2004.

Ненадлежното описание на обективната страна на административното нарушение е съществено нарушение на процедурата по издаване на НП и основание за неговата отмяна на формално основание.

Отделно от това, въззивният съд е достигнал като краен резултат до правилния извод за недоказаност на нарушението, поради липса на доказателства за твърденията за несъответствие на етикетите на конкретните установени в обекта храни – лимецови  вафли „РЕРЕ“ и какао лешников крем, с изискванията на член 9, параграф 1, букви „з“, „в“ и „и“ от Регламент (ЕС) №1169/2011. Доказателствената тежест за доказване на изложените в НП факти е на административнонаказващия орган, а в процесния случай по делото не са ангажирани надлежни доказателства, от които тези твърдения да бъдат установени от съда. Нещо повече, по отношение на съответствието с буква „в“ от посочения параграф 1 на член 9, в АУАН и НП дори не са изложени твърдения, съответни на залегналото в Регламента изискване. При изискване за задължително посочване в етикета на данни за всички съставки или спомагателни вещества, причиняващи алергии или непоносимост, твърдението на наказващия орган е, че за храната какаов лешников крем липсват данни за „коректно посочени алергени“. Това твърдение е неясно, няма възможност да бъде проверено във въззивното производство, както и операторът на предприятието за храни няма как да разбере какво е следвало да има посочено на етикета на визираната храна и какво не е посочено в него.

При така установеното и разгледаната нормативна уредба, заключението на настоящия съдебен състав е за допуснато съществено нарушение при съставянето на АУАН и НП, изразяващо се в неспазване на изискванията, регламентирани по отношение на формата им в чл.42, съответно в чл.57 от ЗАНН.

Районният съд правилно е приложил закона, като е отменил Наказателното постановление, а изложените в касационната жалба оплаквания са неоснователни.

Димитровградският районен съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо и съответстващо на закона, и следва да бъде оставено в сила.

Съгласно чл.63д от ЗАНН, в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено своевременно поисканото и действително заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, в размер на 510 лв. по Договор за правна защита и съдействие от 14.03.2022 г., за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, платимо от касатора.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №22/17.02.2022 г., постановено по АНД №605 по описа на Димитровградския районен съд за 2021 година.

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково към БАБХ, да заплати на „ПЕПЕ 8“ ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление  гр.Д., ул***, разноски по делото в размер на 510 (петстотин и десет) лева.

Решението е окончателно.    

 

            

                                                                                                                

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

   

                                                

                                                                             2.