Р Е Ш
Е Н И Е
№
13.07.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд
ПЪРВИ наказателен състав
На шести юли Година: 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: БЛАГА БОЗОВА
Секретар: МАРИЯН КРЪСТЕВ
Прокурор:
разгледа докладваното от съдия БОЗОВА
АН дело № 588 по описа за 2020
година и за да се произнесе, съобрази:
Производство е по чл.59
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № 24-002676/14.02.2020 година на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище град Стара Загора, с което на „АЛИС
– С.Ш.“ ЕООД със седалище и адрес на управление град Стара Загора, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000.00 /две
хиляди/ лева.
Жалбоподателят „АЛИС – С.Ш.“ ЕООД със седалище и адрес на
управление в град Стара Загора в жалбата си твърди, че НП е незаконосъобразно и
моли същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез
упълномощен представител поддържа жалбата.
Въззиваемата страна изпраща представител в съдебно заседание,
който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните доказателства и служебно
провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление /НП/,
счита за установено следното:
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като
е подадена в срок и от надлежна страна – наказано лице, което единствено чрез
право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното
обвинение и съответната административно – наказателна санкция.
При извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство на 08.01.2020 г. на обект: Магазин за плодове и
зеленчуци, намиращ се в гр. Стара Загора, Община Стара Загора, ул. „Васил
Левски" № 29 стопанисван от „АЛИС - С.Ш. ЕООД с ЕИК ********* и по
представени документи на 16.01.2020 г. в Дирекция "Инспекция по труда със
седалище Стара Загора, свидетелите Г. и В. – главни инспектори в Дирекция
„Инспекция по труда” - Стара Загора констатирали, че „АЛИС - С.Ш." ЕООД,
ЕИК *********, в качеството си на работодател е приел на работа на 08.01.2020
г. в 11:11 часа в горепосочения обект като "продавач - консултант"
лицето М. Й. К., ЕГН **********, без преди това да е сключил писмен трудов
договор с нея преди постъпването й на работа.
На
място в обекта проверяващите предоставили празна бланка декларация по чл.402
ал.1 т.3 от КТ на Кафтанова, която тя попълнила собственоръчно в 11,11 часа.
Отразила следните сведения: започнала работа на 08.01.2020 с работно време от
09 часа до 16,30 часа; не полага труд по граждански договор; няма сключен
трудов договор.
На 08.01.2020
г. жалбоподателят е подал на ръка в ТД НАП Стара Загора уведомление по чл.62
ал.5 от КТ за трудов договор с Мая Кафтанова.
По
делото е приет като писмено доказателство трудов договор № 1 от 08.01.2020
година сключен между жалбоподателя и Кафтанова, подписан от страните и връчен
на К. ведно с длъжностна характеристика и копие на уведомлението по чл.62 ал.3
от КТ.
На
16.01.2020 година управителят на дружеството жалбоподател посетил Инспекцията
по труда в Стара Загора и подал писмени обяснения, че Кафтанова към момента на
проверката е „чакала счетоводителя за пускане на трудов договор”.
Актосъставителят Г., на 16.01.2020 година съставила и връчила на жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ за нарушение на чл.61 ал.1 от КТ, за това, че на 08.01.2020 г. в 11:11 часа е приел в горепосоченият обект
като "продавач - консултант" лицето М. Й. К., ЕГН **********, без
преди това да е сключи писмен трудов договор с нея преди постъпването й на
работа.
АУАН
е съставен в присъствие на упълномощен представител на жалбоподателя и е
подписан от актосъставителя и от свидетеля В. – свидетел на установяване на
нарушението и по съставяне и връчване на акта.
Въз основа на
съставения АУАН, на 14.02.2020 година, е издадено
обжалваното НП, в което нарушението е описано така както в съставения АУАН.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на свидетелските показания и
от приетите с определение писмени доказателства.
С обжалваното НП, издадено въз основа на
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-002676 от 16.01.2020 г. жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.414 ал.3 вр. чл.416 ал.5 от КТ с административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2000.00 лева, за нарушение на чл.61 ал.1 от КТ, изразяващо
се в това, че в качеството си на работодател е приел на работа на 08.01.2020 г.
в 11:11 часа в горепосоченият обект като "продавач - консултант"
лицето Мая Йорданова Кафтанова, ЕГН **********, без преди това да е сключил
писмен трудов договор с нея преди постъпването й на работа.
При наличните по делото доказателства,
съдът приема за установено, че на процесната дата К. е престирала труд в полза
на жалбоподателя, като за целта е изготвен и подписан от работодателя трудов
договор № 1 от 08.01.2020 година. Подадено е на същата дата уведомление в НАП.
Налага
се извода, че единствено и само от работника е зависело да подпише екземпляра
от трудовия договор, въз основа на който се е явил на работа процесния ден.
За
възникване на осигурителните права, респ. правото на трудово възнаграждение е
меродавен момента на постъпване на работа и сключването на трудовия договор. В
случая осигурителните и трудовите права на работника не са нарушени и не са
настъпили никакви вредни последици от уведомяването на НАП в деня на
сключването на трудовия договор и връчването на уведомлението в първия работен
ден, макар и след започване на работния процес. Нарушението макар и формално да
покрива белезите на чл.61 ал.1 от КТ /съгласно която разпоредба - трудовият
договор се сключва между работника и служителя преди постъпване на работа/ всъщност
не е реализирано като правни последици.
Съдът след като
съобрази конкретните обстоятелства, при които е извършено деянието, събраните
доказателства, поведението на самия работник, липсата на данни за предишни
наказания на жалбоподателя по КТ и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, приема, че в случая ако и
с деянието си жалбоподателят формално да е осъществил описаното в НП нарушение
на чл.61
ал.1 от КТ, то същото представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания).
В
случая не са налице основанията на чл.415в ал.1 от КТ. Що се отнася до
разпоредбата на чл.415в от КТ следва да се има предвид, че първата алинея
въвежда съставомерни признаци на специален по-леко наказуем състав на нарушенията
на трудовото законодателство. Следователно, когато са налице нарушения на това
законодателство, разкриващи признаците по чл.415в от КТ е неприложим института
на освобождаване от отговорност – законодателят е предвидил санкция и с това е
въздигнал маловажния случай на същото нарушение в по-леко наказуемо деяние. В
този смисъл е ТР № 3/10.05.2010 г. на ВАС на РБ, а именно, че чл.415в ал.1 от КТ е привилегирован състав.
Разпоредбата
на чл.415в ал.2 от КТ изключва от състава на чл.415в от КТ, нарушенията по
чл.61 ал.1 от същия кодекс, а това означава, че института на чл.28 от ЗАНН е
приложим спрямо тях. Под израза „не са маловажни нарушенията” следва да се
разбира, че неспазването на разпоредбите изброени в чл.415в ал.2 от КТ не може
да се подведе под нормата на чл.415в ал.1 от КТ. След като за нарушенията на
разпоредбите, изброени в чл.415в ал.2 от КТ не е предвиден привилегирования
състав по ал.2 от същата норма, то няма пречка да се прилага института на чл.28
от ЗАНН спрямо тях /Виж Решение № 319/23.05.2014 г. по канд № 255/2014 г. на
Административен съд Стара Загора; Решение № 937/18.03.2014 г. по канд №
436/2014г. на Административен съд Пловдив и други/.
На
следващо място, ЗАНН не съдържа дефиниция за маловажен случай, поради което и
предвид разпоредбата на чл.11 от Закона последната следва да бъде извлечена от
НК. Съгласно чл.93 т.9 от НК критериите за определяне на едно деяние като
маловажен случай са липсата или незначителността на вредоносните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представляват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
Ако административно наказващият орган беше
изследвал по-задълбочено причините и последиците от извършеното от
жалбоподателя, както и тежестта на нарушението, неговата обществена опасност,
застрашени ли са права на гражданите, установения с Конституцията правов ред или други интереси,
защитени от правото, то би стигнал до извода, че с деянието си наказаното лице
макар и формално да е осъществило признаците на предвиденото административно
нарушение, то това деяние с оглед незначителността на вредни последици и
смекчаващите отговорността обстоятелства е с по-ниска степен на обществена
опасност и представлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК, респ.
да приложи разпоредбата на чл.28 б.”а” от ЗАНН, като не наложи наказание, а
предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
В административно
наказателната преписка липсват данни за предходни нарушения, следва да се
приеме,
че извършеното е първо до настоящия момент. Съдът счита, че в конкретния случай
административно-наказващия орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 б.”а”
от ЗАНН, тъй като предпоставките за това са налице.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС
преценката на административно наказващият орган за маловажност на случая по
чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление.
С оглед изхода на делото, следва да се присъдят на жалбоподателя
направените разноски за един адвокат, а именно 420 лева, платени в брой
съгласно договор за правна помощ и съдействие, приложен на лист 16 от делото.
Съдът не счита за нужно да намаля възнаграждението, тъй като то е изплатено в
брой от жалбоподателя и върху него адвокатът дължи и му се удържат съответните
данъци.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-002676/14.02.2020 година на Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище град Стара Загора, с което на ЕООД
„АЛИС – С.Ш.“*** е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на ЕООД „АЛИС – С.Ш.“*** размер на
420.00 /четиристотин и двадесет/ лева направени по делото разноски за един
адвокат.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд град Стара Загора, чрез
Районен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: