№ 1995
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20211110158715 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от М. Л. З. срещу Г. А. З. с правно
основание чл. 44, т.3 вр. с чл. 49 СК за прекратяване на брака; чл. 322 ГПК вр. чл. 127, ал. 2
СК – за упражняване на родителските права, за издръжка-чл. 143, ал. 2 СК.
Ищцата М. Л. З., излага твърдения, че с ответника Г. А. З. са сключили граждански брак на
.... г., като от брака имат ненавършило пълнолетие дете – н. Г.ева З.. Сочи, че бракът им е
непоправимо и дълбоко разстроен – по време на съвместното си съжителство са имали
проблеми. Ответникът е напуснал семейното жилище малко след раждането на детето н.
през 2016г. и оттогава не се е връщал. Ищцата е търсила съпруга си, но той е отказал да се
върне обратно. Към настоящия момент не се знае къде е, като ответникът не е търсил и
полагал грижи за дъщеря си. По изложените съображения иска от съда да прекрати
сключения с ответника брак поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, без да
се произнася по въпроса за вината. Иска от съда да присъди упражняването на родителските
права на майката, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения с детето.
Претендира месечна издръжка в размер на 195 лв./след увеличаване на иска в открито
заседание/, считано от влизане в сила на решението за местоживеене на детето до
настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва
от момента на забавата до окончателното й заплащане.
Ответникът, чрез назначен особен представител, оспорва исковете. Иска от съда да отхвърли
претенциите.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи.
От представеното удостоверение за сключен граждански брак се установява, че страните са
1
сключили граждански брак на .... г., като ищцата след сключването на брака е променила
фамилното си име.
Безспорно между страните, а и от удостоверението за раждане се установява, че на
04.10.2016г. от брака им е родено детето н. Г.ева З.
Видно справка от НОИ съпрузите не декларират осигурителен доход.
От показанията на свидетеля М. З., син, които съдът кредитира като безпротиворечиви и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, се установява, че съпрузите
са във фактическа раздяла от повече от пет години. Ищцата и детето н. живеят заедно в
Германия. Видно от тези показания ответникът е напуснал жилището отдавна и никой не
знае къде е.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК майката заявява, че иска от съда да присъди
упражняването на родителските права на нея.
При така установената фактическата обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен, като съдът се произнася по вината за разстройството на брака, ако
някоя от страните е поискала това (чл. 49, ал. 3 СК).
При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона
и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде прекратена. Фактическата
раздяла, настъпила през 2017 г. продължава и към настоящия момент, през което време
последните не са поддържали и не поддържат съпружески отношения помежду си.
Посочените обстоятелства в своята съвкупност дават основание да се направи изводът, че
бракът между страните е дълбоко и непоправим разстроен и съществува само формално.
Дълбоко е това разстройство на брака, при което между съпрузите липсва взаимност,
уважение и доверие, а брачната връзка съществува само формално и в нея няма това
социално, правно, икономическо, духовно и емоционално съдържание, каквото изисква
законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се
възстановят нормалните отношения между съпрузите. То е налице, когато съпружеските
отношения са достигнали такова състояние, което изключва възможността за неговото
преодоляване, тъй като безвъзвратно са изчезнали взаимната привързаност, уважение,
доверие между съпрузите, данни за което има и по настоящето дело.
Относно иска по чл. 127, ал.2 СК.
С оглед доказателствата по делото/свидетелските показания и писмени документи/, както и
изрично заявеното желание единствено на майката да отглежда детето си, съдът намира, че
в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на
неговата майка, където да е и неговото местоживеене.
При преценката за това на кого да предостави родителските права, съдът се ръководи
2
единствено от интересите на детето. Критериите, въз основа на които съдът прави изводите
са установени посредством задължителна съдебна практика – постановление № 1 от
12.XI.1974 г. по гр. д. 74 г. на Пленума на ВС, постановено при действието на Семейния
кодекс от 1968 г., но приложимо и към настоящия момент (така и решение № 292 от
6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК). В съответствие с приетото в т. 2 от
него, с доклада по делото съдът е дал изрични указания на страните, че при постановяване
на решението, съдът се ръководи от родителските качества на всеки от родителите,
полаганите от всеки от тях грижи и уменията им за възпитание, възможността им да
подпомагат детето в подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., от
моралните качества на родителя, от социалното му обкръжение и битовите условия, с които
разполага, от възрастта и пола на детето и привързаност между него и всеки от родителите
му, а също и от възможността да разчита на помощ на трети лица и пр.
В конкретния случай, се установи, че майката и детето живеят в Германия. Бащата е
дезинтересиран от детето от самото му раждане. След раждането на детето той е напуснал
семейството. Майката разполага с по-добър родителски капацитет и намира и че в интерес
на детето, е упражняването на родителските права да бъде предоставено на нея. По делото
не са представени доказателства, които да сочат обратното. При тези съображения съдът при
преценката си по чл.59, ал.4 вр.чл.127, ал.2, изр.І СК приема, че в интерес на детето е
упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката.
Съдът следва да определи режим на лични контакти на бащата с детето.
В интерес на детето е да се вижда със своя баща, както е посочено в диспозитива на
решението.
Всяка втора събота и неделя от месеца, като взема детето от дома майката от 10.00 часа в
събота и го връща в 18.00 часа на същия ден отново в дома на майката; В неделя от 10.00
часа в неделния ден до 18.00 на същия ден; детето за период от 15 дни през лятото и 15 дни
през зимата, когато майката не е в платен годишен отпуск, като вземането става от дома на
майката и го връща обратно; всяка четна година по време на Коледните празници от 23
декември до 27 декември и всяка нечетна година по време или на Новогодишните празници
от 28 декември до 1 януари, или на Великденските празници.
Относно исковете по чл. 143, ал. 2 от СК
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите
на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението за издръжка представлява
първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото,
здравословно и психическо състояние на детето, на подходяща социална и културна среда,
на образование и всестранно развитие.
Съгласно неизменната практика на Върховния касационен съд, при определяне на
издръжката на ненавършили пълнолетие деца, съдът изхожда от нуждите на децата и
възможностите на родителите им съобразно конкретиката на случая, като се отчитат и
грижите на родителя, при когото се отглеждат децата
3
Съобразно предвиденото в т. 2 от ППВС 5/16.11.70 г. и ППВС 5/31.11.81 г. родителите
дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, респективно общата сума за
издръжка на всяко дете, се определя между двамата родители.
Съгласно т.7 ППВС 5/16.11.70 г. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като
се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
При определяне размера на издръжката на детето, съдът държи сметка за обикновените
условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства от значение за случая, а нуждите винаги са конкретни./виж. Решение № 9 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2013 г., IV г. о., ГК/.
В конкретния случай родителските права върху детето се предоставят за упражняване от
майката, която ще полага преимуществено грижи за него. Установи се, че детето бащата не
полага никакви грижи за него.
Издръжката се определя след преценка нуждите на децата и възможностите на родителите
им въз основа на доказателствата за тези обстоятелства. ( виж. определение № 239 от
15.02.2013 г. по гр. д. № 1048/2012 г. на Върховен касационен съд).
Предвид изложеното искът за издръжка е изцяло основателен за сумата от 195 лв. месечно,
считано от считано от влизане в сила на решението за местоживеене на детето до настъпване
на причини за нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва от момента
на забавата до окончателното й заплащане
По разноските:
Съгласно чл.329, ал.1, изр. ІІ ГПК, когато няма вина или недобросъвестност или когато и
двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от
тях, както са ги направили.
На основани чл. 78, ал. 6 ГПК съдът следва да присъди държавна такса в размер на 280,80
лв. върху определената издръжка в полза на Софийски районен съд.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод, на основание чл. 44, СК вр. чл. 49, ал. 1 СК гражданския брак,
сключен в София между М. Л. З., ЕГН:********** и Г. А. З., ЕГН:********** поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над детето н. Г.ева
З.,ЕГН:********** на неговата майка М. Л. З., ЕГН:**********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.59, ал.2 СК местоживеенето на детето н. Г.ева
З.,ЕГН:********** при неговата майка М. Л. З., ЕГН:**********.
4
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на н. Г.ева З.,ЕГН:********** с бащата Г. А. З.,
ЕГН:**********, както следва:
Всяка втора събота и неделя от месеца, като взема детето от дома майката от 10.00 часа в
събота и го връща в 18.00 часа на същия ден отново в дома на майката; В неделя от 10.00
часа в неделния ден до 18.00 на същия ден; детето за период от 15 дни през лятото и 15 дни
през зимата, когато майката не е в платен годишен отпуск, като вземането става от дома на
майката и го връща обратно; всяка четна година по време на Коледните празници от 23
декември до 27 декември и всяка нечетна година по време или на Новогодишните празници
от 28 декември до 1 януари, или на Великденските празници.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.2 СК Г. А. З., ЕГН:********** да заплаща на н. Г.ева
З.,ЕГН:**********, действаща чрез своята майка М. Л. З., ЕГН:********** месечна
издръжка в размер на 195лева, считано от влизане в сила на решението за местоживеене на
детето до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване ведно със
законната лихва от момента на забавата до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.329, ал.1, изр. ІІ ГПК и чл. 78, ал.6 ГПК Г. А. З., ЕГН:**********
да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 350,80лв. държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.329, ал.1, изр. ІІ ГПК М. Л. З., ЕГН:********** да заплати в
полза на Софийски районен съд сумата от 25лв. държавна такса.
ДОПУСКА на основание чл. 242 ГПК предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената издръжка.
Решението може да бъде обжалвано пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5