№ 6431
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20251100505104 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е образувано по въззивна жалба на ответниците
етажните собственици от Етажна собственост, находяща се в гр. София, ул.
****, срещу решение № 20476 от 12.11.2024 г., постановено по гр. д. №
63041/2022 г. по описа на СРС, 143- ти състав, с което са отменени като
незаконосъобразни всички решения – по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, взети по Протокол
на Общото събрание на ЕС с административен адрес – град София, ул. ****
проведено месец март 2021 година относно подмяна на всички монтирани
разпределители с електронни дистанционни тип OpTherma, избор на годишен
дистанционен отчет, въвеждане на личните данни на собствениците в база
данни, избор на лицето Л.Д.-Д.-М. да сключи договор с „Бруната“ ООД и да
съдейства за организацията при подмяна на уредите, да предоставя на
„Бруната“ ООД необходимата информация за правилно разпределение на
разходите за топлинна енергия и да получава от "Бруната" ООД ввсички
необходими документи, съгласно Наредба за топлоснабдяването, в това число
съдържащи лични данни.
В жалбата са изложени съображения за недопустимост и неправилност
на първоинстанционното решение. Твърди се, че в хода на производството е
установено, че не са вземани решения от етажните собственици, поради което
липсва акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗУЕС, и решението е
недопустимо. В условията на евентуалност се навежда, че собствениците са
1
изразили воля за подмяна на топломерите си, което право могат да упражнят
както индивидуално, така и групово, без да се нуждаят от съгласието на
съседите си, и неправилно съдът е отменил съгласието им, изразено в т. 1 – 4
на списъка. Моли се съдът да обезсили обжалваното решение, а при условията
на евентуалност – да го отмени и да постанови ново, с което да отхвърли
предявения иск. Искане за събиране на доказателства не е формулирано.
В срока по чл. 263 ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната
жалба от ищеца М. Л. А., такъв е подаден след изтичане на законоустнаовения
двуседмичен срок, поради което на основание чл. 101, ал. 3 ГПК съдът счита
процесуалното действие за неизвършено.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание.
По отношение на наведеното с въззивната жалба оплакване за
недопустимост на първоинстанционното решение настоящият състав намира
следното.
За да бъде решението недопустимо, то съдебният акт следва да бъде
постановен при липса на положителна процесуална предпоставка за
пораждане или упражняване правото на иск или при наличие на отрицателна
такава. Задължение на съда е да разреши всеки правен спор, с който е сезиран
(чл. 2 ГПК), като всяка от страните в исковия процес цели да получи защитата,
която влязъл в сила съдебен акт би й предоставил. Процесуалните
предпоставки са онези условия, при наличието на които (положителни) или
при липсата на които (отрицателни), исковият процес е допустим. За да се
породи правото на иск като субективно публично право в патримониума на
едно лице, то следва да е възникнал граждански спор между правоспособни
лица, подведомствен на съда. Правният спор поражда нужда, а следователно и
интерес от искова защита, поради което при липса на правен спор, няма нужда
и интерес от защита. Интерес от търсената защита се поставя като изрично
изискване при предявяване на установителен иск, защото при осъдителните и
конститутивните искове интересът от защита произтича от естеството на
търсената защита и в този смисъл при последните съдът не изследва въпроса
за наличието на правен интерес. В настоящия случай, доколкото е търсена
защита посредством конститутивния иск по чл. 40 ЗУЕС, то съдът не дължи
обосновка на правния интерес. По отношение на процесуалната легитимация,
която се извежда от твърденията на ищеца, в исковата молба са наведени
такива, че М. Л. е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС,
както и че са взети решения от Общото събрание на ЕС, които последният
намира за незаконосъобразни. Така наведените твърдения са достатъчни, за да
се приеме, че е налице процесуална легитимация на лицето за предявяване на
иска по чл. 40 ЗУЕС. Спорът е и поведомствен на гражндаския съд, респ. са
налице всички предпоставки за пораждане правото на иск. Налице са и
2
предпоставките за неговото упражняване- процесуална дееспособност и
представителна власт на представителя.
При така изложените мотиви за съществуване на правото на иск и за
неговото надлежно упражнява, то съдът е задължен да постави в ход исковия
процес и да разреши със сила на пресъдено нещо правния спор. Следователно
първоинстанционното решение, с което съдът се е произнесъл по същество по
предявения иск не е недопустимо и не следва да бъде обезсилено.
По отношение на наведените във въззивната жалба съображения за
неправилност на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на
въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с
Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно
убеждение намира следното.
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова
молба на М. А. срещу етажните собственици в сграда в режим на ЕС,
находяща се в гр. ****. Ищецът твърди, че с получено на 14.11.2022 г. писмо
от ФДР „Бруната“ АД му е станало известно съществуването на взето решение
на ЕС, по силата на което служители на „Бруната“ са сменили уредите на
радиаторите в сградата. Излага, че не е бил уведомен за провеждането на
такова събрание, а и както било отразено в протокола, такова не било
провеждано, са били осъществени индивидуални разговори с голяма част от
собствениците. Твърди, че събранието не е свиквано по правилата на чл. 13
ЗУЕС, като той не е бил уведомяван за свикването му, не му е представен и
протокол по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Поддържа, че приложеният протокол
не е оформен в съответствие с изискванията на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС. При тези
съображения е сезирал съда да отмени взетите решения от месец март 2021 г.,
обективирани в протокол без номер и конкретна дата.
В срока по чл. 131 ГПК етажните собственици, представлявани от
управителя на ЕС П.П., са оспорили предявения иск. Изложили са, че през м.
март 2021 г. служител на „Бруната“ ООД е оставил съобщения, че
топломерите, поставени през 2011 г. подлежат на подмяна, съществува
техническа възможност да се подменят с ново поколение топломери с
дистанционно отчитане и всеки собственик трябва да заяви подмяната на
устройствата за апартамента си. Поддържат, че домоуправителят е поставил
обява във входа за уведомлението на топлинния счетоводител, като до края на
месец март е събрал подписите на желаещите да сменят уредите си. М. А.
отказал подмяна на топломерите си с обяснение, че през 2020 г. е подменил
батериите на уредите, като по това време е изтъкнал основателни причини
пред дружеството да откаже подмяната на топломерите си с дистанционни.
Етажните собственици поддържат становище, че обективираното в процесния
протокол не представлява решение на Общото събрание, което да подлежи на
отмяна. Сочат, че въз основа на него не се създава никакво задължение за
отделния етажен собственик. Излагат, че в приложимите в областта на
енергетиката нормативни актове, е уредено задължение за всеки собственик и
3
титуляр на вещно право сграда в режим на ЕС да монтира средство за дялово
разпределение, т.е. задължението е за всеки отделен съсобственик и затова не
е необходимо формиране на обща воля чрез взимане на решение на ОС.
Излагат, че представения от ищеца документ по съществото си представлява
списък на желаещите собственици да заплатят за своя сметка подмяната на
устройствата за измерване на доставената за собствените им апартаменти
топлоенергия.
За да постанови своето решение, Софийски районен съд е приел, че
между страните не се спори по въпроса дали е било провеждано общо
събрание, на което да са взети решения, които да са обективирани в приетия
по делото протокол, доколкото и двете страни твърдят, че такова събрание не е
било провеждано. Счел е, че протоколът следва да се разглежда като частен
диспозитивен документ, изразяващ волята на част от етажните собственици за
закупуването на нови топломери от дружеството „Бруната“ ООД. Приел е, че
средствата за дялово разпределение са собственост на собственика в
съответния имот, в който се осъществява потреблението на топлинна енергия,
и не представляват общи части в сграда в режим на етажна собственост и в
този смисъл вземането на решение за смяна на същите не е в компетентността
на ОС на ЕС. При тези правни изводи е намерил предявената претенция за
доказана по същество. Приел е за основателни твърденията за
незаконосъобразност поради неспазване разпоредбата на чл. 13 ЗУЕС,
уреждаща реда за свикване на общо събрание. Не се било установявало кои
лица са взели участие в провеждане на общото събрание или да са участвали
техни упълномощени представители. Не били спазени изискванията по чл. 15,
ал. 1 ЗУЕС за минимален кворум за провеждане на събрание, както и за
обявяване на дневния ред (чл. 16, ал. 3 ЗУЕС).
Настоящият съдебен състав при самостоятелен анализ на събраните по
делото доказателства и като взе предвид становищата на страните намира
постановеното от първоинстанционния съд решение за неправилно, поради
следните съображения.
На първо място, районният съд е постановил своя акт по същество при
вътрешно противоречие в мотивите. От една страна, е отделил като безспорен
фактът, че общо събрание не е било провеждано, а впоследствие е анализирал
дали са спазени изискванията за неговото свикване и провеждане. От една
страна е приел, че приетият по делото протокол не представлява такъв от
проведено общо събрание, както и че решенията за подмяна на измервателни
уреди се вземат от всеки един от етажните собственици самостоятелно, но
въпреки това е намерил, че е налице взето решение на ОС на ЕС извън
рамките на неговата компетентност.
По предявен конститутивен иск по чл. 40 ЗУЕС разпределението на
доказателствената тежест се извършва според правилото на чл. 154, ал. 1 от
ГПК, т.е. всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. Затова ищецът следва да докаже при
4
условията на пълно и главно доказване, че е било взето решението, чиято
отмяна се иска, и че при вземането на решението са допуснати твърдените
отменителни основания, т.е. нарушение на правни норми.
Съдът намира, че ищецът не е успял да докаже първата кумулативна
предпоставка, пораждаща потестативното право по чл. 40 ЗУЕС, тъй като по
делото не са събрани доказателства да е взето каквото и да е било решение от
ОС на ЕС. Макар ищецът да твърди, че е налице такова за подмяна на
измервателните уреди, то не отговаря на характеристиките на многостранна
сделка- решение. Представеното от ответниците уведомление от „Бруната“
ООД по своята правна същност е оферта по смисъла на чл. 13 ЗЗД за
закупуване на нови уреди за топлинно счетоводство, като в предложението е
посочен и препоръчания от топлинния счетоводител модел електронен уред.
Към офертата има и приложена цена за закупуване на съответните устройства,
както и краен срок за приемане на предложението. Съставеният протокол от
проведени индивидуални разговори със собствениците в сградата, ведно с
приложения към него списък, представлява обективираното възпроизвеждане
на отказа или на приемането на офертата, като приелите предложението
стават страна по договора за закупуване на новите измервателни уреди и
техния монтаж. Респективно, тук не е налице многостранна сделка, сключена
от повече от две лица за постигането на обща цел, а множество индивидуални
правоотношения, възникнали между приелите офертата етажни собственици,
от една страна, и „Бруната“ ООД, от друга.
Налага се извод за липса на решения на Общото събрание на ЕС, поради
което и предявеният от ищеца иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, тъй като не могат да бъдат отменени решения, които не са
били взети. Съображенията, свързани с начина, по който топлинният
счетоводител тълкува даден документ /протокол за проведени индивидуални
разговори със съсобствениците/, не обвързват съда в своята дейност по
осъществяване на правния силогизъм, а именно подвеждане на доказаните
факти от обективната действителност към приложимата правна норма.
Същото не би могло да бъде аргумент в полза да бъде дадена търсената от
ищеца защита, още повече, че като бъдат отменени несъществуващи решения,
би се създала и особена правна несигурност за насрещните страни в
производството, а именно останалите етажни собственици.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора на разноски имат право ответниците на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Пред първата инстанция същите са претендирали
разноски в размер на 2000 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение. Пред въззивната инстанция са претендирани разноски в
размер на 1040 лв., от които 40 лв.- държавната такса и 1000 лв.- адвокатско
възнаграждение. По претендираните разноски за адвокатско възнаграждение
за двете съдебни инстанции има релевирани възражения за прекомерност по
чл. 78, ал. 5 ГПК, които съдът намира за неоснователни с оглед предмета на
5
спора, действителната фактическа и правна сложност на делото и
извършените от процесуалния представител адв. Т. процесуални действия.
Предвид обстоятелството, че са налице доказателства за реалното заплащане
на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, то съдът намира,
че последните следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, както и
разноските за държавна такса за образуване на въззивното производство.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271 ГПК, Софийски
градски съд, II- възз. гр. състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №20476/12.11.2024 г., постановено по гр. д.
№3041/2022 г. по описа на Софийски районен съд, като вместо това
постановява
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Л. А. с ЕГН ********** и адрес: гр.
София, бул. **** иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна като
незаконосъобразни всички решения – по т.1, т.2, т.3 и т.4, взети по Протокол
на Общото събрание на ЕС с административен адрес – град **** проведено
месец март 2021 година относно подмяна на всички монтирани
разпределители с електронни дистанционни тип OpTherma, избор на годишен
дистанционен отчет, въвеждане на личните данни на собствениците в база
данни, избор на лицето Л.Д.-Д.-М. да сключи договор с "Бруната" ООД и да
съдейства за организацията при подмяна на уредите, да предоставя на
"Бруната" ООД необходимата информация за правилно разпределение на
разходите за топлинна енергия и да получава от "Бруната" ООД всички
необходими документи, съгласно Наредба за топлоснабдяването, в това число
съдържащи лични данни.
ОСЪЖДА М. Л. А. с ЕГН ********** и адрес: гр. София, бул. **** да
заплати на ЕС на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.
****, представлявана от управителя си П.П., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
общо сумата от 3040 лв., разноски в производството, от които 2000 лв.-
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата
инстанция, 1000 лв.- адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция и 40 лв.- държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7