№ 154
гр. гр.Несебър, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20212150200527 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Х.С.Х. срещу наказателно постановление № 21-0304-
000454 от 26.05.2021г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на
жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на
2000 лв. и „Лишаване от право” да управлява МПС за 24 месеца. Жалбоподателят сочи, че
връченият му АУАН е нечетлив. Развива доводи в тази насока. Излага, че не му били разяснени
правата, че може да даде кръв за анализ. Твърди, че дал кръв за анализ в СМЛД Рамус и резултатът
бил отрицателен. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено.
Ответната страна в производството – РУ Несебър при ОД на МВР Бургас, чрез
процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Моли НП да бъде
потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претенцията на разноски на жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
На 30.04.2021г., около 22:30 часа, в гр. Несебър, по ул. ****, до хотел „К., с посока на
движение към главен път 1-9, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Сеат Ибиза”, с рег. №
****. Автомобилът бил спрян за проверка от св. М. – младши автоконтрольор в РУ Несебър.
Свидетелят М. приканил Х. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с Дрегер
Дръгтест 5000 № 0041. Х. отказал да му бъде извършена проверка. При това положение св. М. му
издал талон за изследване № 0067592 за установяване употреба на наркотични вещества или техни
аналози, който жалбоподателят отказал да получи (последното било удостоверено с подписа на
1
един свидетел). От св. М. бил съставен АУАН № 891412 от 30.04.2021г., който бил връчен лично
на жалбоподателя. Съдържанието на акта му било прочетено и разяснено от свидетеля М.. В него
жалбоподателят изрично вписал, че няма възражения. Препис от АУАН му бил връчен, като му
било разяснено и за какво нарушение му се съставя акта. Въз основа на АУАН е издадено
процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН № 891412 от 30.04.2021г., екземпляри от АУАН, връчени на жалбоподателя,
талон за изследване № 0067592, заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи, както и от показанията на разпитания по делото актосъставител М.. Посочените
доказателства си кореспондират помежду си и водят до извод, че фактическата обстановка се е
реализирала по описания начин. Възраженията на жалбоподателя са насочени към правната страна
на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, при спазване на
предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
(оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, като
АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда задължение за съответния водач на моторно
превозно средство да съдейства при извършване на проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или да изпълни предписанието за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. На наказание по реда на
чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи лице, което откаже да даде необходимото съдействие за установяване
употребата на наркотични вещества. Такова съдействие може да бъде дадено по два начина – чрез
съгласие на лицето да бъде изпробвано с тест или чрез изпълнение на предписание за медицинско
изследване и даване на проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Това са и
методите за установяване на употребата наркотични вещества и техни аналози от водачите на
МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да удостовери дали
съответният водач е употребил наркотични вещества. Следователно ако водачът окаже съдействие
за реализирането на който и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП методи, той на практика ще е
изпълнил задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е едно
и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до невъзможност да бъде установено
дали е употребил наркотични вещества или техни аналози. Независимо от методите, които
водачът е отказал да бъдат приложени спрямо него, нарушението е едно. В случая водачът е
отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества, като е отказал да даде
2
кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване (отказал да получи талон за
изследване). С това си поведение той безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
поради което с извършеното в АУАН и НП описание нарушението е описано по ясен и пълен
начин.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че му е връчен нечетлив екземпляр от
АУАН. Актът е връчен лично на Х. на 30.04.2021г., като в момента на връчването той е вписал
„НЕ“ в графата възражения. Т.е. самият жалбоподател е приел екземпляра от АУАН във вида, в
който му се връчва, и не е поискал на място да му бъде връчен друг (четлив) екземпляр. От разпита
на актосъставителя се установява, че съдържанието на акта е разяснено и прочетено на
жалбоподателя. Ето защо правото му на защита не е нарушено. Предявен му е напълно четлив
екземпляр на АУАН (на л. 9 от делото), с който той се е запознал и подписал без възражения. Ето
защо той е имал възможност да се запознае със съдържанието на акта. Още към момента на
съставяне на АУАН за него е станало ясно извършването на какво нарушение му се вменява,
текстът на АУАН (който е кратък) му е бил разяснен от актосъставителя, а освен това напълно
четлив екземпляр му е бил предявен за запознаване, за което Х. е положил подписа си.
Впоследствие му е връчено и НП, с което е наказан именно за нарушението, посочено в АУАН.
Налага се извод, че правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е нарушено. Той е
имал възможност да се защитава срещу всички факти и обстоятелства и да организира в пълнота
защитата си, вкл. и в съдебното производство. В практиката си касационната инстанция също е
имала повод да посочи, че след като е положил подпис в АУАН, съответният водач е запознат със
съдържанието му и правото му на защита не е нарушено. В такава насока са напр. Решение №
1110 от 20.06.2017г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 2332/2016г., Решение № 634 от 03.04.2018г. по
КАНХД № 432/2018г. по описа на Административен съд Бургас, Решение № 1462 от 31.07.2019г.
по КНАХД № 1101/2019г. по описа на Административен съд Бургас.
Съдът намира, че е спазена и процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. По арг. от чл. 3а, т. 1 от Наредбата установяването на употребата на наркотични
вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест. Самото
изследване се извършва по реда на чл. 11 – чл. 17 от Наредбата, като задължителна предпоставка
за извършване на изследване е съставянето на талон по реда на чл. 6 от Наредбата, с който
съответното лице да се яви (в дадения му срок по чл. 6, ал. 6 от Наредбата) в съответното
медицинско заведение (арг. от чл. 15, ал. 6 от Наредбата). В случая е издаден талон, който съдържа
всички реквизити по чл. 6 от Наредбата. Този талон е връчен на жалбоподателя при отказ по реда
на чл. 6, ал. 8 от Наредбата, който е оформен надлежно – с подписа на един свидетел. Ето защо за
него е станало ясно, че следва да се яви във ФСМП Несебър, за да даде кръв за анализ, но сам се е
поставил в невъзможност да изпълни това свое задължение, като е отказал да получи талон за
медицинско изследване. Ето защо и възраженията на жалбоподателя, свързани със спазване на
процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г., са неоснователни. Представеното изследване, което
жалбоподателят си е направил лично, около една седмица след проверката (на 05.05.2021г.) няма
никакво отношение към настоящия случай и не може да бъде ценено. Ако е желаел да даде кръв за
анализ жалбоподателят е следвало да получи препис от талона и да се яви във ФСМП Несебър в
определено в него време, а не да си прави самостоятелно изследване близо седмица след случая.
3
Обжалваното НП е и материално законосъобразно, като съображенията за този извод са
следните:
В чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му,
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. От
фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят, като водач на МПС, е отказал да
бъде изпробван с тест за употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и че е
отказал да даде кръвна проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване.
Т.е. поведението му безспорно попада в обхвата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нормата на чл. 174, ал.
3 ЗДвП има характер и на санкционна, като наказанието в нея е фиксирано и за наказващия орган
не съществува възможност да се отклонява от него. При правилно определена квалификация на
извършеното от Х. административно нарушение наказващият орган му е наложил и наказание в
съответствие с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което НП напълно съответства на
материалния закон и следва да бъде потвърдено.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че наказателно постановление следва
да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0304-000454 от 26.05.2021г. на
началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на Х.С.Х., ЕГН **********, с адрес
в гр. Бургас, ж. к. „******“ бл. ***, вх. 3, ет. 7, ап. 79, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП са
наложени наказания глоба в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право” да управлява МПС за 24
месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4