Р Е Ш
Е Н И Е № 94
гр. Сливен, 31.05.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При участието на
секретаря Радостина Желева и на прокурора Христо Куков, като разгледа
докладваното от съдия Бозукова касационно административно-наказателно дело № 74
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от ОДМВР Ямбол, против Решение № 260063 от 16.02.2021
г., постановено по АНД № 13/2021 г. по описа на Ямболски районен съд, с което е
отменено Наказателно постановление № 19-0814-000301 от 28.02.2020 г., издадено
от Началник РУ Стралджа към ОДМВР – Ямбол, с което на И.С.Т. ***, на основание
чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, са наложени административни наказания
"Глоба" в размер на 850 лева, както и лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца и е постановено отнемане на 12 контролни точки на
основание Наредба №Iз-2539 на МВР, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
В касационната жалба се
твърди, че решението Ямболския районен съд е постановено при неправилно
прилагане на материалния закон. Касаторът счита за
необоснован извода на съда, че НП е незаконосъобразно, тъй като извършителят на
нарушението не бил в кръга на лицата, подлежащи на санкциониране. Твърди, че по
безспорен начин били установени както извършването на нарушението, така и
водачът, управлявал автомобила, въз основа на подписана на 04.12.2019г. от него
декларация. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено с произнасяне по
същество с решение, с което да бъде потвърдено процесното НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по
касационната жалба – И. С. Т. не се явява и не изпраща представител. В писмено
становище от пълномощник оспорва касационната жалба. Твърди, че
първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, като
изводите му са съобразени със събраните доказателства. Моли съда да остави в
сила решението. Претендира разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за основателност на жалбата.
Касационната жалба е
подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен
срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима.
Административен съд
Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становището на
Прокуратурата, събраните по делото доказателства, и извърши проверка на
обжалваното решение, счита касационната жалба за основателна.
Видно от установената по
делото фактическа обстановка, във връзка с преписка по клип №
19625/03.11.2019г., на 25.12.2019г. автоконтрольор в
РУ - Стралджа, в присъствието на свидетели, съставил срещу Т. АУАН серия Д №
950139 за това, че на 03.11.2019г. в 15:47:48 часа в с. Зимница, по път 1-7,
км. 241+800, в посока към АМ Тракия, управлява лек автомобил „Мерцедес
Вито", с per. № …………, с наказуема скорост 116
км/ч, при разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч. В АУАН било
посочено, че нарушението е установено и заснето с АТС TFR1-M № 594, с клип №
19625, съдържащ данни за точен час, дата измерена скорост и GPS координати,
както и че е приспадната допустима грешка при измерване -3 %. Към преписката
били приложени уведомително писмо от „Абадон“ ЕООД с
представляващ М. Б., в което управителят посочил, че лек автомобил „Мерцедес
Вито", с per. № …………. е собственост на
дружеството, но в периода от 01.11.2019г. до 03.11.2019г. е бил отдаден под
наем на сдружение „Кик бокс клуб Скаптопара“;
договор за наем на превозното средство от 01.11.2019г. ; декларации от
04.12.2019г. за предоставяне на информация по чл.188 от ЗДвП, подписани
съответно от Т. Г. и от И.С.Т., в които е посочено, че на 03.11.2019г. около
15,47 часа заснетият лек автомобил „Мерцедес Вито", с per.
№ ………., е бил управляван от ответника по касацията. На 04.12.2019г. на Т. била
връчена и покана за явяване в РУ - Стралджа на 19.12.2019г. за съставяне на
АУАН. Тъй като той не се явил на указаните в поканата дата, място и час, АУАН
бил съставен в негово отсъствие. В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН било
подадено възражение, в което И.Т. посочил, че не е извършил нарушението и
автомобилът е управляван от друго лице, като приложил към възражението
попълнена от това лице собственоръчна декларация. Възражението не било прието
от АНО и на 28.02.2020г. срещу Т. е издадено обжалваното НП.
За да отмени обжалваното
НП, Районният съд, след като обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е приел за установено, че не е спазена установената в чл.188
ал.2 от ЗДвП процедура за санкциониране на нарушения, извършени с МПС,
собственост на ЮЛ. Приел, че лекият автомобил, с който е извършено нарушението
е собственост на „Абадон“ ЕООД гр. Благоевград със
законен представител М. Б., а не Т. Г., от който е попълнена декларацията по
чл.188 от ЗДвП, в която като нарушител е посочен И.Т..
Решението на РС Ямбол е
валидно, допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния
закон.
Настоящият съдебен
състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, но не и
направените въз основа на нея правни изводи по отношение на субекта на
административно наказателна отговорност.
На първо място,
правилно въззивният съд е приел, че в хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила. От събраните по делото
доказателства се установява, че нарушението е установено и заснето с годно
техническо средство – радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения, заснемаща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението.
Основателен е обаче изложения от касатора довод за незаконосъобразност на решението поради
неправилна преценка на релевантните към нарушението факти. Съгласно чл.52 ал.4
от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, АНО проверява акта с оглед
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо извършва
и разследване на спорните обстоятелства. В изпълнение на цитираното
задължение наказващият орган е установил
правилно субектът на отговорността. Съгласно съдържанието на специалната
разпоредба на чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение. Съгласно
разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от
него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
В
конкретния случай от
представеното от управителя на дружество „Абадон“
ЕООД уведомително писмо и от посочените в него обстоятелства, както и от
приложените декларации по на чл.188 ал.2 от
ЗДвП, АНО е достигнал до извод, че лицето И.Т. е управлявал на
въпросната дата, място и час процесния автомобил. Изводът на АНО, че именно ответникът
по касацията е субект на нарушението е направен въз основа на годно писмено доказателство
– попълнена лично от И. Т. по образец, съгласно чл.188 ал.2 от ЗДвП декларация,
от която е посочено, че на 03.11.2019г. около 15,47 ч. именно той е управлявал заснетият
със скорост от 116 км/ч. лек автомобил „Мерцедес Вито", с per. № ………….. При тези данни изводът на РС Ямбол, че жалбоподателят
не е от кръга на лицата подлежащи на санкциониране по смисъла на чл.188, ал.2
от ЗДвП е в пълно противоречие със събраните по делото доказателства.
Като не е извършил правилна
преценка на доказателствата и е достигнал до други правни изводи, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен и неправилен
съдебен акт, който страда от пороците, сочени като отменителни
основания, поради което същият следва да бъде отменен и постановен нов по
съществото на спора, с който НП да бъде потвърдено.
Своевременно се явява искането на касатора
за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение
и същите следва да се възложат в тежест на ответника по касацията. Съгласно
разпоредбата на чл. 27е от НЗПП възнаграждението за защита в производствата по
ЗАНН е от 80,00 до 120.00 лева. С оглед гореизложеното съдът намира, че следва
да определи юрисконсултското възнаграждение в размер
на 80,00 лева.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо
от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № №
260063 от 16.02.2021 г., постановено по АНД № 13/2021 г. по описа на Ямболски
районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0814-000301 от 28.02.2020
г., издадено от Началник РУ Стралджа към ОДМВР – Ямбол, с което на И.С.Т. ***, ЕГН
********** на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, са наложени административни
наказания "Глоба" в размер на 850 лева, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца и е постановено отнемане на 12 контролни
точки на основание Наредба №Iз-2539 на МВР, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА И.С.Т. *** с ЕГН ********** да заплати в полза на Областна дирекция на МВР
- Ямбол разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: