РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Кърджали, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
при участието на секретаря Симона Б. Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20215140200899 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1947-000221 от 14.06.2021 г.,
издадено от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на А.Д.Ю. от
****, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 50 лв.
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.4
от ЗДвП за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Жалбоподателят А.Д.Ю. намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на
материалните и процесуалните правила. Твърди, че наказващият орган приел действията на
актосъставителя за правомерни, без да се съобрази с извършеното от жалбоподателя деяние,
с правото му на защита, с целта на наказанието, тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване, със смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Сочи, че на
процесната дата действително минал през с.Черноочене, обл.Кърджали с управляван от него
лек автомобил „***“ с рег.№ ****. На излизане от населеното място, от другата страна на
пътя имало спряна полицейска кола, а до нея униформени служители. Преминал покрай тях,
спазвайки ограничението за скорост и продължил, но след 4-5 км. бил спрян от движеща се
след него полицейска кола, с включени светлини. След извършената проверка на
документите му, жалбоподателят бил уведомен, че е догонен заради неподчинение при
подаден сигнал за спиране със стоп-палка в района на с.Черноочене. Твърди, че не е
забелязал подаването на такъв сигнал, но въпреки това му бил съставен акт за допуснато
1
нарушение. Счита, че наказателното постановление е издадено в грубо противоречие с
материалноправните разпоредби на ЗДвП, ЗАНН и Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за
реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение.
Актосъставителят не отразил в АУАН оспорваното нарушение и обясненията на
жалбоподателя в самото начало на извършване на проверката. Никъде не било отразено, че
жалбоподателят изпълнявал точно дадените от контролните органи разпореждания и
указания. Не бил отразен в акта характера на пътя, колко ленти на движение имало
платното, в каква посока се движело МПС, къде бил разположен полицейският автомобил и
контролните органи. Не ставало ясно къде застанал служителят и подал сигнал за спиране, в
коя част на платното се намирал, дали била осигурена необходимата видимост, дали е
подаден своевременно ясен сигнал за спиране на жалбоподателя. Действията на служителя
при подаване на сигнала били в нарушение на чл.165, ал.1, т.1 и чл.170, ал.3 от ЗДвП.
Нарушени били разпоредбите на чл.58, ал.2, чл.61, ал.1, ал.2 и чл.62, ал.1, т.1 от Инструкция
№ 8121з-749/20.10.2014 г. Нарушени били и нормите на чл.40, ал.3 и чл.42, ал.1, т.4 от
ЗАНН. До този момент жалбоподателят нямал допуснати груби нарушения на ЗДвП и
ППЗДвП, поради което определеното наказание не било законосъобразно и справедливо.
Моли за решение, с което наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Твърди, че по делото липсвала заповед за
това актосъставителят да има право да работи и взема отношение по ЗДвП. Отново изтъква,
че АУАН и наказателното постановление били издадени в противоречие с разпоредбите на
ЗАНН, ЗДвП и Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. В описателната част на акта и
постановлението имало сериозни пропуски. Никъде не било отразено в кой участък от пътя
е спрян автомобилът, не бил уточнен и километричният знак. Служителите на МВР се
намирали в крайната лява част по посоката на движение към гр.Хасково. При положение, че
ще спират превозните средства движещи се в посока гр.Хасково, те не разположили
автомобила в дясната част, както било по инструкцията, а застанали в лявата част. При това
положение, полицейските служители трябвало да спират и проверяват само автомобили,
идващи в посока от гр.Хасково и влизащи в с.Черноочене. Водачът на процесното МПС се
движел в другата посока. Нямало логика на подаден сигнал със стоп-палка жалбоподателят
да не спира, а после да спре на звуков и светлинен сигнал. Казано било, че причина за
спирането е неправилно изпреварване, но никъде в акта не била посочена тази причина. Не
било упоменато също, че впоследствие жалбоподателят спрял при подаден звуков сигнал.
Затова настоява за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
2
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 17.05.2021 г. свидетелите Ю.В., К.Г. и И.А. - служители в РУ-Кърджали, били на
работа и осъществявали контрол на път I-5 на разклона за с.Черноочене, общ.Черноочене,
обл.Кърджали. Около 11.20 часа св.И.А. възприел движещ се по същия път лек автомобил
марка „***“ с рег.№ ***, управляван от жалбоподателя А.Д.Ю.. Последният извършил
маневра неправилно изпреварване, поради което униформеният полицейски служител И.А.
му подал ясен сигнал за спиране със стоп-палка. При подадения сигнал водачът на
автомобила не спрял на посоченото от контролния орган място, а продължил движението
си. Свидетелите В., Г. и А. със служебния автомобил веднага се отправили след автомобила
марка „***“ рег.№ *** и след около 4-5 км. успели да го спрат с включен звуков и светлинен
сигнал. Те извършили проверка и установили самоличността на водача, а именно
жалбоподателят А.Д.Ю.. Когато полицейските служители го попитали защо не е спрял на
подадения сигнал, същият заявил, че ги видял, но не спрял, защото бързал. По повод
констатираното нарушение на 17.05.2021 г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН по
чл.103 от ЗДвП, който той подписал и получил с възражение. На 19.05.2021 г. постъпило и
писмено възражение срещу съставения акт. Същото не било уважено и на 14.06.2021 г.
наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което наложил на
жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за извършено
нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
Ю.В., К.Г. и И.А., които съдът кредитира изцяло; показанията на свидетеля С.А.,
кредитирани само частично; Акт за установяване на административно нарушение от
17.05.2021 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП; Становище от 28.05.2021 г. по подадено възражение срещу АУАН; Докладна
записка от 17.05.2021 г.; Справка за собственост и регистрация на лек автомобил марка
„***“ рег.№ ***; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 г. на МВР; Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019 г. на МВР; Заповед № 292з-1255 от
25.06.2018 г. на директор на ОД МВР-Кърджали. При анализа на гласните доказателства
съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Ю.В., К.Г. и И.А., защото са логични,
последователни и взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по
делото факти. И тримата са свидетели очевидци и сочат, че на 17.05.2021 г. на път I-5 на
разклона за с.Черноочене, жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, както
и, че не е спрял на подадения му ясен сигнал от контролния орган, макар да го е възприел.
Кредитират се показанията на С.А. в частта им, в която свидетелства, че действително А.Ю.
е управлявал горепосоченото МПС на инкриминираната дата и място. На твърденията на
свидетеля А., с които се стреми да опровергае извършеното от жалбоподателя нарушение,
обяснявайки, че двамата не видели подаването на знак за спиране, настоящата инстанция не
3
дава вяра. Той е роднина на нарушителя и това го прави заинтересован свидетел, който е
нормално да поддържа неговата защитна версия. Освен това, показанията на С.А. са в пълно
противоречие с тези на свидетелите Ю.В., К.Г. и И.А., които са обективни и
незаинтересовани от изхода на делото.
Настоящата инстанция не следва да коментира представените от страна на
жалбоподателя 2 бр. снимки. Това не са доказателства изготвени по надлежния ред и не е
ясно изобщо кога, от кого и къде точно са били направени.
При така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение
по чл.103 от ЗДвП. Посочената разпоредба вменява задължение на водача на МПС, при
подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. Според настоящата инстанция жалбоподателят следва да носи
отговорност за административно нарушение по този текст. От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че на посочените в наказателното постановление дата
и място, той е управлявал автомобил марка „***“ рег.№ ***, като при подаден ясен сигнал
да спре, не се е подчинил и не е спрял на посоченото от контролния орган място. На
жалбоподателя е подаден знак за спиране по реда на чл.170, ал.3 от ЗДвП, а именно чрез
стоп-палка от униформения полицейски орган. Цитираната норма гласи, че при спиране на
пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите
за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. От показанията на разпитаните
по делото свидетели се установява, че водачът А.Ю. е възприел подадения му сигнал, но
въпреки това не се подчинил, което наложило да бъде преследван с патрулния автомобил.
Затова правилно административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е
осъществил състав на нарушение по чл.103 от ЗДвП. От субективна страна нарушението е
извършено умишлено, като деецът е съзнавал, че нарушава установените правила за
движение по пътищата. Субективното отношение на дееца, умисълът, се обективира в
неговото поведение. Законосъобразно наказанието е наложено на основание чл.175, ал.1, т.4
от ЗДвП, предвиждащ да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв., водач който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. При индивидуализиране на
санкцията наказващият орган е определил наказания „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец. Това са минималните предвидени наказания
и съдът няма правомощия да ги намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН. Прочее,
наказващият орган дори е проявил снизходителност към жалбоподателя, тъй като въпреки
многократно налаганите му административни наказания за предходни нарушения на
правилата за движение по пътищата, е определил минимална санкция.
4
При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените от страна на
жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да
съставляват основание за отмяна на атакуваното постановление. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57
от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав
признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление
факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и
каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Видно от акта и наказателното
постановление, нарушението по чл.103 от ЗДвП е описано по следния начин: на 17.05.2021
г., около 11.20 часа, на път I-5 на разклона за с.Черноочене, жалбоподателят е управлявал
лек автомобил „***“ с рег.№ ***, като при подаден сигнал за спиране от униформен
полицай със стоп-палка по образец, не спира и продължава движението си. Това описание
на нарушението напълно отговаря на изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН и дава възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното
обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него. Не би могло да се поставят
изисквания към съдържанието на АУАН и наказателното постановление, повече от
предвидените в закона, а в случая и двата акта отговарят на тях. Обстоятелствата, които
защитата сочи, че не били упоменати в АУАН – това, че жалбоподателят изпълнявал
дадените разпореждания, колко ленти имало пътното платно, в каква посока се движело
превозното средство, къде бил полицейският автомобил, каква била причината за спиране на
водача и пр., всички те не са елемент от фактическия състав на нарушението по чл.103 от
ЗДвП и не е необходимо да фигурират в акта. Не се споделя доводът за неспазване на
разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. АУАН е съставен от Ю.В., в присъствието на
свидетелите К.Г. и И.А., като и двамата са присъствали при установяване на нарушението.
Неоснователно е и оплакването, че полицейските служители нямали право да спрат
жалбоподателя, защото били от лявата страна на пътя спрямо неговата посока на движение.
Установи се, че полицейският орган И.А. е възприел неправилно изпреварване от страна на
водача на моторното превозно средство и затова той е имал достатъчно основание да го
спре и да извърши проверка. Това е било не само право, но и задължение на служителя.
Ирелевантно за настоящото производство е дали за това друго нарушение е бил съставен акт
или пък контролният орган е преценил само да предупреди водача. Не намира опора в
материалите по делото и твърдението за неспазване на цитираната от жалбоподателя
Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. Напротив, при спиране на водача на ППС за проверка
правилата на ЗДвП и посочената Инструкция са били спазени. Доводите за липса на
компетентност на актосъставителя също не се възприемат от съда, тъй като видно от
приложената по делото Заповед № 292з-1255 от 25.06.2018 г., полицейският служител Ю.В.
е разполагал с правомощия да осъществява контролна дейност по ЗДвП на обслужваната
5
територия от РУ-Кърджали, в чиято структура е и участъка Черноочене. Не почиват на
събраните доказателства твърденията, че на процесната дата и място жалбоподателят не е
видял подадения знак за спиране. Тази версия се опровергава напълно от показанията на
свидетеля очевидец И.А., който е категоричен, че сигналът е бил възприет от
жалбоподателя. Нещо повече, при установяването му минути след нарушението, водачът
А.Ю. сам е потвърдил, че е видял сигнала, но понеже бързал за среща, не спрял. Ето защо,
не може да се приеме, че липсва умисъл за извършеното нарушение. Предвид изложените
съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д
от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени три съдебни
заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени
разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1947-000221 от 14.06.2021 г.,
издадено от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на А.Д.Ю. от
****, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 50 лв.
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.4
от ЗДвП за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А.Д.Ю. от ****, ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция
на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали,
по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7