№ 9018
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б М
при участието на секретаря ИТ
като разгледа докладваното от Б М Гражданско дело № 20221110116383 по
описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С”
ЕАД срещу Д. А. П. с ЕГН ********** за заплащане на сума за консумирана
топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на 1944,84 лв., от
които сумата от 1611,90 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018г. до 30.03.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер
на 308,99 лв. за периода 15.09.2019г. до 16.02.2022г., както и 19,59 лв. -
главница за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.01.2019г. до
30.04.2020г. лихва за забава в размер на 4,36 лв. за периода 01.02.2019г. до
16.02.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, за топлоснабден имот,
находящ се в ***********.
Ответницата Мартин Здравков Марков, Кремена Здравкова Маркова,
вихрен Здравков Марков, чрез назначения от съда особен представител,
1
оспорват предявените искове по основание и размер. Правят възражение за
погасяване на вземанията по давност.
Ответницата Д. А. П., представя писмен отгвоор, с който оспорва
исковете. Прави възражение за частично погасяване на вземанията по
давност .
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т С“ ЕООД не изразява
становище по исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните
предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за
доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния
период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в
тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е
договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта
на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6
от ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за
топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост
са клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза
законът приравнява придобИ.нето на право на собственост или вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие.
От представените писмени доказателства се установява, че
ответницата е собственик на топлоснабдения имот, което е видно от нот.акт
№150/2023г.
Поради изложеното се установява пасивната материално-правна
легитимация на ответника, който има качеството клиент на топлинна енергия
2
за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за процесния период.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който
съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т С" ЕАД на клиенти в
град София, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на описания в исковата
молба топлоснабден имот.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия при
спазване на изискванията на общите условия и съществуващата нормативна
уредба до абонатната станция в етажната собственост, където се намира
топлоснабдения имот, като е налице непрекъснато топлоснабдяване през
процесния период, извършвани са ежемесечни отчети на общите топломери,
дяловото разпределение е в съответствие с методиката и нормативната
уредба.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено
заключение за размера на дължимите суми, след като се вземат предвид
изравнителните сметки, които са в общ размер от 1289,96лева, размерът на
законната лихва върху главницата е 315,95лева.
Предвид изложеното се установява, че ответницата има задължение за
плащане на доставената топлинна енергия за процесния период в посочените
в съдебно-счетоводната експертиза размери, поради което за разликата от
1289,96лева до претендираните 1611, 90лева исковете са неоснователни.
Искът за заплащане на главница за дялово разпределение е основателен
до предявените размери, тъй като съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите
Общи условия дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите. В случая не се спори между страните, че такъв
търговец е избран, както и че са извършвани редовни отчети, а
разпределението на отчетената топлинна енергия е извършвано съгласно
нормативната уредба. Затова съдът намира, че за ответника е възникнало
задължението за заплащане на стойността на тази услуга. Таксата се дължи
именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от приложимите
3
Общи условия. Поради това съдът приема искът за цената на услугата дялово
разпределение за основателен, както и претенцията за лихва за забава върху
претендираната сума поради акцесорният й характер.
Направено е възражение за погасяване на вземнаията по давност, което
следва да бъде разгледано от съда. С решение № 168/22.12.2009г.,
постановено по т.дело № 408/2009г. по описа на Върховния касационен съд,
Търговска колегия, Второ отделение по реда на чл.290 ГПК е прието, че
задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват
задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите
условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността
по чл.111, б.”в” ЗЗД. Посоченото решение представлява задължителна
практика на ВКС по аргумент от чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.1, ТР № 1/2009г.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Следователно задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при липсата на твърдения и доказателства за спиране или
прекъсване на давността, съдът приема за погасени по давност всички
месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на
последиците на подаване на исковата молба, т.е. преди 29.03.2022г.
Според вещото лице по ССЕ процесните вземания за главница с
настъпил падеж три години преди датата на исковата молба са в размер на
608,52лева главница за периода от м.05.2018г. до м.02.2019г. и 149,76лева
лихва за забава. Съдът кредитира заключението на вещото лице и въз основа
на него приема, че посочените суми за главница и лихва са погасени по
давност и следва да се приспаднат от претендираните суми, като исковете се
уважат в останала част за непогасените по давност вземания , а именно за
681,44лева главница и 166,19лева лихва за забава.
4
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Представени са
доказателства за направени разноски в размер на 807.79левалева за държавна
такса, възнаграждения за вещи лица и юрисконсулт, от които следва да се
присъдят 403.89лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответницата
направените по делото, съобразно с отхвърлената част от исковете или ½ от
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 600,00лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. А. П. с ЕГН ********** да заплати на „Т С” ЕАД с ЕИК
****** сума за консумирана топлинна енергия и дялово разпределение в
размер на 608,52лева главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.03.2019г. до 30.03.2020г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба-29.03.2022г. до
окончателното плащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на
149,76лева върху главниците за периода м.03.2019г. до 30.03.2020г., както и
19,59 лв. - главница за услугата „дялово разпределение“ за периода
01.01.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба -29.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането,
лихва за забава в размер на 4,36 лв. за периода 01.02.2019г. до 16.02.2022г.,
за топлоснабден имот, находящ се в ***********, както и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направени разноски съобразно с уважената част от
исковете в размер на 403.89лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД до пълните предявени размери за главницата
от 608,52лева до 1611,90 лева и за лихва за забава от 149,76лева до
308,99лева.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД с ЕИК ****** да заплати на Д. А. П. с ЕГН
********** на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете , в размер на 600лева за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т С“ ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6