Р Е Ш Е Н И Е
№ 208/21.3.2019г.
21.03.2019 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV-ти граждански състав
На 12.03 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 3649
по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се води по
предявен от П.Н.К.
иск, с които се претендира признаването за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик
по силата на наследяване на
подробно описан в ИМ недвижим имот, находящ се в гр.
Я., както и осъждане на ответника
да предаде владението върху имота. Претендира
се на основание чл. 537,ал.2 от ГПК да бъде отменен НА от 04.06.2018 год.
В исковата молба се твърди, че ищецът е единствен наследник
на Н. Т. С., поч. на 09.12.2003 год., която с НА от 22.06.2000 год. придобила по силата
на покупко –продажба собствеността върху процесния недвижим имот, като ответникът и продавач Н.Л. си
запазил пожизнено право на ползване върху имота. След получено съобщение от
Община Я. и извършена справка в СВп. ищецът
установил, че ответникът се сдобил с КНА
за имота. Ищецът оспорва изцяло собствеността на ответника върху имота по подробно
изложени съображения.
Иска се уважаване на иска, както и присъждане на
разноски в производството.
В законоустановения срок, ответникът е депозирал
отговор, с който посочва, че иска е неоснователен и недоказан. Твърди, че е
собственик на имота, които придобил по давност и на годно правно основание.
Имотът бил придобит от ответника по-рано, като през 1998 год. ответникът заживял
в имота с Н. С..Т.к. желаел да й осигури спокоен живот и на 22.06.2000 год.
двамата сключили фиктивен договор за продажба, прикриващ дарение, т.к. нямало
извършено реално плащане на цената. От датата на придобиване на имота през 1979
год. и до настоящия момент ответникът владеел и ползвал имота в пълния му обем.
Спорове по отношение на собствеността никога не било имало. Претендира се
отхвърляне на исковете.
В с.з. исковата молба се поддържа от процесуалния
представител на ищеца.
Ответникът оспорва исковете чрез процесалния
си представител.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С приетия НА № *** год. Н.П.Л. е бил
признат за собственик по давностно владение на
недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Я., ж.к.***
подробно описан. По искане на страните по делото е било прието в цялост и НД № ***,
акт № ***, рег. № *** от 04.06.2018 год. на *** П. К.
С НА № *** от 22.06.2000 год. Н.П.Л.
е продал на Н.Т. С. процесния недвижим имот.
Видно от представеното Удостоверение
за наследници от 19.06.2018 год. ищецът П.Н.К. е единствен законен наследник на
купувачката Н. Т. С., поч. на 09.12.2003 год.
Ищецът е представил още писмо от
28.05.2018 год. на Община Я., във връзка с постъпило искане от Н.Л. за издаване
на удостоверение , необходимо за признаване на правото на собственост чрез
извършване на обстоятелствена проверка.По искане на страните e била приета в цялост, преписката образувана в Община Я. по
заявление на ответника от 04.05.2018 год., като видно от наличните документи,
на 18.05.2018 год., ищецът е депозирал възражение против постъпилото искане.
Ищецът е представил още квитанции за
заплатени за имота данъци и такси за периода 2016 – 2018 год.
По делото са събрани и гласни
доказателства.
В показанията си св. И. – *** на
ищеца посочва, че ответникът е живеел на семейни начала с майката на ищеца, в
апартамент в ж.к.***. За намеренията на Н. не знаела. Научила от едно писмо от
Община Я., което П. й показал и в което пишело, че са започнали действия по
присвояване на имота. Знаела, че Н. има пожизнено право на ползване върху имота
и не била чувала никой от двамата да възпрепятствал другия да ползва
апартамента. От П. знаела, че апартаментът е на майка му.
Св.П.- съсед на ответника посочва,
че цял живот е знаел, че апартаментът е на Н..Последният цял живот живял там.Имал
брак, развел се, после живял с друга жена – Н. В последствие той й прехвърлил
апартамента, за да не могат синовете му да я изгонят след смъртта му.Н.
работела, после я съкратили. После се разболяла и казвала на Н. да оправят
апартамента. Починала 2000 – 2003 год. и после Н. продължил да живее в жилището
и до днес. Никой не го бил гонил. Той поддържал апартамента.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС, както и искане по чл. 537,ал.2
от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС, собственикът
може да иска
своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи, без
да има основание
за това. При този иск ищецът
следва да докаже, че е собственик
на вещта, предмет на иска,
че същата се намира във
владение или държане на ответника
и че ответникът я владее без основание.
Не е ли налице коя
и да е от тези три предпоставки,
искът не може да бъде
уважен.
В процесния случай страните
не спорят, че имотът към настоящия момент се владее от ответника, който и се е снабдил и с КНА за собственост.Ищецът
твърди да е собственик на имота по силата на наследствено правоприемство
, в качеството си на единствен наследник на Н. Т. С., придобила имота приживе по
силата на покупко – продажба. Ответникът оспорва това
твърдение, като възразява, че сключения с НА от 2000 год. договор за покупко – продажба е симулативен,
прикриващ дарение, както и че е придобил имота по силата на давностно
владение, за което излага съображения.
Според съда от съвкупния анализ на
събраните доказателства се установява по категоричен начин, че между праводателката на ищеца и ответника е сключен валиден договор за покупко-продажба
на процесния имот, обективиран в
НА от 22.06.2000 год. Доводите, релевирани в отговора
на исковата молба за нищожност на
договора , като симулативен, прикриващ договор за
дарение, съдът намира за неоснователни и
недоказани, поради липсата на представени допустими доказателства в тази
насока. Липса т.нар. „начало на писмено доказателство“ за разкриване на симулацията,
което е и предпоставка за допустимост свидетелските показания в тази
насока. Симулацията на волеизявлението подлежи на доказване единствено с писмени
доказателства, доколкото оспорването е извършено от лице, което е страна по
сделката и е могло да се снабди с обратно писмо, съдържащо изявление, че
действителната обща воля на страните е била насочена към пораждането на
различни правни последици от формално обективираните от
външна страна. По делото не са представени писмени доказателства по чл.165,
ал.2 от ГПК, които да обосноват предпоставките на предвиденото изключение от
правилото за недопустимост на свидетелските показания. По тези съображения
направените от свидетеля изявления в съдебно заседание, насочени към
установяване на връзката на договора за продажба с дарествено
правоотношение, не следва да бъдат ценени като част от доказателствения
материал. Освен това при втората разновидност на привидността-
относителна симулация, на каквато ответникът се позовава, страните манифестират
като действителна пред всички останали прикриващата сделка, но са уговорили
помежду си, че искат да породят правни последици от друга, прикрита сделка, за
която имат интерес третите лица да не знаят, а да считат, че първата е предизвикала
съответния, предписан й от правната норма, резултат. При релативна симулация
нежеланата, симулирана сделка, е изначално нищожна, но дисимулираната,
желана от страните/в процесния случай – дарение, също
годен способ за придобиване правото на собственост от праводателката
на ищеца/, ако отговаря на изискванията на закона, е действителна и поражда
между тях съответните правни последици.
С оглед формирания извод за валидност на
договора за покупко-продажба, следва да се приеме, че същият е годен да породи
облигационно-вещен ефект и да легитимира ищеца като собственик на процесния имот.
Извън горното в разглеждания случай ответникът
се позовава на хипотезата на осъществявано добросъвестно, явно, непрекъснато и
необезпокоявано владение на имота за период от повече от 10 години. Съгласно разпоредбата на
чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно,
несъмнено, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота
се упражнява с намерението той да се свои без противопоставяне от страна на
собственика и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца. Константна е
съдебната практика по въпроса, че за да се придобие имот по давност е
необходимо да се докажат два елемента, а именно: упражняване на фактическа
власт върху имота през определен в закона период от време (обективен елемент) и
ясно манифестирана воля, намерение за своене (субективен
елемент). Следва владелецът да е демонстрирал по отношение на лицето -
собственик на вещта, поведение на пълноправен собственик.
В разглеждания случай по делото безпротиворечиво се установява, че след прехвърлителната сделка, ответникът е продължил да
живее в имота, в качеството си на
носител на ограничено вещно право на ползване. Ето защо налице е обективният признак на владението. Съществен в
случая за твърдяното от ответника оригинерно придобивно основание е субективният елемент на
владението, тъй като именно по него владението се отличава от държането.
Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт – съвпада
с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на
фактическата власт като владение.
От субективна страна съдът намира, че по
делото не се събраха недвусмислени доказателства, че ответникът е демонстрирал
намерение за своене на процесния имот, изразено по несъмнен и категоричен
начин, с деклариране, че го владее за себе си и с отричане на чуждата власт над
имота. В случаите, при които упражняването на фактическа власт върху вещта е
започнало на основание, което предполага владението на друго лице, както е в
настоящия случай, за да превърне с едностранни действия държането във владение,
владелецът трябва да обективира спрямо
собственика намерението си да владее имота за себе си. Считано от този момент
упражняваната от него фактическа власт се трансформира във владение.
В настоящата хипотеза след прехвърлителната сделка праводателката
на ищеца се е разпоредила с правомощието владение. Упражняването на
фактическа власт върху имота след този момент следва да се квалифицира като
държане, тъй като е установена на основание, което предполага владението на
друго лице. Правомощието владение на ползвателя съществува паралелно с
ограниченото правомощие владение на собственика и е с по-стеснено съдържание.
Ползвателят упражнява владение върху вещта с намерението, че е титуляр на
ограничено вещно право. За да настъпят последиците на придобивната давност,
следва да се докаже трансформиране на намерението в такова на пълноправен
собственик и отблъскване на упражняваното от собственика владение. Ако се
позовава на придобивна давност ползвателят
следва да докаже, че е извършил едностранни действия, с които е манифестирал
пред собственика, че е започнал да владее вещта с намерение да я свои. Тези
действия следва да са доведени до знанието на действителния собственик.
По делото не се установява извършване от
страна на ответника на каквито и да е действия, достигнали до знанието на ищеца,
чрез които да е демонстрирал именно пред него воля за трансформиране на правото
на ползване в право на собственост. Липсват данни преди 04.05.2018 год. да се е
позовал на настъпила в негова полза придобивна давност.
Инициирането на производство по обстоятелствена проверка в действителност пряко
и непосредствено доказва промяна в намерението, но не и момента, в който тя е
настъпила или изтичането на законоустановения давностен
срок. Доказателственото значение на това
обстоятелство се свежда единствено до факта, че към горепосочената дата е налице промяна в анимуса на
ответника. Изтеклият след тази дата до предявяване на исковата молба период от
време не е достатъчен за придобиване на недвижим имот чрез добросъвестно или недобросъвестно
владение. Отделното от това както вече беше посочено, промяната в намерението
следва да бъде демонстрирана пред собственика, а не пред трети лица или
държавни органи.Не без значение е и обстоятелството, че веднага след като
ищецът е бил уведомен за подаденото в Община Я. заявление, същият писмено е
възразил, включително е завел настоящото производство.
В обобщение, не се установява ответникът
да се е противопоставил с адресирани до ищеца изрични действия, отричащи
собственическата му легитимация. Обстоятелството, че упражняваната от него фактическа
власт не е била обезпокоявана от ищеца, не е достатъчно за да се приеме, че същият
се е дезинтересирал от притежаваното от него
вещно право. Това поведение изцяло кореспондира с поетите по силата на
учредителното правоприемство задължения на
собственика да не възпрепятства упражняването на учреденото вещно право на
ползване.
Ето защо и съобразно тълкувателната
практика на ВКС, съдът намира, че ищецът следва да бъде признат за собственик
на процесния недвижим имот. Както беше изложено
по-горе страните не спорят, че в полза на ответника е било учредено пожизнено
право на ползване върху имота, което не е прекратено. Правото
на ползване включва правото да се използва вещта според нейното предназначение
и правото да с получават добиви от нея, без тя да се променя съществено. Това
право е противопоставимо на всички, включително и на
собственика на вещта. Ето защо и наличието
на правно основание на владението на ответника е предпоставка за отхвърляне на
иска в осъдителната му част като неоснователен.
По
искането с правно основание чл. 537,ал.2 ГПК:Съгласно Решение №70/16.08.2017 по дело №3991/2016 на ВКС, ГК, II г.о.- Ако така предявения ревандикационен
иск е основателен същия може да бъде уважен в осъдителната част за правата на
ищеца, като на основание чл.537, ал.2 ГПК издаденият
в полза на ответника констативен нотариален акт може да бъде отменен само за
тези права.Ето защо и КНА от 05.06.018 год. следва да бъде отменен.
По
разноските:
Предвид уважаване на предявените
искове и съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.1 от ЗС ищецът има право на
разноски за настоящата инстанция в размер на общо 598 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и
държавна такса.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на Н.П.Л., ЕГН ********** , че П.Н.К., ЕГН ********** е собственик на следния недвижим имот ,находящ се в гр. Я., ж.к.***, самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 87374.546.36.19.176, представляващ жилище-
апартамент , с площ от 61 кв.м., състоящ
се от две стаи, кухня, коридор, сервизни помещение и две тераси на изток и
запад, при граници : на същия етаж № 87374.546.36.19.198;87374.546.36.19.177, под
обекта № 87374.546.36.19.173, над обекта № 87374.546.36.19.179, в едно с
прилежащото му избено помещение № *** с площ 3, 07 кв.м., както и 0, 524% ид.ч. от общите части на сграда № *** и съответните ид.ч. от правото на
строеж върху поземления имот, като искането за предаване владението върху
имота, като неоснователно - ОТХВЪРЛЯ.
На
основание чл. 537,ал.2 от ГПК отменя нотариален
№ ***, том ***, рег.№ ***, дело №*** от 04.06.2018 год. на *** П. К..
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 1 от на Н.П.Л., ЕГН ********** да заплати
на П.Н.К., ЕГН ********** 598 лв. -разноски
за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: