Решение по дело №155/2020 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 септември 2020 г. (в сила от 25 септември 2020 г.)
Съдия: Павлина Димитрова Георгиева-Железова
Дело: 20207210700155
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 88

 

гр. Силистра, 10.09.2020 г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд гр.Силистра, в открито съдебно заседание на двадесети август, две хиляди и двадесета година,  в състав – съдия Павлина Георгиева-Железова, при участието на секретаря Румяна Пенева, разгледа докладваното от съдията АД № 155 / 2020 г. по описа на съда за 2020 г., и, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Й.А.К. чрез адв. Н.Б. срещу решение № Ц 1040- 18-6/25.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра,с което е потвърдено разпореждане № Ц 2113-18-9# 1/30.04.2020 г. на Ръководител на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Силистра. С оспорения акт е отказано признаване право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като заявеният стаж, представляващ наборна военна служба в периода от 24.09.1978 г. до 29.10.1979 г., не е зачетен като действителен осигурителен стаж съгласно изискванията на чл. 68, ал. 3 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Чрез жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност поради нарушаване на материалния закон /чл. 146, т. 4 от АПК/. Излагат се подробни съображения с цитирана съдебна непротиворечива практика в подкрепа на тезата, че времето за отбиване на военна, наборна служба е действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО във вр. с § 9, ал. 1от ПЗР на КСО във вр. с Правилника за прилагане на закона за пенсиите /отм/ - чл. 81/, Закона за всеобщата военна служба в НРБ /чл. 3 и чл. 9/. По този начин са налице изискванията на заявената правна норма на чл. 68, ал. 3 от КСО /навършена възраст за жалбоподателя от – 66 години и 6 месеца към момента на подаване на заявление от 13.03.2020г./ и 15 години действителен осигурителен стаж/, поради което заявеното право е следвало да се уважи. Претендира за отмяна на акта, връщане на преписката за ново произнасяне и за присъждане на разноски.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ - Силистра, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт К., чрез писмена защита, оспорва жалбата като неоснователна, поддържа мотивите в оспореното решение на контролиращия орган с теза, че процесният стаж под формата на наборна военна служба е осигурителен по смисъла на чл. 68, ал. 1 от КСО, но не и действителен осигурителен по смисъла на чл. 68, ал. 3 във връзка с § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Претендира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбоподателят Й.К. е роден на ***. На 13.09.2020 г. е подал Заявление /л. 5/ за признаване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Към този момент той е навършил 66 г. и 6 м. - така, както е отразено и в разпореждането.

Към заявлението били приложени документи, удостоверяващи и стаж в Българска Народна Армия.

По делото не се спори, че в периода от 24.09.1978 г. до 29.10.1979 г. жалбоподателят е отбивал задължителна наборна военна служба като школник в Школата за подготовка запасни офицери 4 гр. Враца, респ. като командир на взвод във ВНВУ „Васил Левски" - гр. Велико Търново.

По делото не се спори по фактите, а за правната им стойност в хипотезата на заявеното право по чл. 68, ал. 3 от КСО.

С Разпореждане № Ц 2113-18-9# 1 / 30.04.2020 г. на Ръководител на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Силистра е отказано признаване право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като заявеният стаж, представляващ наборна военна служба за посочения по-горе период, не е зачетен като действителен осигурителен стаж съгласно изискванията на чл. 68, ал. 3 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

С оспореното Решение № Ц 1040- 18-6 / 25.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра е потвърдил отказа по разпореждането като е изложил съображения, че в процесния случай наборната военна служба се зачита за осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1 и ал .2 от КСО, но не и за действителен осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО във вр. с § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Като писмени доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Проверяваното в настоящото производство решение изхожда от материално и териториално компетентен орган - Директора на ТП на НОИ - Силистра, съгласно нормата на чл. 117, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО.

Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма. На ниво – административен акт на контролиращ орган, постановен след оспорването му по административен ред, съдържа достатъчно мотиви, които да предоставят възможност за разбиране на причините, които са обусловили съдържанието на акта. Същите са изложени в степен, достатъчна да обезпечи и възможността за съдебен контрол спрямо приложението на материалния закон.

От приетите по делото писмени доказателства не се установява в хода на административното производство да са допуснати нарушения на административно-производствените правила от категорията на съществените такива, които да дават основание за отмяна на оспореният акт на процесуално основание.

Настоящият съдебен състав намира проверяваното решение за несъответно на материалния закон, при следните съображения:

Основният спорен въпрос по делото е правното третиране на периода от 24.09.1978 г- до 29.10.1979 г., когато жалбоподателят е отбивал редовната си военна служба и по-конкретно – съставлява ли този период от 1 година, 7 месеца и 1 ден действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО в процесния случай.

Съгласно § 9, ал. 1 ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, какъвто е процесният случай, се признава за осигурителен стаж по КСО. Относимата действаща разпоредба до 31.12.1999 г. е нормата на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, обн. в Изв. Бр. 5 / 1958 г., отм. ДВ, бр. 21 / 17.03.2000 г., в сила от 01.01.2000 г.), съгласно която за трудов стаж от ІІІ категория се зачита изслужената наборна военна служба. Според чл. 9, ал. 7 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периода на наборна военна служба, а според чл. 44 НПОС - за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба съгласно действащото законодателство. За тези периоди се внасят осигурителни вноски във фонд "Пенсии" за сметка на републиканския бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В процесния период 1978 г. -1979 г. наборната военна служба в България е била действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл. 3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България /обн. Изв. бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г./., т. е., същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното, изпълнената от Й.К. редовна военна служба следва да се фиксира като период, през който се счита, че е работил без трудово правоотношение, но който по силата на закона е признат за действителен стаж.

В обобщение периодът на полагане на наборна военна служба в процесния случай следва да се третира като действителен осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Този факт, ведно с безспорния по делото факт, че заявителят е навършил изискуемата се възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО към момента на подаване на заявлението,сочат, че са налице материалните предпоставки за уважаване на заявлението. Налице е материална незаконосъобразност на оспорения акт, поради което същият следва да се отмени и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне.

Полезна и относима към процесния казус е и следната непротиворечива практика на ВАС: дело № 9460 / 2012 г.; дело № 11816 / 2012 г.; дело № 1961 / 2016 г.; дело № 7470 / 2016 г.; дело № 4023 / 2017 г.; дело № 10591 / 2017 г.; дело № 13944 / 2017 г.; дело № 2856 / 2018 г.; дело № 6749 / 2018 г.; дело № 10942 / 2018 г.

Предвид материалната незаконосъобразност на обжалваният акт, последният се явява постановен и в несъответствие с целта на закона.

Ето защо оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - Силистра, като постановено в противоречие с материално-правните разпоредби и целта на закона, следва да се отмени, а преписката- да се върне на компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ - гр. Силистра за ново произнасяне.

Предвид изхода на делото, основателна се явява само претенцията на оспорващия за присъждане на действително направените по делото разноски представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 09.07.2020 г. /л. 4/

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1040-18-6 / 25.06.2020 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Силистра, с което е потвърдено Разпореждане № Ц 2113-18-9#1 / 30.04.2020 г. на Ръководител на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Силистра.

ВРЪЩА преписката на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - гр. Силистра за ново произнасяне по подаденото от Й.А.К., ЕГН:********** заявление съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението, относно тълкуването и прилагането на закона.

Срок за произнасяне на едноличния пенсионен орган – 7-дни, считано от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - гр. Силистра да заплати на Й.А.К., ЕГН:********** *** направените по делото разноски в размер на сумата от 300.00 /триста/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: