Решение по дело №423/2024 на Административен съд - Шумен

Производството по делото е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), образувано по жалба от Т. А. Т. от [населено място], депозирана чрез адвокат Ж. П. от Адвокатска колегия – Шумен, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0373-000170/26.09.2024г. на началника на РУ – Чепеларе към ОД на МВР – Смолян, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на Т. А. Т. от [населено място] е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № [рег. номер], собственост на А. Т. Д., за срок от 6 месеца, считано от 12.30 часа на 25.09.2024г. В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност на атакуваната заповед поради издаването ѝ при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, въз основа на което е отправено искане за нейната отмяна, както и за присъждане на сторените деловодни разноски.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат Ж. П. от АК – Шумен, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като ги доразвива.

Ответната страна, началник на РУ – Чепеларе към ОД на МВР – Смолян, депозира заявление с рег.№ ДА-01-2632 от 08.11.2024г., в което заявява, че поради допусната техническа грешка в обжалвания акт, същият страда от съществен порок по смисъла на АПК. В тази връзка прилага към делото становище с рег. № 345р-16648/05.11.2024г. по описа на ОД на МВР – Смолян, изготвено от главен юрисконсулт при ОДМВР – Смолян, съдържащо аргументи за незаконосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт поради издаването му при допуснато съществено нарушение на изискванията за форма.

В проведеното открито съдебно заседание ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 25.09.2024г. младши автоконтрольор към РУ – Чепеларе, ОД на МВР – Смолян, А. В. П., съставил АУАН № GA1116394 против Т. А. Т., за това, че на 25.09.2024г., около 12.30 часа в Община Чепеларе, на път Втори клас № 86, като водач на ППС „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер], собственост на А. Т. Д., в [населено място], на кръстовището за [населено място], с посока на движение от [населено място] към [населено място], управлява посочения автомобил с чуждестранно свидетелство за управление на МПС /английско/ с № TODOR008312TA9SU 04, валидно до 12.08.2031г., издадено от Kingston Road Великобритания, която не е членка на Европейския съюз и не го е подменил в срок от 3 месеца от влизането му в страната, като последното влизане е на 27.04.2024г. през ГКПП – Лесово.

Въз основа на този акт началникът на РУ – Чепеларе към ОД на МВР – Смолян, упълномощен със Заповед № 345з-1695/22.12.2022г. на директора на ОД на МВР – Смолян, във вр. със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., издал процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0373-000170 от 26.09.2024г. по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.

Екземпляр от издадената заповед бил връчен на Т. А. Т. на 07.10.2024г., който на 17.10.2024г. я оспорил чрез началника на РУ – Чепеларе пред Административен съд – Шумен, по повод на което е образувано настоящото производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в установения от закона срок и против административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно дали актът е издаден от компетентен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е с целта на закона.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на МВР, определени от министъра на вътрешните работи /чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/. В конкретния случай за доказване на компетентността на органа, наложил процесната ПАМ, ответникът е представил Заповед № 345з-1695/22.12.2022г. на директора на ОД на МВР – Смолян, с която директорът на ОД на МВР – Смолян е делегирал правомощията си за издаване на заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на началниците на Районни управления, към които спада и издателят на процесния акт. С оглед горното съдът намира, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл. 59, ал. 2 от с. к. реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му. В обстоятелствената част на ЗППАМ се съдържа изложение на конкретните факти, установени при проверката, като посочването на съставения АУАН против водача на лекия автомобил съставлява част от фактическата обстановка. Административният орган е възпроизвел всички обстоятелства, релевантни за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание – чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, поради което съдът намира, че са налице изложени съответни мотиви.

Независимо от това, настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в разрез с приложимите материалноправни разпоредби. Това е така, защото правното основание за издаването ѝ е разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която се налага ПАМ, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Приобщените доказателства, в т.ч. приложената Справка по история за ППС с рег. № [рег. номер], сочат с категоричност, че собственик на превозното средство и надлежен адресат на заповедта е А. Т. Д., а не фактическият водач Т. А. Т., спрямо когото с диспозитива на заповедта е наложена коментираната административна мярка. При това положение заповедта се явява издадена при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и относимите материалноправни разпоредби. В този смисъл са и приложените становища от ответната страна. Горното налага извод за порочност на Заповед № 24-0373-000170/26.09.2024г. на началника на РУ – Чепеларе към ОД на МВР – Смолян, която подлежи на отмяна на това основание, без да е необходимо да бъдат обсъждани останалите възражения на жалбоподателя.

Предвид изхода от спора, с оглед своевременно направеното искане за присъждане на сторените деловодни разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ОД на МВР – Смолян, следва да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 510 /петстотин и десет/ лева, в това число внесена държавна такса в размер на 10 лева и договорено и платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 14.10.2024г. /лист 7/ в размер на 500 лева. Възражението за прекомерност на договореното възнаграждение е неоснователно, доколкото адвокатският хонорар е уговорен и заплатен в размер под минималния, предвиден с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се посочи също, че оспорването е инициирано със съдействието на процесуален представител - адв.Ж.П., която е представлявала жалбоподателя в рамките на проведеното съдебно заседание, в хода на което е разпитана и свидетелката В. К., поради което съдът не споделя аргументите за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, обективирани в писмо с рег. № 373000-2699/21.10.2024г. по описа на РУ – Чепеларе.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Т. А. Т., с адрес [населено място], [улица], Заповед № 24-0373-000170/26.09.2024г. на началника на РУ – Чепеларе към ОД на МВР – Смолян, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на Т. А. Т. от [населено място] е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № [рег. номер], собственост на А. Т. Д., за срок от 6 месеца, считано от 12.30 часа на 25.09.2024г.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Смолян да заплати в полза на Т. А. Т., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], направените по делото разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.