Р Е Ш Е Н И Е

№ 200

гр. Габрово, 12.08. 2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Габровският окръжен съд              колегия в открито

заседание на   двадесет и девети юли

през  две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : В. Генжова

 

                                               

при секретаря         В.Григорова

като разгледа докладваното от     съдията  Генжова  т. д. №   69                                                                             по описа за 2019    год.,  за да се произнесе взе предвид следното:

          Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм/ ,във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ в сила от 01.01.2016г.

Ищцата твърди  в исковата  молба, че   на 04. 05.2015г.  , около 14 часа  в гр. Габрово, на ул. „Свищовска”*, тръгнала да пресича пътното платно посока към магазин „Лидл”. Преди да предприеме маневрата се уверила, че на пътното платно в дясно няма автомобили. Предприела пресичането и в дясно, от второстепенна уличка усетила силен удар върху тялото си. Паднала на земята. Усетила много силна болка в областта на дясното бедро.Повикали линейка и полиция. Била в съзнание, когато я траспортирали в МБАЛ „ д-р Т.Венкова” – Габрово, където я хоспитализирали, тъй като установили, че има счупване на бедрената кост на десния крак и се налагало спешна операция.

Било образувано ДП І 1752 ЗМ- 285/ 2015г. на РУ-Габрово, по което повдигнали обвинение спрямо водача на автомобила Х.С..

С решение от 15.05.2019г. по АНД№278/19г. на ГРС, потвърдено с Решение № 55/24.07.2019г. по ВАНД № 61/2019г. на ГОС, водача на автомобила Х.С. бил признат за виновен и му било наложено административно  наказание на осн.  чл. 78а,ал.1 от НК.

Автомобилът, с който е причинено ПТП –л.а. „Ситроен Ксара”, рег. № *** в периода на осъществяване на ПТП имал валидно сключена застраховка „ГО” при ответника.

В резултат от ПТП ищцата получила следните увреждания: - счупване на диафазата на дясната бедрена кост с разместване на фрагменти. Проведено оперативно лечение с метална остеосинтеза” Счупването довело до трайно затрудняване на движението на долен десен крайник за срок от около 4-5 месеца и срок на нетрудоспособност от 9-12 месеца, при нормално протичане на оздравителния период.

В следствие на ПТП ищцата претърпяла няколко операции. От удара имала скъсано дясно бедро, като травмата наложила оперативна намеса. При удара в дясно била паднала на лявата част на тялото си и си счупила лявото коляно. След инцидента постъпила в болница за операция на дясното бедро и престояла там 19 дни. Не се чувствала добре и след изписването и от болничното заведение. Усещала болки и в другия крак. Когато след месец отново отишла при ортопед било установено, че има счупено ляво коляно, което било зараснало накриво.  Получила и запушване на артерията на левия крак. Настъпили и последващи усложнения през 2017г. Претърпяла две операции, като били поставени два байпаса, но състоянието й не се подобрило, което наложило и трета операция през 2019г.

В следствие на всички увреждания при ПТП изпитала силни болки, дължащи се на самата травма и на претърпените операции. Трудно се придвижва сама и не може да ходи на дълги разстояния. През зимните месеци не можела да излиза от дома си, а през летните използувала автомобила се. Нуждаела се от помощ за битови нужди, като пазаруване на храна и лекарства, което наложило нейни близки да й помагат. Тъй като била възрастна, възстановяването и от травмите получени при ПТП и коствали много усилия, като счита, че не би могла да се върне към нормален живот, какъвто е водила преди това. Периода на възстановяване все още не бил преминал, тъй като не се е възстановила напълно и все още се придвижвала изключително трудно.Възстановителният период продължил над 4 години, през което време движението й било силно ограничено, с придружител. Увреденият ѝ десен крак не бил възстановен напълно и към момента.

ПТП ѝ причинило и негативни психически последици, изразяващи се в страх да пресича улицата и страх от приближаващи автомобили. Често сънувала инцидента.

В резултат от ПТП търпяла и  имуществени вреди в размер на 3040 лв., обща стойност на заплатено от нея медицинско изделие, поставено в увредения ѝ крак на стойност 1440 лв. и разходи за лекарства в размер на 1600 лв..

Твърди, че тъй като пресичала пътното платно на място без пешеходна пътека, то счита, че съпричиняването от нейна страна на вредоносния резултат е в размер на 25%.

Претендира, да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 45 000 лв. / от общо 60 000 лв. с приспадане на признатия процент съпричиняване/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, както и сумата от 3040 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта – 04.05.2015г. и до окончателното им изплащане, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът “Бул Инс” АД-София,  в писмения си отговор е направил възражение за недопустимост на иска, поради неспазена процедура по чл. 380, ал.1 ат КЗ.,и  го е оспорил по основание и размер. Не е оспорил, че е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” между него и собственика на участвалия в ПТП лек автомобил.  Оспорил  е твърдението за наличие на вина  от страна на водача на лекия автомобил за настъпване на ПТП. Взел е становище, че не е установен механизма за настъпване на ПТП, както и, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, което е в размер много над 50%. Твърди, че не е установено ищцата при ПТП да е получила счупване на ляво коляно, поради което счита, че обезщетение за това увреждане не се дължи. Оспорил е и първоначалния момент от който се претендира законната лихва върху обезщетението. Счита претенциите на ищцата за силно завишени. Оспорил е и иска за имуществени вреди, както и представените касови бонове. Направени са доказателствени искания.

Отговора е връчен на ищцата, която е представила допълнителна искова молба, с направени уточнения по първоначалната искова молба и е взето отношение по направените доказателствени искания. Ответникът не е взел становище по допълнителната искова молба.

Габровски окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ/ отм/, във вр. с §22 от ПЗР на КЗ/в сила от 01.01.2016г./,  във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Тъй като производството се разглежда по отменения КЗ, действал към момента на осъществяване на деликта на осн. § 22 от ПЗР на КЗ, то и покана до ответника не е необходимо да бъде направена преди предявяване на иска, поради което предявеният иск се явява процесуално допустим.

Съгласно разпоредбата на чл. 223 КЗ/отм/, с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226 КЗ/ отм/ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ / отм/ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1/наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вреди и техния размер, причинна връзка между деянието и вредите. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията; 2/сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между застрахователя – ответник и деликвента, респ. наличие на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, който покрива гражданската отговорност на деликвента.

Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените предпоставки за основателност на иска.

От събраните по делото доказателства се установяват и не са спорни между страните по делото обстоятелствата, че на 04. 05.2015г. около 14.00 часа в гр. Габрово на ул. „Свищовска“ №*, срещу магазин „Лидл” е настъпило ПТП между лек автомобил „Ситроен Ксара”, рег. № ***, управляван от Х.С. и ищцата М.Г., при което водачът на лекия автомобил „Ситроен Ксара”, рег. № *** предприема маневра „завой на ляво“и блъска пресичащата  пътното платно ищца. Не е спорно, че ответникът е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на настъпване на ПТП относно лекия автомобил марка „Ситроен Ксара”, рег. № *** .

Съобразно чл. 300 ГПК, приложим във вр. с чл. 413,ал.3 НПК влезлите в сила присъди са задължителни за гражданския съд относно обстоятелствата: – дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца. От приложеното АНХД № 278/2019г. на ГРС се установява, че с Решение № 260/15.05.2019г., потвърдено с  Решение № 55/24.07.2019г., по ВАНД № 61/2019г. на ГОС, че водача на л.а. „Ситроен Ксара”, рег. № ***, управляван от Х.С. е признат за виновен и му е наложено адвимистративно наказание за това, че на 04.05.2015г., около 14.00 ч. на ул.”Свищовска „  до № * в гр. Габрово, е нарушил правилата за  движение по пътищата – чл.5,ал.2,т.1, чл. 20,ал.2, чл. 116 и чл. 119, ал.4 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на М.Г. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване диафазата на дясната бедрена кост с разместване на фрагментите, довела до трайно затрудняване движението на десния долен крайник. По отношение на тези установявания, влязлата в сила  присъда на наказателния съд  е задължителна за настоящото производство.Т.е. по делото са установени елементите от сложния фактически състав на непозволеното увреждане: – противоправно поведение от страна на водача на застрахования при ответника автомобил; деянието;  настъпилата вреда; вината и причинната връзка между тях.

На установяване в настоящето производство подлежи обема от причинените на ищцата болки и страдания в резултат от вредата и допринесла ли е тя с поведението си за настъпване на вредоносния резултат.

Не е спорно между страните, че ищцата с поведението си е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Спорно е какъв е процента на съпричиняване, както и въпроса, дали причинените на ищцата увреждания посочени в решението на наказателния съд са всички, получени  от нея при процесното ПТП.

От приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът намира за обосновано се установява,че на 04. 05.2015г., около 14.00ч. в гр. Габрово,на ул.“Свищовска“ № *  ищцата предприема пресичане на пътното платно, на място без обозначена пешеходна пътека. В същия момент  в зоната на заустяването на ул.”Младост” с ул.”Свищовска, в кръстовището е достигнал л.а. м.”Ситроен” м.”Ксара”, управляван от Х.С., като автомобила предприема включване в ул.”Свищовска”, завивайки на ляво. Вещото лице посочва, че при анализа на ситуацията е констатирал, че л.а. е започнал маневрата около 1.18-3.4 секунди по късно от предприемане действието по пресичане на пътното платно от пешеходката. Произшествието е протекло в светлата част на деня, при много добра, неограничена и ненамалена видимост.  При траекториите на движение всеки един от двамата участника в движението е имал техническа възможност да възприема положението и движението на другия участник в движението. Тъй като нито един от двамата участника, не е възприел другия своевременно, то е настъпил и сблъсъка между тях. Вещото лице посочва, че водача на л.а. е предприел маневра за спиране на разстояние от около 0.5м. преди началния контакт с пешеходката. Удара е осъществен между предната дясна ъглова част на автомобила и десния крак на пешеходката, като левия крак е бил изнесен напред и по-голяма част от тялото вече е излизало извън обхвата на автомобила. При този удар десният крак на пешеходката се отхвърля напред и на дясно за автомобила, което и водело до пространствена ротация на тялото и движение на масовия център след удара по направление близко до това преди удара.

Вещото лице е посочило, че  и двамата участника в ПТП са разполагали с неограничена и ненамалена видимост, както и, че всеки от тях е могъл да предотврати произшествието, тъй като е имал видимост и възможност да спре. Посочил е също така, че скоростта на движение на автомобила към момента на сблъсъка е в границите на 15.8 км/ч.

От приетото по делото заключение на СМЕ се установява, че при ПТП ищцата е получила следните увреждания: – счупване на дясна бедрена кост в средната и трета с разместване на фрагментите под ъгъл и скъсяване по дължина, което наложило оперативно лечение. След това до м. август същата година била на легло и се нуждаела от чужда помощ за обслужване. След края на м. август, в продължение на една година  се придвижвала с две патерици, а в следващата една година  с патерица и бастун. За този период била провела три рехабилитационни курса, като рехабилитационни курсове провеждала и към настоящия момент по два пъти годишно.Травмата на дясното бедро причинила трайно затруднение на движението на десния  долен крайник за срок от около две години.Към настоящият момент ищцата не била напълно възстановена, като все още изпитвала болки и неудобства. Поради болков синдром не можела да спи на дясно, имала оперативен белег на дясното бедро, а и деформация на дясното бедро в областта на средната долна трета, което било деформирано навътре. Придвижвала се без помощни средства, но с изразено накуцване. Вещото лице сочи, че ищцата е имала стара травма на лявата колянна става преди процесния инцидент, но е възможно болковият синдром да се е усилил  след процесното ПТП. Същевременно вещото лице д-р Р. заключава, че липсват данни за причинени при ПТП травматични увреждания на лявата колянна става.

По делото са разпитани трима свидетели.

Свидетелят Х.С. обяснява, че той управлявал лекия автомобил участник в ПТП. Пътувал от насрещната улица срещу „Лидл” и завивал на ляво по ул. Свищовска. Непосредствено при включването на улицата от която излизал към ул.”Свищовска” имало контейнери. Мисли, че ищцата е излязла да си изхвърля боклука. Преди да се включи в главния път подал ляв мигач, погледнал на дясно и се обърнал, но ищцата вече била отпред и я бутнал. С обръщането натиснал спирачки, но вече било късно. Твърди, че след настъпване на инцидента ищцата се оплаквала от болки в дясното коляно.

Свидетелката  Г. твърди, че е дъщеря на ищцата. Не е очевидец на ПТП. Видяла майка си в болницата. Наложило се да я обслужва, тъй като тя не можела да става. Изписали я от болницата след 20 дни, но и в къщи се наложило да я обслужват изцяло, тъй като тя все още била на легло. Придвижвала се с инвалидна количка до банята, като в това състояние била около една година. През този период се налагало постоянно на бъде обгрижвана от близките си. През цялото време ищцата се оплаквала от болки и в двата крака. За това се наложило да бъде сниман и другият и крак и било установено, че при падането се е счупил и левият крак, но той бил зараснал така, без лечение. Правили рехабилитация и на двата крака. Болките й били постоянни. През 2017г. –лятото по спешност се наложило да заминат за София, тъй като в следствие обездвижването се запушили артериите на левия крак. Наложило се да й направят байпас и да й преливат кръв. Към края на същата година на същия крак отново получила запушване и се наложил втори байпас. През 2019г. на същия крак и бил сложен стенд, поради запушени артерии. Установява, че и до момента ищцата не можела да се оправя сама с обслужването си. Все още има болки и в двата крака. Зимата се страхува да излиза, тъй като може да падне. Освен това на по-късен етап било установено, че поставеният в десния крак на ищцата пирон бил зараснал на криво и това й пречело да върви. Твърди, че постоянно и купували лекарства, като в болницата платили 1220 лв. за операцията и отделно по 50 лв. за кръводарители.

Свидетелят М., внук на ищцата твърди, че когато я видял след ПТП ищцата била в болница. Постоянно викала от силните болки, които изпитвала и в двата крака. Той и негов приятел я носили до ретгена и твърди, че баба му през цялото време изпитвала силни болки. Установили, че има счупване на дясното бедро и се налага операция. Била оперирана и се нуждаела от постоянни грижи, които били полагани от него и майка му. Ищцата била в болница 20 дни, след което  я изписали. В къщи отново била на легло и се наложило да бъде обгрижвана от семейството. Единственото, което можела да прави е да се придвижва с инвалидна количка до тоалетната. Един месец след изписването трябвало да направят контролен преглед. Тъй като баба му имала силни болки и в двата крака се наложило да бъде сниман и другият крак, като при това изследване било установено, че има счупване и на колянната става на левия крак. Установява, че ищцата проходила минимум след три месеца, като тогава си помагала с помощни средства – патерици и бастун. Направила три серии от по 10 дни рехабилитации, но минали повече от 7-8 месеца докато започне да се придвижва без помощни средства. В последствие ищцата претърпяла и други операции на левия крак, поради запушени артерии, за поставяне на байпаси и стенд. По-късно се установило, че поставеният и в дясното бедро пирон е зараснал на криво. Към момента куцала. Имала нужда от помощ. В студено и мокро време не смеела да излиза от дома си поради страх от падане. След ПТП ищцата не се възстановила напълно. Преди била жизнен човек, излизала сред хората, но сега, поради затрудненията с придвижването не излизала както преди. По време на лечението закупували лекарства и консумативи, като за операцията платили 1440 лв. Установява, че при предходен инцидент ищцата имала увреждане на левия крак.

Установената по делото фактическа обстановка дава основание да се приеме от правна страна, че е осъществен фактическият състав на чл. 226, ал.1 КЗ/отм/ във вр. с §22 КЗ за ангажиране  отговорността на ответното застрахователно  дружество за обезщетяване причинените на ищцата неимуществени и имуществени  вреди в резултат от ПТП, осъществено на 04. 05.2015г.

По делото е установено, а и не е спорно между страните,  че ищцата е участник в ПТП на 04.05.2015г. осъществено от л.а.„Ситроен Ксара“ с рег. № *** управляван от Х.С., за който към датата на настъпване на произшествието има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил по застрахователна полица №  02114001571151 за периода 10.06.2014г. – 10.06.2015г., съгласно която ответникът е пасивно легитимиран по предявеният по настоящото дело иск по чл. 426,ал.1 КЗ/отм/ във вр. с §22 от ПЗР на КЗ..

От събраните по делото доказателства за механизма на процесното ПТП, получените от ищцата увреждания и начинът на причиняване, е доказан и фактическият състав на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на водача на лекия автомобил.„Ситроен Ксара“ с рег. № *** управляван от Х.С. , който  на 04.05.2015г., при управление на л.а. нарушил чл5,ал.2,т.1;чл. 20,ал.2; чл. 116 и чл. 1189,ал.4 ЗДвП и причинил на ищцата описаните в Решение № 260/15.05.2019г. по АНД № 278/2019г. на ГРС увреждания.

По възражението за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД.

За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51,ал.2 ЗЗД пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездейдствал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51,ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписаното в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е винаги налице, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.

По делото са налице доказателства, които обосновават извод за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат, доколкото бе установено, че ищцата е имала поведение, с което реално е създала предпоставки за увреждането и с това е допринесла създадената реална опасност от деликвента да настъпи в действителност. Приносът на пострадалата  е доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване/ каквито указания са и дадени с доклада по чл. 140 ГПК/ и  в случая това  е сторено от ответника  чрез приобщаване по делото на САТЕ, която не бе оспорена. От заключението на САТЕ се установи, че ищцата е пресичала пътното платно на място необозначено с пешеходна пътека. При това, тя е предприела пресичането  без да съобрази движението на намиращия се в непосредствена близост л.а., към който е имала пряка видимост и не само е могла, но е била длъжна да се съобрази с поведението на останалите участници в движението. Следва да се посочи, че не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се на същия обезщетение. Тълкувана по правилата на граматическото и логическо тълкуване нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие.В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС/ например в решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II ТО; решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. и др. / и  застъпена т.7 от ППВС 13/1963г. Съобразно описаната по-горе фактическа обстановка установена по делото от събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено по несъмнен начин, че ищецата с поведението си е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, т.е. налице е съпричиняване  от нейна страна.

Още в исковата молба ищцата е заявила, че е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като е определила  процента на съпричиняване на 25%. Настоящият състав на съда намира, че този процент съобразно изложените по-горе съображения и предвид установената по делото фактическа обстановка изяснена от приетата САТЕ и показанията на разпитаните свидетели е в размер на 50%.

При определяне вида и размера на дължимото на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от процесното ПТП, съдът на осн. чл. 51 и чл. 52 ЗЗД взе предвид; - че ищцата, към момента на проишествието е била на  72 години;- получила е счупване на дясната бедрена кост с разместване на фрагменти, наложило  оперативна намеса и причинило трайно затруднение движението на десния долен крайник за срок от около 2 години, като оздравителния процес не е приключил и  се наблюдава ограничена подвижност на този крайник; - претърпените травматични увреждания от ищцата са свързани с болка при физически натоварвания и при промяна на времето, които ще останат;- Проведената оперативна интервенция е оставила  белег в областта на дясната бедрена кост, който обективно създава неудобство, променяйки външния вид на кожата, макар и да не се преценява като обезобразяване на част от тялото;-преживените от ищцата негативни психически изживявания от инцидента и посттравматичния стрес, съобразно свидетелските показания;  - не се установява към момента в битов план да търпи значителни неудобства и ограничения в резултат от травмата; -не се установява уврежданията и болките, които е търпяла и търпи от травма  на лявото коляно, да са свързани с ПТП осъществено на 04.05.2015г.. Съобразявайки посочените обстоятелства, както и обществено-икономическите условия в страната и лимитите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на увреждането, съдът прие, че следва да определи обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 20 000 лв.. Като съобрази приетият по-горе процент на съпричиняване – 50%, то на ищцата следва да й бъде присъдена сума в размер на 10 000лв., до който размер следва да бъде уважен предявеният иск по чл. 226,ал.1 КЗ/отм, като в останалата част, до размер на 45 000лв. следва да бъде отхвърлен.

По предявеният иск за имуществени вреди.

От приложените към исковата молба фактури и придружаващи ги касови бонове, съдът намира следното:

Съдът прие в мотивната част по-горе, че пряка и непосредствена последица от ПТП осъществено на 04.05.2015г. в гр. Габрово на ул.”Свищовска” № * е увреждането  получено от ищцата М.Г. – счупване на  дясна бедрена кост в средната и трета с разместване на фрагментите под ъгъл и скъсяване по дължина, което е наложило болничен престой от 04.05. до 12.05.2015г.  и оперативно лечение. За болничния престой и извършеното оперативно лечение е издадена епикриза от отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „ д-р Т.Венкова” – Габрово/ л. 23 от делото/. Видно от същата, че на ищцата е препоръчано лечение: - антикоагулантна терапия до 45 дни след операцията и приемане на „Кандесартан”, без посочен срок на прием. От представените по делото заверени преписи от фактури и касови бонове/ част от тях в оригинал/ се установява, че с ф-ра № **********/08.05.2015г. на името на ищцата е закупено  ортопедично медицинско изделие на стойност 1440 лв., за което е издадено медицинско удостоверение от МБАЛ „ д-р Т.Венкова” – Габрово Тази сума е заплатена от ищцата във връзка с лечението на травмата получена при ПТП на 04.05.2015г. и следва да й бъде възстановена.  Същевременно от приложените към делото  фискални касови бонове се установи, че само един е  във връзка с назначената в цитираната епикриза терапия – фискален  бон от 02.06.2017г. за медикамента „кандесартан”  и „прадакса” на обща  стойност 135.93 лв. За тази сума предявеният иск следва да бъде уважен, тъй като закупените артикули съвпадат с посочените в епикризата издадена по повод увреждането получено при процесния деликт. Останалите касови бонове са от период след 2г. от настъпване на деликта, когато ищцата, съобразно заключението на вещото лице е била възстановена от травмата получена на 04.05.2015г., а  и видно от закупените с тези бонове медикаменти, че същите са за лечението на левия крак на ищцата, което съдът прие, че не е увредено при процесния деликт.

При горните установявания, съдът намира, че така направените от ищцата разноски в размер на 1575,93 лв./ 1440 + 135,93/ са във връзка с лечението на получените при ПТП травми, и следва да бъдат покрити от отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 КЗ/отм/ , до размера на приетото съпричиняване от 50% или в общ размер след приспадане на съпричиняването от 787,96 лв., като в останалата част до пълният предявен размер от 3040 лв., като неоснователен и недоказан, този иск  следва да бъде отхвърлен.

Посочените по-горе суми следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва от датата на деликта 04.05.2015г. и до окончателното им изплащане.

По разноските:

При този изход на делото и на осн. чл. 78,ал.6 ГПК ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Габровски окръжен съд държавна такса  върху присъденото обезщетение в размер на 431,52 лв. и 78,60 лв. депозит за СМЕ, съобразно уважената част от иска или общо 510,12 лв.

На основание чл. 78,ал.1 ГПК на ищцата са дължими направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска. В случая  осъщественото по делото процесуално представителство от адв. И.С. е при условията на чл. 38, ал.1,т.2 ЗА и на осн. чл. 7, ал.2т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения се дължи адв. хонорар в размер на 853,64лв..

На осн. чл. 78, ал.3 ГПК ищцата  следва да заплати на ответника направените от него разноски съразмерно отхвърлената част от иска. От представените доказателства се установява, че разноските, направени от ответника са в размер на 610 лв. за експертиза – САТЕ и разпит на свидетел. Съразмерно отхвърлената част от иска на ответника се дължат разноски в размер на 473,02 лв. По делото е представен от ответника и договор за правна защита и съдействие в който е уговорено възнаграждение в размер на 3119,96 лв. с ДДС, платимо по банкова сметка/ ***/ или в брой срещу фактура и касов бон. По делото обаче липсват доказателства, така договореното възнаграждение да е платено, по който и да е от договорените начини, поради което такова не се присъжда.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./във вр. с чл.45 ЗЗД, във вр. с §22 от ПЗР на КЗ  ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,р-н „Лозенец“,бул. „Джеймс Баучер“ №87 да заплати на  М.Й.Г., ЕГН ***, с адрес ***, с  адрес  за кореспонденция ***, адв. И.С. – ГАК,  сумата от 10 000 лв./десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП настъпило в гр. Габрово, ул.”Свищовска” № *, на 04. 05.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 04.05.2015г.до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ  така предявения иск за разликата над присъдената сума от 10 000 лева до пълния му предявен размер от 45 000 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./във вр. с чл.45 ЗЗД, във вр. с §22 от ПЗР на КЗ  ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,р.н „Лозенец“,бул. „Джеймс Баучер“ №87 да заплати на  М.Й.Г., ЕГН ***, с адрес ***, с  адрес  за кореспонденция ***, адв. И.С. – ГАК, сумата от 787,96 лв. /седемстотин осемдесет и седем лева и деветдесет и шест ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП настъпило в гр. Габрово, ул.“Свищовска“, № *, на 04. 05.2015г., по фактура и придружаващ я касов бон №**********/08. 05.2015г. и касов бон от 02.06.2017г.,ведно със законната лихва върху тази сума считано от 04.05.2015г до окончателното й изплащане, като отхвърля този иск над уважения и до пълния предявен размер от 3040 лв., като неоснователен и недоказан..

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК  във вр. с чл. 38,ал.1,т.2 ЗАадв. ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,р.н „Лозенец“,бул. „Джеймс Баучер“ №87 да заплати на   адв. И.С.,***  сумата от  853,64 лв./ осемстотин петдесет и три лева и шестдесет и четири ст./, адвокатски хонорар за защита на ищцата М.Г..

ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3 ГПК М.Й.Г., ЕГН ***, с адрес *** да заплати на  ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,р.н „Лозенец“,бул. „Джеймс Баучер“ №87  сумата от 473,02 лв./ четиристотин седемдесет и три лева и две стотинки/ разноски по делото.

ОСЪЖДА  ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,р.н „Лозенец“,бул. „Джеймс Баучер“ №87 да заплати на Габровски окръжен съд сумата от 510,12 лв./петстотин  и десет лева и дванадесет ст./  разноски по делото, както и 5 лв./пет лв./ , в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78,ал.6 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         

                                                         Окръжен съдия: