РЕШЕНИЕ
№ 630
гр. Бургас, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20232100500659 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод постъпилата въззивна жалба от
„Неткредит“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“ Лъчезар Станчев“ №3, чрез адв.Е.Цанев против решение №
213/30.01.2023г по гр.д.№ 5355/2022г по описа на РС Бургас, с което е
прогласена нищожност на клаузата на чл.6, ал.1, вр.чл.4, ал.3 на договора за
потребителски кредит „До 500лв“ №****5, сключен на 26.04.2022г между Т.
П. С. и „НЕТКРЕДИТ „ ООД на осн.чл.26, ал.1, пред.1 ЗЗД .В жалбата се
твърди, че атакуваното решение е неправилно поради противоречие с
материалния закон и съществени процесуални нарушения.Оспорен е изводът
на съда, че неустойката, уговорена в договора е част от възнаградителната
лихва. Касае се за различни институти на облигационното право, чийто
правопораждащи факти, цели и последици нямат нищо общо.Неправилен е и
изводът на съда, че неустойката по договора е част от размера на отпуснатия
кредит. При сключване на договора не е ясно дали ще възникне вземането за
неустойка и в какъв размер ще бъде то. Съдът не е взел предвид уговореното
в чл.6, ал.3 от договора, че неустойката се дължи само за периоди, в които
кредитът е бил без осигурена гаранция.Уговореният размер на неустойката е
горната граница, до която може да се начислява неустойка, която може да е
и в много по-нисък размер и дори да не се дължи, ако длъжникът
предостави надлежно обезпечение в срока на договора. Следва да се има
предвид, че целта на обезпечението е да се гарантира изпълнение на договора
1
и да се намалят вредите, които може да претърпи кредитора.Обезпеченият с
лично или реално обезпечение кредит е с по-голяма вероятност да бъде
събран, отколкото необезпечения кредит. Счита, че уговорената неустойка
изпълнява функциите, посочени в ТР №1/2009г на ОСГТК на
ВКС.Неправилно е прието от районния съд,че предоставянето или не на
обезпечение няма никакво отношение към възможността на кредитора да
получи обратно заеманата сума, съответно дали ще се представи
обезпечение е все едно за кредитора.Правната и житейска логика е обратната
и практиката е наложила кредитните и финансови институции, които по
занятие сключват договори за кредит и носят риска от платежоспособността
на кредитополучателите, да изискват обезпечение на своите вземания.В
конкретния случай на длъжника са предложени по-благоприятни условия,
като първо е отпуснат кредита, а след това следва да се предостави
обезпечението.Не е правилен изводът на съда, че липсата на обезпечение не
води до претърпяване на вреди и за нарушение на чл.33 от ЗПК, доколкото
тази разпоредба засяга единствено уговаряне на неустойка при забава за
плащане на дължимите суми. В ЗПК не съществува забрана да се уговаря
неустойка при неизпълнение на други задължения на потребителя.
За неправилен се счита извода на съда, че ГПР не е посочен правилно,
тъй като в него следва да се включи и уговорената неустойка.На потребителя
е предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителския кредит.Описаните там лихвен процент и ГПР
са възпроизведени в договора, сключен между страните.Уговореният ГПР е в
съответствие с чл.19, ал.4 ЗПК. Неустойката не се включва в ГПР, тъй като
съгласно чл.19, ал.3 ЗПК не подлежат на включване суми, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора.Няма как в ГПР
да се включи въпросната неустойка, тъй като, ако страната изпълни своите
задължения, такова вземане няма да възникне.Освен това задължението за
неустойка възниква след сключване на договора.
В СЕФ е посочено кога длъжникът по договора за кредит трябва да
предостави обезпеченията.Той има право на избор на вида на обезпечението,
като единият вариант е двама поръчители, а не единствено банкова гаранция
или гаранция от нефинансова институция.Този вариант не е коментиран от
районния съд. Кредитополучателят е имал възможност да прецени
предварително дали да сключи договора за кредит при посочените условия, за
които е уведомен предварително.След сключването на договора е безспорно,
че той е поел и задължение да даде надлежно обезпечение.Разполагал е и с
правото да се откаже от договора в срок от 14 дни, без да дава обяснения и
без да дължи обезщетение и неустойка.Това право не е
упражнено.Уговорената неустойка е напълно допустима от закона и е
юридическа последица от нарушение на сключения договор.
Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с
което да се отхвърли предявения иск.Моли и за присъждане на разноски.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.Тенчева,
процесуален представител на ищцата Т. П. С..Жалбата е оспорена като
неоснователна.Правилно е прието от районния съд, че клаузата за неустойка е
2
нищожна поради противоречие със закона.Уговорената неустойка не е да
обезпечи главното задължение , а едно вторично за предоставяне на
обезпечение.Поради това счита, че изводът на съда, че така уговорената
неустойка излиза извън присъщите й функции, доколкото се дължи дори при
връщане на заетата сумата, е правилен.Тя няма и обезщетителна функция,
тъй като не кореспондира с последиците от неизпълнението. Поради това тя
представлява допълнителна облага – печалба и не е включена в договорното
съдържание като договорна лихва и част от ГПР, съобразно императивните
изисквания на съответните разпоредби. ГПР е с различен от посочения в
договора размер, където неустойката не е включена.Счита, че процесната
клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП , тъй като не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.Като неравноправна, тази
клауза е нищожна, още повече, че липсват доказателства да е уговорена
индивидуално.
Моли да се потвърди атакуваното решение и да се присъдят разноските
във въззивното производство.
Предявени са искове с правно основание чл.26,ал.1 ЗЗД,вр.чл.21,ал.1
ЗПК и чл.11,ал.1,т.9 и т.10 ЗПК и чл.146,ал.1 ЗЗП.
В исковата молба се твърди ,че между страните е сключен договор за
потребителски кредит, съдържащ клауза, съобразно която
кредитополучателят е задължен в срок до края на деня, следващ деня на
предоставяне на сумата по първия транш, да обезпечи кредита с банкова
гаранция или гаранция, издадена от небанкова институция, която трябва да
бъде за сума в размер на 1000лв и със срок на валидност до 26.04.2027г или да
осигури двама поръчители, които да отговарят кумулативно на множество
изисквания, подробно посочени в чл.3.2.3 от ОУ към договора. Ако
кредитополучателят не осигури това обезпечение, дължи неустойка на
кредитора в размер на 4 лв плюс 0,89% от сумата на усвоения транш за
първия ден от всеки лихвен период и 0,89% от сумата на усвоения транш за
всеки следващ ден, като под първи ден от всеки лихвен период се има
предвид първия ден, за който се дължи неустойка.Тя се начислява на ден,
считано от изтичане на срока за предоставяне на обезпечение.Твърди се, че
този договор се регулира от разпоредбите на ЗПК и трябва да отговаря на
императивните му разпоредби. Клаузата на договора, предвиждаща
горепосочената неустойка е нищожна, тъй като противоречи на императивни
правни норми и на добрите нрави, и нарушава принципа на справедливост и
еквивалентност на насрещните престации. В обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че така уговорената неустойка е изгубила
присъщите си функции, тъй като с нея не се обезщетяват вреди от
самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за заемодателя.
Уговорената неустойка не служи на обезпечаване на главното задължение за
връщане на главницата и лихвата по дълга, а за неизпълнено условие за
отпускане на кредита.Твърди се също, че правно оправдано е обезпечението
да се получи преди сключване на договора, за да се гарантира срещу
евентуално пълно или частично неизпълнение от страна на
3
заемателя.Уговореното задължение за предоставяне на банкова гаранция е
неизпълнимо в посочения кратък срок по договора.Твърди се също,че
неустойката противоречи на чл.71 от ЗЗД, а освен това противоречи на
добрите нрави и цели да осигури допълнителна печалба, като кумулирането
на неустойката към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на
кредита.Нарушен е чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК, тъй като договорената
неустойка, представляваща допълнителна печалба не е включена в
договорното съдържание като лихва и като част от ГПР.Ако неустойката се
включи към ГПР, размерът му ще се увеличи многократно, което ще доведе
до нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Налице е позоваване на
чл.16 от ЗПК, съобразно който кредиторите следва да извършат
добросъвестна оценка на кредитната способност на бъдещите
кредитополучатели, а не да ги натоварват с допълнителни такси.Когато с
клаузи по договора се прехвърля риска от изпълнение на задълженията за
извършване на такава оценка, тези клаузи са неравноправни и не пораждат
правни последици. Петитумът е да се обяви за нищожна клаузата на чл.6,ал.1
от договора, като противоречаща на закона и добрите нрави, нарушаваща
принципа на справедливост, заобикаляща чл.19,ал.4 ЗПК и неравноправна.
В отговора дружеството – ответник оспорва иска като неоснователен.
Счита, че уговорената неустойка не е изгубила своите функции, тъй като
кредитора би претърпял вреди, ако не се изпълни задължението за
предоставяне на обезпечение. В случай на неплатежоспособност на длъжника,
реална е възможността кредиторът да остане с неудовлетворено вземане, при
непредоставяне на обезпечение.Така уговорената неустойка е израз на
свобода на договарянето и ищцата предварително е била запозната с
условията за отпускане на кредит и дължимата при непредоставяне на
обезпечение неустойка чрез получаване на СЕФ.Отделно са оспорени
твърденията за неизпълнимост на задължението за предоставяне на
обезпечение,защото ищцата е била наясно с условията на договора още с
получаване на СЕФ.Освен това в договора е изрично посочено, че при
предоставяне на обезпечение в по-късен момент неустойката спира да се
начислява. Оспорено е твърдението за нарушение на чл.71 от ЗЗД и на
чл.11,ал.1,т. 9 и т.10 ЗПК , както и на чл.19 ,ал.4 ЗПК.Касае е се за различни
вземания – за договорна лихва и неустойка, които възникват от различни
юридически факти. Освен това нормата на чл.19,ал.3 ,т.1 ЗПК изрично
постановява, че при изчисление на ГПР не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит.Кредиторът също така е изпълнил задълженията си да
направи оценка на кредитоспособността на ищцата, като е извършил справки
в ЦКР.Оспорени са и твърденията за неравноправност на клаузата за
неустойка.
Районният съд е уважил предявения иск за нищожност на клаузата за
неустойка на основание чл.26,ал.1 ЗЗД, като видно от мотивите му е приел, че
въпросната клауза противоречи на закона – чл.11,ал.1,т.10 и чл.19,ал.4
ЗПК.Съдът е приел, че непредоставяне на обезпечение не води до
претърпяване на вреди, а като е уговорено обезпечение на друго обезпечение
4
кредиторът си осигурява облага преди да изтече срокът за изплащане на
главница и лихва.Уговорената неустойка излиза извън нейните
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, доколкото се дължи и
при редовно изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата
сума.Така въведените изисквания за вида на обезпечението и срока на
предоставянето му създават значителни затруднения на длъжника и то до
степен да се възпрепятства изпълнението им.Направена е и съпоставка на
размера на кредита и размера на дължимата неустойка.Кредиторът получава
както вноските по кредита , така и тези по неустойката преди да са настъпили
вреди за него. Налице е неправноправна клауза по смисъла на чл.143,т.3
ЗПК.Тази клауза е уговорена също така и за заобикаляне на чл.19,ал.4 ЗПК, в
която е предвиден максимален размер на ГПР, тъй като е безспорно, че
неустойката не е включена в него.
При служебната проверка на атакуваното решение не се установиха
пороци, водещи до нищожност или недопустимост на съдебния акт.По
неговата правилност съдът е обвързан от посоченото в жалбата.
Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните
съображения:
По фактите няма спор между страните.Между тях е сключен
договор за потребителски кредит „До 500“ № *****5 на 26.04.2022г ,
съгласно който кредиторът е предоставил на длъжника сумата от 500лв под
формата на кредитна линия.Тази сума може да се ползва в рамките на 1
година от датата на сключване на договора, като в рамките на този срок
длъжникът може да усвоява многократно суми по кредитна линия до
максимално разрешения лимит, при условие, че е погасил изцяло своите
задължения по усвоен предходен транш от кредита. Първият транш от
кредита е 300лв и е предоставен на датата на сключване на договора - чл.2 от
договора. Съгласно чл.3 от същия кредитополучателят е длъжен да заплати
дължима лихва по първия транш в срока на лихвен период, посочен във
формуляра за кандидатстване за потребителски кредит, т.е в рамките на 30
дни. Видно от СЕФ, приложен към отговора на исковата молба, уговореният
ГЛП е 40,60%/фиксиран/, а ГПР е 49,09%.Съобразно чл.4, ал.3 от договора,
кредитополучателят е задължен в срок до края на деня, следващ деня на
предоставяне на сумата по първия транш, да предостави гаранция по кредита,
съобразно ОУ по договора, като банковата гаранция или гаранция, издадена
от небанкова институция трябва да бъде за сума в размер на 1000лв и със
срок на валидност до 26.04.2027г.Обезпечението по кредита може да е както
гаранция, така и двама поръчители,отговарящи на условията, посочени в ОУ
на договора. За неизпълнение на това задължение в чл.6 е предвидена
неустойка в размер на 4 лв плюс 0,89% от сумата на усвоения транш за
първия ден от всеки лихвен период и 0,89% от сумата на усвоения транш за
всеки следващ ден, като под първи ден от всеки лихвен период се има
предвид първия ден, за който се дължи неустойка. ОУ не са представени по
делото, но след справка на интернет- страницата на дружеството –кредитор
се установи, че те предвиждат представяне на гаранция /обезпечение / по
кредита: банкова гаранция, гаранция от небанкова финансова институция
5
или двама поръчители, като в чл.3.2.2 и чл.3.2.3 от ОУ са посочени
условията, на които трябва да отговаря банковата/небанкова гаранция и
поръчителите.
По принцип правилно е разсъждението на въззивника в жалбата,
че неустойката и възнаградителната лихва са различни институти, възникват
от различни фактически състави и имат различни последици. Също така
основателно е и възражението, че уговорената неустойка се дължи само при
неизпълнение на задължението на длъжника да осигури в указания срок
съответните обезпечения и ако това бъде сторено, неустойка не се
начислява/чл.6,ал.3 от договора/, така че не може да се приеме, че
процесното вземане е сигурна печалба за кредитора по договора за
потребителски кредит. Съдът не споделя изложеното в решението, че
начинът по който е уговорено погасяването на задължението за неустойка
позволява то да се определи като разход по кредита, който следва да се
включи в ГПР – съобразно разпоредбата на чл.19,ал.3,т.1 от ЗПК при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията
си по договора за потребителски кредит. Неустойката представлява
обезщетение за претърпени вреди от виновно неизпълнение на задължение по
договор, предварително уговорено, при което вредите не се нуждаят от
доказване-чл.92 ЗЗД.Тъй като задължението за неустойка може и да не
възникне /ако бъдат осигурени съответните обезпечения/, то няма как да се
включи в ГПР при сключване на договора.Що се отнася до това, че
кредиторът ще получи неустойката, без за него да са настъпили вреди, то
това вземане възниква с неизпълнение на посоченото в договора задължение
на длъжника, без да е необходимо кредиторът да доказва настъпване на
вреди. Безспорно е също така, че непредоставянето на обезпечение може да
доведе до по-трудно или дори невъзможно събиране на главницата,
възнаградителната лихва и лихвите за забава, при неплатежоспособност на
длъжника. Основателно е също така възражението, че преценката на
кредитоспособността на длъжника по чл.16,ал.1 ЗПК не изключва
възможността да се уговори в договора и неустойка за непредоставяне на
съответните обезпечения.яма законова забрана и да се уговаря неустойка за
неизпълнение и на други, а не само на главното задължение по една
облигационна връзка. По принцип страните по договора са свободни да
6
уговарят неговото съдържание, като границата на свободата на договаряне са
императивните правила на закона и добрите нрави- чл.9 ЗЗД.
Съдът обаче не споделя възражението в жалбата, че така уговорената
неустойка не излиза извън нейните обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.Съобразно приетото задължително тълкуване в ТР №
1/2009 на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.Преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора.Могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии:
- естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
- дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и др.;
- вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и
вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
негова част;
- съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди;
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел,
за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.В конкретния случай се касае за
обезпечаване на непарично задължение/ непредоставяне на уговорените
обезпечения/, което безспорно не е основното по договора за кредит –
основното задължение на длъжника е да върне в указаните срокове кредита и
съответните възнаградителни лихви.Уговорената неустойка е за
забава/мораторна/, като при предоставяне на дължимото обезпечение спира
да се начислява.В случай обаче, че такова обезпечение не бъде предоставено,
размерът на дължимата неустойка за неизпълнение на въпросното непарично
задължение е по-голям от цялото задължение на длъжника по договора за
кредит – за главница и лихви / при ГПР 49,09%/.Ако се допусне, че е ползван
целият кредитен лимит, то при уговорения ГПР дължимата сума възлиза на
745,45лв, а само неустойката за неизпълнение на задължението за
7
предоставяне на обезпечения възлиза на 1672 лв на годишна база, при
положение, че не е изпълнено до края на едногодишния срок на договора
задължението да се представи уговореното обезпечение.Съпоставката между
размера на неустойката и вредите, прогнозируеми към датата на сключване
на договора, а именно неизпълнение на главното задължение за връщане на
заетата сума и възнаградителната лихва, също води до извод за необосновано
висок размер на същата. Не е без значение и фактът, че заемът е отпуснат,без
да е осигурено обезпечение,а задължение за неговото осигуряване възниква
едва след отпускане на кредита.Тази съпоставка сочи, че уговорената
неустойка излиза извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция и се превръща в източник на неоснователно
обогатяване за кредитора. Поради това клаузата на чл.6,ал.1 от договора е
нищожна поради противоречие с добрите нрави-чл.26,ал.1 ЗЗД.
Тъй като съдът служебно следи за наличие на неравноправни клаузи в
потребителските договори, какъвто е процесният договор за потребителски
кредит, а освен това в исковата молба изрично е налице позоваване на
неравноправност на клаузата за неустойка, следва да се изложат мотиви и в
тази насока.Предпоставките за определяне, че една договорна клауза е
неравноправна, са следните: клаузата да не е индивидуално уговорена, да е
сключена в нарушение на принципа за добросъвестност, да създава
значителна неравнопоставеност между страните относно правата и
задълженията - съществено и необосновано несъответствие между правата и
задълженията на страните, и да е сключена във вреда на потребителя.
Съгласно чл.143, ал.2, т.6 ЗЗП неравноправна е клауза, която задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Неустойката е
необосновано висока, когато размерът и е многократно завишен спрямо
обезщетението, дължимо за евентуално предвидимите от забавата вреди,
преценени към момента на сключване на договора. Посоченият по-горе
размер на неустойката може да се прецени именно като необосновано висок,
още повече, че тя обезпечава едно непарично задължение, което не е
основно по договора за кредит,а освен това както бе посочено по-горе,
кредитът е отпуснат без да е осигурено обезпечение.Освен това е налице и
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните в
правоотношението, тъй като длъжникът заплаща неустойка в размер,
8
значително надвишаващ размера на основното му задължение, без да е
сигурно дали изобщо ще се стигне до неизпълнение на това задължение.Дори
да не изпълни главното си задължение, длъжникът ще дължи само
обезщетение в размер на законната лихва /чл.33 от ЗПК/,а при неизпълнение
на акцесорното задължение за предоставяне на обезпечение дължи
многократно по-висока сума. Съобразно чл. 146,ал.1 ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално.Тежестта да установи това е на кредитора, доказателства в този
смисъл не са представени, а освен това задължението за неустойка е
регламентирано в ОУ на дружеството –кредитор и поради това на
осн.чл.146,ал.2 ЗЗП клаузата на чл.6,ал.1 от договора не е индивидуално
уговорена.Тя е сключена в нарушение на принципа за добросъвестност,
създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и
задълженията, което я прави неравноправна и поради това нищожна.
С оглед на горното подадената въззивна жалба е неоснователна, а
атакуваното решение следва да се потвърди с горните мотиви.
По разноските:
С оглед изхода от спора, на въззиваемата се дължат сторените
разноски пред въззивната инстанция. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие, от който е видно, че уговорените услуги са
безплатни на осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. Възнаграждението се дължи на
адвокат Доротея Тенчева. Направено е от страна на въззивника възражение
за прекомерност на адв.възнаграждение. То се претендира в размер на 700лв ,
видно от представения списък за разноски. Възражението за прекомерност е
основателно. При интерес от 1672лв, минималният размер на
адв.възнаграждение по чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата за минималните размери на
адв.възнаграждения е 467лв. До този размер следва да се присъдят разноски
на адв.Т. на осн.чл.38,ал.2 ЗАдв.
Следва да се осъди въззивника да доплати д.т. в размер на 8,44лв по
въззивната жалба.Искът за нищожност на клаузата за неустойка не е
неоценяем и пред въззивната инстанция се дължи държавна такса в размер на
2% върху обжалваемия интерес, който възлиза на 1672лв.
Мотивиран от горното съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 213/30.01.2023г по гр.д.№ 5355/2022г
по описа на РС Бургас.
ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София ,ул.“Лъчезар Станчев“ №3/Литекс тауър/, ет.10
да заплати на адв.Доротея Тенчева от АК –Хасково сумата 467лв,
адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ №3 /Литекс тауър/, ет.10
да заплати допълнителна държавна такса по жалбата в размер на 8,44 лв по
сметка на Окръжен съд –Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10