Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 24.06.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесет
и девети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка
Вълчева,като разгледа докладваното от съдията гр.дело №11 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази :
Производството
е за постановяване на решение при признание на иска, на основание чл.237 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от П.П.П. и от П.М.М.,***, чрез пълномощника си адв.Д.Г. против Х.П.С.,
в която изтъкват, че на 17.04.2018 год., те ищците са сключили Предварителен
договор за покупко-продажба на движими вещи с ответника, а именно : 1. Два
броя мивки с цена от 2 000 (две
хиляди) лева; 2.Аспиратор и мотор, съдомиялна с цена от 2 000
(две хиляди) лева; 3.Бойлер с цена от 140 (сто и четиридесет) лева; 4. Малък
хладилник с цена от 1 500 (хиляда и петстотин) лева; 5.Голям
хладилник с цена от 1 500 (хиляда и петстотин) лева;
6.Ледогенератор с цена от 800 (осемстотин) лева; 7. Печка с цена от 400
(четиристотин) лева; 8.Маси и столове с цена от 1 500
(хиляда и петстотин) лева; 9.Чинии с цена от 250 (двеста и петдесет) лева;
10.Хладилна витрина с цена от 150 (сто и петдесет) лева; 11.Посуда с цена от
500 (петстотин) лева, всички на стойност от 10 740 (десет хиляди
седемстотин и четиридесет) лева. Получили са от него сумата в размер на 500
(петстотин) лева, която сума им е била платена във вид на капаро.
Твърдят, че
владението върху цитираните по-горе движимите вещи са предали с подписването
на договора. Със същият договор ответникът се е задължил да им изплати
сумата от 10 240 (десет хиляди двеста и четиридесет) лева до 31.12.2018 год.
Въпреки,
че договорът е наречен предварителен, считат, че се касае за окончателен
договор за покупко-продажба, тъй като в него е посочен предмет
/индивуализирани движими вещи - оборудване
по вид/, стойност на вещите, цена и начин на плащане с посочен падеж. Самото
отлагане на плащането според тях не прави договора предварителен, а се
сочи срок за извършването му до 31.12.2018 год.
След
настъпване на падежа заявяват, че са правили опити да се свържат с
ответника, но не са успели и плащане на посочената дата не е
извършено от негова страна, поради което за тях се поражда правният интерес от предявяване на настоящата искова
претенция.
Молят
съда да постанови решение, с което да осъди Х.П.С. *** да заплати на П.П.П. и П.М.М.
сумата в размер на 10 740 лева, представляваща договорената между страните
в Предварителен договор за покупко-продажба на движими вещи от 17.04.2018 год.
цена, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и да им присъди
направените по делото разноски.
В законният
едномесечен срок по чл.131 от ГПК е представен отговор от назначения с
разпореждане №937/11.03.2019 год. за особен представител на ответника адв.П.Ц. ***, в
който от името на доверителя си намира иска за
допустим, но неоснователен и го оспорва по основание. Твърди, че сключеният
между страните договор е предварителен, за уреждане на бъдещо прехвърляне на
собствеността и плащане на поименно определени движими вещи по смисъла на чл.19
от ЗЗД, което личало както от наименованието на самия писмен договор,
представен по делото, така и от определения в чл.1 от договора предмет, а
именно : „…..окончателно изплащане на движимите вещи, описани в приложение №1”.
Счита,
че твърдението на ищците, че този
договор има характера на окончателен договор за покупко-продажба за
неоснователно, като то се опровергава не само от наименованието и съдържанието на
договора, но и от текста на чл.19, ал.2 от ЗЗД, съгласно който предварителният
договор трябва да съдържа уговорка относно съществените условия на окончателния
договор, но наличието на такива задължително необходими уговорки, не придава на
предварителния договор характер на окончателен. Освен това претенцията за
извършване на плащане по предварителния договор намира за неоснователна, тъй
като при липса на сключен окончателен договор, все още липсва основание за
извършване на плащане. По тези съображения моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
В
съдебно заседание ищците, редовно призовани, не се явяват лично, но се
представляват от адв.Д.Г., който от името на
доверителите си и при съобразяване на възраженията на особения представител на
ответника моли съда, на основание чл.214, ал.1 от ГПК, да приеме изменение на
иска, както следва : да се произнесе с решение, на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, с което да обяви за окончателен предварителния договор, сключен между
страните на 17.04.2018 год. Съдът е уважил това искане на процесуалния
представител на ищцовата страна, допускайки изменение в петитума на исковата
молба и приемайки, че е сезиран с искова претенция с правно основание чл.19,
ал.3 от ЗЗД за обявяване на окончателен на предварителен договор за
покупко-продажба на движими вещи, сключен между П.П.П. и П.М.М., като продавачи
и Х.П.С., като купувач на 17.04.2018 год. в гр.Ловеч.
По
същество моли съда като съобрази приетото изменение на петитума на исковата
претенция и признанието на същия, направено от особения представител на
ответника, да се произнесе с решение при признание на иска, на основание чл.237
от ГПК.
Адвокат
П.Ц., в качеството си на особен представител на ответника, заявява, че с оглед
допуснатото от съда изменение на петитума на исковата молба и предвид
обстоятелството, че не оспорват валидността на сключения между страните предварителен
договор, няма пречка същият да бъде обявен за окончателен от съда, с което
дефинитивно да се регламентират отношенията между страните и което да породи
правно основание за едно бъдещо плащане, тъй като и в самия договор е описано и
е прието, че вещите са реално предадени. В този смисъл моли съда да се
произнесе с решението си.
Настоящият
съдебен състав като взе предвид представените към исковата молба писмени
доказателства, както и становището на пълномощника на ищците и на особения
представител на ответника, по вътрешно убеждение и съобразно нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено, че в
конкретният казус са налице предпоставките за постановяване на решение при
признание на иска, на основание чл.237, ал.1 от ГПК.
След
като особеният представител на ответника направи признание на иска в открито
съдебно заседание, то по искане на процесуалния представител на ищците, съдът е
прекратил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания. Затова решението
на първоинстанционният съд се основава само и единствено на признанието на
иска, което признание не може да бъде оттеглено, на основание чл.237, ал.4 от ГПК.
Установи
се по безпорен начин, че не са налице отрицателните предпоставки, обективирани
в нормата на чл.237, ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави, а и е признато право, с което страната може да се
разпорежда. Съдът намира, че дори напротив така постановеното решение ще е
изцяло в интерес на страните в процеса и нито ищците или ответника ще имат
каквито и да е претенции един към друг по сключения между тях предварителен договор
за покупко-продажба на движими вещи.
Имайки
предвид всички изложени дотук обстоятелства районният съд приема, че облигационният
иск, с които е сезиран на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, се явява изцяло основателен
и доказан, което налага да се уважи и се обяви за окончателен сключения между
страните предварителен договор за покупко-продажба на движими вещи, чиято обща
стойност е в размер на сумата 10 740 лева, който договор е сключен в
гр.Ловеч на 17.04.2018 год., ведно с Приложение №1 - опис на движим вещи,
представляващ неразделна част от предварителния договор.
При
този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата
2 182,20 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, включващи 430 лева планета по сметка на РС-гр.Ловеч
държавна такса, 900 лева адвокатски хонорар и 852,20 лева, депозит за
назначения особен представител на ответника.
На
адв.П.Ц. *** следва да се изплати определеното
възнаграждение в размер на 852,20 лева от внесения от ищците депозит, за
осъщественото процесуално представителство на ответника Х.П.С. по настоящото
гр.дело №11/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Водим
от тези съображения и на основание чл.237 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, на основание
чл.19, ал.3 от ЗЗД, сключения между
продавачите
П.П.П., ЕГН-**********,*** и П.М.М., ЕГН-**********,*** и купувача Х.П.С., ЕГН-**********,***,
Предварителен договор за
покупко-продажба на движими вещи, чиято
обща стойност е в размер на сумата 10 740 лева, който договор е сключен в
гр.Ловеч на 17.04.2018 год., ведно с Приложение №1 - опис на движим вещи,
представляващ неразделна част от предварителния договор.
ОСЪЖДА Х.П.С., ЕГН-**********,*** да
заплати на П.П.П., ЕГН-**********,*** и П.М.М., ЕГН-**********,*** сумата
2 182,20 /две хиляди сто осемдесет и два лева и двадесет стотинки/,
представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
включващи 430 лева платена по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса, 900 лева
адвокатски хонорар и 852,20 лева, депозит за назначения особен представител на
ответника.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.П.Ц. ***
определеното възнаграждание в размер на сумата 852,20
/осемстотин петдесет и два лева и двадесет стотинки/ от внесения от ищците
депозит, за осъщественото процесуално представителство на ответника Х.П.С. по
настоящото гр.дело №11/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪ ДИЯ :