Присъда по дело №2318/2022 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НЧХД № 2318/2022г.

Делото е образувано по постъпила в ШРС тъжба от З.С.К. ЕГН ********** срещу
С.Н.А., ЕГН **********, за извършено от него престъпление от частен характер,
наказуемо по чл. 216 от НК.
В диспозитивната част на тъжбата е посочено, че подсъдимият С.Н.А., ЕГН
**********, на 05.01.2022г., в гр. Шумен, около 2,30 часа повредил и унищожил
противозаконно чужди движими вещи- МПС „Опел Виваро“с рег. № Н 7852 КА счупил
предно панорамно стъкло, странични стъкла, стъкло на задна дясна врата и декоративна
лайсна, собственост на З.С.К.
Въз основа на изложените факти, съдът е квалифицирал деянието по чл. 216, ал.4 от
НК, вр. ал.1 от НК, доколкото предметът на престъпление е частно имущество, съобразно
чл. 218в т.1 от НК и деянието представлява маловажен случай.
Пострадалото лице с тъжбата предявява срещу подсъдимия граждански иск за сумата
от 700 лева, представляващи претенция за обезщетение на причинени имуществени щети, в
резултат на престъплението по чл. 216 от НК.
В съдебно заседание, преди даване ход на съдебното следствие, процесуалният
представител на тъжителя поддържа предявения граждански иск и моли доверителя му да
бъде конституиран като граждански ищец и да бъде приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявения граждански иск за причинените имуществени
вреди.
Гражданския иск е приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно
производство, а пострадалото лице е конституирано като граждански ищец по делото.
В съдебно заседание процесуалният представител на частния тъжител поддържа
възведеното обвинение и гражданския иск , предлага на съда да признае подсъдимия за
виновен по повдигнатото с частната тъжба обвинение, и да бъде уважен гражданският иск в
предявеният размер.
Делото е разгледано по реда на чл. 269, ал.3, т.3, т.4, б.а и б.в от НПК, предвид
обстоятелството, че по данни от близка родственица, подсъдимият се намира в Германия
със съпругата си, където работи.
На подсъдимия е назначен служебен защитник.
В хода на производството подсъдимото лице се яви в с.з. и бе проведен разпит в
качеството му на подсъдим, в който същият заяви, че се признава за виновен по
повдигнатото обвинение. Изразява съжаление за стореното, не дава обяснения за
причините за поведението си.
Процесуалният представител на подсъдимия пледира за минимално наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият и тъжителят се познавали.
На 05.01.2022г. около 2,30 часа подсъдимият отишъл до квартирата на тъжителя,
намираща се на ул.“**************** в Шумен, започнал да блъска вратата на жилището и
да крещи.
Тъй като тъжителят не излязъл навън, подсъдимият отишъл до МПС „Опел Виваро“с
рег. № Н 7852 КА собственост на тъжителя което било паркирано пред блока.Взел камък
от земята и счупил предно панорамно стъкло, странични стъкла, стъкло на задна дясна
врата и декоративна лайсна на т.а.
Било образувано ДП № 14/22 г. по описа на РУ Шумен вх. № 100/2022г. по описа
на ШРП за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК.
В хода на ДП била назначена АТЕ чието заключение посочило, че стойността на
щетата причинена на МПС е в размер на 437 лв. към датата на деянието 05.01.2022г. по ДП
са проведени разпити на пострадалия К. , на св. Д.С. на С.Н.А. в качеството му на свидетел.
Разследващият при РУ -Шумен изготвил заключително мнение, в което посочил, че
деянието представлява маловажен случай и съобразно чл. 218в, т.1 от НПК наказателното
производство се възбужда по тъжба на пострадалия, поради което изпратил ДП на ШРП
с мнение за спиране на осн. чл. 25, ал.1, т.4 от НПК вр. чл. 218 в, т.1 вр. чл. 216, ал.4 от НК.
С постановление от 09.03.2022г. на ШРП производството било спряно. В законовия
срок е депозирана настояща тъжба пред ШРС от тъжителя.
В хода на настоящото производство е назначена и изготвена АТЕ, чието заключение
1

посочва, че общата стойност на причинените щети на МПС „Опел Виваро“с рег. № Н 7852
КА към 05.01.2022г., като при поставяне на оригинални стъкла щетата възлиза на 614лв.
Това експертно заключение не бе оспорено от страните и бе прието по делото .
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена, въз основа на
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, както и от писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, от материалите по приобщеното по
делото ДП № 14/2022г. по описа на РУ Шумен, както и от обясненията на подсъдимия
дадени в с.з.по делото.
Съдът отчете безусловно гарантираното от закона право на подсъдимия да дава
обяснения по обвинението /по арг. и от чл. 55 от НПК/ каквито пожелае. За разлика от
задължението, вменено на свидетелите да говорят истината в наказателното производство
/предвид възможната наказателна отговорност по чл. 290 от НК/, обясненията на
подсъдимия, са както основно средство за защита, така и доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност се предопределя освен от тяхната последователност и логичност,
така и от съответствието им с останалия приобщен доказателствен материал, което не
позволява достоверността им да се изключва априори /в т.см. р.№ 685/2003 г. по н.д.№
537/2003 г. І н.о. и р.№ 491/2000 г. по н.д.№ 417/2000 г. ІІ н.о./.
Отчитайки тези принципни положения, съдът прие, че обясненията на подсъдимия
по делото са убедителни и достоверни, поради което им даде вяра. Подсъдимият заяви, че
той е причинил щетите по МПС, без да дава обяснения за причините довели до това му
поведение.
Изложеното в тъжбата на тъжителя се потвърждава от обясненията на подсъдимия.
Фактическата обстановка се изяснява от приложените по ДП № 14 / 2022г. по описа на РУ
Шумен доказателства – протоколи за оглед , докладна записка.
Съдът намира, че събраните доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно
допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението
на съда по следните правни съображения:
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на възведеното с частната тъжба
обвинение за престъпление от частен характер по чл. 216, ал.4 от НК, а именно, че на
05.01.2022г. в гр. Шумен около 2,30 часа повредил и унищожил противозаконно чужди
движими вещи- МПС „Опел Виваро“с рег. № Н 7852 КА счупил предно панорамно стъкло,
странични стъкла, стъкло на задна дясна врата и декоративна лайсна, собственост на
З.С.К.и, като деянието представлява маловажен случай, защото :
* обект на престъплението са обществените отношения, в рамките на които се
упражнява правото на собственост върху движима вещ – в конкретния случай МПС „Опел
Виваро“с рег. № Н 7852 КА собственост на тъжителя ;.
*Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
* от обективна страна подсъдимият чрез своите действия е въздействал пряко върху
чуждата движима вещ- л МПС „Опел Виваро“с рег. № Н 7852 КА, вследствие на е повредил
автомобила; същевременно чрез действията на подсъдимия са унищожени части от
процесното МПС , а именно счупени са предно панорамно стъкло, странични стъкла,
стъкло на задна дясна врата и декоративна лайсна.
При изпълнителното деяние повреждане по смисъла на чл. 216 от НК, става дума за
непосредствено въздействие върху чуждата вещ, т.е. такова засягане на субстанцията на
вещта, в резултат на което тя е увредена /както е в процесния случай МПС/и съответно
вещта не може да бъде използвана пълноценно, като с това се е намалила и нейната
стойност. При повредата на имущество деянието на дееца е насочено към непосредствено
физическо въздействие върху вещта, в резултат на което настъпва нейното повреждане. / в
т.см. р –Решение №369/08.09.1980г на ВС; Решение №813/17.12.73г на ВС ; ТР № 50/28.12.89г на ОСНК;
Решение № 199 /20.06.2011г ВКС; Решение №508 /27.10.2010г на ВКС; Решение №236/05.11.04г на ВКС; Решение
№381/16.02.2015г на ВКС./
Унищожаването на вещ е качествено изменение в субстанцията или структурата на
вещта, което я прави окончателно негодна за бъдещо използване по първоначалното и
предназначение.
Стойността на причинените щети е под размера на минималната работна заплата за
страната за 2022г., поради което деянието се явява маловажно и следва да бъде
квалифицирано като такова по чл.216 ал.4 във връзка с ал.1 от НК. Деянието осъществява
2

признаците на състава по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, тъй като е и с по– ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Ето
защо, като съобрази разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК съдът прие, че се касае за маловажен
случай.
Деянието в случая е извършено умишлено, като съгласно чл. 11, ал.2 от НК, то е
такова, когато деецът съзнава обществено опасния му характер, предвижда настъпването на
неговите обществено опасни последици, иска или допуска настъпването им. Обществено
опасните последици се допускат и когато деецът се съгласява с тяхното настъпване.
Съобразявайки приетата фактическа обстановка, съдът намира, че в разглеждания казус
подсъдимият е действал с пряк умисъл, доколкото е
предвиждал общественоопасните последици от деянието си, искал настъпването им .
Налице са множество косвени доказателства от които по категоричен начин се
налага извод за авторството на процесното деяние от страна на подсъдимия, който факт се
подкрепя и от неговите обяснения. В случая обстоятелството че обясненията на подсъдимия
дадени пред съда и в присъствие на защитника му изключва съмнение за всякаква форма
на внушение или въздействие за изопачаване на обясненията.
В тази връзка съдът съобрази Решение № 448/2008г. - III н.о ., в което категорично
се приема, че осъдителната присъда може да почива и само на косвени доказателства, стига
обаче по безспорен начин да е установена тяхната достоверност и въз основа на тях да е
невъзможен друг правен извод.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че с поведението си подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.216 ал.4 от НК
поради което го призна за виновен.
*От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй
като подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е неговите
обществено опасни последици и е желаел настъпването им.
Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на
собственост на другите от подсъдимия, слаби волеви задръжки обуславящи поведението
му, както и незачитане на установения в страната правен ред.
В настоящия казус съдът прецени, че не може да приложи 78 а от НК, доколкото
причинените имуществени щети не са възстановени от подсъдимия.
При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства,
подкрепени от събраните доказателства, се определи наказание на подсъдимия. За
престъплението по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода до шест месеца или глоба от сто до триста лева.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимият за извършеното от него
престъпление, съдът взе в предвид липсата както на смекчаващи вината обстоятелства , така
и липса на отегчаващи такива .
Съдът намира, че от предвидените в разпоредбата на чл. 216, ал. 4 от НК
алтернативни наказания следва да бъде наложено по – лекото по вида, а именно глоба.
Предвид липата на отегчаващи отговорността обстоятелства и с оглед личността на
подсъдимия и конкретните особености на настоящият случай съдът счита, че наказанието
следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК като бъде наложено наказание
„глоба“ малко над законово установения минимум, а именно „глоба“ в размер на 150 лева.

По отношение на гражданския иск, предявен от страна на тъжителя:
На основание чл.84 от НПК в настоящият наказателен процес е приет за съвместно
разглеждане граждански иск против подсъдимия сумата от 700 лева, представляваща
обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждане – 05.01.2022г. до окончателното й изплащане,
както се претендират и направените по водене на делото разноски .
Съдът намери така предявения граждански иск за частично основателен до размер на
614лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.01.2022г., като
ОТХВЪРЛИ иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и
недоказан.
По делото се установи по несъмнен начин, че подсъдимия е причинил имуществена
щетата на тъжителя в следствие на унищожаване и повреждане на движими вещи, от което
са произтекли неблагоприятни последици за последния. Тези неблагоприятни последици от
процесното инкриминирано деяние представляват имуществени вреди, които подсъдимият е
длъжен да обезщети.
3

По отношение направените разноски, съдът отчете на първо място обстоятелството,
че настоящото производство е за престъпление от частен характер. При разпределянето на
направените по делото разноски, съдът отчете разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, според
която, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските
по делото, включително разноските, направени от гражданския ищец, ако е направено
такова искане. Поради това, съдът уважи претенциите и на тъжителя за заплащане на
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса и
възложи на подсъдимия направените от тъжителя разноски в общ размер от 600 лв.
При този изход на делото подсъдимият следва да ЗАПЛАТИ на тъжителя сумата от
614 лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 05.01.2022г. до
окончателното й изплащане, както и да заплати на тъжителя направените по водене на
делото разноски в размер на 600 лева.
На основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по Гражданския процесуален кодекс, съдът осъди подсъдимия да заплати държавна такса
върху уважените граждански иск в общ размер 50 лева.
Така определеният размер на наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ
на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ
да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъденият. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
4

Номер на акта:	32
Дата:	20 юли 2023 г. (в сила от 5 август 2023 г.)
Съдия:	Валентина Любенова Тонева

Дело:	20223630202318
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	11 ноември 2022 г.

Присъда по дело №2318/2022 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите