№ 38
гр. Перник , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720200819 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 4529020, с който на Д.
АТ. СТ., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр.
чл. 21, ал.1 от същия закон, установено на 24.02.2020 г. в 22:30 часа в гр.
Перник, път І-6, под Автогара Перник, км 79+600 с мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М, с радар №
632, монтирана в полицейски автомобил, в стационарен режим.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят Д. АТ. СТ., моли
процесния фиш да бъде отменен, тъй като е издаден в нарушение на закона и
процедурните правила. Лансира тезата, че е настъпила погасителна давност,
тъй като ЕФ е издаден след срока по чл. 34 от ЗАНН.
Жалбоподателят Д. АТ. СТ. не участва лично в хода на съдебното
1
производство, в което не се явява и негов процесуален представител.
Административнонаказващият орган ОД на МВР-Перник– редовно
призован, не изпраща представител за съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество
последната е основателна.
От фактическа страна:
На 24.02.2020 г. на път І-6, под Автогара Перник, км 79+600, намиращ
се в рамките на населеното място гр. Перник, бил извършван контрол на
скоростния режим на движещите се моторни превозни средства в посока от
гр. Радомир към гр. София с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-М, с радар № 632, монтирана в
полицейски автомобил, в стационарен режим. В 22:30 часа през обсега на
радарното устройство на автоматизираното техническо средство TFR1-М
преминал товарен автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ********, като
същото фиксирало скорост на движение 75 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посочената дата и място, полицейският служител
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил
регистриран с № 1158р-2082 от 12.03.2020 г.
При направена справка по регистрацията на моторни превозни
средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение
е отчетена, е собственост на „Арт-93” ООД, ЕИК *********. За
констатираното нарушение против М.К.Д. - законен представител на
2
юридическото лице, е издаден от ОД на МВР Перник ЕФ серия К, №
3429634, като при неговото връчване лицето подало на 12.02.2021 г.
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която посочило че товарният
автомобил на процесната дата е бил управляван от Д. АТ. СТ., като
приложило и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. Издаденият на името на М.К.Д. ЕФ серия К, № 3429634 бил
анулиран, като за гореописаното нарушение против Д. АТ. СТ. бил издаден от
ОД на МВР Перник, по реда на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, процесния ЕФ серия К,
№ 4529020, в който след приспадане на допустимата грешка отчетената
скорост била редуцирана на 72 км/ч, т.е. превишаването на максимално
допустимата скоростта на движение било с 22 км/ч, с оглед на което на
жалбоподателя е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3
от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон. Жалбоподателят не
се възползвал по надлежния ред от правото си на възражения по чл.189, ал. 5
и ал.6 от НПК, а обжалвал фиша пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката от регистрацията на моторни превозни средства доказва, че
товарен автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ********, чиято скорост е
била фиксирана от преносимата система за контрол на скоростта, е
собственост на „Арт-93” ООД, ЕИК *********. Налице е писмена декларация
от 12.02.2021 г., в която е декларирано, че на 24.02.2020 г. в 22:30 часа
превозното средство е било във владение на Д.С., на който е било
предоставено за ползване, поради което и по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП на
жалбоподателя е издаден процесния ЕФ.
Направената разпечатка от показанията на радарното устройство –
клип № 7080 установява, че на 24.02.2020 г. в 22:30 часа автомобил с рег. №
******** е засечен със скорост от 75 км/ч
Съдът кредитира по делото представения протокол за използване на
автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба №
3
8121з-532 от 12.05.2015 г., протокол за проверка № 3-28-19 от 22.11.2019 г. на
отдел „Изпитване на средства за измерване” на Дирекция „Изпитване на
средства за измерване, устройства и съоръжения” на Български институт по
метрология за техническата изправност на средството за измерване и писмо
изх. № 11-00-233 от 16.06.2021г. на Областно пътно управление Перник,
ведно с извадка за съществуващата организация на движението в процесния
участък.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП предвижда
административнонаказателна отговорност за собственика или за ползвателя
на МПС за извършеното с него нарушение. В конкретния случай в
приложената на л.9 по делото писмена декларация от 12.02.2021 г. е
декларирано от законния представител на юридическото лице, което е
собственик на процесния автомобил, че на 24.02.2020 г. в 22:30 часа
превозното средство е било във владение на жалбоподателя, на който е
предоставено за ползване, като е приложено и копие на неговото
свидетелство за управление на моторно превозно средство. При това
положение следва да се зачете презюмираният от закона факт, че извършител
на деянието е именно Д.С., който правилно е бил приет от наказващия орган
като лице, отговорно за извършеното нарушение.
Настоящият състав приема, че оспореният ЕФ е издаден за нарушение,
установено със система от одобрен тип и технически годна за експлоатация, с
оглед приетите като писмени доказателствоа протокол от проверка № 17-
ФМИ/28.01.2013 г. на Български институт по метрология и такъв с № 2-29-18
от 07.08.2018 г. за последваща такава на системата за видеоконтрол „TFR1-
М” с радар № 632. Същевременно възпроизвеждането на данните в клип №
7080 от 24.092.2020 г. (снимка) от автоматизираната система за контрол,
изключва намесата на субективния фактор, тъй като за констатирането и
заснемането, присъствието или отсъствието на контролен орган на мястото на
позициониране на средството за видеоконтрол е без значение за
правомерността на прилагането му, защото изображенията се създават
автоматично от използваното техническо средство, което има капацитета да
заснеме автоматично нарушението, записвайки мястото, датата, точния час на
4
извършване на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, както е предвидено в чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Ето защо съдът прие, че
са налице визираните в тази разпоредба условия, за да се издаде процесния
ЕФ, а именно: нарушението е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство, което е било предварително стационарно
позиционирано, същото работи на автоматичен режим без нужда от
обслужване от съответен контролен орган, поради което и не се касае за
нарушение, констатирано с техническо средство, за което е приложим общият
ред за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и
издаване на наказателно постановление. Присъствието или отсъствието на
контролен орган в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва
въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на
нарушението. Той няма никаква възможност да променя или да влияе върху
измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети
с автоматизираното техническо средство, тъй като това се извършва напълно
автоматично от системата радар-камера-компютър.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на
процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната
преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. От неговото съдържание се установява мястото на което е бил
извършван контрола – гр. Перник, под Автогара Перник, км 79+600 на път І-
6, посоката на движение на контролираните моторни превозни средства,
която е била от гр. Радомир към гр. София, режимът на измерване, който е
бил стационарен, посоката на задействане - приближаващи автомобили. В
протокола изрично е отбелязано обстоятелството, че в контролирания участък
е било въведено ограничение на скоростта с пътен знак В 26, чиято стойност
не е конкретизирана.
От кредитираното по делото като писмено доказателство писмо изх. №
11-00-233 от 16.06.2021 г. на Областно пътно управление Перник безспорно
се доказва, че мястото на контрол е в границите на населено място (гр.
Перник) и че в пътния участък е било въведено различно ограничение на
скоростта с пътен знак В26, а именно от 60 км/ч.
При това положение чрез описанието на нарушението в ЕФ, в което
5
изрично е вписано, че ограничението за скоростта е въведено с пътен знак В
26, предписващ максимално разрешена скорост от 50 км/ч, е допусната
неяснота досежно начина, по който е въведено ограничението на скоростта в
контролирания участък – дали важи общото ограничение на скоростта според
мястото на движение или максимално допустимата скорост на движение на
водача е сигнализирана с пътен знак. Последното е в основата на правилното
квалифициране на административното нарушение като такова по чл. 21, ал.1
или по чл. 21, ал.2 от ЗДвП. Непълните данни в протокола относно
ограничението на скоростта, което е въведено с пътен знак В 26 и
противоречивите такива в обжалвания ЕФ за начина, по който е въведено
ограничението на скоростта и неговата стойност, водят до неясно обвинение,
което е ограничило правото на защита на наказаното лице, тъй като същото не
е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му
нарушение. Още повече, че в цитираното по-горе писмо от Областно пътно
управление Перник е удостоверено разположението на пътен знак В26,
въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч за процесния участък, каквата
стойност не е вписана нито в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г., нито при описанието на нарушението в ЕФ.
Същевременно съдът констатира, че при неясното и непълно словесно
описание на нарушението, наказващият орган е извел квалификация на
деянието по чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП, които текстове касаят
различни нарушения, т.е. посочването на двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП, при
липсата на описание във фиша на позициониран пътен знак, променящ
общото ограничение на скоростта от 50 км/ч, валидно за населено място, води
до невъзможност жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил, за
да организира ефективно защитата си. Съдът също е поставен в положение,
при което да не може да извърши пълна и обективна проверка за коя
релевантна хипотеза на чл. 21 от ЗДвП е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде
отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
За пълнота на мотивите съдът посочва, че не споделя изложени в
жалбата доводи за изтекла погасителна давност, която препятства
6
възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност
на Д. АТ. СТ., тъй като регламентираните срокове по чл. 34 от ЗАНН са
относими за съставянето на акт за установяване на административно
нарушение и за издаване на наказателно постановление, но не касаят ЕФ,
предвид нормата на чл. 189, ал.14 от ЗДвП, която не съдържа препращане към
ЗАНН по отношение на процедурата по съставянето на фиша. Същевременно
съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС по силата на
препращащата норма на чл.11 от ЗАНН е приложима уредбата относно
погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на
Наказателния кодекс, но в настоящия случай не са минали три години от
датата на съставянето на клипа – 24.02.2020 г., за да се коментира институтът
на погасителната давност за административнонаказателно преследване
съгласно чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 4529020, с който на Д. АТ. СТ.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на
100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за
движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от
същия закон, установено на 24.02.2020 г. в 22:30 часа в гр. Перник, път І-6,
под Автогара Перник, км 79+600 с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-М, с радар № 632, монтирана в
полицейски автомобил, в стационарен режим.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7