Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна, 04.04.2011 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският окръжен съд, търговско
отделение в публично заседание на девети март през две хиляди и единадесета
година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
при секретаря Е.П. като разгледа докладваното от
съдията т.дело № 1076 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искове с
правно основание чл. 430, ал.1 и ал.2 от
ТЗ и чл. 86 от ЗЗД от „***” АД, със седалище гр. София срещу М.Д.К. ***, за заплащане на сумата от 25 735.39 лева., претендирана като
предоставен и невърнат кредит по Договор за издаване и ползване на международна
кредитна карта ICARD MASTERCARD от 12.09.2008 г., сумата от 1 582.30 лева, претендирана като договорна лихва за периода 30.11.2009 г. до 14.02.2010 г. и
сумата от 1 877.25 лева,
претендирана като обезщетение за забавено изпълнение от датата на прекратяване
на договора 15.02.2010 г. до 26.05.2010 год.
В исковата молба ищецът „***” АД, със седалище гр. София твърди, че по Договор за издаване
и ползване на международна кредитна карта ICARD MASTERCARD от
12.09.2008 г., в качеството си на картоиздател е
предоставил на картодържателя М.К. кредит, който се усвоява чрез Международна
кредитна карта iCard Mastercard. Предоставеният кредит по
картата е в размер на 25000 лева лимит по карта + 25000 лева лимит за
разсрочване или общ допустим кредит 50 000 лева, както следва: сумата от 25 000 лева, олихвявана с годишен лихвен
процент 14% и сумата от 25 000 лева представляваща лимит за разсрочване, като на основание
7.2 лимитът, същият е с годишно оскъпяване 13,00%, годишен процент на разходите
23,00%.
В срока за отговор по чл.367
от ГПК особеният представител на ответницата е подал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение за
недействителност на договора за кредитна карта на основание чл. 14 ал. 1 от
Закона за потребителския кредит /отм./ като сключен в противоречие с
разпоредбите на чл. 13 вр. чл. 10 от същия закон.
Съдът след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съгласно
разпоредбата на чл.235 от ГПК намира от фактическа и правна страна
следното:
Видно от представения като доказателство Договор за
издаване и ползване на международна кредитна карта ICARD MASTERCARD от
12.09.2008 г., ищецът „***” АД, със
седалище гр. София, в качеството си на картоиздател е
предоставил на ответницата М.К. картодържателя кредит, който е следвало да бъде
усвоен чрез Международна кредитна карта iCard Mastercard. Предоставеният кредит по картата е в размер на 25000
лева лимит по карта + 25000 лева лимит за разсрочване или общ допустим кредит 50 000 лева, както следва: сумата от 25 000 лева, олихвявана с годишен лихвен
процент 14% и сумата от 25 000 лева представляваща лимит за разсрочване, като на основание
7.2 лимитът, същият е с годишно оскъпяване 13,00%, годишен процент на разходите
23,00%.
Договорът е подписан от двете
страни, поради което установява възникналото между страните правоотношение, по което ищецът е изправна страна, тъй като е
изпълнил задълженията, произтичащи от сключения договор, а именно да отпусне
определената сума на картодържателя.
По силата на чл.29 от Общите
условия за издаване и ползване на международна кредитна карта iCARD MASTERCARD, картоиздателят може да обяви
кредита за предсрочно изискуем, при прекратяване или разваляне на договора,
според условията, посочени в него или според Общите условия.
Според чл.37 от Общите
условия, Картоиздателят има право да прекрати договора с картодържателя, ако
настъпи едно от събитията, изброени в т.37.1 до т.37.5 включително, измежду
които събития е и неизплащане на минималните месечни вноски по две
последователни месечни извлечения.
От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, което се възприема от съда като обективно и
компетентно изготвено се установява, че за периода на действие на договора,
ответницата е усвоила суми по кредита в размер на 38 807.10 лева.
Установява се също, че ответникът – картодържател е извършил плащания по
кредита в размер на 16 045.00 лева, т.е до определен период от време е
било налице изпълнение по сключения договор за кредитна карта, след което
изпълнението на задълженията по договора е преустановено, като длъжникът е
изпаднал в забава, считано от 30.11.2009 г.
Поради неизправността на длъжника, кредитът е обявен за предсрочно
изискуем и прекратен от страна на картоиздателя на 14.02.2010 г. Съобразно чл.14 от договора, независимо
от прекратяването или развалянето му, до пълното изплащане на всички задължения
по картата, се запазва действието на договора относно дължимите лихви и други
такси и комисионни.
Съобразно заключението на вещото лице, дължимата от
ответницата сума към датата на завеждане на исковата молба е в размер на
29 882.65 лева, която включва: главница и такси – 25 735.39 лева; договорна лихва за периода от 30.11.2009 г. до
14.02.2010 г. – 1 582.30 лева;
лихва за забава за периода от 15.02.2010 - 02.07.2010 – 2 564.92 лева.
С оглед на гореизложеното и
предвид диспозитивното начало в процеса, съдът намира предявените искове за
основателни, поради което следва да бъдат уважени изцяло.
Съобразно паричния характер на задължението и
направеното искане, на осн. чл. 214, ал.2 от ГПК, ответникът следва да заплати
главницата ведно със законната лихва от завеждане на иска 02.07.2010 г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед направеното искане, което
съответства на представения списък на разноските и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК,
обективиран в молба от 26.10.2010 г., в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за заплащане на държавна такса,
адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице, разноски за назначаване на
особен представител и разноски във връзка с допуснато обезпечение, в размер на
4240 лева.
По гореизложените съображения и
на осн. чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М. Д. К. с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на „****”
АД, със седалище и адрес на
управление гр. София 1407, р-н***” № 76, с ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Д.Й., сумата от 25 735.39 /двадесет и пет хиляди седемстотин тридесет и пет лева и
тридесет и девет стотинки/, представляваща главница и такси по усвоен и непогасен кредит по
договор за издаване и ползване на международна кредитна карта ICARD MASTERCARD от 12.09.2008 г.,
на осн. чл.430, ал.1 от ТЗ, ведно със
законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2010 г. до
окончателното й плащане, сумата от 1 582.30
/хиляда петстотин осемдесет и два лева и тридесет стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода от 30.10.2009
г. до 14.02.2010 г., на осн. чл.430, ал.2 от ТЗ, сумата от 1877.25 /хиляда осемстотин седемдесет и седем лева и 25
ст/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, за
периода 15.02.2010 г. – 26.05.2010 г., на осн. чл.86 от ЗЗД, както и сумата от 4240 /четири
хиляди двеста и четиридесет лева/, представляваща направените по делото
разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: