Р Е Ш Е Н И Е
№ 1068
гр. Пловдив,08.06.2023
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І състав, в публично
съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 782 по описа
за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл. 68, ал. 1 от Закона за
защита от дискриминация /ЗЗДискр/ във връзка с чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба
на Н.В.И., ЕГН: **********, с посочен адрес: *** против Решение № 90/22.02.2023г.
на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, постановено по преписка № 166 от
2022 г., с което е установено, че по отношение на И. ответните страни директор
на Детска градина „Радост“ гр. Асеновград и кмета на община Асеновград са изпълнили задължението си произтичащо от
чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. и не са осъществили административно нарушение на
ЗЗДискр. по отношение на жалбоподателката.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението на КЗД като постановено в противоречие с материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост.
Според жалбоподателката, КЗД не се е съобразила със събраните по делото
доказателства за неравнопоставеното й положение. Направено е искане за отмяна
на обжалваното решение.
Ответникът – КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ - гр.
София, чрез юрк. К., в писмено становище ,счита жалбата за неоснователна и
недоказана. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен.
Заинтересованата страна– кметът на община Асеновград,
чрез процесуалния си представител юрк. Ж. е на становище,че решението на КЗД
като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Заинтересованата страна – директор на детска градина
„Радост“ – гр. Асеновград, редовно призована, явява се лично О.П.К.,
представлява се от адв. З.. В съдебно заседание, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА. Видно от приложеното по
делото известие за доставяне/обратна разписка на л. 140 гръб, решението е
връчено лично на жалбоподателката на 28.02.2023г. Жалбата е подадена по пощата,
до административния орган на 13.03.2023г.,
в законоустановения съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗЗДискр срок и от лице, за което
оспореното решение е неблагоприятно.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административното производство пред КЗД е инициирано
по жалба за дискриминация на жалбоподателката И. вх. № 44-00-2279 от
04.07.2012г.
В жалбата се твърди, че до подписването на Анекс към
Колективен трудов договор Д01 - 197 от 17.08.2020г./ Д01-44 от 04.04.2022 год.
за системата на предучилищното и
училищното образование, размерът на основното й трудово възнаграждение бил 1470
лв. Заявява се, че с въпросния анекс в чл.1, ал.2 на който било записано увеличение
на стандартите за делегираните от държавата дейности по образованието за 2022
год. в размер на 239 000 000 лв., които се изразходвали за средно увеличение на
индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и
училищното образование педагогически специалисти от 12.3 %. Изтъква се, че на
жалбоподателката й било предложено Допълнително споразумение, което отказала да
подпише и в което било материализирано увеличение на основната й заплата до
момента в размер на 5 %, като се твърди, че от две други нейни колежки, работещи
в същата детска градина узнала, че увеличението за тях било в размер на 9%. И.
допълва, че няма достъп до трудовите досиета на останалите работещи, но
изразява съмнение в жалбата, че е възможно да има и по-голямо увеличение за
други специалисти. Във връзка с последното, сочи, че е поставена в
по-неблагоприятно положение и счита, че не са били спазени принципите за
равенство пред закона и равенство в третирането и във възможностите за участие
в обществения живот. Към жалбата са приложени следните писмени доказателства:
копие от Трудов договор № 185/22.06.1988г.; копие от Трудова книжка № 575040;
копие от Анекс към колективен трудов договор № Д01-197 от 17.08.2020г./ Д01-44
от 04.04.2022г.
С уведомление изх. № 44-00-2449 от 26.07.2022г., на
основание чл. 30 от АПК, И. е уведомена за констатирани нередовности в сигнала и е указано да ги отстрани в 7-дневен срок от
съобщаването. Подадено е допълнение към жалба вх. № 44-00-2561 от 05.08.2022г.,
в което нередовностите са отстранени. С разпореждане № 470 от 10.08.2022г. е
образувана преписка № 166 от 2022г. по описа на КЗД за производство по реда на
глава Четвърта от Закона за защита от дискриминация. Преписката е разпределена
за разглеждане от 3-членен състав на Комисията с конкретно посочени членове,
който на свое заседание, проведено на 13.09.2022г. е избрал председател и
докладчик на състава и е предложил определянето на подпомагащ експерт.
С оглед съдържанието на жалбата, за пълното и
обективно изясняване на фактическата обстановка по случая, в изпълнение на чл. 55
и сл. от ЗЗДискр., КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура
по проучване, като е изискала и приложила по преписката становища и
доказателства от участниците в производството (директор на Детска градина
„Радост“ гр. Асеновград и кмета на община Асеновград), подробно описани и
обсъдени в обстоятелствената част на обжалваното решение.
След приключване на проучването на основание чл. 60 от
ЗЗДискр. е изготвен доклад - заключение от докладчика по преписката. В доклада
е предложено да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на преписката,
с призоваване на страните и разясняване на правата им.
Проведено е едно открито заседание на 31.01.2023г., на
което е приет докладът – заключение по чл. 60, ал. 1 ЗЗДискр., както и всички
доказателства, представени от страните по време на административното
производство.
Последвало е издаване на оспорваното Решение № 90 от
22.02.2023г. на КЗД, Втори специализиран състав, постановено по преписка №
166/2022 г. Като е преценила събраните в административното производство
доказателства в тяхната съвкупност, КЗД приема с обжалваното решение, че спрямо
жалбоподателката не е извършена дискриминация по смисъла на закона. В мотивите на състава на КЗД подробно е описано понятието дискриминация,
като е направен извод, че в хода на производството пред КЗД не е установен
осъществен акт на по-неблагоприятно и различно третиране спрямо
жалбоподателката по смисъла на член 4, ал. 2 от ЗЗДискр., във вр. с чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр. по признак "лично положение", „образование“, „увреждане“,
„пол“ и „възраст“ от страна на ответните страни. Посочено е, че в разглеждания
случай липсват данни, които да водят до наличие на съмнение за дискриминационно
отношение по твърдените от жалбоподателката признаци. В мотивите е отразено
още, в случая уговарянето и изплащането на жалбоподателката на по-високо по
размер индивидуално основно трудово възнаграждение в сравнение с уговореното и
изплащано на нейните колеги, не съставлява по-неблагоприятно третиране предвид
изпълнението на еднаква работа и липса на изрично изискване за увеличение на
заплатите с определен пункт или фиксирана стойност, щом като при изчисление на
крайната сума Н.В.И. получава индивидуална основна заплата дори надвишаваща
тази на останалите й колеги, назначени на същата длъжност. Освен това е
посочено, че липсват данни за различно третиране основаващо се на защитен
признак по чл. 4 от ЗЗДискр., което е дало основание на решаващия състав да приеме, че жалбата й е
неоснователна.
В решението на комисията са
разгледани всички направени възражения, анализирани са всички представени
доказателства и е направен извод, че жалбоподателката не е ангажирала
доказателства в подкрепа на твърденията си. Решението е подписано от всички
членове на заседателния състав на комисията.
В съдебна фаза на производството е представена в
цялост административната преписка.
Съдът, като прецени доказателствения материал по
делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен
акт с оглед основанията, съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата
за неоснователна, по
следните съображения:
Административният акт, постановен в специалното
производство пред КЗД, е издаден от компетентен орган по чл. 65, т. 5, във
връзка с чл. 48, ал. 2, т. 3 от ЗЗДискр.
Оспореното решение е издадено в съответствие със
законовите изисквания относно формата и съдържанието му съгласно разпоредбата
на чл. 66 от ЗЗДискр. Резултатът от производството пред КЗД е писмено
обективиран в оспореното решение, в което са посочени наименованието на органа,
който го е издал, фактическите и правните основания за издаването му,
диспозитивна част, както и пред кой орган и в какъв срок решението може да се
обжалва. КЗД обосновава своите изводи въз основа на приложения и приобщен към
административната преписка № 166/2022г. доказателствен материал. Въз основа на
събраните и кредитирани доказателства се установява безспорно действително
осъществилата се фактическа обстановка, съотносима към правните основания за
издаване на акта относно наличието на дискриминация.
Административния акт е издаден и при спазване на
всички административнопроизводствени правила, като процедурата пред КЗД е проведена в
съответствие с разпоредбите на ЗЗДискр. (чл. 50 – чл. 70).
Видно от проведеното проучване, органът е извършил
пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантите за случая факти, при
съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр правило за разпределение на
доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация -
страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да представи
факти, от които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, а
ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.
При постановяване на оспорваното решение не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Не се установи да са допуснати
такива процесуални нарушения, които да са нарушили или ограничили правото на
защита на жалбоподателя, нито да обосноват извод, че ако административният
орган не ги бе допуснал би достигнал до различен правен извод в крайния си акт
Установената от Комисията фактическа обстановка се
подкрепя изцяло от доказателствения материал. В решението са изложени обстойни
мотиви, обосноваващи постановения правен резултат. Съдържанието на акта сочи,
че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства. В
изпълнение на чл. 35 от АПК е обсъдила задълбочено обясненията и възраженията
на страните. Органът е взел отношение по всички релевирани от И. доводи.
На следващо място, съдът констатира, че не е налице
незаконосъобразност на решението по смисъла на чл. 168, ал. 1, във
връзка с чл. 146, т. 4 от АПК - противоречие с материалноправните
разпоредби на закона.
Целта на ЗЗДискр е да предостави цялостна и
всеобхватна закрила от дискриминация при упражняване на правото на труд - както
преди възникване на трудовото правоотношение така и по време на неговото
съществуване, както и при прекратяването му. В Глава втора, Раздел I ЗЗДискр.
са въведени антидискриминационни правила за защита на работниците и служителите
при упражняване правото им на труд, вменяващи на работодателя задължения,
свързани с осигуряване на еднакви условия на труд; равно възнаграждение за
еднакъв или равностоен труд; предоставяне на равни възможности за професионално
обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както
и за професионално израстване и израстване в длъжност или в ранг при прилагане
на критерии при оценката на дейността им и др. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 3 ЗЗДискр, критериите за оценка
на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото
изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с
колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата,
или с нормативно установените условия и ред за атестиране на служителите в
държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 с. з.
Критериите за равенство на трудовото възнаграждение по чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр и
чл. 243, ал. 1 КТ са два: за еднакъв труд и равностоен труд, като под еднакъв
труд се разбира трудът, полаган от различни лица, но с една и съща по качество
работна сила, квалификация, умения и пр. Равностоен е трудът, полаган от
различни лица, които имат различна по профил на своята квалификация работна
сила, принадлежност към различна професия и специалност, изпълняват различна по
характер работа, но при които полаганият труд има равна ценност и полезност.
Равностойният труд е от различен характер, но със същата стойност на работната
сила, т. е. труд, който въпреки различния си характер струва толкова колкото
трудът от друг характер, независимо от кого се полага. Равностойността се
определя от еквивалентната образователна квалификация, времетраенето на
изразходваната работна сила, производителността и условията, при които се
извършва работата или поставя знак за еквивалентност между длъжности, изискващи
изпълнение на различни трудови функции, но еквивалентни по своя резултат. Този принцип е възприет и при
определяне на длъжностите по Кодекса на труда, съответно размерите на
възнаграждението за тях.
В ЗЗДискр принципът на равното възнаграждение за
еднакъв или равностоен труд е транспониран с оглед поетите от Република
България международни задължения, които съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията
на Република България са част от вътрешното право на страната и имат предимство
пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Съгласно
разпоредбата на чл. 3 ЗЗДискр този закон защитава от дискриминация всички
физически лица на територията на Република България, а съгласно чл. 6 от него
забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата
на предвидените в Конституцията и законите на Република България права и
свободи.
Вмененото с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 и ал. 2
ЗЗДискр законово задължение е работодателят да осигури равно възнаграждение за
еднакъв или равностоен труд, независимо от срока на трудовия договор и
продължителността на работното време.
Чл. 14, ал. 3 ЗЗДискр предвижда, че критериите за оценка на труда при
определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са
еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови
договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно
установените условия и ред за атестиране на служителите в държавната администрация
без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от с. з.
В случая правилно административният орган е приел, че не
е установено нарушение на принципа за равно възнаграждение по смисъла на чл.
14, ал. 1 от ЗЗДискр спрямо И..
В този
смисъл, решаващия състав е установил, че липсват надлежно представени факти от
страна на жалбоподателката по отношение на твърденията й за неравноправно
третиране при определяне на индивидуалното основно трудово възнаграждение при
действие на Анекса към КТД-Д01-44/04.04.2022г. Въпреки това, в съотетствие на чл. 9 от
ЗЗДискр. ответната страна в лицето на Директора на ДГ „Радост“ – гр.
Асеновград, е изпълнила мащаба за доказване, опровергавайки тези твърдения и
доказвайки, че независимо от процентното съотношение предвидено в Анекса,
резултатът за жалбоподаделката отново е най-благоприятен в номинална стойност.
Анекс към
КТД-Д01-44/04.04.2022г. не постановява, нито конкретно фиксирана сума, с която
всички възнаграждения в системата на предучилищното и училищното образование да
бъдат увеличени нито определя процентното съотношение, с което да стане това.
При прилагането
на сключения Анекс, отговорните длъжностни лица, в т.ч. Директора на ДГ
„Радост“ - гр. Асеновград, е следвало да се ръководят от 2 /две/ основни
величини посочени в от чл. 27 на същия, а именно:
1/ Минимална основна работна заплата
за „Старши учител“ в размер на 1 460.00 лв.; 2/ Средно увеличение във
възнаграждението на заетите на тази длъжност от 12.3 %, което е сторено.
На следващо
място, в чл. 18 от ЗЗДискр. е посоччено, че
работодателят, в сътрудничество със синдикатите, е длъжен да предприеме
ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното
място. Това законово изискване се намира във функционална връзка със задължението
му по чл.14, ал.1 от ЗЗДискр. и в този
смисъл, в изпълнение на сключените КТД и Анекса към него, директорът на
ДР,,Радост“ – гр. Асеновград, е приел Вътрешни правила за работната заплата в
същото учебно заведение, които са били съгласувани с представителите на
синдикалните организации и предвиждат именно минимизиране на неравенствата в
заплащането за една и съща длъжност. По този начин са охранени интересите на
отделните лица, които я заемат, като за едни от тях увеличението ще бъде в
по-високо процентно съотношение, а за други – по-ниско, но крайният резултат ще
бъде приблизително еднаква левова равностойност във индивидуалните основни
възнаграждения.
Нещо повече,
служителките Д.Б.и М.В., посочени за сравнение от жалбоподателката, същите на
длъжност „старши учител“, след анексиране на основното им трудово
възнаграждение получават съответно 1 512 лв. и 1470 лв, доколкото на И.
основното трудово възнаграждение е станало в размер 1 544 лв. Т.е
съществуващата разлика в индивидуалните трудови възнаграждения на заемащите
длъжността „старши учител“ е в полза на жалбоподателкатката,
Не на последно място следва да се
посочи, че така предвидения между сраните по КТД, респективно Анекса към него подход,
а именно „в граници“ държи сметка именно за спазване задължението на
работодателя по чл. 14, ал.1 от ЗЗДискр. за осигуряване на равно възнаграждение
за еднакъв труд. Последното е така защото именно индивидуалният подход при
определяне на конкретното трудово възнаграждение държи сметка за преодоляване
риска от диспропорции, до които би се стигнало при фиксиран размер на
увеличението. Последното е особено ясно видимо при случаи, в които до момента
на увеличението служителите получават различни по размер индивидуални основни
месечни възнаграждения за дадена длъжност. Тогава, тази разлика вместо да бъде преодоляна, какъвто е
смисълът на чл. 14 от ЗЗДискр., същата се наслагва.
По
изложените аргументи настоящият съдебен състав намира, че жалбата против
Решение № 90/22.02.2023 г. на състав на Комисията за защита от дискриминация
/КЗД/ по преписка № 166/2022г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на делото, на ответника и на заинтересованите страни следва присъждане на
направените по делото разноски, по отношение на които не е направено възражение
за прекомерност от страна на жалбоподателката. Затова и ще следва да се
присъдят в пълен размер.
На заинтересованата
страна – кмета на община Асеновград, следва да бъде присъдено възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита в минимален размер от 100 лв. (сто лева),
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Съгласно
представения договор за правна защита и
съдействие и на основание разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 9 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. на
заинтересованата страна директор на детска градина „Радост“ – гр. Асеновград,
представлявана от пълномощника адв. Е.З. следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 1 200 лв. (хиляда и двеста).
Водим от
горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н.В.И., ЕГН: **********, с
посочен адрес: *** против Решение № 90/22.02.2023г. на Комисията за защита от
дискриминация, постановено по преписка № 166 от 2022 г.
ОСЪЖДА Н.В.И., ЕГН: **********, с посочен адрес: *** да
заплати на община Асеновград сумата от
100лв. (сто лева) юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.В.И., ЕГН: **********, с посочен адрес: *** да
заплати на детска градина
„Радост“ гр. Асеновград, сумата от 1 200лв. (хиляда и двеста лева) разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-десетдневен срок от съобщението за
постановяването му с препис за страните.
СЪДИЯ: