Р Е
Ш Е Н
И Е № 228/7.12.2018г.
гр. Ямбол, 07.12.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Гюмлиева,
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 149 по
описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на “К.” ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ***, представлявано от
управителя В.С.Ц.против Заповед № ДК-02-ЮИР-3/18.05.2017 г. на Началника на
РДНСК Югоизточен район, с която е разпоредено да се
премахне незаконен строеж: “Инсталация за хлороунищожение
с натриева основа до натриев хипохлорид - белина и
склад за съхранение на натриев хипохлорид - белина”, находящ се в УПИ ІІІ, кв.*** по плана на гр.Ямбол, с
административен адрес ***, извършен
от “К.” ООД.
С решение № 1/03.01.2018
г. по адм. дело № 193/2017 г. ЯАС е отхвърлил жалбата на „К.“ ООД-гр.София против Заповед №
ДК-02-ЮИР-3/18.05.2017 г. на Началника на РДНСК Югоизточен район.
С решение № 7892/13.06.2018 г. по адм.
дело № 3439/2018 г. ВАС е отменил решение № 1/03.01.2018 г. по адм. дело № 193/2017 г. на АС-Ямбол и върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на Административен съд Ямбол при изпълнение
указанията, съдържащи се в мотивите.
В последните е посочено, че „В противоречие с изискванията
на разпоредбата на чл.171, ал.4 АПК от страна на съдебния състав не е проявена
процесуална активност и на страните не са дадени указания за кои обстоятелства
от значение за правния спор следва да представят доказателства. В нарушение на
цитирания текст на жалбоподателя не са дадени указания да представи
доказателства относно времето на осъществяване на строежа, а също и за
обстоятелството, че наредената за премахване инсталация е част от технологичния
процес и е необходима за безопасното производство, с оглед наличието на
твърдения в този смисъл в жалбата срещу административния акт. По този начин
тежестта на доказване в процеса не е разпределена съобразно изискванията на чл.
170 АПК (акт указващ на страните тежестта на доказване, от съда не е
постановен) и решението е постановено без делото да е изяснено от фактическа
страна. Не са събрани доказателства за времето на осъществяване на строежа, а
направеното от жалбоподателя искане за събиране на гласни доказателства по този
въпрос е прието за недопустимо и оставено без уважение, въпреки липсата на
забрана посоченото обстоятелство да се установява и с гласни доказателства. Не
са събрани и доказателства за установяване на твърденията на жалбоподателя, че
такава инсталацията е необходима за безопасното провеждане на производствения
процес, а исканията на страната за включване на инженер – химик в състава на
допусната експертиза и за поставяне на допълнителна задача на вещите лица в
този смисъл, са отхвърлени от съда съответно с определения от 13.10.2017 г. и
от 20.12.2017 г.
Освен това представените по делото доказателства не са
обсъдени в тяхната съвкупност. Изводите на съдебния състав се основават на
заключението на вещите лица по изслушаната техническа експертиза, които са
възприети безкритично и независимо от останалите доказателства по делото. Представеният
от жалбоподателя протокол от 02.10.2007 г. изобщо не е анализиран от съда,
въпреки съдържащите се в него данни за наличие към тази дата на производство на
натриев хипохлорид и за наличие на резервоари за
съхранение на течен хлор. Цитираният протокол, както и допълненията на вещите
лица в съдебното заседание на 20.12.2017 г. относно възможността наредената за
премахване инсталация да е част от съоръженията, описани като цехове за
производство на магнезиеви и на алуминиеви соли в протокола от 1988 г. не са
обсъдени от съдебния състав, а в нарушение на чл.172а, ал.2 АПК, в съдебния акт
не са изложени съображения за причините, поради които тези доказателства не са
взети предвид.“
В отменителното решение е
казано, че „При новото разглеждане на делото първоинстанционният
съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и да
разпредели тежестта на доказване съобразно правилата на чл.170 от АПК, като
постави конкретни указания на страните в този смисъл, а ако е необходимо - да
прояви и процесуална активност за изясняване на спора и попълване на делото с
доказателства. След събиране и преценка на относимите
доказателства, включително на тези, представени от страните съобразно
указанията или по инициатива на съда, съдебният състав следва да направи
крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения
административен акт, респ. за основателността или неоснователността на
подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на възприетите заключения.“
В съдебно
заседание при новото разглеждане на делото оспорващия, чрез процесуалните си
представители подържа жалбата по съображенията изложени в същата и в депозирано
писмено становище, като претендира за уважаването й и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата с искане за отхвърлянето й и присъждане на разноските по
делото.
След цялостна преценка на първоначално ангажираните и
допълнително събраните при новото разглеждане доказателства по делото в тяхното
единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Служители на РО НСК-Ямбол са извършили проверка на
строеж “Инсталация за хлороунищожение с натриева
основа до натриев хипохлорид - белина и склад за
съхранение на натриев хипохлорид - белина”, находящ се в УПИ ІІІ, кв.*** по плана на гр.Ямбол, с
административен адрес *** и съставили Констативен акт № ДК-01-6/20.01.2017 г.
В акта е посочено, че :
-съгласно Постановление за възлагане на собственост върху недвижим имот от
07.11.2007г., вписано в СВ с вх. рег.№
12790, том Х, стр.110 от 16.11.2007 г. имота е собственост на “К.” ООД-
гр.София;
-в
североизточната част на УПИ ІІІ ,
кв.*** по ПУП на гр.Ямбол е
изградена инсталация за хлороунищожение с натриева основа до натриев хипохлорид, като инсталацията има за цел аварийно хлороунищожение от неконтролирано изпускане на хлор в
околната среда от хлорни опаковки, профилактика и дегазиране на съдове под
налягане с течен хлор и е съвкупност от конструктивни и технологични елементи: метален навес с неправилна форма с
размери 6м/7м. и височина 3м., металорешетъчни кули,
метални стълби и платформа, абсорбционна колона, изпарител, технологични
комуникации – тръбопроводи, кранове, ел. инсталация и други, като в близост до
инсталацията са разположени 3 броя метални резервоари за съхранение на натриев хипохлорид-белина със съответната табела и множество пластмасови бидони с етикет с надпис „натриев
хипохлорид-белина“.
-строежа е извършен и се ползва от “К.” ООД- гр.София по предназначение за хлороунищожение с натриева основа, в резултат на което се
произвежда натриев хипохлорид
- белина и склад за съхранение на пълни резервоари и бидони за натриев хипохлорид – белина;
-строежа е първа категория, съгласно чл.137, ал.1,
т.1, буква “г” от ЗУТ и чл.2, ал.4 , т.2 „е“ от Наредба № 1 от 30.7.2003 г. на
МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.
-строежа е
изграден без изискващите се строителни книжа - без одобрени инвестиционни
проекти, без разрешение за строеж, което представлява нарушение на чл. 137,
ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ.
В констативния акт е направен извода, че въпросните нарушения
на нормативните разпоредби на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ са основание
за започване на административно производство
по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ – за издаване на заповед за премахване на
строежа.
Препис от акта е връчен на 10.02.2017 г. на
представител на дружеството, като не е постъпило възражение.
Видно от Констативен акт № ДК-01-7/20.01.2017 г. служители
на РО НСК-Ямбол са направили проверка за съответствието на строеж „Инсталация
за хлороунищожение с натриева основа до натриев хипохлорид - белина и склад за съхранение на натриев хипохлорид – белина с действащия ПУП, при която е
установено съответствие на строежа с действащия ПУП – ПР и ПЗ, който акт е
връчен на 10.02.2017 г. на представител на дружеството, като не е постъпило
възражение.
Със Заповед № ДК-02-ЮИР-3/18.05.2017 г. Началника на
РДНСК Югоизточен район, като се е позовал на Констативен акт №
ДК-01-6/20.01.2017 г. и Констативен акт № ДК-01-7/20.01.2017 г., на основание
чл.225, ал.1 от ЗУТ е разпоредил да се премахне установения незаконен по
смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж “Инсталация за хлороунищожение
с натриева основа до натриев хипохлорид - белина и
склад за съхранение на натриев хипохлорид - белина”, находящ се в УПИ ІІІ, кв.*** по плана на гр.Ямбол, с
административен адрес ***, извършен от “К.” ООД, представлявано от управителя В.С.Ц.,
която заповед е връчена на 16.06.2017 г.
В изпълнение на указанията дадени в отменителното решение на ВАС е назначена и изслушана
комбинирана съдебно-техническа експертиза с участието на вещо лице инженер със
специалност „химик-технолог“, която да отговори на поставените от процесуалните
представители на жалбоподателя въпроси, както следва:
1. Включена ли е процесната
инсталация в подобект на комплекс „Малотонажни
химични производства – неорганични соли“, за който има съставен акт обр. 16 от 1988 г.?
2. Инсталацията част от съоръженията, описани като
цехове за производство на магнезиеви и алуминиеви соли в протокола от 1988 г.
ли е? Представлява ли тази инсталация самостоятелен строеж по смисъла на ЗУТ
или е технологично или функционално свързана с другите строежи и съоръжения в
имота, за които има издаден акт обр. 16?
3. В комплекс „Малотонажни
химични производства – неорганични соли“ попада ли и работата с хлор? Ако да,
то при работа с хлор изисква ли се съществуването на такава инсталация за хлороунищожение?
4. След подробно запознаване с приложения по делото
протокол на МОСВ, РИ Стара Загора от 01.10.2007 г., съгласно който се
констатира производство на алуминиев сулфат, железни коагуланти, натриев хипохлорид и разфасовка на течен хлор, да се отговори на следния
въпрос – За производството на тези вещества необходимо ли е наличието на такава
инсталация? Възможно ли е да съществува инсталация за разфасовка на течен хлор
без да съществува инсталация за хлороунищожение с
натриева основа?
5. Процесната инсталация по
своята същност производствена или предпазна инсталация представлява?
6. Инсталацията част от технологичния процес,
извършван на площадката ли е? Същата необходима ли е за безопасното
производство на технологичния процес, извършван на площадката?
7. След като се запознаят с Разрешително на
предприятие с висок рисков потенциал № 140/2009 г. на МОСВ, да се отговори на
следния въпрос – Инсталацията повишава ли безопасността при работа с хлор или
увеличава риска от авария?
С протоколно определение от 12.09.2018 по делото е допуснат до разпит свидетел,
който да бъде посочен от жалбоподателя с отделна писмена молба, при режим на
довеждане, като в съдебно заседание проведено на 14.11.2018 г. процесуалния
представител на оспорващия изрично се е отказал от искането за изслушване на
свидетел от тяхна страна.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед
№ ДК-02-ЮИР-3/18.05.2017 г. на Началника на РДНСК Югоизточен район, с която на
основание чл.225, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено да се
премахне установения незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж
“Инсталация за хлороунищожение с натриева основа до
натриев хипохлорид - белина и склад за съхранение на
натриев хипохлорид - белина”, находящ
се в УПИ ІІІ, кв.*** по плана на гр.Ямбол, с административен адрес ***, извършен
от “К.” ООД.
С оглед посоченото в отменителното
решение на ВАС трябва да се отговори на въпросите относно времето на
осъществяване на строежа, наредената за премахване инсталация част ли е от
технологичния процес и необходима ли е за безопасното производство и същата
част ли е от съоръженията, описани като цехове за производство на магнезиеви и
на алуминиеви соли в протокола от 1988 г., като за целта се даде възможност на
жалбоподателя да ангажира гласни доказателства, да постави допълнителни въпроси
към експертизата, в чийто състав да се включи и вещо лице със специалност
„инженер – химик“ и се анализира протокол от 02.10.2007 г.
В тази връзка съдът приема като обективно, компетентно
и правилно даденото от комбинираната експертиза заключение, което въпреки
оспорването не беше опровергано с годни доказателствени
средства, за да не му се даде вяра или за да се приеме фактора заинтересованост
от страна на вещите лица.
Досежно въпроса наредената за премахване инсталация част ли е
от съоръженията, описани като цехове за производство на магнезиеви и на
алуминиеви соли в протокола от 1988 г., изслушаната експертиза отговаря
категорично, че инсталация за хлорунищожение с
натриева основа до натриев хипохлорит – белина и
склад за съхранение на натриев хипохлорит – белина не е описана изрично като подобект в Протокол
обр.16; в протокола не са описани въведените в действие тогава инсталации за
производство на магнезиеви соли и на алуминиеви соли, като процесната
инсталация не е част от комплекса, въведен в експлоатация с Акт обр.16, респ. функциониране на инсталацията не предполага
обвързване–функционално и/или технологично с останалите инсталации и съоръжения,
приети с Акт обр.16, т.е. тя не е част от
съоръженията, описани като цехове за производство на магнезиеви и алуминиеви
соли в протокола от 1988 г.
Посоченото се потвърждава и от становището, че в
изградения комплекс „Малотонажни химически
производства – неорганични соли“ не е предвиждано използването на газообразен
хлор, основните реагенти при производството на малотонажните
производства са сярна и солна киселина (складови стопанства с авторазтоварище) и липсват елементи за разтоварване и
съхранение на хлор, както и че в комплекса не попада работата с хлор.
В същата насока е и обстоятелството, че процесният обект – „Инсталация за хлорунищожение
с натриева основа до натриев хипохлорит-белина и
склад за съхранение на натриев хипохлорит – белина”,
е разположен в североизточната част на ПИ 87374.515.59 на границата с ПИ
87374.515.60 по кадастрална карта на гр.Ямбол, докато сградите описани в Протокол
обр.16 са изградени ПИ 87374.515.60, което е в
синхрон с отразеното в Постаноление за възлагане на
недвижим имот от 7.11.2007 г., вписано в СлВп с
вх.рег.№ 12790, том ХІ, стр.110/16.11.2007 г., че поземлен имот 87374.515.59 е
с начин на трайно ползване – незастроен имот за производствена, складова
дейност.
Ето защо, след като въпросната инсталация не е част от
обектите приети от ДПК и описани н Протокол обр.16,
то същата не е законен строеж на това основание.
Довод в обратната насока не би могло да бъде
предположението, че част от елементите на съществували преди това съоръжения са
използвани при изграждането на настоящата инсталация, т.к. това само по себе си
и доколкото се касае за разглобяеми и преместваеми
части не може да узакони новия строеж, в който са вложени, без дори да има
доказателства дали те отговарят на нормативните изисквания, а още по-малко съответствието
може да се каже за следващата им компановка.
От своя страна липсата на работа с хлор в
съществувалия от 1988 г. комплекс означава, че същата инсталация не е била
необходима за неговото функциониране.
По отношение на отразеното в протокол от 02.10.2007 г.
и съобразяване на съдържанието му с останалите по делото доказателства вещите
лица посочват, че съгласно протокол на МОСВ, РИ – Стара Загора от 02.10.2007 г.
се констатира производството на алуминиев сулфат, желязни
коагуланти, натриев хипохлорит и разфасовка на течен
хлор, от които продукти хлор се използва само за натриев хипохлорит
и при разфасоването на течен хлор и това задължава да има инсталация за хлор
унищожение с натриева основа, както и че не е възможно да съществува инсталация
за разфасовка на течен хлор, без да има инсталация за хлор унищожения с
натриева основа.
В този аспект и за да се преценят в съвкупност
наличните доказателства трябва да се вземе предвид, че със Заповед
№ДК-02-ЮИР-120/13.06.11 г. на Началника на РДНСК-ЮИР е наредено премахването на
незаконен строеж „Инсталация за разфасоване на течен хлор“ собственост на „К.“ООД-София,
като заповедта е влязла в сила след разглеждането й в производствата по адм.дело № 289/2011 г. на ЯАС и адм.дело
№ 1496/2012 г. на ВАС, в следствие на което инсталацията е била премахната
видно от Протокол от 16.07.2013 г.
Поради това и вещите лица заключават, че инсталацията
е производствена, защото с нея се унищожават остатъците от хлор в бутилките,
което се допълва от дадения в съдебно заседание отговор от в.л.П., че другаде в
имота няма производство на натриев хипохлорид, а
такова има единствено на въпросната инсталация.
Липсата на друга производство на натриев хипохлорид и премахването на „Инсталация за разфасоване на
течен хлор“ води до извода, че процесната инсталация
не е част от друг технологичен процес с участието на хлор, за да служи за
унищожаването му, т.к. няма твърдения или данни в имота на оспорващия да има
законно изграден строеж за производство на хлорни продукти.
Акцента в защитата на оспорващия, че не е налице
строеж, се опровергава от разпоредбата на чл.2, ал.4, т.1, б.“е“ от Наредба №1/30.07.2003
г. за номенклатурата на видовете строежи, според която видовете строежи от
първа категория, буква "г", криещи опасност от взрив, от значително
вредно въздействие върху околната среда или от разпространение на отровни или
вредни вещества, са строежи или части от тях (сгради, помещения, складове,
технологични и транспортни инсталации и лаборатории) за производство и
съхраняване на отровни и заразни вещества и материали, отделящи вредни газове.
Обстоятелството, че се касае за инсталация, която може
инженерно да се разглоби и премести на друго място, не изключва характера й на
строеж, съгласно дадената дефиниция.
Също така издаването на Разрешително на предприятие с
висок рисков потенциал № 140/2009 г. на МОСВ не означава, че дейността следва
да се осъществява в незаконни строежи, поради което и това разрешително не може
да се ползва в желаната от оспорващия насока, нито обуславя законността на
изградения строеж.
На следващо място относно даденото указание за
изясняване на въпроса относно времето на осъществяване на строежа, като за
целта се даде възможност на жалбоподателя да ангажира гласни доказателства,
следва да се посочи, че въпреки предоставената такава жалбоподателя не само не
се възползва, но и изрично се отказа от разпита на допуснатия му свидетел.
Независимо от липсата на процесуална активност от
страна на оспорващия по делото са налице писмени доказателства, от които може
да се направи категоричния извод, че процесния строеж
е изграден след 31.03.2001 г. и това са Постановление за възлагане на недвижим
имот от 7.11.2007 г., вписано в СВ с вх.рег.№ 12790, том ХІ, стр.110/16.11.2007
г., протокол обр.16/1988 г. на държавната приемателна
комисия и заключението на вещите лица с приложения към него снимков материал.
Ето защо и доколкото строежа не е изграден в периодите
посочени в разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, то
същия не е търпим и не е налице забраната на § 16 от ПР на ЗУТ за неговото премахване.
Поради това с оглед наличието на визираните в закона
предпоставки, се касае за незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ,
който е извършен без строителни книжа и не е търпим по смисъла на ЗУТ, то по
силата на чл.225а, ал.1 ЗУТ процесният обект –
„Инсталация за хлорунищожение с натриева основа до
натриев хипохлорит-белина и склад за съхранение на
натриев хипохлорит – белина”, подлежи на премахване.
Предвид посоченото атакуваната заповед е валидна, като
издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите
пълномощия, при наличието на дължимите материално-правните предпоставки и без
да са налице нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото и с оглед направеното искане
жалбоподателят на основание чл.144 АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, чл.37 ЗПП
и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да заплати на
ответната страна направените по делото разноски-юрисконсулско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, Я А С, шести административен състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на “К.” ООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ***, представлявано от управителя В.С.Ц.против
Заповед № ДК-02-ЮИР-3/18.05.2017 г. на Началника на РДНСК Югоизточен район, с
която на основание чл.225,
ал.1 от ЗУТ, е разпоредено
да се премахне установения
незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж “Инсталация за хлороунищожение
с натриева основа до натриев хипохлорид - белина и
склад за съхранение на натриев хипохлорид - белина”, находящ се в УПИ ІІІ, кв.*** по плана на гр.Ямбол, с
административен адрес ***, извършен
от “К.” ООД.
ОСЪЖДА “К.” ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ***, представлявано от управителя В.С.Ц.да заплати на РДНСК – Югоизточен район направените по делото разноски-юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете