№ 1232
гр. Пазарджик, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20225220100068 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.10а, ал.1
ЗПК за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК в общ размер на 913.84лв., от които
600лв. - главница; 72лв. - договорна лихва за периода 02.08.2020г. –
02.03.2021г. и 241.84лв. – възнаграждение за динамично плащане, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда -
13.08.2021г., до плащането /съгласно уточнителна молба с вх. №5972 от
21.03.2022г./.
Ищецът „****“ ООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н „И“, ул. „Н“ №**, ет.*, твърди да е изправна страна по валидно
облигационно правоотношение с ответника Г. Й. Й. с ЕГН ********** от
гр.Пазарджик, ул. „Б“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, произтичащо от договор за кредит
MAX_*** от ***. Твърди, че в изпълнение на договора е предоставил на
ответника кредит в размер на 600лв. при фиксирана годишна лихва от 31.7 %
и ГПР от 35.9 %, с краен срок на връщане на заема и плащане на лихвата
(общо 672 лв.) най-късно до 02.03.2021г., като погасяването било уговорено
1
на 8 месечни погасителни вноски по 84 лв. с последователни падежи в
периода 02.08.2020г. – 02.03.2021г.
Освен това, със същия договор ответникът заявил ползването на
допълнителна услуга за експресно обслужване на кредита посредством
безплатен телефон при условията на т.7.4 от ОУ, срещу допълнителна такса в
размер на 241.84лв., която се задължил да плати разсрочено на 8 равни части,
включени към месечните погасителни вноски по заема.
Ищецът твърди, че ответникът не изпълнил задължението да върне
главницата по кредита в размер на 600лв. и да плати уговорената
възнаградителна лихва в размер на 72 лв., както и таксата за експресно
обслужване в размер на 241.84лв. Затова ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от Районен
съд - Пазарджик по ч.гр.д. №2871/2021г., срещу която длъжникът е подал
възражение по чл.414 ГПК. Иска от съда да установи съществуването на
вземанията в размера по заповедта за изпълнение. Претендира присъждането
на разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът оспорва иска при твърдение, че договорът за кредит е
нищожен на основание чл.22 ЗПК, тъй като не отговаря на следните
изисквания за форма и съдържание, а именно: чл.10, ал.1 ЗПК /липса на
форма поради нарушаване на изискването за размер на шрифта/; чл.11, ал.2
ЗПК /липса на подпис на потребителя върху всяка страница от ОУ към
договора за кредит/; чл.11, ал.1, т.9 ЗПК /непосочване на условията за
прилагането на лихвения процент и неговата промяна/; чл.11, ал.1, т.10 ЗПК
непосочване на начина за формиране на размера на годишния процент на
разходите по кредита/. Моли иска да бъде отхвърлен и претендира съдебни
разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви процесните искове по реда на чл.422 от
ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата е
била връчена на последния при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези
положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в
законоустановения срок, поради което е допустим.
2
За основателността на иска по чл.422 ГПК вр. чл.240, ал.1 ГПК ищецът
следва да установи, че е предоставил на ответника заем в размер най-малко на
сумата, чието връщане претендира, както и настъпването на падежа за
връщане на главницата.
За основателността на иска по чл.422 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД ищецът
следва да установи, че за предоставянето на заема страните са уговорили
лихва и в какъв размер, както и нейната изискуемост.
За основателността на иска по чл.422 ГПК вр. чл.10а, ал.1 ЗПК ищецът
следва да установи, че страните са уговорили предоставянето на
допълнителна услуга по кредита срещу заплащане на такса от потребителя в
претендирания размер.
Предвид възражението на ответника за нищожност на договора за кредит,
ищецът, който претендира да се ползва от него, следва да докаже, че същият
има предвидените в закона форма и съдържание.
При установяване на горното ответникът следва да установи
положителния факт на своето изпълнение на договора /когато твърди такова
да е налице/.
По делото е представен в копие договор за кредит № MAX_*** от ***., с
който ищецът се е задължил да предостави на ответника потребителски
кредит в размер на 600 лв. при фиксирана годишна лихва от 31.07% и
годишен процент на разходите в размер на 35,90%. Посочена е общата
дължима сума по главница и лихва, която възлиза на 672лв. Ответникът е
поел задължение да върне заема разсрочено на 8 равни месечни погасителни
вноски по 84лв. всяка, с краен срок 02.03.2021г. Уговорени са падежните дати
на отделните вноски.
Договорът е сключен от разстояние. Предоставянето на финансови услуги
от разстояние е правно регламентирана дейност от ЗПФУР. Съгласно
дефиницията в чл.6 ЗПФУР, финансовите услуги се предоставят въз основа
на договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние. В чл.7 ЗПФУР са посочени субектите, които могат да бъдат
страни по договора, а вида на финансовите услуги, които могат да бъдат
3
предмет на договора, са посочени в §1, т.1 от ДР на ЗПФУР. Това са услуги
по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително
доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.
От горните разпоредби е видно, че ЗПФУР не урежда изчерпателно
съдържанието на договора за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, а единствено страните, предмета и реда за неговото сключване.
Основните права и задължения на страните зависят от вида на предоставената
финансова услуга и затова субсидиарно приложение следва да намери
съответния специален закон, регламентиращ услугата.
Доколкото в случая се твърди предоставянето на потребителски кредит от
разстояние, то дистанционно сключеният договор би следва да е такъв по чл.9
ЗПК и трябва да отговаря на изискванията за форма и съдържания по чл.10 и
чл.11 от същия закон.
Изпълнението на задължението на ищеца да предостави кредита не се
оспорва от ответника. С оглед на това, за ответника е възникнало задължение
да върне на ищеца получената сума от 600лв. Задължението възниква още с
предаването на сумата, тъй като договорът за заем е реален и се счита
сключен от този момент – чл.240, ал.1 ЗЗД. Писмена форма се изисква само
по отношение на задължението за заплащане на лихва, когато такава е
уговорена – чл.240, ал.2 ЗЗД. Когато се касае до потребителски кредит, тази
писмена форма е утежнена с изискванията по чл.10, ал.1 и чл.11 ЗПК.
Предвидените в тези разпоредби изисквания за форма и съдържание на
договора са от значение за произтичащите от кредита допълнителни
задължения на потребителя - за заплащането на договорни лихви,
възнаграждение за допълнителни услуги, такси, комисионни, неустойки и др.
Съгласно чл.22 ЗПК, ако изискването на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.7-12 и 20
ЗПК не е спазено, договорът за кредит е недействителен. Следователно
специалната писмена формата по чл.10, ал.1 ЗПК е за действителност, а не за
доказване на договора. Неспазването й обаче не засяга задължението на
потребителя да върне получената заемна сума – чл.23 ЗПК.
С доклада по чл.146 ГПК съдът е указал на ищеца, че след като
претендира да се ползва от клаузите на оспорения от ответника договор за
потребителски кредит, пораждащи задълженията за заплащане на 72лв. -
4
договорна лихва за периода 02.08.2020г. – 02.03.2021г. и 241.84лв. –
възнаграждение за динамично плащане, носи тежестта да докаже, че
договорът е сключен в предвидената в чл.10, ал.1 ЗПК специална писмена
форма, изискваща определен формат и размер на шрифта. Тъй като за
установяването на това обстоятелство са необходими специални знания,
съдът на основание чл.195, ал.1 ГПК служебно е назначил вещо лице и е
възложил на ищеца разноските за неговото възнаграждение /с оглед
разпределението на доказателствената тежест/. В дадения срок, вкл. и след
отправено предупреждение по чл.158, ал.1 ГПК, ищецът не е внесъл депозита
и експертизата не е изготвена. По този начин същият не е представил
доказателства, че формата на договора е спазена. Следователно ищецът не е
доказал фактите, от който зависи действителността на оспорения от ответника
договор /наличие на предвидената от закона форма за действителност/. Затова
договорът следва да се приеме за недействителен, поради което ответникът
дължи на ищеца само чистата стойност на кредита, но не дължи
възнаградителна лихва или други разходи по кредита – чл.23 ЗПК.
Чистата стойност на процесния кредит възлиза на 600лв. и тъй като
ответникът не твърди и не установява да е правил погасителни плащания той
дължи връщане на главницата в пълен размер.
Акцесорните искове за заплащане на 72лв. - договорна лихва за периода
02.08.2020г. – 02.03.2021г. и 241.84лв. – възнаграждение за динамично
плащане, следва да се отхвърлят.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи
на ищеца съдебни разноски съразмерно с уважената част от иска. В случая
страната е била представлявана от юрисконсулт, комуто на основание чл.78,
ал.8 ГПК с оглед сложността на делото следва да се определи възнаграждение
в минималния размер от 100 лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Ищецът е внесъл 124.70лв. държавна такса за
производството. Общият размер на направените от ищеца разноски възлиза
на 224.70лв. От тях следва да се присъдят по съразмерност 147,53лв.
Съразмерно на уважената част от иска ще следва да се разпределят и
разноските в заповедното производство. Там разноските на ищеца са в размер
на 75лв., от които следва да се присъдят 49,24лв.
Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част
5
от иска – чл.78, ал.3 ГПК. Същият е направил разноски в исковото
производство в размер на 300лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат.
От тях по съразмерност следва да се присъдят 103,03лв.
В заповедното производство ответникът не е направил съдебни разноски
и такива не му се дължат от ищеца.
По изложените съображения съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че ответникът
Г. Й. Й. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „Б“ №*, вх.*, ет.*, ап.*
дължи на ищеца „****“ ООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н „И“, ул. „Н“ №**, ет.*, сумата от 600лв. – главница по договор
за кредит MAX_*** от ***., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 13.08.2021г. до плащането, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№2045/03.11.2021г. по ч.гр.д. №2871/2021г., по описа на РС-Пазарджик, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК за съществуване на вземането от 72лв. -
договорна лихва за периода 02.08.2020г. – 02.03.2021г. и 241.84лв. –
възнаграждение за динамично плащане.
ОСЪЖДА ответника Г. Й. Й. с ЕГН ********** да заплати на ищеца
„****“ ООД с ЕИК *** съдебни разноски в исковото производство в размер
на 147,53лв. и съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№2871/2021г. на РС – Пазарджик в размер на 49,24лв.
ОСЪЖДА ищеца „****“ ООД с ЕИК *** да заплати на ответника Г. Й. Й.
с ЕГН ********** съдебни разноски в исковото производство в размер на
103,03лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-
седмичен срок от неговото връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6