Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 13.04.2021г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд наказателна колегия,
На единадесети март две
хиляди двадесет и първа година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Т.
Секретар:Зоя
Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Т. Гр.Д №1771по описа на съда за 2020г., и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от К.Д.П.,
с ЕГН **********, с адрес *** и М.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес *** против С.Т.К.,
с ЕГН **********, с адрес *** искове по чл.30, ал.3 ЗС и по чл.86 ЗЗД.
Твърди се, че ищците са собственици по наследство от Г. С. К. на
недвижими имоти , представляващи : нива с площ от 2.101 дка в землището на
с.Соволяно, местност „Периволско поле“, имот с №003061 по плана на за
земеразделяне на с Соволяно и нива с площ от 2.002 дка в землището на
с.Драговищица, местност „Полето“, имот с №097040 по плана за земеразделяне на
с.Драговищица.
Ответникът, от своя страна, също по наследство от
същия наследодател, сключил договор за аренда на 14.10.2010г. за посочените
имоти, като предоставил на арендатора „Патрай“ ЕООД ползването им за срок от 30
години.От 30.11.2016г. до настоящия момент, ответникът не бил изплащал на
ищците държимите оим суми от получаваните арендни плащания.
В исковата молба, сезирала съда след уточнение по реда
на чл.127 ГПК е посочено, че ищецът К.Д.П. претендира от ответника сума в
размер на 45.14 лв., представляваща припадащата й се част от арендните
плащания, като за стопанската 01.10.2015г.-01.10.2016г.-8.36 лв., за
стопанската 01.10.2016г.-01.10.2017г.-8.36 лв., за стопанската
01.10.2017г.-10.10.2018г.-8.36 лв., за стопанската
01.10.2018г.-01.10.2019г.-10.03 лв. и за стопанската
01.10.2019-01.10.2020г-10.03 лв.Претендира се и обезщетение за забавено плащане
в размер на 8.69 лв., посочено в уточнителна молба от 20.10.2010г.
Аналогични са претенциите на М.Д.Д., конкретизирани в
молба от 20.10.2010г.
В съдебно заседание от 11.02.2021г. ищците измениха
размерите на предявените искове, като частично оттеглиха същите, като предмет
на разглеждане са искове по чл.30, ал.3 ЗС за сума от 25.08 лв.-неизплатени
части от арендни плащания за стопанските 2015-2016г., 2016-2017г., 2017-2018г.
и обезщетения за забавено плащане в размер на 5.28 лв. и за двете ищци.До
първоначалните предявени размери съдът прекрати производството по делото, като
за прекратената част ответникът заяви искане за присъждане на деловодни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът е оспорил
предявените искове.Твърди се, че липсват доказателства за реално заплащане на
арендни плащания от арендатора, повдигнато е възражение за погасяване по
давност на претенциите относно първите две стопански години.
По делото са представени и приети като
доказателства:копие от решение №23/Р от 08.08.2001г. на ПК Кюстендил, скица
№КЗ1009/21.09.2013г., решение №58/6 от 28.04.1992г. на ПК Кюстендил, скица
№К26601721/21.09.2013г., удостоверение за наследници на Г. С. К., решение на
КРС по гр.д.№1873/16.07.2015г., договор за аренда от 14.10.2010г., покана за
доброволно плащане, удостоверение, издадено от „Патрай“ ЕООД, удостоверение
№24/01.03.2021г., издадено от „Патрай“ ЕООД.
От описаните доказателства по делото се установи
следната фактическа обстановка:
От описаните доказателства, а и безспорно е между
страните, че описаните имоти са съсобствени, като ищците притежават по 9/216
ид.части от тях.На 14.10.2010г. между ответника в производството и „Патрай“
ЕООД е сключен договор за аренда на земеделски земи, по който описаните два
имота са предоставени на това лице за временно възмездно ползване.В чл.5 от
договора е договорен срок от 30 године, като първите 5 стопански годи са
договорени като гратисен рпериод за почистване, риголване, засаждане, ограждане
и изграждане на напоителна система.Срока на този срок е договорено, че започва
да тече на 01.10.2012г. и изтича на 01.10.2015г.Заплащането е договорено общо
за двата имота, като 25 евро-от 6 година до 8 година включително, 30 евро от 9
година до 10 година включително и 35 евро от 11 до края на срока на договора.
В издадено от арендатора удостоверение, въз основа на
издадено съдебно такова на ищците, е посочено, че за стопанската 2015-2016г. не
е извършвано плащане, за същата година е дадена рента-102 кг. Пшеница, за
стопанската 2016-2017г.е извършено плащане на 01.11.2017г. на С.К. в размер на
200.60 лв. и за стопанската 2017-2018г. в размер на 200.60 лв.На 04.02.2021г. е
изплатено по банкова сметка *** К.П. и М.Д. рента за 2018-2019г и за
2019-2020г. общо в размер на 40.16 лв.
При горната фактическа обстанвока, за съда
се налагат следните правни изводи:
В Решение № 290 от 11.11.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1503/2010 г., III г. о., ГК е застъпена тезата, че съгласно чл. 30, ал. 3 от
ЗС всеки от съсобствениците има право на част от добитите доходи от
вещта, съответстваща на неговия дял от съсобствеността. Този от
съсобствениците, който е събирал доходите, дължи да заплати на останалите
съсобственици обезщетение за ползите, от които те са лишени. Задължението
възниква от момента, в който е реализиран съответния доход и без да е
необходима покана.
Аргумент, че правилната правна
квалификация на ищцовата претенция е чл. 30, ал. 3 от
ЗС може да се изведе и от Решение № 1307 от 18.12.2008 г. на ВКС по
гр. д. № 5897/2007 г., II г. о., ГК, според което ако съсобствената вещ е
отдадена под наем само от единия съсобственик, респ. той е получавал наем за
предоставеното възмездно ползване на трето на съсобствеността лице,
съсобственикът, който не е страна по правоотношението има предвиденото в чл. 30, ал. 3 ЗС
вземане за част от реализирания граждански плод, съответна на идеалната му
част.
Договорът за аренда е облигационен по
повод ползването на земеделска земя и/или недвижимите и движимите вещи за
земеделско производство съгласно легалното определение в чл. 2, ал. 1 Закон
за арендата в земеделието, като арендодателят предоставя временното
ползване на обекта на договора, а арендаторът заплаща определено с договора
арендно плащане. Този договор може да бъде сключен от всеки съсобственик, при
изричното или мълчаливо /т. е. без противопоставяне/ съгласие на останалите,
като отношенията по повод получените арендни плащания се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС.
Тази възможност, следваща от нормите на чл. 30 и сл. ЗС
е изрично уредена с новата алинея 4 на чл. 3
Закон за арендата в земеделието, публикувана в ДВ бр. 13/2007 г.,
така в Решение № 8 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5109/2013 г., II г. о.,
ГК.
Ако съсобственик получава доходи от общия
имот, като го ползва не лично, а отдавайки възмездно ползването другиму, всеки
друг съсобственик може да иска от него получаване на припадащата му се част от
тези доходи. Отношенията се уреждат съгласно правилото на чл. 30, ал. 3 от
ЗС, а не по чл. 31, ал. 2 от
ЗС, поради това за възникване на вземането няма значение дали
неполучилият доходи от вещта съсобственик е отправил писмено искане до
реализиралия тези доходи съсобственик. Във всеки случай последният дължи да
възмезди останалите съсобственици за полагащата им се (съобразно квотите в
съсобствеността) част от реализираните доходи.
От представеното по делото удостоверение,
издадено от „Патрай“ ЕООД по делото се установява, че ответникът в
производството е получил рентни плащания за ползването на описаните имоти за
стопанските 2016-2017г. и 2017-2018г. в размер на по 200.60 лв., а за
стопанската 2015-2016г. -102 кг. пшеница.Това удостоверение е оспорено в хода
на съдебните прения, с мотиви подробно развити в представени писменни бележки
досежно доказателствената му стойност.Това удостоверение, издадено въз основа
на съдебно такова, издадено на ищците, от страна на арендатора, съдът счита, че
удостоверява отразените в него обстоятелства и следва да бъде ползвано при
изграждане на фактическите изводи на съда.независимо от направеното оспорване,
то по отразените в него обстоятелства не е проведено насрещно даказване от страна
на ответника, поради което съдът счита, че същото удостоверява отразените в
него обстоятелства.
На следващо място, следва да се посочи, че
възраженитео на ответника за частично погасяване на претенциите по давност е
неснователно.Претенцията на ищците черпи основание от разпоредбата на чл.30,
ал.3 ЗС-обезщетение от ползване на имотите от страна само на ответника.В този
смисъл относно тези вземания е приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД и при
искова молба, подена на 05.10.2020г. не е изтекла 5 годишна погасителна давност
при изискуемост на първото вземане от 01.11.2016г.
На следващо място, съдът намира, че
претенцията на ищците за стопанската 2015-2016г. е неоснователна.За уважаване
на исковете по чл.30, ал.3 ЗС следва да се проведе доказване от страна на
ищците, че ответникът е получил плащане за тази стопанска година.Видно от
цитираното удостоверение, кредитирано от съда, за тази стопанска година
ответникът е получил рента в размер на 102 кг. пшеница.По делото липсват
доказателства за паричната стойност на това плащане, нито е предявен иск за
предоставяне на ищците на припадащата им се част от тези 102 кг. пшеница,
поради което в тази част за стопанската 2015-2016г. претенцията на ищците е
неоснователна и следва да се отхвърли.
При горните изводи, то исковете на ищците
са основателни за сумата от 16.72 лв., представляващи припадащата им се част от
получените от ответника заплащания по договор за аренда за стопанските
2016-2017г. и 2017-2018г., като до пълния предявен размер на исковете от 25.08.
лв. предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Горните суми се дължат от ответника ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
По исковете с правно основание чл.86 ЗЗД.
По делото е представена и приета като
доказателство нотариална покана, връчена на 10.09.2018г. на Г. С. К.-син със задължения да я предаде.В тази покана, ищците са поканили
ответника да им заплати 169.69 лв., представляваща припадащата им се част - 1/5
ид.част/ от получените плащания по договор за аренда за стопанските от
01.10.2013г. до 01.10.2018г.
Претендират се обезщетения за забавено
плащане от двете ищци в размер на по 5.28 лв. за периода от време-от датата на
нотариалната покана до датата на подаване на исковата молба в съда.
При неизпълнение на парично задължение,
съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В
хипотезите на неоснователното обогатяване, като източник да възникне паричното
задължение, моментът на изпълнението му не е определен, поради което длъжникът
изпада в забава от датата на поканата от страна на кредитора- чл. 84, ал. 2 ГПК
и от този момент се дължат лихви.
За успешната реализация на претенцията по чл. 86 ЗЗД
за обезщетение за забава е необходимо покана,
като, от момента в който е получена, длъжникът изпада в забавата относно
дължимите лихви. Ако няма писмена покана,
лихвата се дължи от деня, в който искът е предявен.
Следва да се посочи, че с получаване на
писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ,
от който момент ползващият съсобственик изпада в забава при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Законодателят не е регламентирал формата и съдържание на поканата по чл.84,
ал.2 ЗЗД. Доколкото самият закон не поставя изискване за съдържанието на
поканата, няма основание по пътя на разширително тълкуване на нормата да се
изискват и други реквизити освен да е достигнала до своя адресат –съсобственик.
В нея не е необходимо да се сочи квотата на съсобственика, респ. наличието на
съсобственост, намерението на ищеца за реално ползване на общата вещ, размера
на задължението или периода, за който се претендира обезщетението. Тези факти
подлежат на установяване в хода на съдебното разглеждане. Веднъж отправено,
писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
При горните изводи, съдът намира, че с
получаването на гореописаната нотариална покана, ответникът е изпаднал в забава
по отношение на преценените като основателни претенции на ищците по
гореописаните искове, поради което и за периода 10.09.2018г. до 05.10.2020г. им
дължи обезщетение за забавено плащане върху сумите от 16.72 лв. за посочения
период, изчислено от съда в размер на по 3.51 лв., като до пълните размери на
тези искове от по 5.28 лв. исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
При горните изводи и на основание чл.78,
ал.3 вр.чл.78, ал.4 ГПК, като при направеното частично оттегляне на искове ответникът в същото
заседание заяви искане за присъждане на разноски, то на същия се дължат
разноски в размер на 374.51 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете и
частично прекратена част.
Ответникът дължи на ищците деловодни
разноски при условията на чл.78, ал.1 ГПК, изчислени от съда върху изменените
размери по реда на чл.214 ГПК в размер на 266.53 лв.-за всяка от ищците.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда С.Т.К., с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на К.Д.П., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 16.72 лв., представляващи припадащата й се част от
получените от ответника заплащания по договор за аренда за стопанските
2016-2017г. и 2017-2018г. за имоти с №№003061 в землището на с.Соволяно и
097040 в землището на с.Драговищица, ведно със законна лихва считано от
05.10.2010г. до окончателното изплащане, като до пълния предявен размер на иска
от 25.08 лв. и за стопанската 2015-2016г. отхвърля иска като неоснователен.
Осъжда С.Т.К., с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на К.Д.П., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 3.51 лв.-обезщетение
за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД върху горната сума и за периода
10.09.2018г. до 05.10.2020г.
Осъжда С.Т.К., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на М.Д.Д.,
с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 16.72 лв.,
представляващи припадащата й се част от получените от ответника заплащания по
договор за аренда за стопанските 2016-2017г. и 2017-2018г. за имоти с №№003061
в землището на с.Соволяно и 097040 в землището на с.Драговищица, ведно със
законна лихва считано от 05.10.2010г. до окончателното изплащане, като до
пълния предявен размер на иска от 25.08 лв. и за стопанската 2015-2016г.
отхвърля иска като неоснователен.
Осъжда С.Т.К., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на М.Д.Д.,
с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 3.51 лв.-обезщетение за забавено плащане по
чл.86, ал.1 ЗЗД върху горната сума и за периода 10.09.2018г. до 05.10.2020г.
Осъжда С.Т.К. да заплати на К.Д.П. деловодни разноски
в размер на 266.53 лв.
Осъжда С.Т.К. да заплати М.Д.Д. деловодни разноски в размер
на 266.53 лв.
Осъжда М.Д.Д. и К.Д.П. да заплатят на С.Т.К. деловодни
разноски в размер на 374.51 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете и частично прекратена част.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд гр.Кюстендил.
Райнен
съдия: