Решение по дело №1970/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. П., 29.03.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Пернишкият районен съд – гражданска колегия, в публично съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

като разгледа гражданско дело № 1970 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Т.А.В. ЕГН ********** *** срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление град П., кв. Варош, ул. ,.Средец” № 11,ЕИК823073638, представлявано от Борислав Любомиров Иванов - Управител, с която се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца заради претърпяна трудова злополука сумите, както следва:

- сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, вследствие трудова злополука, настъпила на 16.09.2017 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница от 20 000 лв., считано от датата на настъпване на трудовата злополука 16.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по делото разноски.

В исковата молба ищцата твърди, че към 16.09.2017 г., както и към настоящия момент работи по трудов договор на длъжността ****** е код по НКПД 42152002 в звено ”******” на ”Водоснабдяване и канализация“ ООД - град П.. При постъпване на длъжността, а и в последствие, сочи, че й били провеждани задължителни първоначален и периодични инструктажи по здравословни и безопасни условия на труд, като за това се е подписала в съответните инструктажни книги. През целия си трудов стаж на тази длъжност, както и към тази дата твърди да е спазвала всички инструкции и е изпълнявала задълженията си с цялото необходимо внимание за този вид дейност.

На 16.09.2017 г. от 8.00 ч. по устно нареждане на началник отдел „******” била на ****** и в с. Р., където изпълнявала служебните си задължения. В 8.40 ч. на същата дата се движела пеша по банкета на уличното платно. Както вървяла неволно стъпила в малка дупка **. Непосредствени свидетели на злополуката били Е.Б.Л. и В.К.М. - нейни колежки, заемащи същата длъжност в ответното дружество. Почуствала много силни болки и ***. Незабавно посетила Спешна медицинска помощ в град П.. Направили й ренгенова снимка. След което я изпратили на консултация с травматолог в отделението по травматология при МБАЛ „Рахила Ангелова”. След прегледа на диска с ренгенографията се установило *** на левия й крак. Била й поставена гипсова *** на крака от глезена до коляното за 45 дни.. След което отишла в медицински център ,”Медконсулт - 2011”- ЕООД, където лекарите от ЛКК установили, че има *** на външен ***/ ***. При направената рентгенография се установила ***. ***, и била консултирана с травматолог. Била проведена рехабилитация - физиотерапия, ЛФК, балнеосанаториално лечение. Лекарите й предписали режим на лечение домашен - амбулаторен и временната й неработоспособност продължила от 16.09.2017 г. до 12.07.2018 г. или почти 10 месеца. Тези факти се установявали от 10 бр. болнични листове и 2 бр. експертни решения на ТЕЛК.

За станалата злополука, работодателят сочи, че подал декларация за трудова злополука № **** г., с вх. № на НОИ **** г. Било проведено разследване на злополуката по предвидения в КСО ред. С разпореждане № 33 от 04.10.2017 г. на НОИ, ТП - П., декларираната злополука била приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Това разпореждане не било обжалвано от работодателя и същото влязло в законна сила.Твърди, че е налице причинна връзка между причинените увреждания на здравето и временната ми нетрудоспособност продължила от 16.09.2017 г. до 12.07.2018 г. и настъпилата трудова злополука. Това се установявало от Декларацията за трудова злополука, протокола за резултатите от извършеното разследване на злополуката станала на 16.09.2017 г., болничните листове, решенията на ТЕЛК и разпореждането за приемане на трудова злополука. Уврежданията на здравето и временната неработоспособност настъпили при трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО - злополуката е станала през време и във връзка с извършваната работа - при и инкасиране на абонати в с. Р., в качеството й на ******, при движение към първия абонат стъпила в малка дупка на банкета на уличното платно, залитнала и паднала. Този факт се установявал от Разпореждане № 33 от 04.10.2017 г. на ТП П. на НОИ. Наличието на този влязъл в сила административен акт, който съдържал произнасяне по факта за настъпване на трудовата злополука сочи е пречка за преразглеждането му в съдебен процес и в настоящия случай следва да се приеме за безспорно установен. Влязлото в сила разпореждане, с което злополуката е призната за трудова имало доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора по чл. 200 от КТ и е недопустимо да се преразглежда въпросът доколко увреждането е в причинна връзка с извършваната работа по трудово правоотношение. В този смисъл сочи съдебна практика.

Мястото на настъпване на злополуката е мястото на изпълнение на трудовите ми задължения. Нямала вина за настъпилата злополука. Не се била увредила умишлено, което да изключва отговорността на работодателя. Предвид факта, че злополуката е станала при и по повод изпълнение на трудовите й задължения, ответникът отговарял според нея за причинените й неимуществени вреди съгласно разпоредбата на чл. 200 от КТ.

През временната нетрудоспособност сочи че изпитвала много силни болки в глезена, подуване, затруднено движение и психически дискомфорт от обездвижаването. Не можела да изпълнява никакви домакински задължения и се наложи други лица да ми помагат. Имала много големи затруднения при къпането. Към момента при натоварване и по - продължително ходене имала проблеми със ***, като изпитвала силна болка и подуване. Предвид факта, че работата й била свързана с непрекъснато движение, това се случвало много често. Вследствие на ***то на левия крак, натоварила десния и в момента имала проблеми, болки и оток и в него.Ето защо сочи, че за нея е налице правния интерес да предяви и настоящия иск за обезщетение за настъпили неумуществени вреди, вследствие настъпилата трудова злополука.

Счита, че обезщетение от 20 000 лева ще обезщети относително справедливо причинените ми неимуществени вреди - претърпените физически и болки и страдания и психически дискомфорт, въпреки че болките и страданията са неизмерими и трудно биха били обезвъзмездени.

По отношение надължимото обезщетение за забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 от КТ за обезвреда на настъпили вреди от трудова злополука, приложими са общите принципи изразени в чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - работодателят дължащ обезщетение по чл. 200 от КТ изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука. Предвид това е налице правен интерес да претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочените главници от по 20 000 лв., считано от датата на настъпване на трудовата злополука 16.09.2017 г до окончателното изплащане на задължението. Моли съдът за произнасяне в посочения смисъл.

Представени и приети с доклада се следните писмени доказателства, както следва:Заповед за назначаване, Протокол и допълнително споразумение - заверени копия;Длъжностна характеристика - заверено копие;Производствена характеристика - заверено копие;Декларация за трудова злополука № **** г., вх.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва така предявените искове, както по основание, така и по размер. На първо, място ответникът прави възражение за нередовност на исковата молба, като доводите за това били следните:

В исковата молба било посочено единствено, че ищцата е счупила левия си крак в с. Р., където е изпълнявала служебните си задължения, като е вървяла пеша по банкета на пътното платно.Счита, че така изложеното описание на процесната трудова злополука е недостатъчно и неясно изложено с оглед преценката на съда за механизми и начина на причиняването й. Не е посочена следната информация, която е от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка по делото, а именно:точният адрес на настъпване на трудовата злополука, понятието „банкета на пътното платно в село Р.” е крайно недостатъчно, за да се установи по безспорен начин мястото на настъпване на трудовата злополука.Непосочването на мястото на злополуката възпрепятства възможността на ответника да организира защитата си в пълен обем, да направи преценка дали следва да представи доказателства, да направи доказателствени искания, да привлече евентуални свидетели на инцидента и др. в исковата молба е посочено, че свидетели на трудовата злополука са Е.Л. и В.М.. Не е посочен начинът, по който трите жени са се движили - в колона, в редица, дали са се движили заедно по пътното платно или някои са били на левия, съответно на отсрещния тротоар.не е посочена големината на дупката, в която ищцата е стъпила. Описанието „малка дупка” не може да даде ясна представа на ответника е твърде общо и неясно. Ищцата следва да посочи приблизителни размери на дълбочина и диаметър на дупката, в която е стъпила.Липсата на информация по преграждала възможността на ответника и на съда да прецени дали е налице хипотезата на чл. 201 от Кодекса на труда за намаляване на отговорността.

С оглед на това счита, че на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК исковата молба следва да бъде оставена без движение, до отстраняване на констатираните нередовности. По основателността на иска- счита, че претенциите на ищцата са завишени и не отговарят на претърпените вреди, поради което счита, че е налице основание за намаляне на размера по преценка на съда.Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. От своя страна справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на закона не е абстрактно понятие, съгласно Постановление № 4 от 1968 година на ВКС - напротив тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. При процесната трудова злополука ищцата е получила *** на външен (латерален) *** (***). Следвало да се вземе предвид, че при този вид фактури не се налага оперативна намеса, ***, поставяне на медицински ***, наместване посредством медицински *** и др.

При лечение на този тип травма е описано, че е необходимо *** на засегнатия крайник, който в настоящия случай е левият крак на ищцата и последваща рехабилитация (раздвижване). Имоблизацията е процес, при който се поставя в неподвижност засегнатия крайник, същият следва да е в покой и обездвижен докато ***. След ***се предвижда раздвижване на двигателния апарат, който е бил обездвижен.При *** ***та средно трае до 6 седмици. В исковата молба ищцата е посочила, че й е поставена гипсова *** на крака от глезена до коляното за 45 дни, което свидетелствало, че възстановителният процес е протекъл при с нормална продължителност, което свидетелства, че не са били налице възникнали усложнения при лечението и възстановяването й. Ищцата се сочи, че е изпитвала болки и страдания с нисък интензитет и в кратък период от време. С оглед на гореизложеното е заключено, че поисканото обезщетение не отговаряло на претърпените вреди и същото следвало да бъде намалено от съда. Направено е възражение за допусната груба небрежност- в хипотезата на чл. 201, ал. 2 от Кодекса на труда - намаляване на отговорността на работодателя, тъй като пострадалата е допринесла за трудовата злополука, като е допуснала груба небрежност. Посочено е, че пострадалата е допринесла за вредоносния резултат и липсвало елементарно старание, внимание за работа и безопасност и поради тази причина отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен. Грубата небрежност на пострадалия е посочено, че е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. Поради това, колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябвало да е неговото участие в обезщетяването й. Ищцата е преминала инструктаж и е била запозната с правилата за безопасност в ответното дружество, като освен първоначален са й провеждани и периодични инструктажи. Следвало да се вземе предвид, че процесната злополука, въпреки че е в работно време, е осъществена при обикновено придвижване на ищцата в пространството от едно място на друго. Единствената възможна причина за настъпилата злополука е изложено, че е грубата й небрежност, като не е гледала къде стъпва. С оглед на гореизложеното съпричиняването следвало да се определи на поне 75 % от страна на ищцата. На следващо място е посочено, че е налице и хипотезата на чл. 200, ал. 4 от Кодекса на труда - дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.

На дата 14.09.2018 г. ЗК „Уника Живот” АД с ЕИК *********, на основание сключена между ответника и застрахователното дружество Задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука”, е заплатило на ищцата сума, която е в размер на 561 лева (петстотин шестдесет и един лева).Заплатената сума е видна от платежно нареждане от дата 14.09.2018 г. с банкова референция ****.

С оглед на гореизложеното, след като определи справедливия размер на обезщетението, след като приспадне съпричиняването от страна на ищцата, моли на основание чл. 200, ал. 4 от КТ да се приспадне и платената на ищцата сума от застраховка, която е в размер на 561 лева. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

При условията на евентуалност в случай, че съдът заключи, че искът за доказан и основателен, то се моли да постанови решение, с което да остави без уважение предявени иск до пълния му размер, като определите обезщетение, което е в значително по-нисък размер от предявения, да намали отговорността на работодателя на основание чл. 201, ал. 2 от Кодекса на труда и да приспадне платената на ищцата сума от ЗК „Уника Живот” АД (чл. 200, ал. 4 от КТ. Поставя допълнителни въпроси по исканата СМЕ.Представени и приети по делото са и писмени доказателства към отговора и допълнително приобщени такива-следните писмени доказателства:Писмо от ЗК „УНИКА ЖИВОТ’ АД, с което уведомяват ответника, че са заплатили на ищцата сума в размер на 561 лева на основание процесната трудова злополука;платежно нареждане с платец ЗК „УНИКА ЖИВОТ" АД и получател ищцата;застрахователна полица между ЗК „УНИКА ЖИВОТ" АД и ответното дружество;списък на застрахованите лица;доказателства за проведен периодичен инструктаж на ищцата;

По делото са били проведени няколко съдебни заседания, в хода на които са били събрани множество писмени и гласни доказателства, чрез разпита и на двама свидетели на ищцовата страна, по делото и било допуснато изслушване и на ищцата по делото по реда на чл.176 ГПК. В последното по делото проведено с.з., съдът е изслушал и приел като доказателство по делото е допуснатата съдебно-медицинска експертиза с въпроси, поставени и от двете страни по делото, като на вещото лице М., изготвило експертизата в хода на разпита му при защита на депозираното от него заключение са били зададени и множество допълнителни въпроси от страните по делото.

Следва изрично да се посочи, че още в първото по делото с.з. и във връзка с възражението на ответната страна за нередовност на исковата молба, съдът е отложил приемането на доклада за окончателен по делото, като е дал възможност на ищцовата страна да депозира допълнителни молба- уточнителна такава, досежно обстоятелствата, за които са били наведени възражения, като такава молба в срок е постъпила и съдът след докладването й в следващото поред съдебно заседание с протоколно определение е допълнил и конкретизирал доклада си, като е посочил, че допълнителна писмена молба от ищеца, следва да се счита неразделна част от първоначалната искова молба и да бъде приета по делото, като същата е следния смисъл:”Мястото на настъпването на трудовата злополука е с. Р., община П., ул. ..Ч.В.” на банкета до пътното платно, находящ се пред имота с № 147 на същата улица.Механизмът на събитието е следния-.На 16.09.2017 г. около 8.00 часа пристигнах в с. Р., заедно с колежките ми Е.Л. и В.М. и паркирах личния си автомобил в същото населено място, на ул. ..Ч.В.” при разклонението с ул. „О.”. По същото време пристигна и началничката ни г-жа К.И., която също паркира личния си автомобил там. Всички заедно тръгнахме да инкасираме абонатите, като аз и г-жа К.И. вървяхме от лявата страна на платното по посока Р. - П., където се намират нечетните номера на улицата, а колежките Е.Л. и В.М. вървяха успоредно на нас от дясната страна на платното при четните номера. Всички вървяхме на съответните банкети до пътното платно, защото в тази част на улицата няма тротоари. Вървейки към първия абонат, който щях да инкасирам, непосредствено пред имота, находящ се в с. Р., ул. „Ч.В." № 147, гледайки към платното, за да не ме блъсне някоя кола /пътя е междуселски и има непрекъснат поток от автомобили/ и внимавайки да не срещна някое куче, тъй като многократно съм хапана от кучета по време на работа, неволно стъпих в малка дупка и усуках глезена на левия си крак, в резултат на което настъпи трудовата злополука. Колежките Е.Л. и В.М., които видяха, че падам незабавно дойдоха до мен да видят какво се случва и видяха, че съм стъпила в малка дупка на банкета до пътя и че съм си усукала крака. Те ми помогнаха да стана, защото началничката К.И. беше бременна и не трябваше да вдига тежко. Тя ме закара с личния си автомобил до Спешна помощ в град П.. Относно размера на дупката не мога да кажа какъв е с точност, тъй като нямах сантиметър да измеря дупката, а и кракът много ме болеше, за да се сетя да сторя това. Дупката беше горе - долу, колкото ходилото на крака ми. който е 38 номер по българския стандарт.”

Във връзка с допълнителната молба и с доклада съдът е допълнил и е същия разпределил в доказателствена тежест на страните, съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, фактите и обстоятелствата, които всяка от страните следва да докаже, като досежно естеството на твърдяното препятствие – дупка, за което се иска да бъде допълнен доклада, а именно, че се касае за явна, открита и достатъчно голяма дупка, като е приел и за разглеждане хипотезата на чл. 201 от КТ.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Страните не спорят, че се намирали в трудови правоотношения към процесната дата на злополуката-16.09.2017 г. и след това, като към момента на делото ищцата продължава да работи на длъжността „инкасатор” в ответното Дружество. Видно от представените по делото множество писмени доказателства, се установява, че ищцата е в трудови правоотношения с ответника и към процесния момент и понастоящем, за което обстоятелство и страните по делото не спорят , видно и отЗаповед за назначаване, Протокол и допълнително споразумение - заверени копия;Длъжностна характеристика - заверено копие;Производствена характеристика - заверено копие;Декларация за трудова злополука № **** г., вх.

№ **** г. на НОИ - заверено копие;Заповед № **** г. на Директора на ТП на НОИ П. - заверено копие;Протокол № 8/04.10.2017 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката станала на 16.09.2017 г. на Териториално поделение - П. на НОИ - заверено копие;Разпореждане № **** г. на ТП на НОИ - заверено копие. Следователно се установява, че ищцата и към момента и досега изпълнява длъжността„инкасатор” в ответното Дружество. Следва да се посочи, че видно и от длъжностната характеристика на ищцата и от заявеното и от нея самата и от двете разпитани свидетелки, то ищцата е можела да изпълнява в с. Р., общ. П., своите задължения по трудова характеристика, въпреки че по принцип района й на работа е друг, като с колежките й са взаимозаменяеми и самото възлагане на задълженията е можело да стане и по устна заповед, а не непременно по издадена писмена такава/св. В.К.М.-„.. С ищцата съм колежка и работя при ответника. Присъствала съм когато е станала злополуката. Близо пет години работя в дружеството. Отговарям за район – кв. „И.“. Зная за какво е делото и за случая мога да кажа следното: сутринта на 16 или 17 септември 2017 г. отиваме в село Р., аз, колежката Т. В., К.И. и Е.Б..*** да отчитаме водомери. Заместваме се една друга. Ние сме взаимно заменяеми, въпреки, че всеки има район. Не помня как бяха нещата. Ние си минаваме района и ако сме свободни тогава отиваме да заместим някоя колежка. В случая нямаше колежка в този район. Нашата колежка Т. ***. „М.“…”, св. Е.Б.Л.-.” Ние често ходим да заместваме колежки по различни райони, въпреки че всяка от нас си има район. Работим различни райони. Моят район е село Дивотино и пет блока от квартал „И.“. На Т. района е кв. „М.“ къщите и в квартал „И.“. Аз съм седма година в дружеството и тя беше там. Още работим заедно….” И ищцата-В село Р. бяхме не по заповед, а ние се назначаваме. Аз работя 36 години в дружеството. Назначена съм като инкасатор и мога със заповед, по назначаване, и без заповед, мога да работя във всеки един район. В длъжностната характеристика ми пише, че съм назначена само като инкасатор. Във въпросния септември месец, в който стана злополуката, нямаше инкасатор в район Р.. По молба, а мисля, че беше издадена и заповед, но съобразно трудовата характеристика, може да работим във всеки един район…”/.Трудовите си задължения изпълнявала при пълно работно време - 8 часа на ден при петдневна работна седмица. Следва да се посочи, че изложеното досежно трудовите задължения, мястото на изпълнението им и приемането, че се касае за трудова злополука, се потвърждава изцяло и от приетото по делото преписката от НОИ-ТП-П., представена с писмо от 30.07.2020 г.

Не се спори, че на 16.09.2017 г. Ищцата е била на работа със своите колежки, като се касае за трудова злополука, тоест настъпила по време на изпълнение на трудовите й задължение, като се установява по делото от писмените и гласни доказателства, че ищцата и нейните колежки на процесната дата около 8.00 часа пристигнали в с. Р., като същата била заедно с колежките си Е.Л. и В.М. /разпитани по делото/ и паркирала личния си автомобил в същото населено място, на ул. ..Ч.В.” при разклонението с ул. „О.”, което сочат и двете свидетели в разпитите си, като по същото време пристигнала и началничката им К.И., която също паркирала личния си автомобил там.

Видно от показанията на свидетелките Е.Л. и В.М.- преки очевидци на случилата се злополука и съотвено на заявеното от тях и описано и от самата ищца, както в исковата молба, така и в допълнителната молба, се установява безспорно мястото на настъпване на злополуката, обстоятелствата, при които същата е настъпила, механизмът на настъпването и и развилите се впоследствия действия по оказване помощ на пострадалата ищца и закарването й в болнично заведения. Така на първо място, безспорно се установява, че всички заедно инкасаторки тръгнали да инкасират абонатите в село Р. по ул. „Ч.В.”, като ищцата и К.И. вървяли от лявата страна на платното по посока Р. - П., където се намирали нечетните номера на улицата, а св. Е.Л. и В.М. вървяли успоредно на тях от дясната страна на платното при четните номера. Съдът приема, че действително не е имало тротоар, оформен по законоустановения ред и свидетелките и ищцата са вървяли по банкета, като е било разно сутрин –имало е трева, роса, била и чакълена повърхност и не е можело да се виждат препятствията по пътя, като е имало и бездомни кучето, но не същите са били причина за падането на ищцата в дупката, като видно от заявеното от самата нея в допълнителната молба, и от заявеното и от свидетелките, то още преди да чуе предупреждението на колегата си за бездомни кучета, ищцата вече е била паднала в дупката, като не е видяла и не е могла, да види, гледайки номерата на къщите, препятствието по пътя си, особено при положение, че се установява, че не е и било видимо-изкопано от дъжд, и покрито и с трева /ищцата”Всички вървяхме на съответните банкети до пътното платно, защото в тази част на улицата няма тротоари. Вървейки към първия абонат, който щях да инкасирам, непосредствено пред имота, находящ се в с. Р., ул. „Ч.В." № 147, гледайки към платното, за да не ме блъсне някоя кола /пътя е междуселски и има непрекъснат поток от автомобили/ и внимавайки да не срещна някое куче, тъй като многократно съм хапана от кучета по време на работа, неволно стъпих в малка дупка и усуках глезена на левия си крак, в резултат на което настъпи трудовата злополука. Колежките Е.Л. и В.М., които видяха, че падам незабавно дойдоха до мен да видят какво се случва и видяха, че съм стъпила в малка дупка на банкета до пътя и че съм си усукала крака….”/. Така заявеното от ищцата, съдът приема за достоверно, тъй като същото кореспондира с останалия събран по делото доказателствен материал, а именно и описаното от свидетелките очевидци- Е.Л. и В.М. / св. Е.Л.-„…На К.И. по нареждане, мисля, че имаше заповед, отидохме в село Р. с кола. Спряхме на главната улица в селото, която се казва „Ч.В.“. Едните бяхме от четната страна на улицата, а другите от нечетната страна. За този ден трябваше да проверим тази улица. На широкото на улицата, в началото, спряхме с автомобила на шефката и оставихме колата горе. Разделихме се да работим две по две. Т. остана с шефката, а ние с В. пресякохме улицата и трябваше да тръгнем по пътя посока П.. Когато пресякохме от другата страна се оглеждахме за коли. Ние бяхме по напред с В.. И от момента, в който ходим надолу към фурната, ние бяхме вдясно, посока Д., а те бяха вляво малко по-назад от нас. Тротоари там няма. Само е асфалт и чакълесто е, и трева. В момента, в който аз бях към фурната, видях няколко кучета, които идваха по улицата към нас от посока Д.. В момента, в който се обърнах да кажа „Момичета, кучета“, видях Т. на земята и шефката до нея. От нашата страна ние не бяхме проверили никакъв адрес. При самото започване се случи. Обърнах се да кажа да внимават и видях Т. на земята паднала….. Върнахме се веднага при тях. Видяхме Т. на земята…. То нямаше место от трева и дупки. Дупката беше без тротоар, чакълесто и насипано, изровено от вода, от дъжд. Дупката беше малка, може би около 20 см, по начина, по който я показва….” И св. В.М.-„….сутринта на 16 или 17 септември 2017 г. отиваме в село Р., аз, колежката Т. В., К.И. и Е.Б..*** да отчитаме водомери.. Паркирахме в село Р. при самото влизане, на широкото. Слязохме и се разделихме на две групи. Аз и Е. тръгнахме от дясната страна, а Т. и К.И. от лявата страна. Едните пишат, другите гледат водомерите. В един момент Е. извика, че Т. е паднала. Вървим срещу колите. Ние тръгнахме в посока П., ние отдясно, те отляво, в обратна посока към гр.П.. Двете групи бяхме на разстояние, колкото е пътното платно. Движехме се по пътното платно, защото няма тротоар, има дупки, трева, мокро, кучета. Това е основния път на село Р.. Улицата е „Ч.В.“. Не помня много неща, защото е отдавна станало. Ние се движим от дясно, те отляво, няма тротоар, вървим по самото платно, което е асфалтирано. Няма тротоари, но не мога да кажа защо. Няма никакви тротоари, и няма къде да минеш. Пространството, което е с трева и между платното и е пълно с чакъл и дупки пред къщите където отчитаме. Ние трябва да минем през дупките и чакълите, защото къщите са по–навътре. Ние нямаме видимост. Вървим две по две. В един момент Е. извика, че има кучета и в един момент Т. падна, К. е до нея. Отиваме до нея. Т. е в дупката паднала, седи на земята. Кучетата бяха по улицата. Бездомни кучета бяха. Не ни нападнаха, но тръгнаха към нас. Т. падна в издълбана дупка, защото беше сутринта и имаше трева и роса, беше към 8,30 часа, девет без нещо, сутринта. Беше студено. Тази дупка беше, не мога да кажа, колко голяма. Понякога стъпя на камъче и приклекна. Дупката беше дълбока около 10 см. ….”./.

Относно времето за настъпила и естеството и вида на нанесената травма, то съдът приема, че видно от приетите по делото писмени доказателства, съответни и в този смисъл на цитираните гласни доказателства, се установява, че увреждането от трудовата злополука, видно от множеството представена по делото медицинска документация /цитираните по-горе болнични листове/, и от изслушаната по делото СМЕ, изготвена от вещото лице М., то се установява, безспорно по делото, че в резултат на трудовата злополука от 16.09.17 г. ищцата е получила частично разкъсване на калканеофибуларната връзка със *** на фибуларния малелол на лява глезенна става. /СМЕ/, КАТО СА били налице две увреждания в областта на левия глезен. Видно от СМЕ е и че ищцата е носила гипсова *** на крайника за 45 дни. Не е стъпвала на крайника за 60 дни, след което за 20 дни е започнала леко да стъпва, но с две патерици. Впоследствие с една патерица до 115 дни. До края на временната нетрудоспособност с различен интензитет е изпитвала затруднения в стъпването с левия крайник. Силни болки и страдания е търпяла в момента на травмата и първите 15-20 дни, след което вследствие ***та болковия синдром е намалял. След отстраняване на гипсовата *** при рехабилитацията отначало за около 15-25 дни е търпяла по-силни болки и страдания ,като през целия период на лечение болковия синдром е бил с различна по сила интензивност- при започване на натоварването по-силни, като с времето на лечение са намалели. В момента ***то е зарастнало, а движенията на глезена и походката са възстановени. При прегледа вещото лице е описало, че е установило персистиращ лек едем от външната страна на глезена с палпаторен (при натиск) болков синдром. Пострадалата съобщавала, че отока и болките се засилват при натоварване, което вещото лице сочи, че е възможно да продължи за още около 1-2 години, но практически функцията на глезена е възстановена, според описаното в СМЕ и заявеното от вещото лице в с.з. при разпита му. Вещото лице е посочило и че състоянието на ищцата ще се подобрява при продължаващо провеждане на балнеолечение и физиопроцедури. Следва да се посочи, че в заключението и в констативната част на експертизата е описано, че от направената рентгенография на дясна глезенна става от 15.1G.20 г. се чете: „запазена цялост и форма на рентгенографираните кости. Няма рентгенови данни за травматични увреди и патологично костно преустройство на обхванатите кости.Интактна ставна междина ,конгруентни ставни повърхности Натоварването на десния крак е било по време на ходенето с две патерици т.е. за два месеца.През този период е възможно пострадалата да усеща болки в десния глезен и ходилото. Сега видно и от рентгенографията няма установени последици вследствие натоварването на десния долен крайник, заради ***то в левия глезен, което обстоятелство е съответно и на заявеното от самата ищца в с.з., която описва при изслушването си по реда на чл.176 ГПК, че към момента я боли и й се подува и десния глезен, тъй като го натоварва повече, „опитвайки се да щади левия, пострадал при злополуката-”… Казаха ми, че е отчупена латерална костица и разтегнато сухожилие. 45 дни бях в гипс, 10 месеца бях в болничен отпуск. Ходих на реабилитация, като лекаря ми предложи да ходя в П., но аз по собствено желание ходих в С.Б., но с направление за 7 дни по здравна каса от 17.11.2017 г. след махането на гипса. Други допълнителни интервенции не са ми правени във връзка със случая. На работа се върнах някъде през месец юли 2018 година, около 18-20 юли….В действителност днес ме боли десния здрав крак. Аз съм със счупен ляв крак..”/.

В частта на СМЕ, по поставени въпроси от ответника, вещото лице обосновано е посочило, като е описало на база какви обстоятелства е извело изводите си, че –„В случая прогреса на ***та е от 45 дни, а лечебния процес е продължил за срока на вр. нетруд. от 300 дни….Болковия синдром е бил силен към момента на травмата . След поставяне на ***та и след около 15-20 дни болките са започнали да намаляват по сила. При рехабилитацията отначало отново те са били по-силни.Видно от представената медицинска документация е търпяла болки и страдания с различен по сила интензитет и продължителност през целия период на лечение.Към 20-ия ден са намалели, след което до 45-ия ден са били с по- нисък интензитет. След 45-ия ден отново са били по-силни до около 70-ия ден, като след това са били с по-нисък интензитет. Към края на оздравителния пероид са били по- слаби и по- незначителни…По време на лечението не се установяват и не са описани усложнения вследствие получената травма…”.

При разпита си в с.з. в.л. М., посочва, че ***то е зарастнало и движенията са възстановени напълно.Няма представено ЕР на ТЕЛК за процент на нетрудоспособност вследствие увреждането. По делото следва отново да се посочи, че представената медицинска документация е била обследвана и от вещото лице М., като съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е подробно обосновано, като същото е обследвало цялата налична документация, свързана с процесния инцидент, извело е обосновании изводи, които вещото лице е защитило и пред съда при разпита си. В последното по делото съдебно заседание, когато е била изслушана експретизата на вещото лице, същото дава отговор и на допълнителни въпроси и пояснения в горепосочения смисъл, които съдът намира за аргументирани, тъй като съответстват на медицинската документация, приложена по делото.

По делото относно механимът на настъпване на травмата и последвалите събития по установяване на естеството на травмата и претърпените болки и страдания от страна на ищцата по време на възстановителния процеса отново данни са застъпени в показанията на свидетелките- Е.Л. и В.М. / СВ. М.- „…В един момент Е. извика, че има кучета и в един момент Т. падна, К. е до нея. Отиваме до нея. Т. е в дупката паднала, седи на земята. Кучетата бяха по улицата. Бездомни кучета бяха. Не ни нападнаха, но тръгнаха към нас. Т. падна в издълбана дупка, защото беше сутринта и имаше трева и роса, беше към 8,30 часа, девет без нещо, сутринта. Беше студено. Тази дупка беше, не мога да кажа, колко голяма. Понякога стъпя на камъче и приклекна. Дупката беше дълбока около 10 см. Не знам как точно е станало. Просто извикаха. Т. беше стъпила с десния крак и пропадна. Не помня с какви обувки беше тогава. Тя беше седнала, когато отидохме до нея, пресичайки пътя. Каза, че я боли крака на кокалчето, но не помня точно кое. Т. не можеше да върви. Накуцваше. Подпирахме я К., аз и Е. и след това отидохме до колата. Колата беше на разстояние от няколко метра от нас. Тя не можеше да продължи. Ние останахме да работим, а К.И. я откара в болницата в П.. Не ни спомена нищо друго. Само каза, че я боли. Веднага й се поду крака, в глезена. Посиня някъде нагоре към коляното / показва над глезена на собствения си крак/. И на другия ден ни разказа, че я боли и е гипсирана. Каза, че кракът й е счупен. Беше доста време болничен, приблизително около година беше в болнична. Колежки сме. Не зная дали е оперирана тогава. Само ни е казвала, че я боли, че не може да ходи. Има семейство – има две деца, които са женени. Живее сама. Съпругът й е починал. Живее в село С.….Сега работи при нас като инкасатор. Куца все още. Кракът й все още е подут. Пак я боли, особено при промяна на времето…” и св. Л.-„ …В момента, в който се обърнах да кажа „Момичета, кучета“, видях Т. на земята и шефката до нея… видях Т. на земята паднала….. Отидохме до колата. То нямаше место от трева и дупки. Дупката беше без тротоар, чакълесто и насипано, изровено от вода, от дъжд. Дупката беше малка, може би около 20 см, по начина, по който я показва. Мисля, че Т. беше с десния крак в дупката. Започна глезена да й се подува. Дупката беше дълбока, не знам как да й пропадне крака, но явно беше стъпила накриво. Беше с равни обувки, бързоходки. Мисля, че носи 37-38 номер обувки. Когато бяхме при нея каза, че я боли. Застанахме при нея. Дупката беше достатъчно дълбока, за да може човек да се спъне /показва с ръце разстояние около 10 см./ Когато човек не си гледа в краката, а в кучетата, така се случва. Застанахме до колата малко. И Краси я докара до „Бърза помощ“, а ние останахме да работим. Гипсирали я бяха. Следобеда, като се прибрахме, тя вече беше с гипс. Виждала съм я с гипс. Гипсът представляваше ботуш до коляното. Дълго време държа гипса. Не знам, но 2-3 месеца беше с гипс. Дълго време изкара болничен. Живее в село С. с майка си. Тук в П., „М.“ има приятел. През това време за нея се грижехме и ние колежките. Ние ходехме и в апартамента й в кв. „М.“ и в село С.. В началото, след травмата, я посещавахме в апартамента в „М.“ и децата й я караха в С.…. Тя много изкара с гипс, имаше проблем със сухожилието на същия крак и като го натоварва здравия, от самото натоварване, я боли повече и сега има проблеми…”. Съдът намира, че следва да кредитира показанията на тези две свидетелки, като следва да се преценяват съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, тъй като се касае за приятелки и колежки на ищцата, но при положение, че същите се явяват съответни на останалия събран по делото писмен доказателствен материал-медицинска документация и обективно изготвеното СМЕ, то съдът намира, че действително процесните събития към момента на падането са се развили точно по начина, по които описват свидетелките, извън нюаса с кучетата, където се появяват и наблюдават смислови отлики в заявеното от свидетелките кога точно са се появили кучетата, дали са били причина за падането на ищцата или е паднала преди това и кога е чула предупреждението на колежките си за бездомни кучета преди или след падането, то съдът намира, първо, че това обстоятелство не влияе на останалите фактически и правни изводи, при положение, че се установява, че ищцата е паднала в дупка, която е била невидима, издълбана от дъжда, покрика с трева на чакълесто място, тоест дори и да не бяха кучетата, отново и при равни обувки и бавно ходене ищцата е можела пак да стъпи в невидимото от тревата, мокро препятствие и да настъпи травмата, особенно след като внимението на ищцата е било заето с наблюдаване на адресите поради което и съдът намира, че елементът с кучетата не е решаващ, а допълващ такъв и че действително е имало набор от бездомни кучета по пътя към момента на настъпване на злополуката и че действително колежките на ищцата са се опитали да я предупредят за тях и са извикали, но ищцата вече е била паднала в необезопасената и необозначена дупка на банкета и при липса на обозначен тротоар, като ищцата не е допринесла за инцидента с поведението си, за което съдът ще изложи доводи при обсъждане и на възражението за съпричиняване.

Относно заявеното от тези свидетелки, съдът, сравнявайки го с останалия събран по делото доказателствен материал, в това число и цитирания по –горе и в частност експретизата по делото, изготвена от в.л. М., намира, че следва да кредитира показанията им не само относно начина на настъпване на инцидента, но и относно оздравителния процес след това и преживените негативни изживявания- болки и страдания от страна на ищцата и продължителността на лечебния процес, през който е следвало да премина ищцата и който е бил продължителен, и който видно от заявеното от свидетелките е причинил неудобства и на домакинството на ищцата и нейните близки, като съпругът на същата е починал, а приятелят и живее в Г., поради което тежестта на грижите по оздравяването й е паднала основно върху децата й, като през този период ищцата е била лишена освен от нормален социален живот, начин на придвижване /разходки, почивки/, то същата е търпяла и негативни финансови последици, тъй като не е можела да работи поради продължителния й болничен, което допълнително е дебалансирало статуса й както психически, емоционален, така и финансов такъв.

Относно самия интензитета на претърпените болки и страдания от страна на ищцата, под формата както на физически такива, така и емоционален дискомфорт, в описания по-горе смисъл, съдът намира, че следва да съобрази всички цитирани в заключението на вещото лице обстоятелства относно времевата продължителност на оздравителния процес, процедурите по оздравяване и възстановяване през които ищцата е следвало да премине, като и че възстановяването на здравословното й състояние, във вида, в който е понастоящем – с възстановена функция на левия глезен, е предприело дълъг ход на лечение /цитиран като времева продължителност по-горе в настоящия съдебен акт/, като ищцата с оглед щадене на пострадалия глезен е натоварила и десния си глезен и към момента изпитва спорадични болки и при двата, макар и левият да е напълно функционално възстановен, както сочи вещото лице. Изложеното от вещото лице за оздравителния процес и болките, претърпени като физически такива от ищцата е съответно и на заявеното от свидетелките, и следователно и за този факт съдът кредитира събраните гласни доказателства, посредством разпита на двете колежки на ищцата, които и към момента работят с нея, поддържат приятелски контакти и имат наблюдения и че към настоящия момент дори на моменти, при промяна на времето ищцата накуцва и има болежки, свързани именно с процесната травма.

Съдът кредитира показанията на тези свидетелки, като безпристрасни и обективни, онагледяващи техните впечатления от случилото се, както към момента на инцидента, така и след това по възстановяване здравето на ищцата и негативните изживявания, които същата е следвало да изтърпи след трудовата злополука, за да се върне отново на работа и в нормалния си социален график.

Следва да се посочи, и че по делото са представени писмени доказателства, че на ищцата е било изплатено застрахователно обезщетение, което не се спори и от страните по делото. Така видно от представените – писмени доказателства:Писмо от ЗК „УНИКА ЖИВОТ”АД, с което уведомяват ответника, че са заплатили на ищцата сума в размер на 561 лева на основание процесната трудова злополука;платежно нареждане с платец ЗК „УНИКА ЖИВОТ" АД и получател ищцата;застрахователна полица между ЗК „УНИКА ЖИВОТ" АД от ответното дружество;списък на застрахованите лица; се установява по делото, че на дата 14.09.2018 г. ЗК „Уника Живот” АД с ЕИК *********, на основание сключена между ответника и застрахователното дружество Задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука”, е заплатило на ищцата сума, която е в размер на 561 лева (петстотин шестдесет и един лева).Заплатената сума е видна от платежно нареждане от дата 14.09.2018 г. с банкова референция ****.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Съгласно чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропусната полза , и обезщетението и/или пенсията по обществено осигуряване.

Следователно за да бъде основателен настоящия иск разпоредбата на чл. 200 КТ изисква наличие на четири кумулативно предвидени предпоставки: наличие на трудова злополука, временна неработоспособност на работника, причинна връзка между злополуката и настъпилите вреди и вреди. Следва да се отбележи, че отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е една обективна, безвиновна отговорност, която се носи независимо от това, дали работодателят, негов орган или друг негов работник или служител имат вина за настъпването на вредите. Съгласно константната съдебна практика при влязло в сила разпореждане, с което злополуката е призната за трудова, съдът е обвързан от същото и не може да пререшава въпросите за наличие на такава, както и за причинната връзка между злополуката и настъпилите увреждания. Доколкото в настоящето производство се събраха достатъчно доказателства за причинените на ищеца болки и страдания, представляващи неимуществени вреди вследствие на претърпяната от същия трудова злополука, то съдът намира, че са налице всички елементи за реализирана на обективната отговорност на работодателя по чл. 200 КТ.

Както по – горе се отбеляза безспорно по делото е, че страните са се намирали в трудови правоотношения към момента на настъпилата злополука и към настоящия момент, като същата е станала по време на изпълнение от страна на ищцата на трудовите й задължения като инкасатор, а именно -Мястото на настъпването на трудовата злополука е с. Р., община П., ул. ..Ч.В.” на банкета до пътното платно, находящ се пред имота с № 147 на същата улица, по време на отчитане на водомери от страна на ищцата и нейните колежки, изпратени от своята началничка в селото по устно разпореждане, като на процесната дата 16.09.2017 г. около 8.00 часа, същите пристигнали в с. Р.,а именон ищцата, заедно с колежките си Е.Л. и В.М. свидетелки по делото и след като паркирали личния си автомобил в същото населено място, на ул. ..Ч.В.” при разклонението с ул. „О.”, като по това време пристигнало и началничката им К.И., заедно тръгнали да инкасират абонатите, като ищцата иК.И. вървяли от лявата страна на платното по посока Р. - П., където се намирали нечетните номера на улицата, а колежките Е.Л. и В.М. вървяли успоредно на тях от дясната страна на платното при четните номера. Всички вървяяли на съответните банкети до пътното платно, защото в тази част на улицата нямало тротоари. Вървейки към първия абонат, който ищцата щяла да инкасира, непосредствено пред имота, находящ се в с. Р., ул. „Ч.В." № 147, гледайки към платното, за да не я блъсне някоя кола и внимавайки да не срещна някое куче, като по улицата имало и бездомни кучета, тя неволно стъпила в малка дупка и усукала глезена на левия си крак, в резултат на което настъпила трудовата злополука, като наблйдателин на случващото се били и св. Е.Л. и В.М., които видяли, кака ищцата пада в дупката й и се притекли на помощ, като непосредствено в този момент се опитвали да я предупредят и за кучетата. Те помогнали на ищцата да стане, като К.И. я закарала с личния си автомобил до Спешна помощ в град П.. Относно размера на дупката по делото се установява, че не се касае за дълбока дупка, но същата не е била видима, и макар и да се установи, че ищцата е била с равни обувки, не е вървяла бързо, тъй като е гледала номерата на отчитаните къщи, е паднала в дупката от около 10 см или по-точно е получила осукване на левия глезен при попадането му в дупката и го е счупила, видно от последстващите медицински изследвания.

Съдът счита, че е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, която е установена за такава по съответния ред, видно от представените по делото доказателства ( цялата изискана преписка от НОИ-П., в това число и Декларация за трудова злополука № **** г., вх. № **** г. на НОИ - заверено копие; Заповед № **** г. на Директора на ТП на НОИ П. - заверено копие; Протокол № 8/04.10.2017 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката станала на 16.09.2017 г. на Териториално поделение - П. на НОИ - заверено копие; Разпореждане № **** г. на ТП на НОИ - заверено копие;, злополуката й била призната за трудова по чл.55 ал.1 от КСО- станала по време на работа и във връзка с изпълнение на извършваната работа. Освен това, страните не спорят, че е налице влязъл в сила административен акт, който да признава злополуката за трудова.

Настоящият състав намира, че е налице увреждане на неимуществени права на Т.А. Васева. В случая неимуществните вреди се изразяват в причинени болки и страдания, тъй като ищцата е изпитвала такива за период, видно от СМ- че в резултат на трудовата злополука от 16.09.17 г. ищцата е получила частично разкъсване на калканеофибуларната връзка със *** на фибуларния малелол на лява глезенна става. /СМЕ/, КАТО СА били налице две увреждания в областта на левия глезен. Видно от СМЕ е и че ищцата е носила гипсова *** на крайника за 45 дни. Не е стъпвала на крайника за 60 дни, след което за 20 дни е започнала леко да стъпва, но с две патерици. Впоследствие с една патерица до 115 дни. До края на временната нетрудоспособност с различен интензитет е изпитвала затруднения в стъпването с левия крайник. Силни болки и страдания е търпяла в момента на травмата и първите 15-20 дни, след което вследствие ***та болковия синдром е намалял. След отстраняване на гипсовата *** при рехабилитацията отначало за около 15-25 дни е търпяла по-силни болки и страдания ,като през целия период на лечение болковия синдром е бил с различна по сила интензивност- при започване на натоварването по-силни, като с времето на лечение са намалели. В момента ***то е зарастнало, а движенията на глезена и походката са възстановени. При прегледа вещото лице е описало, че е установило персистиращ лек едем от външната страна на глезена с палпаторен (при натиск) болков синдром. Пострадалата съобщавала, че отока и болките се засилват при натоварване, което вещото лице сочи, че е възможно да продължи за още около 1-2 години, но практически функцията на глезена е възстановена, според описаното в СМЕ и заявеното от вещото лице в с.з. при разпита му. Вещото лице е посочило и че състоянието на ищцата ще се подобрява при продължаващо провеждане на балнеолечение и физиопроцедури. Следва да се посочи, че в заключението и в констативната част на експертизата е описано, че от направената рентгенография на дясна глезенна става от 15.1G.20 г. се чете: „запазена цялост и форма на рентгенографираните кости. Няма рентгенови данни за травматични увреди и патологично костно преустройство на обхванатите кости.Интактна ставна междина ,конгруентни ставни повърхности Натоварването на десния крак е било по време на ходенето с две патерици т.е. за два месеца.През този период е възможно пострадалата да усещала болки в десния глезен и ходилото. Видно от рентгенографията няма установени последици вследствие натоварването на десния долен крайник, заради ***то в левия глезен, което обстоятелство е съответно и на заявеното от самата ищца в с.з., която описва при изслушването си по реда на чл.176 ГПК, че към момента я боли и й се подува и десния глезен, тъй като го натоварва повече, „опитвайки се да щади левия, пострадал при злополуката-”… Казаха ми, че е отчупена латерална костица и разтегнато сухожилие. 45 дни бях в гипс, 10 месеца бях в болничен отпуск. Ходих на реабилитация, като лекаря ми предложи да ходя в П., но аз по собствено желание ходих в С.Б., но с направление за 7 дни по здравна каса от 17.11.2017 г. след махането на гипса. Други допълнителни интервенции не са ми правени във връзка със случая. На работа се върнах някъде през месец юли 2018 година, около 18-20 юли….В действителност днес ме боли десния здрав крак. Аз съм със счупен ляв крак..”/.

Следва да се посочи, че данните изнесени от свидетелките М. и Л. за болките, страданията и негативните емоции, които ищцата е следва да изживее след инцидента, са съответни на описаното като медецински причини и оздравителен процес за това, а именно, че много дълъг период от време е следвало да мине, преди ищцата да възстанови функционално глезена си напълно и отново да се върне към нормалния си ритъм на живот. Следва да се посочи, че ищцата е била обгрижвана предимно от децата си, като съпругът й е починал, а приятелят й пребивава основно в Г. през процесния период, тоест са причинени битови неудобства за ищцата и домакинството й, като същите са се насложили като негативни емоции и над чисто болковите такива, причинени от самата травма, които видно от болничните листове и СМЕ са били продължителни и интензивни като изживявания. Предвид естеството на засегната част от тялото- глезен, съдът намира, че следва да отчете, че това е довело до допълнителни неудобство относно придвижването на ищцата /ако бе счупена ръка например, същата е можела да бъде по подвижна и по-малко възпрепятствана в ежедневието си/, докато при счупен глезен, ищцата е следвало да се придвижва с патерици, да бъде лишена от възможността на нормални социални контакти, като е следвало поне в началото на оздравителния процес по време на 45-дневния, тя не само да бъде интензивно обгрижвана от близките си, но и приятелките й да я посещават в дома й или в село С., където са се грижели за нея. Този емоционален дискомфорт, освен болничния такъв, също следва да бъде отчетен при определяне на дължимото обезщетение за обезвреда на ищцата за причинените й неимуществени вреди.

Следва да се отчете и че по време на оздравителния процес ищцата в началото само е страдала с висок интензитет, като по-скоро негативните й изживявания и емоции са били свързани с това, че е било нарушено нормалното й ежедневие- да се придвижва свободно, да извършва сама битовите си нужди, без чужда помощ, да е самостоятелна, да не е в тежест на семейството си и да се грижи за майка си, които негативни изживявания, съдът намира, че действително ищцата като всеки един нормален човек, в подобна ситуация е преживяла и са довели до емоционален дисбаланс при същата.

Същевременно към момента експертите сочат, че ищцата е напълно възстановена и с пълноценна походка и начин на живот, макар че същата застъпва, че при промяна на времето болежките се появявали, което е нормално при подобен тип травми, но водещото е, че функционалността на глезена й е напълно възстановена и ищцата може да води един нормален живот, като се придвижва свободно и без съпътстваща болка. В този смисъл съдът приема, че получената травма се дължи на трудовата злополука, като е налице причинно – следствена връзка между злополуката и изпитаните болки, страдания и стресс за посочения период в СМЕ до пълното възстановяване.

Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите по 52 от ЗЗД. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - вид и обем на причинените неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото. В приложение на чл. 52 от ЗЗД при определяне на справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът съобрази обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, характерът на уврежданията и неизбежно създаденото от тях първоначално шоково състояние; извършените медицински интервенции, обусловени от увреждането, които по естеството си представляват допълнително засягане на телесния интегритет на ищеца; интензивните физически болки и страдания, настъпили към момента на злополуката и тези, съпътствали периода на лечение и възстановяване.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. В т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието “справедливост”. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. За обезщетение на така понесените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес, съдът приема за достатъчна сумата от 10 000 лева, за която сума искът за обезщетяване за претърпени неимуществени вреди, следва да бъде уважен, като от същия обаче се приспадне изплатено застрахователно обезщетение за сумата от 561 лева, за което искане за прихващане е направено в отговора на исковата молба. Съдът намира, че следва в този смисъл да посочи следното: Съгласно чл. 200, ал.3 и 4 от КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително и пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване, като дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите. Следователно по аргумент от посочените законови разпоредби от размера на общо претендираното от работника и дължимото от работодателя обезщетение за причинените от трудовата злополука неимуществени вреди трябва да се приспадне както получената сума по сключения от ответника договор за застраховка Живот на работниците и служителите, така и доброволно заплатената от работодателя сума за обезщетяване на причинените от увреждането болки и страдания преди завеждане на делото. Така определеното обезщетение отчитайки разпоредбата на чл. 200, ал. 4 от КТ, следва да се намали с изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение от 561 лв., поради което дължима е главница в размер 9 439 лв. Над горния до пълния претендиран размер иска следва да се отхвърли като неоснователен., като бъде отхвърлен до пълната заявена претенция за претендирани неимуществени вреди в размер на 20 000 лева /виж Решение по гр.дело № 8307 по описа за 2013 г на ПРС, ПОТВ С въз.гр.дело № 811 по описа на Пернишкия окръжен съд за 2014 година/.

При определяне на размера на обезщетението съдът отчита най – вече – начинът на настъпването му, естеството на самото увреждане, продължителността на възстановяването, самото протичане на оздравителния процесс, изпитаните неудобства от битов и семеен характер, въздействието върху нормалния ритъм на живот през периода на времената нетрудоспособност, негативните емоции, които ищцата е изпитвала през целия този период. В този смисъл изпитаните болки от травмата съдът намира, че не са били с по – голям интензитет от такива, които биха се изпитали от всеки един човек при такава травма, като същите не се дължат и на други заболявания на ищцата, които да са дали отражение на оздравителния й процесс. Действително, съдът приема, че са довели до социална изолация, но отчита, че негативните емоции при ищцата са били провокирани по-скоро от болката и битовите неудобства, свързани с травмата, отколкото от например пълноценната й комуникация с колеги и приятели, като съдът по-горе вече изложи доводи по този въпрос, които не намира за нужно отново да преповтаря. От значение, съдът прие, че е изпитаното неудобство в ежедневието, както и времето на възсатновяване. Чрез посоченото обезщетяване в размер на 9439 лева ищецът ще получи парично удовлетворение, с което да компенсира отрицателните и неприятни емоции, свързани с инцидента. В същото време съдът отчете и обстоятелството, че въпреки, че отговорността на работодателя е безвиновна, следва да бъде отчетено обстоятелството, че злополуката е станала на публично място- път, банкет, като отговорността за поддържането им е на трети лица- община, пътно управление и агенция, като предвид естеството на обичайно осъществяваната от ищцата трудова дейност, то същата е изложена на риск от настъпване на подобни инциденти. Това в значителна степен лишава работодателя от възможност да ограничи или да предотврати вредите от настъпилата злополука или да повлияе по какъвто и да е друг начин на хода на събитията. При определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди съдът съобрази събраните в хода на настоящото съдебното производство писмени и гласни доказателства и константната съдебна практика при определяне на размера на такъв род обезщетения за неимуществени вреди, в резултат от трудова злополука и по-конкретно Решение №57 от 12.07.2018 год. на ВКС по гр. д. №798/2017 год., III г. о., ГК, Решение №58 от 20.04.2018 год. на ВКС по к. гр. д. №2037/2017 год., Решение №60 от 5.03.2014 год. на ВКС по гр. д. №5074/2013 год., IV г. о., ГК, Решение №227 от 25.10.2016 год. на ВКС по гр. д. №1405/2016 год., IV г. о., ГК, Решение №51 от 2.03.2018 год. на ОС - Шумен по в. гр. д. №15/2018 год., Решение №132 от 27.06.2018 год. на ОС - Шумен по в. гр. д. №120/2018 год., Решение №153 от 27.07.2018 год. на ОС - Шумен по в. гр. д. №174/2018 год., Решение №83 от 23.04.2018 г. на ОС - Шумен по в. гр. д. № 85/2018 г. и др.

Съдът не споделя възражението на ответната страна за наличието на съпричиняване, тъй като не са ангажираха абсолютно никакви доказателства в тази насока. Тук следва съдът изрично да изложи доводи, защо не приема, че при настъпване на инцидента ищцата е проявила „груба небрежност”. На първо място, следва да се посочи, че съдът счита, направеното възражение от страна на процесуалния представител на ответника за приложение на чл. 201, ал. 2 от КТ, за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, за неоснователно. Отговорността на работодателя е безвиновна и гаранционно - обезпечителна по правната си природа. Тя може да бъде намалена само в изключителни случаи, а именно, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. А това значи да е извършил определени действия в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпването на вредоносния резултат, който се надява да избегне. В тази хипотеза вината на пострадалия не може да се предполага, а трябва да бъде установена по категоричен начин от работодателя. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т. е. при условията на пълно и главно доказване работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Решение № 60 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. на Върховен касационен съд. Грубата небрежност е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Решение № 202 от 12.12.2014 г. по гр. д. № 1298/2014 г. на Върховен касационен съд. В конкретни случай такова доказване не бе проведено по делото, по какъвто и да е начин, като напротив, по делото не се доказа дори ищцата да е проявила и обикновена небрежност, която да би допринесла за вредоносния резултат, точно обратното по делото се доказа, видно от кредитирания от съда доказателствен материал, че ищцата е изпълнявала служебните си задължения по на къщите в с. Р., със своите колежки и още при първата къща на ул. „Ч.В.”, №147, не е имало тротоар, а служителките и следвало да вървят рано сутринта, когато още е имало роса /08.30 ч/ по банкета и да се пазят от преминаващите коли, като поради наскоро паднал дъжд е било и мокро и чакълесто, покрито с трева и недивими, издълбани от дъжда дупки, като в една от тях именно /с дълбочина от около 10 см/ е попаднал кракът на ищцата, и в частност левият й глезен, като нито ищцата е било с неудобни обувки, които да способстват за инцидента /била е с равни обувки 38 номер, което и е логично при положение, че с оглед естеството на работата си има да обходи солиден километричен регион от къщи и при дълго вървене разумен човек не би си сложил високи обувки/, нито ищцата се е движела без да внимава или е бързала, напротив била е спокойно и бавно движеща се още повече, че колежката зад нея е била бременна, а и двете са внимавали и за бездомни кучета, като тук следва да се посочи, че съдът не споделя възражението на ответника, че К.И. е щяла да попадне в дупката, нямало е как да попадне първа в дупката, при положение, че се движела след ищцата. Следователно, съдът намира възражението за съпричиняване на вредоностния резултат в конкретния случай за неоснователно. В изключителната хипотезата на чл.201 ал.2 от КТ вината на пострадалия не може да се предполага. За да се приеме, че предпоставките на чл.201 ал. 2 КТ са налице е необходимо да бъде установено по категоричен начин по делото, извършването на действия от страна на пострадалия и то със съзнанието за възможното настъпване на вредоносните последици и самонадеяното отношение към съществуващата опасност от тяхното настъпване,като доказателствената тежест е на работодателя. За да е налице „груба небрежност“ следва пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Като грубата небрежност не се отличава по форма, според субективното отношение към увреждането, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Като преценката е конккретна и зависи изцяло от фактите по делото. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение №194 от 21.06.2011 год. на ВКС по гр.дело №1248/2010 год., III г.о., ГК, Решение №291 от 11.07.2012 год. на ВКС по гр.дело №951/2011 год., IV г.о., ГК, Решение №348 от 11.10.2011 год. на ВКС по гр.дело №387/2010 год., IV г.о., ГК и др. Посочената по-горе нормативна уредба и принципни положения са залегнали в трайно установената съдебна практика-така определение № 172 / 17.02.2017 год. по гр. д. №3752/2016 год. на ВКС , IV г. о. ;решение № 719 /2009 год. по гр. д. №2898/2008 год. на ВКС, I г. о. ; решение №159 /15.01.2018 г. по гр. д. № 251/2017 год. на ВКС ,ІІІ г.о.;решение № 62 / 24.02.2015 год. по гр. д. №2798/2014 год. на ВКС, IV г. о. ;решение № 60 / 05.03.2014 год. по гр. д. № 54/2013 год. на ВКС, IV г. о.Тоест не може да се предполага каквато и да е вина у нея. Поради което и така наведеното възражение, съдът намира за неоснователно такова.

Уважената претенция, следва да бъди уважена и като се присъди лихва от времето на увреждането до датата 16.09.2017 г., заедно със законната лихва, считано от датата на настъпването й до окончателното изплащане на главницата. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Решение №441 от 08.07.2010 год. на ВКС по гр.дело №682/2009 год., IV г.о., ГК. В настоящия случай, доколкото от материалите по делото се установява, а и не се спори между страните, че трудовата злополука, в резултат на която е настъпило увреждането на ищцата е настъпила на 16.09.2017 год., то от тази дата следва да се уважи и предявената претенция за законна лихва по отношение на главницата, за която е уважена претенцията.

На основание чл.86, вр. чл. 84 ал.3 ЗЗД, върху така определените обезщетения се дължи и законната лихва считано от датата на констатиране на трудовата злополука -16.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като предвид отправеното изричон искане в исковата молба следва да се присъда тази претенция върху уважените главници на исковите претенции.

По разноските:

И двете страни са поискали да им бъдат присъдени направените по делото разноски. Ищецът е направил разноски в размер на 1500 лв. за адвокатско възнаграждение, от които в съответствие с уважената част от иска му се следва сумата от 707,92 лв. Ответникът е направил разноски в размер на 1500 лв. за адвокатско възнаграждение, и 140 лева за експертиза по делото, или общо –1640 лв, от които в съответствие с отхвърлената част от иска му се следва сумата от 866 лв.

Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. С оглед изхода на делото обаче дължимата се за производството държавна такса следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС. Дължимата се от ответника държавна такса е в размер на 377,56 лв. Освен това ответникът следва да заплати по сметка на ПРС и сумата от 140лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.

Водим от горното, Пернишкият районен съд,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление град П., кв. Варош, ул. ,.Средец” № 11,ЕИК823073638, представлявано от Борислав Любомиров Иванов – Управител ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.В. ЕГН ********** ***, сумата в размер на 9439 /девет хиляди четристотин тридесет и девет/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреда, получени от уврежданията от трудова представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, вследствие трудова злополука, настъпила на 16.09.2017 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница от 9349 лв., считано от датата на настъпване на трудовата злополука 16.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата за разликата над уважената претенция от 9439 лева до претендираната сума от 20 000 лева, като неоснователна.

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление град П., кв. Варош, ул. ,.Средец” № 11,ЕИК823073638, представлявано от Борислав Любомиров Иванов – Управител ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.В. ЕГН ********** *** сумата в размер на 707,92 лева, представляваща направени разноски за адвокатски хонор, съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА Т.А.В. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление град П., кв. Варош, ул. ,.Средец” № 11,ЕИК823073638, представлявано от Борислав Любомиров Иванов – Управител сумата от 866 лева, представляваща направени разноски по делото, съобразно отхвърлената част на заявените искови претенции.

ОСЪЖДА ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление град П., кв. Варош, ул. ,.Средец” № 11,ЕИК823073638, представлявано от Борислав Любомиров Иванов ДА ЗАПЛАТИ по банкова сметка ***,56 лева по сметка на съда – държавна такса върху уважената част на исковите претенции.

ОСЪЖДА ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление град П., кв. Варош, ул. ,.Средец” № 11,ЕИК823073638, представлявано от Борислав Любомиров Иванов ДА ЗАПЛАТИ по банкова сметка *** по сметка на съда – възнаграждение на вещо лице по допусната експертиза по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала:С.Г. Районен съдия:

Номер на акта:	260364
Дата:	29 март 2021 г. (в сила от 4 май 2021 г.)
Съдия:	Камелия Георгиева Ненкова

Дело:	20201720101970
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	14 май 2020 г.

Решение по дело №1970/2020 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта