№ 311
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Георгиева
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело №
20241100900373 по описа за 2024 година
Софийски градски съд е сезиран с предявен от „ЕСТЕР СПС“ ЕООД, с ЕИК
********* против „Инфра Джърмани Нюрнберг“ ГМБХ, с идентификационен номер 264850
иск за осъждането му да заплати 18 415, 52 евро, представляваща сбор от неплатени суми по
ф-ра № ********** за сумата от 14 478,57 евро и ф-ра № ********** за сумата от 3936,95
евро за изработени и предадени мебели, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на сумата.Моли съдът да присъди и сторените в
производството съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение за
предявяване на иска и за производството по издаване на европейска заповед за плащане.
Твърди се, че между страните са възникнали договорни отношения за закупуване и
доставяне на мебели. На 04.04.2023 г. „ЕСТЕР СПС“ ЕООД е изпратило предварителна
оферта с № 454_1-04-23, в която е включено описание на всички пожелани от „Инфра
Джърмани Нюрнберг“ ГМБХ стоки. След приемане на предложението ищецът е издал
процесните фактури, в които присъстват всички съществени елементи на договора за
търговска продажба – вещите предмет на договора и уговорената цена.
Ищецът сочи, че с международни товарителници е предал на превозвача стоки по вид и
количество идентични на посочените в издадените фактури, а получател по товарителницата
е ответника, с адрес на доставка в Конфедерация Швейцария, гр. Цюрих, Зеефелдщрасе 123,
Постфах 1234,8034. Въпреки, че стоките са доставени и поръчката е била изпълнена,
ответникът не е заплатил уговорената цена.
От „Естер СПС“ЕООД е подадена молба за европейска заповед за плащане срещу
ответника, с която се претендира изплащане на сумата от 18 415, 52 евро, дължима по
посочените фактури – 2 бр., възоснова на която е образувано ч.търг.дело № 20231100901882
по описа на СГС, ТО VI-26 състав и издадена европейска заповед за плащане, срещу която е
1
депозирано възражение от длъжника, като в указания му от съда срок ищецът предявява иск
за оспорените вземания.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че не е
получавал процесните данъчни фактури и не дължи плащане по тях. Оспорва, че е бил в
договорни отношения с ищеца, или че са му били изпращани, или че е получил визираните
във фактурите и международната товарителница стоки, тъй като те не са подписани от лица,
представляващи ответника.
Сочи, че между страните не е налице договорно правоотношение по сключен договор с
предмета посочен в исковата молба, липсват заявки за извършване на услуги, възлагане,
както и утвърдени между страните единични цени.
С допълнителната искова молба, ищецът твърди, че стоките са получени от ответника,
но във фактурите е посочен швейцарски ДДС номер, тъй като той е бил изискуем според
швейцарското законодателство. Сочи, че дружеството-ответник имало регистриран клон в
Конфедерация Швейцария с посочения във фактурите ДДС номер, но не е регистрирано в
Швейцария като юридическо лице.
Ищецът твърди, че му е било възложено да изработи и да прехвърли на ответника
правото на собственост върху мебелите, стоките са предадени, но не са заплатени изцяло, а е
извършено само частично плащане в размер на 17 300 лв., представляващо левовата
равностойност на приспаднатия аванс от ф-ра № ********** в размер на 8867,64 евро.
С допълнителния отговор на исковата молба ответникът поддържа, че между него и
ищеца не са възникнали отношения свързани с договарянето, изработването, предаването
или монтирането на процесните мебелите и не дължи плащане по издадените фактури.
Твърди, че изработените и доставени мебели не са му предоставени и не са приети от него.
Твърди, че лицето В.Н., с което са водени преговори, никога не е било служител в ответното
дружество и не е разполагало с представителна власт или с права да го задължава и изрично
се противопоставя на основание чл. 301 от ТЗ на извършените от него действия.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните по свое убеждение, прие за установено следното:
От съдържащите се в приложеното т.дело №1882/2023 г. на СГС, ТО VI-26 състав
доказателства се установи, че за процесните вземания е издадена европейска заповед за
плащане от 16.11.2023 г. В съответствие с разпоредбата на чл.16 пар.1 от Регламент
№1896/2006 г. „Възражение срещу европейската заповед за плащане“, в 30-дневен срок от
връчването на заповедта на ответника ответникът е подал възражение срещу европейската
заповед за плащане до съда по произход, чрез формуляр Е, изложен в приложение VI.
Възражението произвежда последиците по чл.17 от Регламента, съгласно която при вписано
(прието) възражение, производството продължава пред компетентните съдилища на
държавата-членка по произход в съответствие с правилата на редовното гражданско
производство, освен ако ищецът не e поискал изрично прекратяването на производството в
такъв случай. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
В пар.2. на чл.17 се предвижда, че прехвърлянето към гражданско производство по смисъла
на параграф 1 се регулира от правото на държавата-членка по произход.
Спорът между страните е дали помежду им са възникнали търговски правоотношения
по повод сключен договор за международна продажба на стоки, който поражда задължения
2
на ответника да заплати на ищеца уговорената цена за закупените и доставени мебели с
показатели, посочени в оферта, одобрена от ответника. Договорът за международна
продажба на стоки е неформален, за сключването му е необходимо да са се осъществени
следните предпоставки – отправено предложение до едно или повече конкретни лица с
характеристиките по чл. 14, ал. 1 от Конвенцията и приемане на предложението от
насрещната страна по начина и в сроковете, указани в чл. 18 от Конвенцията.
Предложението за сключване на договор за продажба поражда действие с достигането си до
адресата и е валидно, ако изразява ясно намерение за обвързване при приемане и посочва
стоката, предмет на продажба, а по възможност и цената или реда за определянето й.
Приемането по смисъла на чл. 18, ал. 1 от Конвенцията предполага волеизявление или друго
поведение на адресата, което указва на съгласие с предложението и поражда действие в
момента, когато стигне до предложителя, стига да е извършено в рамките на определения от
него или в друг разумен според обстоятелствата срок, изрично или чрез конклудентни
действия (напр.например изпращане на стоката или плащане на цената, ако вследствие на
предложението, на установената между страните практика или на обичая адресатът извърши
съответното действие в предвидените за това срокове). Договорът за продажба се счита за
сключен в момента, когато приемането на предложението породи действие според
разпоредбите на Конвенцията. В този момент се пораждат задължения за продавача да
достави стоката, да прехвърли собствеността и да връчи отнасящите се до стоката документи
и насрещни задължения за купувача да плати уговорената или мълчаливо определена цена и
да приеме доставката.
От представените с исковата молба писмени доказателства, както и от
кореспонденция по имейл и показанията на свид.С. и свед. М., преценени в съвкупност, се
установи възникването и съществуването на договорно правоотношение от този вид
договор. Така представените като доказателства имейли, като кореспонденция между
страните по договора, разпечатки чрез електронни съобщения в писмен вид, осъществена по
електронна поща, съставляват годно доказателство по чл.184, ал.1 от ГПК. Електронната
поща, когато е изпратена чрез Интернет и съдържа изявление с гражданскоправно значение,
съставлява електронен документ по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗЕДЕП (заглавие преди изм. с
ДВ бр.85/24.10.2017 г.), сега ЗЕДЕУУ. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ (загл. изм. ДВ
бр.85/2017) приравнява електронния документ на писмен такъв. Ако другата страна не
поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът по чл.184, ал.1, изр.1
от ГПК е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание, които в случая не се оспорват от страните. Чл. 4 от ЗЕДЕУУ определя за автор
на електронното изявление физическото лице, което в изявлението се сочи като негов
извършител. Електронните съобщения се ползват само с формална доказателствена сила по
чл.180 от ГПК на частни документи, че изявленията изхождат от сочения автор на документа
(в този смисъл е съдебната практика на ВКС Решение №70/19.02.2014 г.-гр.д. 868/2012 г.,
ВКС ІV г.о.). Не е спорно, а от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели
се установява, че кореспонденцията от името на ответника е водена от В.Н., но предвид
липсата на доказателства за противопоставяне след узнаването и извършеното плащане в
3
потвърждение на сключения договор, съдът намира възраженията на ответника за липсата на
представителна власт за неоснователни. Видно от представеното с допълнителната молба
извлечение от данни за движение по сметка за периода м.април 2023 г. – м. май 2023 г.,
ответникът е извършил плащане на сумата от 17 300, 77 лв. с основание „proforme invoice
49/12.04.2023 SEPA…(не се разчита) по банкова сметка на ищцовото дружество. Тази
авансово платена сума по офертата е приспадната от сумата по фактура №
**********/18.05.2023 г., видно от вписаното позиция 2 (8 867, 64 евро).
С оглед на горното, съдът намира, че направените в представените по делото
документи изявления са направени от името на страните по делото и ги обвързват.
При тези данни, съдът намира, че предявения иск с предмет вземане за неплатена
цена, породени от договор за международна продажба на стоки е допустим и основателен.
Международният характер на продажбите произтича от факта, че договарящите страни са
търговски дружества с място на дейност в различни държави – продавачът – ищец е с място
на дейност Република Българи, а купувачът – ответника, е с място на дейност във
**********поради което по силата на чл. 1, б. „а“ от Конвенцията и съгласно чл. 5, ал. 4 от
Конституцията, даваща й приоритет пред съответните разпоредби на националния закон,
Конвенцията се явява приложимо право към възникналия между продавача и купувача спор
за договорно неизпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.57 от Конвенцията, ако купувачът
не е длъжен да плати цената на някакво друго определено място, той е длъжен да я плати на
продавача в мястото на дейност на продавача, което е в България, гр.София. Установи се, че
доставките са извършени и стоките са приети по смисъла на чл. 18, т.1 и т.3 от Конвенцията,
поради което на основание чл. 53 от Конвенцията, във вр. с чл. 327 ТЗ, купувачът е длъжен
да плати уговорената цена на стоката. Ответникът не оспорва, че не е заплатил напълно
стойността на фактурите и не сочи или представя доказателства за погасяване на
възникналите парични задължения. Купувачът трябва да плати цената в деня, който е
определен или може да бъде определен в съответствие с договора или конвенцията, без да е
необходимо каквото и да е искане или спазване на каквито и да са формалности от страна на
продавача (чл. 59 от Конвенцията).
Въз основа на изложеното, съдът приема, че са налице всички изискванията на
конвенцията, приемането на предложението на ищеца, съдържащо се в инвойс фактурите, да
породи действие, а именно - приемането е станало в разумен срок с конклудентни действия,
поради което на основание чл. 23 от Конвенцията, договорите за международна продажба на
стоките по фактурите се считат сключени към момента на изпращане на стоката от ищеца.
Ищецът, в качеството си на продавач по договорите, е изпълнил задължението си да предаде
на ответника, в качеството му на купувач, описаните стоки (шкафчета за баня).
Следователно, ищецът се явява активно легитимиран да търси от ответника изпълнение на
насрещната престация по договорите за продажба - заплащането на продажната цена. На
основание чл. 59, във вр. с чл. 58, т. 1 от Конвенцията, доколкото във фактурите не е
определен срок за плащане, купувачът следва да заплати продажната цена към момента, в
който продавачът е предоставил на разпореждане на купувача стоката или документите,
4
контролиращи разпореждането с нея.
Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца срещу ответника са възникнали
вземания за продажната цена по фактурите по чл. 53 на Виенската конвенция за
международна продажба на стоки с факта на сключването на договорите, които са
консенсуални по своя характер.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца разноски за внесена държавна такса в размер на общо 2830
лв., както и разноски за водене на делото в размер на 600 лева за превод и 4 332 лв. за
адвокатско възнаграждение на един адвокат, за които са представени доказателства за
плащане.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Инфра Джърмани Нюрнберг“ ГМБХ, с идентификационен номер
264850 906, седалище и адрес на управление Федерална Република Герамния пощенски код
*******, Регус (Infra Germany Nurnberg GmbH, HRB 264850) да заплати на „ЕСТЕР СПС“
ЕООД с ЕИК ********* сумата от 18 415, 52 евро, представляваща сбор от неплатени суми
по фактура № **********, изд. за сумата от 14 478, 57 евро и фактура № ********** за
сумата от 3936,95 евро, за изработени и предадени мебели, заедно със законната лихва върху
тази сума от 22.02.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Инфра Джърмани Нюрнберг“ ГМБХ, с идентификационен номер
264850 906, седалище и адрес на управление Федерална Република Герамния пощенски код
*******, Регус (Infra Germany Nurnberg GmbH, HRB 264850) да заплати на „ЕСТЕР СПС“
ЕООД с ЕИК *********, и на основание чл. 78 от ГПК, сумата от 2830 лв. за държавна
такса, разноски в размер на 600 лева и сумата от 4 332 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5