Определение по дело №75/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда чл.278 от ГПК.

Окръжният съд е сезиран с частна жалба, подадена от А.М., пълномощник на „В и К” О. - К., против Определение № 478/15.10.2015г., постановено по ч.гр.д.№1236/2015г. по описа на КРС, с което е прекратено производството по делото и заявлението е върнато на заявителя. В жалбата се развиват подробни съображения за неправилността му, изразяваща се в неправилно приложение на процесуалния закон.

Съдът, като прецени данните по делото, приема за установено следното:

РС-Кърджали е сезиран със заявление вх.№ 6838/29.09.2015г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „В и К” О. – К. против длъжник– Г. С. М. от С., обл.К., за сума в размер на 407,06лв. и лихва в размер на 71,07лв.

С разпореждане на съда от 30.09.2015г. заявлението е оставено без движение и на заявителя е указано в едноседмичен срок да конкретизира срещу кого претендира да бъде издадена заповедта поради това, че посоченото лице е с различно ЕГН, а на посочения в заявлението ЕГН съответства починало лице. Указано е , че при неизпълнение производството ще бъде прекратено.

Съобщението за разпореждането е връчено на заявителя на 06.10.2015г.

На 15.10.2015г. е постановено атакуваното определение № 478/15.10.2015г., с което съдът е приел, че срокът за отстраняване на нередовности е изтекъл на 13.10.2015г. и в този срок указанията на съда не са изпълнени. Поради това е прекратил производството по делото и е върнал заявлението заедно с приложенията му на заявителя.

При тези данни въззивният съд намира, че частната жалба е основателна, а обжалваното определение – неправилно, и като такова следва да се отмени.

Съгласно императивната норма на чл.425 ГПК, производството по издаване на заповед за изпълнение е строго формално и образуването му предпоставя надлежно попълнен образец на заявление /съобразно поддържаното основание - чл.410 или чл.417 ГПК/. Според образците, приети с Наредба № 6 от 20.02.2008г. на Министъра на правосъдието, по отношение на длъжника следва да са посочени следните данни: трите имена (наименование на дружеството или организацията), ЕИК/код по Булстат, адрес (седалище/адрес на управление), телефон, факс и електронна поща, като липсва изискване за посочване на ЕГН на длъжника-физическо лице. Съгласно указанията за попълване на образците, от всички изброени данни, абсолютно задължително е посочването само на трите имена и адресът на длъжника, а по отношение на останалите данни посочването е факултативно - при условие, че са известни на заявителя. Тези указания изцяло съответстват на изискванията за редовност на исковата молба, от гледна точка индивидуализацията на ответника, предвидени в чл.127, ал.1, т.2 ГПК, приложима и в заповедното производство по силата на препращащата норма на чл.410, ал.2 ГПК. Цитираната нормативна уредба налага извода, че индивидуализирането на длъжника-физическо лице в производството по издаване на заповед за изпълнение се извършва единствено чрез трите му имена, като единният граждански номер не е задължителен елемент от неговата индивидуализация. Поради това, ирелевантна в това производство е служебно извършената от съда справка за ЕГН на длъжника. В този смисъл и постановеното Определение № 46 от 17.01.2011г. на ВКС по т. д. № 893/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова.

Следва да се добави и това, че съгласно т.1 от ТР №4 от 18.06.2014г. по т.д. №4/ 2013г. на ОСГТК, „заповедният съд дължи указания за отстраняване на нередовност на заявлението само в изрично уредената хипотеза на чл.425, ал.2 от ГПК, както и при невнесена в пълен размер ДТ за заявлението по аргумент от чл.73, ал.3 ГПК. Разпоредбите на чл.410 и чл.411 ГПК препращат изрично към чл.127 и чл.128 ГПК, но не и към чл.129, ал.2 ГПК, откъдето следва, че заповедният съд е длъжен да следи за редовността на заявлението, но не и да дава указания за поправянето му. Заповедното производство е уредено като строго формално, с него се цели бърза съдебна защита, като са предвидени кратки срокове за произнасяне на съда и поради това редовността на заявлението от външна страна е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл.411, ал.2 ГПК, което е несъвместимо с даване на указания на заявителя за поправяне на нередовностите.”

Ето защо, следва Определение № 478/15.10.2015г., постановено по ч.гр.д.№1236/2015г. по описа на КРС да се отмени и делото да се върне за произнасяне по подаденото заявление.

Поради това и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение №478/15.10.2015г., постановено по ч.гр.д.№1236/2015г. по описа на КРС и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател : Членове : 1. 2.