№ 120
гр. Пловдив , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ в публично заседание на
десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело
№ 20215300100950 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.17, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът М.А.И., ЕГН ********** от *** твърди, че сделката, оформена
с нотариален акт №50, т.33, н.д. №10455/1991г. на нотариус при Пловдивски
районен съд, с който нейните родители А.В.А. и С.А.А. са й дарили недвижим
имот в ***, представляващ 1 / 6 ид.част от дворно място, ведно с целия втори
етаж от жилищна сграда, е симулативна и прикрива действителната сделка,
сключена между страните – покупко-продажба на недвижимия имот. Твърди,
че е заплатила на прехвърлителите изцяло и в брой преди изповядване на
сделката продажна цена в размер на 14 000,00 лева.
От съда се иска да постанови решение, с което да приеме за установено,
че договорът за дарение е симулативен и с него се прикрива действително
сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който към
настоящия момент представлява: 1 / 6 ид.част от поземлен имот с
идентификатор №56784.511.1148 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на ***, целият с площ 234 кв.м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване
/до 10 м/, граници: 56784.511.9565, 56784.511.356, 56784.511.361,
56784.511.362, ВЕДНО със самостоятелен обект с идентификатор
№56784.511.1148.1.3, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот
1
с идентификатор №56784.511.1148, предназначение на самостоятелния обект
– жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, съседни самостоятелни
обекти в сградата – на същия етаж няма, под обекта – 56784.511.1148.1.1,
56784.511.1148.1.2, над обекта – 56784.511.1148.1.4.
Ответницата С.А.А. признава иска. Твърди, че действителната воля
между страните е била тя и съпругът й да продадат на дъщеря си недвижимия
имот срещу заплащане на цена от 14 000,00 лева, както и че тя е написала и
подписала представеното от ищцата „обратно писмо”.
Ответницата В.А.И. застъпва становище за неоснователност на иска.
Оспорва твърдението, че дарението прикрива покупко-продажба. Оспорва
представеното „обратно писмо”, което като частен документ няма достоверна
дата и не може да й бъде противопоставен, а освен това не е подписано от
всички страни по сделката. Твърди, че същото е съставено единствено за
целите на настоящия процес. Тъй като отношенията между нея и ищцата са
влошени от 10 години, а отношенията между ищцата и тяхната майка са
прекъснати от 4-5 години, поддържа, че техният общ наследодател приживе е
прехвърлил изцяло притежаваното от него имущество само на едната си
дъщеря. Счита, че представеният документ няма доказателствена стойност на
”обратно писмо”, респ. той не служи за пълно разкриване на твърдяната
симулация и за разкриване на действителната воля на страните.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
Ищцата и ответницата В.И. са сестри, а техни родители са ответницата
С.А.А. и А.В.А., което е видно от представеното удостоверение за
наследници. Последният е починал на ***
С нотариален акт №50, т.33, н.д. №10455/1991г. на нотариус при
Пловдивски районен съд, А.В.А. и С.А.А. са дарили на дъщеря си М.А.И.
следния свой собствен недвижим имот, представляващ имуществена
общност: 1 / 6 ид.част от дворно място, намиращо се в ***, цялото от 478
кв.м., съставляващо парцел I-362 в кв.22 по плана на ***, заедно с целия
втори етаж от жилищната сграда, състоящ се от входно антре, три стаи, хол
всекидневна с готварна, баня и клозет, три тераси и стълба със застроена
площ от 120 кв.м. Съгласно представените скица и схема от Служба по
2
геодезия, картография и кадастър – гр.Пловдив, прехвърленият имот
понастоящем е с характеристиките, описани от ищцата в уточняваща молба
от 23.01.2019г.
За доказване на твърденията си ищцата е представила документ,
наименован „обратно писмо /контра летър/” с посочена дата на съставяне
29.12.1991г. Видно от съдържанието му, С.А. декларира, че извършеното на
29.12.1991г. от нея и съпруга й А.А. в поза на дъщеря им М.И. дарение на
целия втори етаж и 1 / 6 ид.част от дворно място, находящи се в ***,
прикрива извършена покупко-продажба, при която дъщеря им като купувач
на имота им е заплатила изцяло и в брой преди подписване на нотариалния
акт договорената продажна цена в размер на 14 000,00 лева.
Предвид константната съдебна практика /Решение №234/30.10.2014г. на
ВКС по гр.д.№3412/2014г., I г.о.; Решение №890/06.10.2008г. на ВКС по гр.д.
№2746/2007г., III г.о.; Решение №544/06.01.2011г. на ВКС по гр.д.
№1053/2010г., II г.о./ съдът приема, че този документ не представлява
обратно писмо, разкриващо съдържанието на прикрит договор /относителна
симулация/, доколкото не съдържа волеизявлението на всички страни по
прикрития договор и в този смисъл не разкрива точно техните вътрешни
отношения. Касае се за документ с едностранен характер, представляващ
начало на писмено доказателство, при наличието на който са допустими
събраните по делото гласни доказателствени средства за разкриване на
симулацията.
Ищцата е ангажирала такива доказателства чрез разпит на свидетеля
Р.И.И. – неин съпруг. Свидетелят първо посочва, че родителите на М. решили
да й дарят апартамент. След това казва, че те имали нужда от пари – 14 000,00
лева. Сума в такъв размер свидетелят бил приготвил още преди да си дойдат в
България. Като дошли тук направили договора за дарение. Той обаче искал да
се напише писмо, че съпругата му е дала парите и си е купила апартамента.
Според разказаното от свидетеля, сутринта отишли при нотариус за
прехвърляне на имота и след като се прибрали вкъщи на ***, двамата със
съпругата му дали на С. и А. посочената по-горе сума. Свидетелят поискал да
се напише писмо на ръка, че са „дали сумата от 14 000,00 лева”. Били
четиримата и С. написала документа, „за да нямат проблеми в бъдеще”.
Според И. С. написала писмото върху нормален бял лист хартия.
3
Съгласно разпоредбата на чл.172 от ГПК показанията на свидетеля И.
като съпруг на ищцата следва да се преценяват с оглед на всички други данни
по делото, като се има предвид възможната негова заинтересованост. В
производството не са ангажирани други доказателства в подкрепа на
твърдяната симулация, поради което тези показания няма как да бъдат
възприети от съда като обективни. В тази връзка следва да се отбележи, че
казаното от Р. И. за момента, в който той и съпругата му са платили продажна
цена на прехвърлителите на имота, съществено се различава от посоченото в
исковата молба и в документа, съставен от С.А., а именно че парите са
платени преди изповядването на сделката при нотариуса. Обективността на
показанията е разколебана и от факта, че хартията, на която е написано
изявлението на С.А. не е обикновен бял лист, а разгънат пощенски плик,
както посочва адв.В. в писмената си защита и както е видно от приложения по
делото заверен препис от документа.
Предвид изложеното съдът счита, че съществуването на прикритата
сделка покупко-продажба не е доказано от ищцата при условията на пълно и
главно доказване, поради което искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По въпроса за разноските:
В представения договор за правна защита и съдействие
№24794/07.03.2019г./л.123/, сключен между В.И. и адв.В.В. с предмет
„изготвяне на отговор и процесуално представителство по установителен
иск“, е договорено възнаграждение в размер на 2100,00 лева, платимо в брой,
но никъде не е отразено, че сумата е платена. Не е представен и друг
документ, който да удостоверява плащането на адвокатския хонорар. При
липса на такива доказателства, разноски в полза на ответника за платено
адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.И., ЕГН ********** от *** против
В.А.И., ЕГН ********** от *** и С.А.А., ЕГН ********** от ***, иск с
4
правна квалификация чл.17, ал.1 от ЗЗД за установяване привидността на
договор за дарение като прикриващ договор за покупко-продажба и за
прилагане на правилата относно прикрития договор, който договор за дарение
е сключен с нотариален акт №50, т.33, н.д. №10455/1991г. на нотариус при
Пловдивски районен съд, с който А.В.А. и СА.А. са дарили на дъщеря си
М.А.И. следния недвижим имот: 1 / 6 ид.част от дворно място, намиращо се в
***, цялото от 478 кв.м., съставляващо парцел I-362 в кв.22 по плана на ***,
заедно с целия втори етаж от жилищната сграда, състоящ се от входно антре,
три стаи, хол всекидневна с готварна, баня и клозет, три тераси и стълба със
застроена площ от 120 кв.м., с актуални характеристики по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив, както следва: 1 / 6 ид.част от
поземлен имот с идентификатор №56784.511.1148 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на ***, целият с площ 234 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване /до 10 м/, граници: 56784.511.9565, 56784.511.356,
56784.511.361, 56784.511.362, ВЕДНО със самостоятелен обект с
идентификатор №56784.511.1148.1.3, находящ се в сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор №56784.511.1148, предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1,
съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж няма, под обекта –
56784.511.1148.1.1, 56784.511.1148.1.2, над обекта – 56784.511.1148.1.4.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5