№ 809
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕПИ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110211813 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на осми декември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. Илиева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 11813 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.А. Щ чрез нейния процесуален представител срещу
Наказателно постановление /НП/ № 374155 от 14.02.2020, издадено от заместник кмет на
СО, с което на жалбоподателя на основание чл. 49 от Наредбата за реда и условията за
пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община/Наредбата/
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 18,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 46, ал.1 и чл. 47, ал.1 от Наредбата.
В жалбата се сочи, че жалбоподателката страда от психично заболяване, поради което
иска наложеното административно наказание да бъде отменено.
1
В съдебно заседание жалбоподателката чрез своя представител поддържа жалбата по
изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител иска потвърждаване на
обжалваното НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 27.01.2020 г. А.К. – контрольор по редовността на пътниците в "ЦГМ" ЕАД
съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
за извършено на същата дата нарушения на чл. 18, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от Наредбата в
присъствие на нарушителя и на един свидетел. Нарушителят подписал АУАН без
възражения. Такива не били депозирани и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 14.02.2020 г. КК – зам. кмет на СО издал НП, предмет на
проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН
от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 47, ал. 1 и чл. 48, ал. 1 от
Наредбата и приложените заповеди, но съдържанието на АУАН и НП не съответства на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление следва да е налице както пълно описание на нарушението, така и
законовите разпоредби, които са нарушени - чл. 42, т.5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В
настоящия случай липсва ясна правна квалификация на твърдяното нарушение, като в
АУАН (чрез подчертаване) и НП са посочени като нарушени т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 18, ал. 1
от Наредбата, в които са предвидени три различни задължения на пътуващите в градския
транспорт, а именно, че пътниците са длъжни съответно по т.1. - да притежават редовен
превозен документ при превоза и при слизането си в района на спирката на наземния
транспорт или в платената зона на метрото; по т.2. - да предоставят превозния си документ
на контролните органи за проверка, а пътуващите с персонализирани електронни карти да
показват документ за самоличност при поискване и по т. 3. - при констатирано нарушение и
отказ за закупуване на карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по
редовността на пътниците, да слязат от превозното средство на следващата спирка и да
предоставят на контролните органи лична карта/личен паспорт за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. В словесната част на АУАН и НП не е
описано неизпълнение на задължения по т. 2 и т. 3 на чл. 18, ал. 1 от НРУПОГТТСО. При
така посочената цифрова квалификация по т. 1 и т. 2 нарушителят следва едновременно да
не е пътувал с нередовен превозен документ, но и да не е предоставил превозния си
документ на контролните органи за проверка, като очевидно не е съобразено че
нарушенията на задълженията по т. 1 и т. 2 от цитираната разпоредба логически могат да
съществуват само в алтернативност, като пътникът или не разполага с редовен превозен
документ, или не предоставя същия на контрольора. Хипотезата по т. 3 предполага след
констатирано нарушение по някоя от предходните две точки и последвал отказ от
закупуване на карта за еднократно пътуване, нарушителят да не е слязъл от превозното
средство на следващата спирка и да не е предоставил на контролните органи своята лична
карта за съставяне на АУАН –като липсва словесно описание на подобно поведение от
страна на нарушителя – т.е. никъде не е посочен отказ от слизане или непредставяне на
лична карта. Така дадената правна квалификация е противоречива, неясна и несъответна на
описаните в АУАН и в НП фактически твърдения. Административнонаказателна
отговорност не може да се обосновава по тълкувателен път. Допуснатото процесуално
2
нарушение е съществено, защото ограничава възможността на жалбоподателя да разбере в
какво се изразява вмененото му за противоправно поведение и да организира адекватно
правната си защита. Трайна практика на контрольорите по редовността на пътниците и на
длъжностните лица, оправомощени да издават НП да отбелязват като нарушени всички
хипотези на чл. 18, ал. 1 от Наредбата, на свой ред е създала трайна практика в АССГ, с
която настоящата инстанция се солидаризира, че е налице неправилна правна квалификация
на нарушението, което представлява самостоятелно основание за отмяна на НП - Решение №
7059 от 8.12.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 10241/2020 г. – XІV к.с., Решение № 6721
от 25.11.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 6622/2020 г., ІV к.с., Решение № 5010 от
28.09.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 5553/2020 г. – ХІІ к.с., Решение № 3314 от
16.05.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 2819/2019 г. – VІІ к.с. и др.
За пълнота на изложението и с оглед инстанционната проверка на настоящия акт,
съдът ще изложи съображения и по отношение на релевантната за правилното приложение
на материалния закон фактическа обстановка съобразно доказателствата по делото.
В.А. Щ страдала от параноидна шизофрения, поради което с експертно решение на
ТЕЛК от 05.01.2018 г. била с определена 96% трайно намалена работоспособност.
На 27.01.2020 г. в гр. София жалбоподателката се качила в трамвай 6 без да разполага
с редовен превозен документ. При извършена проверка около 8.35 ч. от контрольор по
редовността на пътниците след спирка ул."Пиротска" в посока бул. "Македония" тя не
представила превозен документ, заради което и бил съставен АУАН.
Изложените факти съдебният състав прие за установени след анализ на приобщените
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, в които по
същество липсват съществени противоречия, поради което не се налага детайлното им
обсъждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателката не
е осъществила състава на административно нарушение по чл. 18, ал.1, т.1 от Наредбата,
съгласно която разпоредба пътниците са длъжни да притежават редовен превозен документ
при превоза и при слизането си в района на спирката на наземния транспорт или в платената
зона на метрото.
Съгласно чл. 46, ал.1, вр. чл. 47, ал. 1 от Наредбата, при констатиран от длъжностно
лице - контрольор по редовността на пътниците случай на пътуване без редовен превозен
документ пътникът закупува карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по
редовността на пътниците, като ако откаже да закупи карта, му се съставя АУАН, за което
нарушение, въз основа на чл. 49 от Наредбата се налага глоба в размер на 50 лева.
По делото се установи, че жалбоподателката е пътувала с трамвай, без да притежава
превозен документ, с което е нарушила от обективна страна горепосочената разпоредба.
От субективна страна обаче не се установява тя да е действала виновно, доколкото от
приетите по делото доказателства се установява, че тя е страдала от продължително
разстройсво на съзнанието, което е възпрепятствало възможността и да разбира и ръководи
постъпките си и респективно да се формира вина в съзнанието и.
Административно нарушение, съгласно чл. 6 от ЗАНН, е виновно извършено деяние,
респективно доколкото не се установява виновно поведение, липсва и административно
нарушение и административното наказание е наложено незаконосъобразно.
Дари и да се приеме, че жалбоподателката е действала виновно, за това нарушение
биха се установили предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като с оглед
нейното здравословно състояние нарушението би се отличавало с незначителна степен на
обществена опасност. Налагането на административно наказание, дори и в минималния
размер не би отговорило на заложените в чл. 12 ЗАНН цели, като именно за тази хипотеза е
предвидено правомощието на наказващия орган да предупреди писмено нарушителя.
3
Съгласно ТР № 1/2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК – ВКС, когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28, б. "а" ЗАНН са налице, но
административнонаказващият орган не ги е приложил, това е самостоятелно основание за
отмяна на НП.
По гореизложените съображения НП следва да бъде отменено, както поради
съществени нарушения на процесуалните правила, така и поради неправилно приложение
на материалния закон.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 374155 от 14.02.2020, издадено от
заместник кмет на СО, с което на В.А. Щ на основание чл. 49 от Наредбата за реда и
условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична
община/Наредбата/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 46, ал.1 и чл. 47, ал.1 от Наредбата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от съобщаването за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4