Р Е Ш Е Н И Е
№ 687
23.08.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично
заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Йорданка Попова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Петър Вунов административно дело № 1152 по
описа за 2022 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във вр. с чл. 27,
ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във вр.
с чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при
споделено управление (ЗУСЕФСУ).
Образувано е по
жалба на ЕТ „АГРО ТУР - Ш.М.“против Решение №
45/3/3110577/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция (РНФК) на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).
В
жалба са развити доводи за незаконосъобразност на оспорвания
административен акт поради
противоречие с материалноправните разпоредби на приложимото национално и
европейско право и при несъответствие с целта на закона. В тази връзка най-напред се твърди, че РНФК било
издадено на база констатациите от проверка, извършена от ДФЗ след изтичането на
допустимия 5-годишен мониторингов срок по чл. 29, пар. 2 от Регламент (ЕС) №
65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила
за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на
прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на
мерките за подпомагане на развитието на селските райони (Регламент № 65/2011),
във връзка с чл. 72, пар. 1 от Регламент №1698/2005. Поради това проверката на
ДФЗ била незаконосъобразна, а направените въз основа на нея констатации били
правно ирелевантни. На следващо място, в процесния случай липсвали елементи от
състава на нередността, тъй като посоченото частично непостигане на заложените
в бизнес плана приходи и брой работни места не представлявало нарушение нито на
разпоредба на правото на Общността, нито на национална разпоредба, доколкото
към датата на сключване на Договор № 45/3/3110577 от 17.04.2014 г. (Договора)
нямало разпоредба, която да предвижда задължение за ползвателя на помощта да
постигне заложените в бизнес плана прогнозни приходи и параметри за устойчива
заетост, нито съответни санкции при неизпълнение на подобно задължение. Непостигането на прогнозните приходи пък не
представлявало действие/бездействие, което нарушава общия бюджет на Общностите,
респ. бюджетите, управлявани от тях, тъй като по същността си приходът бил
икономическа прогнозна стойност на функционирането на дейността и като такъв не
можел да послужи за извършването на неоправдан разход, а от там не можел да има
за последица нанасянето на вреда. Преценката за изпълнение на одобрената
инвестиция, респ. доколко разходите от бюджета на Съюза били разходвани
ефикасно, се свеждала до анализ и проверка на обстоятелството до каква степен
били изпълнени одобрените в Таблица № 1 от бизнес плана активи, а в конкретния
случай те били изпълнени изцяло. Освен
липсата на нормативно задължение, жалбоподателят нямал и договорно задължение
да изпълни заложените в бизнес плана прогнозни приходи и параметри за устойчива
заетост, нито имало предвидени съответни санкции в случай на неизпълнението му.
Твърди се и че налагането на посочената в РНФК финансова корекция било в противоречие с
целите на закона, изведени от чл. 2 от Наредба № 30
от
11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.,
тъй като към настоящия момент всяка една от тях била
изпълнена. Изпълнението на наложената 100% финансова корекция би довело
обратния ефект на този, който се цели с предоставянето на помощта, а именно щял
да се унищожи един туристически обект, който вече разгръщал своя потенциал и
който можел да бъде ползотворен за развитието на района като туристическа
дестинация.
Поддържа се и че при определяне на размера на финансовата
корекция ДФЗ подходил формално, като не съобразил законоустановените критерии
за определяне на размера й съгласно чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. и чл. 59, ал. 2 от
Наредба № 23 от
18.12.2009 г. - продължителност и вид на неизпълнението, а
и не били изложени мотиви защо се определя финансова корекция в размер на 100 %
от получената субсидия за твърдяното неизпълнение за 3 години от 10-годишния
срок на бизнес плана. Налагането й представлявало неоправдана намеса в правото
на мирно ползване на собствеността на жалбоподателя, която намеса била
несъвместима с чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, тъй като не била съобразена с
принципите за законосъобразност и пропорционалност, както и нарушение и на
забраната по чл. 7 ЕКПЧ за „налагане на наказание без закон“. При условията на
евентуалност - ако възраженията
относно липсата на договорно и нормативно задължение за изпълнение на
заложените в бизнес плана прогнозни приходи и брой работни места и липсата на
договорно и нормативно предвидена санкция за неизпълнението му не бъдат
уважени, се твърди, че ЕТ “Агро Тур – Ш. М.” добросъвестно предприел всички
обективно възможни действия за постигане на заложените в бизнес плана приходи,
като регистрирала и публикувала информация за къщата в най-популярните
платформи и сайтове с оферти за места за настаняване и създал собствен електронен сайт
за къщата за гости и фейсбук страница, но те
останали под очакваните нива поради независещи от него обстоятелства.
Предвид изложеното
се иска да се отмени оспореното решение и да се присъдят направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата - изпълнителен директор
на ДФЗ, чрез процесуалния си представител, я оспорва като неоснователна,
поради което се иска жалбата да бъде отхвърлена, като също претендира направените
по делото.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните,
съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144
АПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Между
ДФЗ
от една страна и Местна инициативна група „***“
от друга страна и ЕТ „АГРО ТУР - Ш.М.“е
сключен договор № 45/3/3110577 от
17.04.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1
„Прилагане на стратегии за местно развитие“ от Програма за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 година, подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Предмет на договора е предоставянето на жалбоподателя на безвъзмездна финансова помощ,
представляваща 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи,
свързани с осъществяването на проект с ИД № 45/3/3110577 от 23.07.2013 г.,
съгласно заявлението за подпомагане за "Реконструкция на жилищна сграда в къща
за гости" в УПИ III-115, кв. 30, с. ***,
общ.***, съгласно предложен Бизнес-план / л. 177 – л. 221 от делото/.
От
писмо за оторизация на плащането РОТ № 45/3/3110577/3/01N01 от 30.10.2015 г. и уведомително писмо за
одобрение № 589/3/3/04 от 04.01.2016 г. се
установява, че по същия договор ДФЗ
е изплатил на ЕТ „АГРО ТУР - Ш.М.“сума в
размер на 86 857,64 лв., от които 80 % се осигуряват от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони и 20 % от национално съфинансиране.
Във връзка с
издаден окончателен доклад случай № ОС/2019/1115/А5 на
Европейската служба за борба с измамите (OLAF) след
административно разследване OC/2Q19/1115 за неправомерни плащания, свързани с
българската Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., Подкрепа за
селския туризъм — мерки 311,312 и 41, получен с писмо с вх. № 07-0400/1478 от
11.03.2022 г., ДФЗ е открил производство по налагане на финансови корекции на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ,
като с писмо изх. № 07-0400/1478#48 от 14.06.2022 г. е уведомил ЕТ „АГРО ТУР - Ш.М.“за това,
както и за извършената административна проверка и направени въз основа на нея
констатации, като му е предоставена възможност в
14-дневен срок да възрази по основателността и размера на финансовата корекция
и при необходимост да приложи писмени доказателства.
В
писмото е посочено на първо място, че установеното при проверката изпълнение на
представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план средно аритметично
за три пълни финансови години - 2016 г.,
2017 г. и 2018 г. е в размер на 13,24 % от заложените приходи. След като се е
позовал на т. 4.17, т. 4.24, т. 8.1 от договора, т. 11 от Приложение № 2 към
договора, § 1, т. 6 и т. 19 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 30 от
11.08.2008 г., чл. 16, ал. 2 от същата наредба, чл. 59, ал. 1 от Наредба № 23
от 18.12.2009 г., чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. и т.
30 от Приложение към Раздел I "Общи Положения" от Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г. (Правилата), ответникът е определил размер на финансова
корекция от 86 857,64 лв. – 100 % от предоставената финансова помощ по договора.
На второ място е посочено, че средно за трите последователни
пълни финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., поддържаната заетост е
1,25 броя средно годишно заети лица или установеното изпълнение на работните
места средно аритметично за тях е в размер на 62,50 % от заложените. Това неизпълнение
на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива
заетост за период от три пълни финансови години е прието за нарушение на
поетите ангажименти и фиксираните задължения с т. 4.17 от договора, във връзка с
даденото определение в § 1, т. 19 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 30
от 11.08.2008 г., както и на основната цел на мярката, залегнала в чл. 2, т. 2 от
Наредба № 30 от 11.08.2008 г. и на т. 4.2.3 от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г. С оглед на гореизложеното и на основание т. 8.1 от
договора, т. 16 от Приложение 2 към договора, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба
№ 30 от 11.08.2008 г., т. 18 от Приложение към раздел I „Общи положения"
от Правилата, санкцията е определена в размер на10 % от предоставената
финансова помощ по договора - 8 685,76 лв. Съобразно чл. 3, ал. 1 от Правилата
общият размер на наложената финансова корекция е определен на 86 857,64 лв.
С писмо с вх. № 07-0400/1478#138 от 27.06.2022 г. жалбоподателят е оспорил тези
констатации и е направил подробни писмени възражения
по основателността
и размера на предвидената финансова корекция.
С Решение № 45/3/3110577/3/01/04/01
г. на изпълнителния директор на ДФЗ е определена на ЕТ „Агро Тур – Ш. М.“, на основание
чл.
59, ал. 1 и 2 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г., чл. 46, ал. 1 и 2, във връзка с
чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., както и т. 8.1 и т. 4.4, буква
„б" във връзка с т. 4.17 от договор № 45/3/3110577 от 17.04.2014 г. и т.
11 от Приложение 2 към същия, чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, т. 18 и т. 30 от Правилата, финансова
корекция в размер на 86 857,64 лв.
за
неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи, финансова корекция в размер
на 8 685,76 лв.
за
неизпълнение на заложените в бизнес плана параметри по отношение на устойчива
заетост, като на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата е определена окончателна финансова корекция в
размер на 86 857,64 лв.
В процесното решение са преповторени направените в писмо с изх. 07-0400/1478#48 от 14.06.2022 г. и посочени по-горе констатации, като е обсъдено писмо с вх. № 07-0400/1478#138 от
27.06.2022 г. на бенефициера, но възраженията му не са приети за основателни по
изложени конкретни и ясни мотиви.
От представеното
известие за доставяне се установява, че решението е
получено на
жалбоподателя на 20.09.2022 г., като жалбата срещу него е подадена чрез органа на
04.10.2022 г.
По делото са
събрани и други писмени доказателства, които съдът счита, че не следва да
обсъжда, доколкото същите се явяват неотносими към изхода на настоящия правен
спор.
От приетото
заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза се потвърждават констатациите на административния орган
относно реализираните приходи и тяхното процентно изпълнение по договора за
трите финансови години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както и относно
процентното изпълнение по договора спрямо заложените параметри за брой заети
лица. Вещото лице е определило и процента на изпълнение на
бизнес плана на база реализираните нетни парични потоци, както и на финансовите
показатели NPV, IRR, PI, PBI, за същите финансови години.
При така
установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в
законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт,
поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна,
тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.
Разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:
По делото няма
спор, а и с оглед разпоредбите на чл. 20а, ал.
1, ал. 2 и ал. 5 ЗПЗП, чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ и § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ, следва, че
обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган.
Същият е
обективиран в законоустановената писмена форма
и съдържа всички реквизити, които са
предвидени за спазване при издаването му, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му, които са
конкретни, ясни и кореспондират помежду си.
На следващо
място, не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Ответникът е бил надлежно сезиран с окончателен доклад случай № ОС/2019/1115/А5 на
Европейската служба за борба с измамите (OLAF). Решението му е
издадено след
като преди
това е осигурил възможност бенефициерът да представи в срок от две седмици
своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция
и при необходимост да приложи доказателства, от която той се е възползвал, а в
мотивите му те са изрично обсъдени. Фактът,
че органът не е уважил възраженията, не обосновава довод за допуснати процесуални нарушения, от категорията
на съществените. Спазени
са и общите правила по чл. 35 и чл.
36 АПК, доколкото решението е издадено след изясняване от органа на фактите и
обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите доказателства.
Според настоящия
съдебен състав обжалваното решение е в
съответствие
както
с материалния закон, така и с неговата цел.
Оплакването относно издаването
на РНФК на база констатации от проверка, извършена от ДФЗ след изтичането на
допустимия мониторингов период, е неоснователно. В
тази връзка следва да се посочи, че този период обхваща времето, през което ползвателят на помощта е длъжен да
изпълнява инвестицията, за която му е предоставена финансовата помощ, както и
всички, поети по силата на договора задължения, в това число съгласно одобрения
бизнес план, а не времето, през което органът има правото да започне
производство по администриране на нередност. Ето защо изтичането на мониторинговия
период не преклудира възможността на ДФЗ да потърси възстановяване на недължимо
платената финансова помощ /включваща и извършването на проверки/. В този смисъл
вж. Решение № 2966 от 21.03.2023 г. по адм. д. №
10521/2022 г. на ВАС, Решение № 4896
от 10.05.2023 г. по адм. д. № 2592/2023 г. на ВАС,
Решение № 6839 от 22.06.2023 г. по адм.
д. № 3551/2023 г. на ВАС. От друга страна следва да се съобрази, че в случая
се касае за продължаваща нередност по смисъла на чл. 3, § 2 от Регламент №
2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите
интереси на Европейските общности, доколкото е извършена от икономически
оператор, който получава икономически облаги от съвкупност от сходни операции,
които нарушават една и съща разпоредба на общностното право (така в Решение на
СЕС от 11.01.2007 г. по дело C-279/05), а съгласно същата разпоредба в този
случай срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е
прекратена. По
делото е безспорно, че процесното неизпълнение на обхваща трите пълни финансови
години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., поради което следва да се приеме, че
въведеният с горепосочената норма четиригодишен давностен срок е започнал да
тече от 2019 г. и в случая не е бил изтекъл към релевантния момент.
По
отношение на доводите, че частичното неизпълнение на заложените в бизнес плана
приходи и брой работни места не представлявало „нередност“ по приложимото национално и
европейско право следва да се припомни най-напред,
че съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29/11.08.2008
г. „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи,
както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях
разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР, като
кандидатите за подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за
подпомагане по образец приложение № 5 към Наредбата и прилагат документите, указани
в същото приложение по смисъла на чл. 26, ал. 1 от Наредбата. Задължителен
реквизит на заявлението е изготвен от кандидата бизнес план, който трябва да
доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до
реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата. Дефинициите на понятията „икономическа
жизнеспособност“ и „устойчива заетост“ са дадени в § 1, т. 6 и т. 26 от ДР на Наредбата.
„Икономическа жизнеспособност“ е генериране на доходи от дейността, гарантиращи
устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана, а "устойчива
заетост" е запазване на съществуващите работни места и/или създаване на
нови в предприятието за периода на бизнес плана. Във финансовата част на бизнес
плана ползвателят на помощта е заложил приходи и разходи за всяка една година
от изпълнението на плана, които през проверените три години от изпълнение на
плана не са реализирани. Съдържанието на бизнес плана с отразените в него
данни, информация и предвиждания, позволяват на органа да прецени изпълнението
на нормативните условия за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост.
Следователно, преценката по чл. 27, ал. 3 от Наредбата включва две
самостоятелни, независими едно от друго обстоятелства. Приходите са част от
бизнес плана и са носители на информацията за съответствието със задължителните
условия по чл. 16, ал. 2 от Наредбата и са съществена част от одобрения и
финансиран проект, като цялост от разходи и планирани и очаквани приходи. В
този смисъл твърдението, че ползвателят няма задължение да изпълни предложения
бизнес план, не се подкрепя от доказателствата по делото и приложимите норми.
Бизнес планът съдържа конкретни параметри и това не са прогнози, а конкретно
посочени параметри за всяко едно от перата на проекта по години, които с
подписването на договора ползвателят се задължава да изпълни. В случая няма
спор, че това не е било сторено и се установява от събраните писмени
доказателства, както и от приетото заключение на назначената съдебно-счетоводна
експертиза. Заложените в Бизнес плана приходи са определени изцяло по преценка
на кандидата и на тяхна база административният орган е одобрил целевото
финансиране. Тук е уместно да отбележи и че в одобрения бизнес план приходите са определени по отделно за всяка една
от десетте години от неговото изпълнение, поради което не е необходимо целият десет годишен период да е изтекъл, за да може
да се осъществи проверка относно тяхното изпълнение от ползвателя на помощта,
доколкото контролът по изпълнението на инвестицията е не само последващ - след
изтичане на десетте години, но и текущ.
Освен това за изпълнение на поетия ангажимент не е
достатъчна да реконструира финансирания обект, а да се стопанисва по начин, доказващ неговата
жизнеспособност. Трайно е разбирането в съдебната
практика, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана
представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по
чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция. В този смисъл
са налице множество съдебни актове, постановени от Върховния административен
съд, като само за илюстрация могат да се посочат Решение № 6244/12.06.2023 г. по адм. д. № 3293/2023 г., Решение №
3655/05.04.2023 г. по адм. д. № 7192/2022
г., Решение № 2966/21.03.2023 г. по адм. д. № 10521/2022 г., Решение № 9637/31.10.2022 г. по адм. д. № 3921/2022 г., Решение № 7071/13.07.2022 г. по адм. д. № 3199/2022 г., Решение № 5872/21.05.2020 г. по
адм. д. № 11774/2019 г., Решение № 2709/19.02.2020 г. по адм. д. № 9703/2018
г., Решение № 3184/28.02.2020 г. по адм. д. № 7468/2018 г., Решение №
5040/04.04.2019 г. по адм. д. № 4307/2018 г.; Решение № 5317/24.04.2018 г. по
адм. д. № 1945/2018 г.; Решение № 4933/03.04.2019 г. адм. д. № 4912/2018 г.
Съгласно т.8.1 от договора в случай че ползвателят на
помощта не изпълнява свои нормативни и договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно
със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта. В този случай Фондът прилага санкциите, предвидени в чл.
59 и чл. 60 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г.
Аналогично
според чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява
свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ,
РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва
върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта,
а съгласно ал. 2, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат
възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и
продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект
зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на
неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или лихвата
върху тях в изброените в разпоредбата конкретни случаи. Ето защо
възражението за липса на регламентация към момента на сключване на
договора за налагане на финансова корекция на отпуснатите средства при
неизпълнение на заложени в него или в приложимата нормативна уредба изисквания, се явява неоснователно.
Съгласно т. 4.17 от
договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока
по договора и в съответствие с изискванията съгласно Приложение № 2 към
настоящия договор и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а в т. 11 от
Приложение № 2 към договора е предвидено, че ползвателят се задължава да
извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план,
както и да използва и без предварително уведомяване и получаване на съгласие от
страна на Фонда да не се отклонява от одобрените и предоставени на Фонда
технически спецификации и/или количествено-стойностните сметки, необходими за
изпълнение на инвестицията - предмет на договора. Съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 от
11.08.2008 г., бизнес планът за разнообразяване на дейността
трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5
години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до
реализиране на целите по чл. 2. Това
означава, че бенефициерът следва не само да
извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в
този срок дейността, във връзка с която получава средствата, и по начин, че да
постигне приходите от нея, така както са заложени в представения с проекта
бизнес план. По този начин ползвателят доказва жизнеспособността на тази
дейност и на инвестицията, свързана с нея. Именно въз основа на заложените от
кандидата в бизнес плана към проекта финансово-икономически показатели, сред
които са предвижданите финансовите приходи от дейността през следващите 10
години, е одобрен проекта за подпомагане със сумата от 86 857,64 лв.
Непостигането на планираните финансови приходи, заложени в бизнес плана, който
е неразделна част от одобрения проект, представлява неизпълнение на т.4.17 от
договора и води до отмяна /връщане/ на финансовата помощ – изцяло или частично,
в зависимост от вида, степента и продължителността на неизпълнението – арг. от
т. 8. 1 от договора и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. В този смисъл вж. Решение № 7220
от 29.06.2023 г. по адм. д. № 3294/2023 г. на ВАС, Решение № 6774 от 22.06.2023 г. по адм. д. №
4349/2023 г. на ВАС, Решение № 6700 от
21.06.2023 г. по адм. д. № 3529/2023 г. на ВАС, Решение № 6390 от 14.06.2023 г.
по адм. д. № 3784/2023 г. на ВАС.
Неизпълнението на предварително
заложената в бизнес плана приходна част за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е ясна индиция,
че ползвателят на помощта не е разходвал средствата ефективно по смисъла на чл. 30, § 2, пр. 3 от
Регламент /ЕС, Евратом/ № 966/2012 г. на ЕС и на Съвета относно финансовите
правила, приложими за общия бюджет на ЕС. Допуснатите от него нарушения на договора,
изразяващи се в неизпълнение на финансовите параметри в бизнес плана води до
икономическа нежизнеспособност на инвестицията. В този смисъл осъществената с
финансовата помощ на фонда инвестиция не демонстрира икономически растеж в
селския район, не генерира приходи, т. е. не се ползва по предназначение и
реализираните по-ниски приходи от дейността спрямо заложените такива засягат
условията на изпълнението на инвестицията и условията, въз основа на които
проектът е бил оценен като допустим за подпомагане. Неизпълнението в рамките на
три пълни финансови години показва постоянство при непостигане на финансовите
показатели. Ето
защо следва да се приеме, че дейстително са налице елементите от фактическият
състав за „нередност“ – аналогично и
в Решение № 4746 от 4.05.2023 г. по адм.
д. № 127/2023 г. на ВАС. Следва да се има предвид и че нито националното законодателство, нито
законодателството на ЕС поставят като
изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и
тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като
няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение.
Безспорно
установено е неизпълнение на бизнес плана освен по отношение на финансовите
показатели и по отношение на устойчивата заетост за период от три пълни
финансови години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г., което също представлява
неизпълнение на поетото от бенефициера задължение за изпълнение на одобрения
проект и нарушение на т. 4.17 от договора.
На следващо място се установява, че
определената за нарушенията финансова корекция е в
съответствие с изискванията на Правилата, като възраженията на оспорващия за тяхната неприложимост са неоснователни. Същите
са издадени по делегация от чл. 27, ал. 9 ЗПЗП, като с Решение №
15545/15.12.2020 г. по адм. д. № 8071/2020 г. на ВАС, е оставено в сила Решение №
3618/10.03.2020 г. по адм. д. № 14154/2019 г. на ВАС, с което са
отхвърлени оспорванията им. В мотивите на решението
на ВАС, 5-членен състав е посочено, че с Правилата се определя единствено
размера на подлежащата на възстановяване сума, докато неспазването на
критериите за допустимост, ангажимент или друго задължение от ползвателя на
помощта са уредени преди това в съответните наредби, регламентиращи условията и
реда за предоставяне на финансова помощ по мерките от ПРСР за програмния период
2007-2013 г. В случая, това е Наредба № 29/2008 г., която е действащо право
както към момента на кандидатстване за помощта, така и към датите на подписване
на договора, на установяване на нарушенията при проверката на място и при
издаване на оспореното решение за налагане на ФК. С Правилата не се
извършва преценка на юридически факти – нарушения на задължения на ползвателите
по мерките от ПРСР и не се променят техните правни последици – отказ за
изплащане на поискана сума или възстановяване на неправомерно получена
финансова помощ, като за ползвателя съществува предварителна яснота за
дължимото от него поведение за получаване и запазване на получената финансова
помощ в подписания с фонда договор. Както в Наредба № 29 от 11.08.2008 г., така и в договора са уредени задълженията на
ползвателя и установената отговорност при тяхното неизпълнение. Отделно от
това, редът и основанията за налагане на ФК са уредени в чл. 70 ЗУСЕФСУ, който
се прилага по изричното препращане от чл. 27, ал. 6 ЗПСП. Правилата са акт,
чиято цел е да определят само размера на подлежащата на възстановяване
финансова помощ относно еднакви по степен, тежест и продължителност нарушения.
Действително към момента на приемане на Правилата програмния период на ПРСР
2007-2013 г. е приключил, но Правилата не са материално-правна предпоставка за
налагане на подлежащата на възстановяване сума. Правилата не предвиждат
налагане на санкции, противно на твърдението на оспорващия. Задължението за
връщане на недължимо получена облага е последица от установяването, че
условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща от правната уредба
на ЕС, не са били спазени, като по този начин тези условия са направили
получената облага недължима. В този смисъл са и Решение № 11767 от 19.12.2022 г. по адм. д. № 2546/2022 г. на ВАС, Решение № 9560 от 27.10.2022 г. по
адм. д. № 6784/2022 г. на ВАС, Решение № 11674 от 15.12.2022 г. по
адм. д. № 6057/2022 г. на ВАС.
При така
установеното по делото нормативно и фактическо положение напълно
обосновано е наложена на жалбоподателя финансова корекция в окончателен размер
на 86 857,64 лв., като
административният орган правилно е приложил процентния показател, доколкото в
т. 30 от Приложението към раздел I "Общи положения" от Правилата е
предвидено, че размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100 %
от предоставената помощ, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност,
както в разглеждания случай, са по-малко от 20% от приходите, заложени в бизнес
плана за съответните години и това е продължило две или повече финансови
години, а според т. 18 от същото приложение, относима към случаите, в които
ползвателят по мярка 311 (какъвто
несъмнено е жалбоподателят)
или мярка 312 не е спазил параметрите, заложени в одобрения бизнес план по
отношение на устойчивата заетост – не е разкрил нови и/или не е запазил броя
съществуващи работни места, е предвидена финансова корекция в размер на 10 % от
предоставената финансова помощ в случаите, когато (както се установява
от данните по делото)
неизпълнението е по-малко от 50 % спрямо заложените в одобрения бизнес план
параметри по отношение
на устойчивата заетост. На
възражението за несъобразеност на финансовата корекция с продължителността и
вида на неизпълнението следва да се отговори, че изрично в текста на т. 30 от Приложението тежестта на нарушението е определена като голяма, тъй като засяга условията, при които проектът е бил одобрен
за финансиране и подкопава постигането на целите на предоставеното подпомагане, и това е възпроизведено и в акта. При спазване на чл. 3, ал. 1 от Правилата най-големият
определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ е
приет
за окончателен.
Не
могат да бъдат споделени и релевираните от жалбоподателя при условията на
евентуалност аргументи за наличието на невиновна невъзможност за неизпълнение
назадължението за постигане на заложените приходи. Съгласно т. 4.24 от договора
ползвателят е бил длъжен писмено да уведоми Фонда незабавно след настъпването
на обстоятелства от значение за изпълнението на настоящия договор, но по делото
не се твърди и не са ангажирани доказателства за такова уведомяване. Правилно е
прието от органа и че на бенефициерите е осигурен достатъчен толеранс, даващ им
възможност да съобразят икономическата обстановка при стопанисване на
изградените с европейски средства обекти и да изпълнят в максимална степен
заложените в предлагания бизнес план задачи, в това число и приходи от
дейността. Достатъчно за изпълнение на поетите ангажименти е достигане на 50 %
от прогнозните приходи, което само по себе си е значително облекчаване на
поставените като цел резултати. За налагане на сравнително ниска финансова
корекция /между 5 и 15 %/ е достатъчно да се постигне над 20% от заложения в
бизнес плана резултат или непостигането на изпълнение в този минимален размер
да е за период по-малък от две години. Така поставените критерии, които са били
известни на жалбоподателя към момента на започване на дейността, дават
възможност на него, а на всяко друго лице стопанисващо обекти от вида на
процесния, да реагират адекватно на всяка промяна в пазарните условия,
своевременно да търсят начини и средства за популяризиране на дейността си, а
от там и да поддържат търсената от конкретната програма жизнеспособност на
инвестицията – така в Решение № 6383 от
14.06.2023 г. по адм. д. № 442/2023 г. на ВАС и Решение № 4403 от 26.04.2023 г. по адм. д. №
8781/2022 г. на ВАС.
Неоснователно
и позоваването на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ и на чл. 7 ЕКПЧ, тъй като те
регламентират правна материя различна от приложимата в случая, поради което е
ирелевантно.
В заключение
може да се обобщи, че в случая не са налице твърдените пороци по чл. 146, т. 4
и т. 5 АПК на акта – противоречие с материалноправни разпоредби и
несъответствие с целта на закона.
По изложените
съображения съдът счита, че жалбата на ЕТ „АГРО ТУР -
Ш.М.“е неоснователна, респ. обжалваното от него решение е
законосъобразно, поради което направеното оспорване
следва да бъде отхвърлено.
С
оглед изхода на спора и че ответникът е направил изрично и
своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК единствено в полза на юридическото лице, в структурата на което е
административният орган, издател на акта, следва да
се присъдят такива в размер общо на 500,00 лв.,
от които 400,00 лв. за платено възнаграждение на вещо лице и 100,00 лв.
за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПрП, във вр.
с чл. 24, изр. 2 НЗПП
и предвид фактическата и правна сложност на делото и
осъществената защита по него.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ЕТ „Агро Тур –
Ш.
М.“, ЕИК *********, седалище
и
адрес на управление: гр. ***, против Решение № 45/3/3110577/3/01/04/01
за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“.
ОСЪЖДА ЕТ
„Агро Тур – Ш.
М.“, ЕИК *********, седалище
и
адрес на управление: гр. *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, седалище: гр. София, бул. „***, сумата от 500,00
лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/