Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Екатерина Николова | |
като съобрази доказателствата по делото и закона, на основание чл.301 от НПК, съдът П Р И С Ъ Д И: ПРИЗНАВА подсъдимия Б. П. Г. – [дата на раждане] в [населено място], жител и живущ в [населено място], [община],ЕГН: [ЕГН] за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата от началото на м.08.2013 г. до 05.12.2013 г. в [населено място], [община], от мазе на къща, находяща се в [населено място], [община], ул.”С.” №10 е отнел чужди движими вещи /1 бр. медна тава, с вместимост от 60 л, 1 бр. бензинова лампа, 1 каса с 24 стъклени бутилки пълни с лимонада/, всички на обща стойност 237 лева, от владението на пострадалия Х. Б. от [населено място], без негово знание и съгласи, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е маловажен случай- престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, за което му НАЛАГА наказание “Пробация” в следните пробационни мерки: “Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 6 месеца, с два пъти седмично подписване пред пробационен служител; “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и 6 месеца, както и "Включване в курсове за професионална квалификация" за срок до 1 година. ОСЪЖДА Б. П. Г. да заплати на пострадалия Х. Б. сумата от 237.00 лева, представляваща претендирано обезщетение за причинените му имуществени вреди като пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК и ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН този граждански иск на пострадалия Б. срещу подсъдимия Г. в останалата му част, над уважената такава. ОСЪЖДА Б. П. Г. да заплати по сметка на ОДМВР-Благоевград сумата от 40.00 лева, представляващи направени разноски за експертиза в досъдебна фаза на процеса, както и да заплати по сметка на РС-Благоевград сумата от 90.00 лева, представляващи разноски направени в съдебна фаза за участието на експерта Д. по съдебно-оценителните експертизи. Присъдата може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд-Благоевград в 15-дневен срок, считано от днес. РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОТИВИ Производството по делото е образувано по Обвинителен акт на РП-Б. против Б. П. Г. от [населено място], с който последният е обвинен в това, че на неустановена дата от началото на м.08.2013 г. до 05.12.2013 г., в [населено място], [община], от мазе на къща, находяща се в [населено място], [община], ул.”С.” №10, е отнел чужди движими вещи, а именно: 1 бр. медна тава, с вместимост от 60 л, 1 бр. бензинова лампа, 1 каса с 24 стъклени бутилки пълни с лимонада, всички на обща стойност от 237.00 лева, от владението на пострадалия Х. Б. от [населено място], без негово знание и съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е маловажен случай, квалифицирано като престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК. РП-Б. чрез своят процесуален представител подвържа това обвинение. Подсъдимият лично и чрез своят адвокат застъпват становището, че не е доказано извършването на вмененото на Г. престъпление и се апелира за оправдателна присъда. Пострадалият по делото Б. е конституиран като граждански ищец в процеса и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство на предявеният от Б. граждански иск срещу подсъдимото лице, с цена на иска от 237.39 лв., представляващи претендирано обезщетение за причинените на пострадалият имуществени вреди като пряка и непосредствена последица от извършената кражба. Съдът след като съобрази и анализира всички събрани доказателства в процеса, отчете становищата на страните и приложимият закон, в пределите на преценката си по чл.301 от НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От разпита на свидетелят Б. и свидетелят полицейски служител Т. М. се установи по категоричен начин, че на неустановена дата, за времето от началото на м.08.2013 г. до 05.12.2013 г. , подсъдимият Б. Г. е бил в центъра на [населено място]. Около 22.30 часа същият е тръгнал за дома си, находящ се в същото село, махала „В.“. Минавайки по ул. „Кирил и Методий“, Г. е влязъл в двора на къщата на семейство Б., след което отишъл до вратата на мазето и влязъл в него. От там подсъдимият взел медната тава и бензиновата лампа, след което излязъл и се отдалечил с тези вещи от къщата та Б.. Тези вещи били занесени от подсъдимият в неговият дом. В последствие и в посоченият период, Г. отново отишъл до къщата на св. Б.. Влязъл пак в мазето и взел пълната с лимонада каса, която отново занесъл в дома си. На следващия ден Г. предал медната тава и бензиновата лампа в пункт за изкупуване на черни и цветни метали, находящ се в [населено място], общ. С., стопанисван от св.Х.. За предадените вещи получил сумата от 25.00 лв. При разпита на св.М., който е полицейски служител работил по случая, този свидетел установява, че при направените оперативно-издирвателни мероприятия за извършител на кражбата е установено именно лицето Г. . Наравена е беседа с него, снети са му първоначални обяснения и Г. е признал пред св.М. извършването на описаната в обвинението кражба от мазето на св.Б.. От своя страна св.Б. потвърждава, че чул шум при изнасянето на медната тава от мазето му, слязъл в това помещение и видял подсъдимият да излиза от мазето, като същият избягал в неустановена посока и Б. неможал да го настигне и вземе вещта си.Св.Б. твърди, че познава подсъдимото лице и именно за това го е разпознал и в деня на кражбата. В хода на съдебното производство, подсъдимият отново направи пълни самопризнания за извършването на процесната кражба. От своя страна св.Х. потвърди, че Г. му е предавал вещи като процесните за вторични суровини, в стопанисваният от него пункт за изкупуване на такива. За извършената кражба на чат от вещите св.Б. разбрал на 05.12.2013 г., около 09.00 ч., когато потърсил в мазето си бензиновата лампа, но не я открил. Тогава и сигнализирал за това престъпление компетентните рогани. В хода на досъдебната фаза е допусната и назначена оценителна експертиза за отнетите вещи по тяхното описание, направено от пострадалото лице. Според тази експертиза, стойността на отнетите от вещи към датата на деянието е , както следва: 1 бр. медна тава, с вместимост 60 л. – 60 лв., 1 бр. бензинова лампа – 22,50 лв. и 1 каса с пълни 24 бр. стъклени бутилки лимонада – 9,80 лв. или вещите са оценени на обща стойност 92,30 лв.В съдебната фаза на процеса обаче се установи, че отнетата медна тава е била и и ръчна изработка, на стойност при закупуването й близо 200 лв. Заради последното, по делото бе назначена допълнителна съдебно-оценителна експертиза, при изпълнението на която вещото лице коригира първоначалната си оценка за тази вещ и посочи, че действителната стойността на процесната медна тава е 205.00 лв. Тази фактическа обстановка се подкрепя и извежда от разпита на посочените свидетели. Видно от приложеното свидетелство за съдимост на Г., същият е осъждан като за извършено престъпление по чл.343б от НК, му е наложено Наказание „Пробация“, с влязла в сила присъда на 29.12.2011г. При така установената фактическа обстановка, съдът констатира, че се доказа по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимото лице е извършило от обективна и субективна страна вмененото му престъпление по чл. 194, ал.3 вр. ал.1 от НК. От обективна страна , на процесната дата и място, подсъдимят е извършил отнемане на чужди движими вещи /1 бр. медна тава, с вместимост от 60 л, 1 бр. бензинова лампа, 1 каса с 24 стъклени бутилки пълни с лимонада/, всички на обща стойност от 237.00 лева. Отнемането на тези вещи е станало от мазе в къща на пострадалото лице Б., като последното е извършено без знанието и съгласието на Б.. Фактическата власт на правоимащото лице е прекратена и Г. е установил своя фактическа власт върху вещите, демонстрирайки ясно намерението си за противозаконно присвояване, с изнасянето на откраднатите вещи и пренасянето им в дома на Г., а в последствие и предаването на част от тях за вторични суровини в пункта на св.Х. /Медна тава, лампа/. . Стойността на отнетите вещи, която е под размера на минималната работна заплата, установена за страната в инкриминираният период и начина на извършване на кражбата, мотивират квалифицирането й като деяние с по-занижена степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпно деяние от разглежданият вид , поради което и правилно РП е счела, че процесната кражба може да се квалифицира като "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при условията на пряк умисъл , тъй като е съзнавал обществената опасност на деянието и последиците от него /че отнема чужди движими вещи, намиращи се във владението на пострадалия Б., без негово знание и съгласие за това отнемане/ и е искал настъпването на тези последици, мотивиран от желанието си да се набави материални средства/пари/ и да се облагодетелства по този престъпен начин за сметка на пострадалото лице/предал част от вещите за вторични суровини и получил за това сумата от 25.00лв./ За извършеното престъпление, следва да се ангажира наказателната отговорност на дееца. За престъплението по чл.194, ал.3 от НК, законодателят предвижда три възможни алтернативи на наказателните санкции, а именно: „Лишаване от свобода”, „Пробация или “Глоба”. Изхождайки от естеството на отнетите вещи и тяхната стойност, както и с оглед на констатацията, че до момента подсъдимият е осъждан еднократно за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК с наказание “Пробация” за срок до 7 м., съдът приема, че адекватно и справедливо наказание в този казус е отново наказание от този вид, но в завишен размер, а именно: 1 г. и 6 месеца при пробационни мерки, както следва: 1.“Задължителна регистрация по настоящ адрес” със задължение два пъти седмично подписване при пробационен служител, 2.“Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1г.и 6 месеца, а с оглед на твърдението на подсъдимото лице за липсата на постоянни трудови доходи и съответно постоянна работа, с която да реализира такива, съдът намира, че подсъдимия следва да бъде включен и в курсове за професионална квалификация за срок до 1 година, като 3-та форма на пробационна мярка. Размерът на това наказание се определи като се отчете като отегчаващо обстоятелство, предходното осъждане на подсъдимото лице със същото наказание в по-малък размер . Като смекчаващи обстоятелства съдът възприе младата възраст на дееца и дадените от него самопризнания, за това и отмереният размер на пробационните мерки е около и под средният размер, предвиден от законодателя за този вид наказание. Осъждането на подсъдимото лице мотивира съдът при предпоставките на чл.189 от НПК, да му възложи и заплащането на сторените по дÕлото разноски възлизащи на сумата от 90 лева/ за изпълнение на основна и допълнителна експертиза и участие на вещо лице в съдебната фаза на процеса/, ведно със сумата от 5.00лв.-ДТ за служебно издаване на ИЛ. Извършването на престъплението по чл.193, ал.3 от НК несъмнено представлява и деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, тъй като представлява противоправно и виновно деяние, от което в причинно-следствена връзка Са настъпили имуществени вреди за пострадалият Б., съизмерими със стойността на отнетите му при процесната кражба вещи. Тази стойност се констатира , че възлиза на сумата от 237.00лв., до която сума именно съдът приема за доказан и основателен предявеният граждански иск срещу подсъдимото лице, който следва да се уважи . За размера над така уважената сума, съдът счита, иска за недоказан и неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. По изложените мотиви и като прие, че отмереното наказание по вид и размер ще обезпечи целите на наказателната политика, съдът постанови и присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |