№ 205
гр. София , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000155 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 301832/14.12.2020 г. на И. Р. - синдик на
„Енергийна Финансова Група“ АД срещу Решение № 260396/19.11.2020 г. по т.д.№
1739/2019 г., по описа на СГС, TO, VI - 12 състав, с което са отхвърлени предявените при
условията на евентуалност главен иск по чл. 135 ЗЗД и евентуален иск по чл. 647, ал. 1, т. 3
от ТЗ за обявяване недействителност на Договор за цесия от 19.07.2018 г., сключен между
„Енергийна Финансова Група“ АД /н./ и „Електроенергиен системен оператор“ АД и с което
ищецът е осъден да заплати сума в размер на 30 949.76 лева държавна такса на Софийски
градски съд.
Жалбоподателят счита, че неправилно е отхвърлен иска с правно основание
чл. 135 ЗЗД, чийто фактически състав включвал кумулативното наличие на обективни и
субективни предпоставки: 1) валидно възникнало задължение; 2) задължението да е
възникнало преди извършване на увреждащото действие (с изключение на хипотезата по чл.
135, ал. 3 ЗЗД); 3) увреждащо действие на длъжника, с което той ефективно намалява актива
на своето имущество, увеличава неговия пасив или само затруднява удовлетворяването на
кредитора и 4) знание за увреждането - субективна предпоставка. Наличието на законовите
предпоставки било установено по делото. Възможността на кредиторите в
несъстоятелността да се удовлетворят от прехвърленото с договора за цесия вземане била
изключена поради прехвърлянето, поради което било налице увреждане на кредиторите в
несъстоятелността. Към датата на сключване на договора за цесия - 19.07.2018 г., била
настъпила неплатежоспособността на „Енергийна Финансова Група“ АД /н./, което значело,
че дружеството не е било в състояние да изпълни задълженията си към кредиторите си.
Увреждащото действие намалило актива на длъжника и затруднило удовлетворяването на
кредитора. Увреждането като обективна предпоставка било налице винаги, когато
длъжникът се лишава от свое имущество и при това затруднява удовлетворяването на
кредитора си. В хипотезата на отменителен иск по чл.135 ЗЗД увреждащо кредитора
1
действие бил всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили
или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника /от практиката на
ВКС/. Увреждане било налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го
или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено
опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен
интерес и пр. По сключения Договор за цесия между „Енергийна Финансова Група“ АД /н./
и „Електроенергиен системен оператор“ АД липсвала насрещна престация, поради което
искът по чл.135 ЗЗД бил основателен и доказан.
Дори договорът за цесия да бил възмезден, било налице знание на страните по
Договора за увреждане на кредиторите на „Енергийна Финансова Група“ АД /н./. Както
длъжникът „Енергийна Финансова Група“ АД /н./, така и „Електроенергиен системен
оператор“ АД са имали знание за горепосочените факти, тъй като освен отразеното в
книгата по чл. 634в на Министерство на правосъдието, производство по несъстоятелност на
длъжника „Енергийна Финансова Група“ АД /н./ „Електроенергиен системен оператор“ АД
било кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност, предявил вземането
си в производството по несъстоятелност на 26.09.2018 г., а договорът за цесия бил сключен
на 19.07.2018 г. като очевидно целял да се прескочи реда по чл. 722, ал. 1 от ТЗ и „ЕСО“ АД
да се удовлетвори преди другите кредитори, предвид предприетите в кратки срокове
действия от същото дружество и длъжникът „ЕФГ“ АД /н./. За формирането на извод за
наличие на знание по смисъла на чл. 135, ал. 1 изр. 2 ЗЗД било необходимо да се установи,
че приобретателят съзнава, че в резултат на транслативните последици от сделката
съществува възможност да бъде препятстван кредиторът да се удовлетвори от вещта. С
процесната сделка при знание за наличие на други неудовлетворени към този момент
кредитори, длъжникът намалил имуществото си, а съгласно чл.133 ЗЗД цялото имущество
на длъжника служело за общо обезпечение на неговите кредитори.
Налице били и предпоставките за уважаване на евентуалния иск по чл. 647, ал.
1, т.З от ТЗ като съдът неоснователно приел, че в случая не е налице нееквивалентност на
престациите. Съдът приел, че оспорената сделка от 19.07.2018 г. е възмездна и попада в
периода между подаване на молбата по чл. 625 ТЗ на 30.05.2017 г., началната дата на
неплатежоспособност е 31.12.2015 г., както и преди изтичане на двугодишния срок по чл.
647, ал.1, т.З ТЗ, което налагало да се изследва дали даденото значително надхвърля по
стойност полученото. Равностойността на престациите се преценявала към момента на
сключването на сделката. Критерият "равностойност" не бил еднозначен и не може да се
тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената на полученото по
сделката. Наличието на неравностойност /несъответствие на платената цена с
действителната стойност на придобитото имущество или на цените на разменените
престации/ не съставлявало самостоятелно основание за прогласяване на относителна
недействителност. За да е налице такава, несъответствието следвало да бъде значително.
При липса на единен критерий относно това, кое е "значително" въпросът за
неравностойността на престациите и дали тя обуславя недействителност на сделката, се
преценявал във всеки конкретен случай. Жалбоподателят счита, че в процеса била доказана
нееквивалентност на престациите, тъй като за процесното вземане не е заплатена никаква
цена.
Въззивникът не е заявил доказателствени искания.
Въззиваемият „Електроенергиен системен оператор“ АД оспорва жалбата и
моли да бъде оставена без уважение. Твърди, че договорът за цесия се предшествал от
Протокол № 127/19.07.2018 г. за прихващане на насрещни задължения, подписани между
страните. Поради непогасяване в срок на задълженията от страна на „Енергийна Финансова
Група“ АД /н./ по договор за балансиране № БАЛ 22/24.08.2012 г., „Електроенергиен
2
системен оператор“ АД, преди подписването на договора за цесия усвоило и предоставеното
от страна на „Енергийна Финансова Група“ АД /н./ обезпечение в размер на 1 684 189.12 лв.
След изчерпване на всички възможни варианти за удовлетворяване /усвояване на депозит и
прихващане с насрещни задължения към „Енергийна Финансова Група“ АД /н./, за част от
задълженията на „Енергийна Финансова Група“ АД /н./ към „Електроенергиен системен
оператор“ АД в размер на 773 774.40 лв. по фактура № **********/30.06.2018 г. по договор
№ БАЛ 22/ 24.08.2012 г., представляващи дължими суми за небаланси за периода от
01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., бил сключен договор за цесия, в който било посочено /чл.2,
ал.1/, че цедираното вземане се прехвърля за погасяване на част от задълженията на
„Енергийна Финансова Група“ АД към „Електроенергиен системен оператор“ АД,
възлизащи на 2 475 405.46 лева, представляващи дължими суми за небаланси за периода от
01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., съгласно фактура № **********/ 30.06.2018 г. по договор №
БАЛ 22/ 24.08.2012 г.
Поддържа, че първоинстанционния съд приел, че разпоредбата на чл.135 от
ЗЗД изисква знание за наличието на увреждане, а не за наличие на висящо производство по
несъстоятелност, чиито предмет не е вземането на заявителя, а състоянието на
неплатежоспособност/свръхзадълженост/. Наличието регистър на висящите производства по
молби по чл.625 ТЗ към МП не придавало публичност на вписването, аналогично на чл.9
ЗТРРЮЛНЦ.
Съдът правилно приел, че посредством цесията е прехвърлено вземане в
размер на 773 744.40 лв. и е погасено съществуващо задължение на цедента към цесионера в
същия размер. Следователно не е налице нееквивалентност на престациите.
Въззиваемият не сочи нови доказателства.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от И.В. Р. –
синдик на „Енергийна Финансова Група“ АД (в несъстоятелност) против „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД, при условията на евентуалност главен иск с правно основание
чл.135 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Ищецът твърди, че с
Решение № 1764/28.08.2019 г. по т.д. № 1907/2017 Г., VI-2 състав, по описа на СГС
ответникът „Енергийна Финансова Група" АД е обявен в неплатежоспособност, с начална
дата 31.12.2015 г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Решението
било вписано в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Енергийна Финансова Група“ АД на 31.08.2018
г., с вписване № 2018083117475. Непосредствено преди постановяване на решението
„Енергийна Финансова Група" АД сключило договори за прехвърляне на вземания/цесии с
трети лица, като по този начин била препятствана възможността дружеството да събере
вземанията си и същите да бъдат включени в масата на несъстоятелността.
С Решение № 2241/08.11.2018 г. по т.д. № 1907/ 2017 г., VI-2 състав, по описа
на СГС, вписано в ТРРЮЛНЦ на 09.11.2018 г. с вписване № 20181109102225, съдът по
несъстоятелността лишил длъжника „Енергийна Финансова Група“ АД от правото да се
разпорежда с имуществото си и предоставил тези правомощия на синдика. По
счетоводна информация „Водоснабдяване и Канализация Добрич“ АД (в
неплатежоспособност) имало задължения в значителен размер към „Енергийна Финансова
Група“ АД. С уведомление от 24.10.2018 г. синдикът поканил длъжника да изпълни
задълженията си като плати по откритата за нуждите на производството по несъстоятелност
особена сметка. С отговор от 02.11.2018 г. „Водоснабдяване и Канализация Добрич“ АД го
уведомило, че предвид изпратено уведомление от изпълнителния директор на „Енергийна
3
Финансова Група“ АД за сключен договор за цесия с ответника „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД, „Водоснабдяване и Канализация Добрич“ АД приемало за свой кредитор
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. Посочено било, че размерът на вземането,
придобито по договора за цесия от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, бил
773 744.40 лева, от които към 02.11.2018 г. били заплатени 520 000 лева, а остатъкът бил в
размер на 253 744.40 лева и не бил заплатен, което се потвърждавало от образуваното т.д.
№ 62/ 2019 г., VI-13 състав, по описа на СГС, по което „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД имал качеството на ищец, „Водоснабдяване и Канализация Добрич“ АД
имал качеството на ответник, а „Енергийна Финансова Група“ АД било присъединен като
трето лице помагач, като към момента по делото нямало влязъл в сила съдебен акт.
Ищецът твърди, че договорът за цесия между „Енергийна Финансова Група“
АД и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД бил подписан на 19.07.2018 г.,
непосредствено преди постановяването на решението за откриване на производството по
несъстоятелност спрямо „Енергийна Финансова Група“ АД - 28.08.2018 г. и след датата на
последното проведено съдебно заседание, на което делото било обявено за решаване -
08.06.2018 г. Съгласно чл.2, ал.1 от Договора срещу прехвърленото вземане цесионерът не
дължал възнаграждение на цедента, като същото се прехвърляло за погасяване на част от
задълженията на „Енергийна Финансова Група“ АД към „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД, възлизащи на 2 475 405.46 лева, представляващи дължими суми за
небаланси за периода от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., съгласно фактура № **********/
30.06.2018 г. по договор № БАЛ 22/ 24.08.2012 г. Ищецът твърди, че договорът за цесия от
19.07.2018 г. е относително недействителен по смисъла на чл. 135 ЗЗД. Налице било знание
за увреждане от страна на цедента „Енергийна Финансова Група“ АД, който бил активна
страна в развиващото се производство по несъстоятелност спрямо него, като същият знаел и
че предстои произнасяне на съда с решение. „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД
също следвало да знае за развиващото се производство по несъстоятелност по отношение на
лицето, с което било в договорни отношения, предвид възможността да направи свободна
справка в информационната система на Министерство на правосъдието. Поддържа, че
предстоящото откриване на производството по несъстоятелност по отношение на
„Енергийна Финансова Група“ АД станало причина за сключването на договора за цесия, с
който на практика „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД имало възможност да се
удовлетвори от трето лице, вместо да предяви твърдяното вземане по законоустановения ред
и да бъде включено в списъците на кредиторите с предвидена поредност на удовлетворение
по чл. 722, ал. 1 ТЗ, респ. да получи удовлетворение съобразно правилата на производството
по несъстоятелност. Сделката ощетявала масата на несъстоятелността на „Енергийна
Финансова Група“ АД, тъй като сумата в размер на 773 744.40 лева щяла да постъпи по
откритата особена сметка на дружеството и да послужи за удовлетворяване на всички
кредитори в производството по несъстоятелност. Сделката била увреждаща кредиторите в
масата на несъстоятелността, като целта й била заобикалянето на закона и предпочтително
удовлетворяване на един кредитор за сметка на останалите.
Ищецът е поискал с решението по делото да бъде прогласена
недействителността на договора за цесия № 0100-ЦУ/ 19.07.2018 г. на основание чл. 135
ЗЗД по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по
несъстоятелност на „Енергийна Финансова Група“ АД и евентуално с решението съдът да
прогласи за недействителен сключения договор за цесия на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ
по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по
несъстоятелност на „Енергийна Финансова Група“ АД.
С допълнителната искова молба ищецът предявява евентуални осъдителни
искания при уважаване на обуславящите искове по чл. 135 ЗЗД или по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ
за осъждане на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД да възстанови в масата на
несъстоятелността на „Енергийна Финансова Група“ АД, сумите получени от
„Водоснабдяване и Канализация Добрич“ АД във връзка с договора за цесия – в размер на
4
520 000 лева, т.е. синдикът е заявил искане по чл. 649, ал. 2 ТЗ.
Ответникът „Енергийна Финансова Група“ АД (в несъстоятелност) не е
депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД оспорва предявените
искове като поддържа, че не са налице основания за обявяване на договора за цесия за
недействителен. Излага съображенията, изложени в отговора на въззивната жалба както и
твърдение, че в случая е налице хипотезата на чл. 646, ал. 5, т. 1 от ТЗ, тъй като
изпълнението било в кръга на обичайната дейност на длъжника „Енергийна Финансова
Група“ АД и било извършено съобразно уговореното между страните едновременно с
предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след
падежа на паричното задължение.
С допълнителения отговор ответникът поддържа недопустимост на исковете
по чл. 135 ЗЗД, чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, както и на обусловените осъдителни искове, доколкото
исковата молба била депозирана на 30.08.2019 г., допълнителната искова молба била
подадена на 20.12.2019 г., а решението на СГС за откриване производството по
несъстоятелност по отношение на „Енергийна Финансова Група“ АД било от 28.08.2018 г.,
т.е. според ответника не бил спазен преклузивният срок по чл. 649, ал.1 ТЗ за предявяване
на исковете. Моли производството да бъде прекратено поради недопустимост на исковете.
С Решение № 1764/28.08.2019 г. по т.д. № 1907/2017 Г., VI-2 състав, по описа
на СГС „Енергийна Финансова Група" АД е обявен в неплатежоспособност, с начална дата
31.12.2015 г. и е открито е производство по несъстоятелност на дружеството.
Видно от вписванията по партидата на „Енергийна Финансова Група" АД /н./
Решение № 1764/28.08.2019 г. е вписано в ТРРЮЛНЦ на 31.08.2018 г., с вписване №
2018083117475.
С Решение № 2241/08.11.2018 г. по т.д. № 1907/ 2017 г., VI-2 състав, по описа
на СГС, вписано в ТРРЮЛНЦ на 09.11.2018 г. с вписване № 20181109102225, съдът е лишил
длъжника „Енергийна Финансова Група“ АД от правото да се разпорежда с имуществото си
като предоставил тези правомощия на синдика.
С уведомление изх.№ 72/24.10.2018 г. синдикът на „Енергийна Финансова
Група" АД /н./ поканил „Водоснабдяване и Канализация Добрич“ АД да изпълни
задълженията си като плати по откритата за нуждите на производството по несъстоятелност
особена сметка.
Представено е писмо-отговор от 02.11.2018 г., с което „Водоснабдяване и
Канализация Добрич“ АД уведомило синдика на „Енергийна Финансова Група" АД /н./, че
предвид изпратено уведомление от изпълнителния директор на „Енергийна Финансова
Група“ АД за сключен договор за цесия с ответника „Електроенергиен системен оператор“
ЕАД, „Водоснабдяване и Канализация Добрич“ АД приема за свой кредитор
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. В писмото е посочено, че размерът на
вземането, придобито по договора за цесия от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е
773 744.40 лева, от които към датата на писмото 02.11.2018 г. били заплатени 520 000 лева.
Страните не спорят и по делото е представен договор за цесия № 0100-ЦУ/
5
19.07.2018 г., по силата на който „Енергийна Финансова Група“ АД, в качеството на цедент,
прехвърля на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, в качеството на цесионер
вземането си по фактура № 8960/30.06.2018 г. от „Водоснабдяване и Канализация Добрич“
АД за сумата 773 744.40 лева. Съгласно чл.2 срещу прехвърленото вземане цесионерът не
дължи възнаграждение на цедента, като същото се прехвърля за погасяване на част от
задълженията на „Енергийна Финансова Група“ АД към „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД, възлизащи на 2 475 405.46 лева, представляващи дължими суми за
небаланси за периода от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., съгласно фактура № **********/
30.06.2018 г. по договор № БАЛ 22/ 24.08.2012 г.
Представена е фактура № **********/30.06.2018 г., издадена от
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД към „Енергийна Финансова Група" АД на
стойност 2 475 405.46 лв., на основание договор № БАЛ 22/24.08.2012 г.
Представен е Протокол № 127/19.07.2018 г. за прихващане на насрещни
задължения, подписани между „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и „Енергийна
Финансова Група" АД. След прихващането страните удостоверяват, че остава задължение на
„Енергийна Финансова Група" АД по фактура № **********/30.06.2018 г. в размер
12 671.33 лв.
Представен е Протокол № 149/15.08.2018 г. за прихващане на насрещни
задължения, подписани между „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и „Енергийна
Финансова Група" АД. След прихващането страните удостоверяват, че остава задължение на
„Енергийна Финансова Група" АД по фактурра № **********/30.06.2018 г. в размер
6 457.58 лв. и по фактура № **********/31.07.2018 г. – 198 543.19 лв.
Представен е Договор за балансиране от 24.08.2012 г., сключен между
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и „Енергийна Финансова Група" АД, от който се
установява, че „Енергийна Финансова Група" АД е координатор на стандартна балансираща
група.
В първоинстанционното производство е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза. Съгласно заключението, дадено след проверка в счетоводството на
“Електроенергиен системен оператор”, договорът за цесия № 0100-ЦУ/19.07.2018 г.
сключен между „Енергийна Финансова Група" АД и „Електроенергиен системен оператор“
ЕАД е осчетоводен в счетоводството на “Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, със
счетоводна операция с дата 19.07.2018 г., като вземане, по дебита на 411’’Клиенти” - анал.
“Водоснабдяване и канализация Добрич” АД за сумата 773 744 лв. Със същата сума, със
знак минус по сметка 411’’Клиенти”, е намалено вземането което „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД има към „Енергийна Финансова Група" АД по фактура №
**********/30.06.2018 г., цялата на стойност 2 475 405.46 лв. От проверката в
счетоводството на “Енергийна Финансова Група” АД е установено, че цесия №
ЦУ/19.07.2018 г. е осчетоводена в счетоводството на дружеството със счетоводна oперация
от дата 19.07.2018 г. Към момента на проверката вземането на „Енергийна Финансова
Група" АД от клиент „Водоснабдяване и Канализация Добрич“ АД по фактура
№**********/30.06.2018 г., осчетоводена по дебитна сметка № 411’’Клиенти — анал.ВиК
Добрич е с нулево салдо или вземането е закрито. Задължението на „Енергийна Финансова
Група" АД към „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД по фактура №
**********/30.06.2018 г. /цялата на стойност 2 475 405.46 лв./, издадена на основание
договор № БАЛ 22/24.08 г. и осчетоводена по кредита по сметка 401“Доставчици - анал.
ECO ЕАД” е намалено (със знак минус) със сумата 773 744.40 лв.
6
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Търговската несъстоятелност е специално съдебно производство за
универсално принудително изпълнение спрямо търговци и по изключение по отношение на
лица, които не са търговци, но са свързани с търговската дейност на други субекти, които са
неплатежоспособни или свръхзадължени. Във своята втора фазата, когато се извършва
осребряване на масата на несъстоятелността и удовлетворяване на кредиторите чрез
разпределение на получените от осребряването суми, тя е вид изпълнителен процес, при
който съдът извършва принудителни действия по събиране на вземанията на всички
кредитори на неплатежоспособния длъжник и целта е в едно производство при условията на
равенство да се удовлетворят пропорционално от цялото имуществото на длъжника,
включващо всичките парично оценими имуществени права. Производството по
несъстоятелност цели да постави всички кредитори в еднакви условия в изпълнителния
процес /с изключение случаите на предоставено от закона предимство/. В изпълнение на
целта на закона за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по търговски и
нетърговски вземания, масата на несъстоятелността трябва да бъде попълнена като едно от
средствата за това е ревизиране на извършените в определени срокове действия и сделки на
длъжника, увреждащи интересите на кредиторите.
Важен способ за попълване масата на несъстоятелността е обявяването по чл.
646, ал. 1 от ТЗ на недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на определени действия и сделки на длъжника, уредени в трите хипотези на посочената
норма. Защитата на кредиторите може да се реализира чрез отменителния иск по чл. 135 от
ЗЗД и чрез системата от специални отменителни искове, уредени в чл. 645, 646 и 647 от ТЗ.
В конкретния случай, съдът е сезиран с евентуално предявени искове с правно
основание чл.135 от ЗЗД и чл. 647, ал.1, т.3 ТЗ - за прогласяване недействителността на
договор за цесия. Предявените искове са допустими, като подадени в едногодишния срок по
чл. 649, ал. 1 от ТЗ от откриване на производството по несъстоятелност и в съответните
срокове, посочени в чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ.
I./ Съдът е сезиран със специалният отменителен иск по чл.649 ТЗ във вр.
чл.135 ЗЗД, основан на накърняване масата на несъстоятелността, с който се атакува
процесния договор за цесия и се иска обявяването му за недействителен по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на основание чл.649, ал.1 ТЗ във вр. чл.135 ЗЗД.
Специалният Павлов иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 135 ТЗ има за предмет правни
действия, разкриващи общите признаци на противоправността, характерни и за иска по чл.
135 ЗЗД като за разлика от него се основава и на накърняване масата на несъстоятелността.
Процесуална предпоставка за предявяването му е наличието на висящо производство по
несъстоятелност срещу длъжника и прието вземане на ищеца в него по чл. 693 ТЗ към
момента на предявяването на иска. Със създадената изрична специална уредба на иска по
чл. 135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, с измененията на чл. 649 ТЗ от
28.02.2013 г. – бр. 20 на ДВ от 2013 г. – са регламентирани преклузивен едногодишен срок
за предявяването му, специална активна легитимация на синдика в защита на колективните
интереси на кредиторите на несъстоятелността при условията на процесуална суброгация, а
при негово бездействие – на всеки кредитор на несъстоятелността, разширени субективни
предели на силата на пресъдено нещо на постановеното решение / чл. 649, ал. 5 ТЗ/,
разширено приложно поле на презумпцията за недобросъвестност по чл. 135, ал. 2 ЗЗД / чл.
649, ал. 4 ТЗ/ и специална подсъдност.
7
Съгласно нормата на чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени
за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът
при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с
което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Фактическият състав
на тази разпоредба изисква наличието на следния сложен фактически състав: 1. Ищецът да е
кредитор на длъжника; 2. Вземането му да е възникнало преди атакуваната с иска сделка
(освен ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди
кредитора ( арг. от ал. 3 на чл. 135 от ЗЗД); 3. Да е налице увреждане за кредитора
(обективно условие); 4. знание за увреждането от страна на длъжника (субективно условие);
5. ако сделката е възмездна, лицето, с което длъжникът е договарял също трябва да е знаело
за увреждането. Целта на отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД е препятстване
недобросъвестния длъжник да се лиши или намали по какъвто и да е начин имуществото си,
поради което и като се държи сметка за тази защитна функция при преценката за причинено
увреждане на кредитора, следва да се отчете не само сключването на договора за цесия, но
следващите от него и от поведението на длъжника, последици.
Синдикът като ищец в процесния случай действа в защита на колективните
интереси на кредиторите на несъстоятелността при условията на процесуална суброгация,
поради което съдът намира, че е изпълнена първата предпоставка на описания по-горе
сложен фактически състав, при наличието на който искът е основателент, а именно наличие
на качеството кредитор у ищеца.
В случая синдикът действа като процесуален субституент на кредиторите в
производството по несъстоятелност на ответника при което е налице първата предпоставка
на иска по чл.135 от ЗЗД. Началната дата на неплатежоспособността на „Енергийна
Финансова Група" АД е определена на 31.12.2015 г., което означава, че към тази дата
дружеството не е било в състояние да изпълни своите възникнали задължения към
кредиторите си. Атакувания с иска договор за цесия е от 19.07.2018 г. Поради това следва да
се приеме, че вземанията, легитимиращи синдикът като ищец в производството, се явяват
предхождащи сделката, чиято относителна недействителност се претендира, с оглед на
което за уважаване на предявените отменителни искове е достатъчно установяване на общия
фактическия състав по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Увреждането, като обективна предпоставка е налице винаги, когато
длъжникът се лишава от свое имущество и като при това затруднява удовлетворяването на
кредиторите си. Съгласно константната съдебна практика /Решение № 639/06.10.2010 г. по
гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV Г. О., Решение № 407/29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г.
на ВКС, IV Г. О., Решение № 18/04.02.2015 г. по гр. д. № ЗЗ96/2014 г. на ВКС, IV Г. О.,
Решение № 261/25.06.2015 г. по гр. д. № 5981/2014 г. на ВКС, IV Г. О., Решение №
50/12.05.2017 г. по т. д. № 731/2016 г. на ВКС, Т. О., Решение № 93/28.07.2017 г. по т. д. №
638/2016 г. на ВКС, II Т. О. / в хипотезата на отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД увреждащо
кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така
увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по
какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено
опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен
интерес и пр. Това разрешение се прилага и към хипотезата на предявен отменителен иск по
/ред. ДВ бр. 20/2013 г. / (в този см. е Решение № 56 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1538/2017 г.,
Т. К., І Т. О. на ВКС). Изяснявянето на въпроса се нуждае от изследване и оценка на
престациите по сделката, към момента на сключването й.
Разпореждането с вземането към трето лице, извършено от длъжника
„Енергийна Финансова Група" АД, видно от чл.2 на договора за цесия е в погасяване на част
от задължението на „Енергийна Финансова Група“ АД към „Електроенергиен системен
оператор“ АД, в общ размер 2 475 405.46 лв. - дължима сума за небаланси за периода от
8
1.06.2018 г. до 30.06.2018 г., на основание фактура № **********/30.06.2018 г., издадена на
основание договор № БАЛ 22/24.08 г. Следователно договора за цесия е сключен в
изпълнение на друг съществуващ договор между страните. С договора за цесия страните по
договор № БАЛ 22/24.08 г. са се съгласили, че вместо да плати задължението си по този
договор длъжникът „Енергийна Финансова Група“ АД прехвърля на кредитора
„Електроенергиен системен оператор“ АД свое вземане към трето лице или изпълнява
задължението си с нещо различно със съгласието на кредитора. С договора за цесия е
извършено даване вместо плащане /datio in solutum/. Тъй като основният договор - договор
№ БАЛ 22/24.08 г. е възмезден, то и договора между страните, с който е уговорено даване
вместо плащане по основния договор, също е възмезден. В резултат от така извършеното
разпореждане „Енергийна Финансова Група" АД се е лишило от своето вземане, но от друга
страна е погасило свое задължение към „Електроенергиен системен оператор“ АД на
същата стойност, поради което съдът приема че липсва реално намаляване на имуществото
му. Сделката с оглед съдържанието на насрещните престации и условията, при които е
сключена по никакъв начин не е увреждаща, тъй като не намалява имуществото на цедента
– прехвърля се вземане в същия размер като размерът на задължението, което се погасява,
поради което няма промяна в патримониума на длъжника.
Допълнително следва да се посочи, че липсва и последното условие за
уважаване на предявения иск по чл. 135 от ЗЗД - знанието за увреждане на ответника
„Електроенергиен системен оператор“ АД към момента на сключване на сделката.
За да обоснове наличието на знание, ищецът се позовава на наличието на
производство за обявяване в несъстоятелност на длъжника към момента на сключване на
договора за цесия. Производството по т.д. № 1907/ 2017 г., VI-2 състав, по описа на СГС е
образувано по молба на кредитора „Кинпекс енерджи“ АД. Решение № 1764/28.08.2019 г. по
т.д. № 1907/2017 Г., VI-2 състав, по описа на СГС, с което ответникът „Енергийна
Финансова Група" АД е обявен в неплатежоспособност, с начална дата 31.12.2015 г. и е
открито производство по несъстоятелност на дружеството е вписано в ТРРЮЛНЦ по
партидата на „Енергийна Финансова Група“ АД на 31.08.2018 г., с вписване №
2018083117475, от който момент съдът намира, че третите за делото лица са уведомени за
откритото производство по несъстоятелност. Обстоятелството, че информация за наличното
производство за несъстоятелност е фигурирала в информационната система на
Министерство на правосъдието, при липса на предвидени в закона последици за третите
лица при неуведомяване, съдът намира неотносимо към разглеждания въпрос. Презумпция
за знание е въведена единствено по отношение вписванията в Търговския регистър /чл.7,
ал.1 ЗТРРЮЛНЦ/.
Тук следва да се посочи и това, че разпоредбата на чл.135 от ЗЗД изисква
знание за увреждане, а знанието за висящо производство по несъстоятелност не означава
непременно знание за увреждане
По делото не са ангажирани други доказателства, от които съдът да изведе
извод за знанието на „Електроенергиен системен оператор“ АД , че с договора за цесия
уврежда кредиторите на „Енергийна Финансова Група“ АД.
II./ Отменителните искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ са конститутивни по
своя характер и са средство за обявяване за относително недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелния длъжник на възмездни правни сделки с имуществени права
от масата на несъстоятелността, които увреждат тези кредитори, при наличие на
специфичните условия да са извършени в двугодишен срок преди подаване на молбата по
9
чл. 625 от ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност, или в периода между
подаване на молбата по чл. 625 и датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност и даденото по сделката значително да надхвърля по стойност полученото
от несъстоятелния длъжник. Целената с този иск правна последица от атакуваните сделки е
възстановяване на масата на несъстоятелността в състоянието, преди тяхното извършване.
Това е и предметът на обусловения осъдителни искове по чл. 108 от ЗС за попълване на
масата на несъстоятелността, обективно съединени в производството с отменителните
искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ.
Фактическият състав на разпоредбата на чл. 647, т. 3 от ТЗ изисква
кумулативно наличието на следните елементи: 1. сключена от длъжника възмездна сделка 2.
сделката да е извършена преди откриване на производството по несъстоятелност в
двугодишен срок или в периода между подаване на молбата по чл. 625 и датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност, 3. даденото по сделката
значително да надхвърля по стойност полученото, като стойността на престациите следва да
се преценява към момента на сключване на сделката.
Сключената сделка е възмездна.
Във връзка с изводите на съдебния състав по предявения главен иск с правно
основание чл.135 от ЗЗД че процесната сделка е възмездна и е извършена в двугодишен срок
преди откриване на производството по несъстоятелност, на изследване подлежи единствено
въпросът за наличие на третия кумулативно необходим елемент от фактическия състав на
правото на отменителен иск по чл. 647, ал., 1т. 3 ТЗ, а именно наличие на неравностойност
на престациите, което следва да се преценява конкретно за всеки отделен случай. Наличието
на неравностойност води до изследване и преценяване на това дали същата е значителна в
размера си в полза на купувача.
В изложението по главния иск съдът изведе, че в резултат от сключването на
процесния договор за цесия „Енергийна Финансова Група" АД е изпълнило свое парично
задължение като се е лишило от свое вземане като задължението и вземането са на една и
съща стойност. Договорът за цесия представлява обективна новация на договор № БАЛ
22/24.08 г. и не може да бъде разглеждан отделно от него. С договора за цесия се престира
от страна на длъжника по договор № БАЛ 22/24.08 г. като размерът на престацията е същият
като размерът на задължението.
По изложените съображения съдът намира, че не е налице несъответствие на
даденото и полученото по сделката
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските, направени от страните в производството съдът приема, че при
този изход на делото отговорността за разноските, включително направените от насрещната
страна, следва да се възложи на въззивника като същият бъде осъден да заплати на
въззиваемия направените от него. В приложение на чл.78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК и тъй като
въззиваемият претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева,
същоте следва да се възложат в тежест на въззивника.
Дължимата държавна такса, в съответствие с нормата на чл.694, ал.6 ТЗ,
10
следва да се съберат от масата на несъстоятелността.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260396/19.11.2020 г. по т.д.№ 1739/2019 г., по
описа на СГС, TO, VI - 12 състав.
ОСЪЖДА „Енергийна Финансова Група“ АД (в несъстоятелност), ЕИК
*********, с адрес за призоваване, ул. Опълченска № 46 – 48, ет.7 да заплати на Софийски
градски съд, бул. „Витоша“ №2 сумата 15474.88 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА „Енергийна Финансова Група“ АД /в несъстоятелност/ да заплати
на „Електроенергиен системен оператор“ АД на основание чл.78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11