Решение по дело №3892/2019 на Административен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 302/05.02.2020 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХХIII състав, в открито заседание на десети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЗДРАВКА ДИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:             1. НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

2. АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Г.Г. и при участието на прокурора Костова, като разгледа КНАХД № 3892 по описа на съда за 2019 г., докладвано от СЪДИЯТА МИТРЕВ, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба от ИА МЕДИЦИНСКИ НАДЗОР против Решение № 181 от 23.10.2019 г., постановено по АНД № 159/2019 г. по описа на Районен съд – Карлово.

С решението е отменено Наказателно постановление № НП-27-410-1/ 29.01.2019 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Медицински Одит /сега ИАМН/, с което на основание чл. 229 ал. 1 от Закона за здравето, на И.Г.Х., на длъжност медицински фелдшер в ЦСМП Пловдив- ФСМП Карлово, е  наложено административно наказание глоба  в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 86 ал. 1 т. 3 вр. чл. 81 ал. 2 т. 4 от ЗЗ.

В жалбата се сочат касационните основания материална и процесуална незаконосъобразност на решението на Районния съд. Претендира се то да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

Ответната страна по жалбата взема становище за нейната неоснователност. Претендира разноски за двете инстанции.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

 

Административният съд, като взе предвид наведените доводи за отмяна на решението и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Касационната жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима.

 

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Решението е правилно. Въз основа на правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил законосъобразни и обосновани изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В този смисъл възраженията на касатора са неоснователни и недоказани.

При постановяване на контролираното решение не е допуснато твърдяното нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Районният съд е събрал всички допустими и относими доказателства в производството, при което е очертал правилно фактическата обстановка и е достигнал до правни изводи, които се споделят от касационния състав с оглед на събраните доказателства. Правилно е приел, че административнонаказващият орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно също така е приел и липсата на безспорни доказателства за извършеното нарушение.

На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, изцяло се споделят изложените мотиви на Районния съд, поради което същите не следва отново да бъдат преповтаряни. Въззивният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото, в обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав изцяло споделя.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че  решението на Районния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на ответника за двете инстанции е частично основателно и такива, съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, следва да му бъдат присъдени само за настоящето дело, предвид следното:

Според разпоредбата на §9 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗИДЗОДОВ, обн. ДВ, бр.94 от 29.11.2019г.), в ЗАНН, в чл.63 се създават ал.3, 4 и 5: „(3) В съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. (4) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). (5) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП)“.

При липсата на изричен текст в ЗИДЗОДОВ относно датата на влизането му в сила, следва да се приеме, че същият е в сила от 03.12.2019г., съгласно чл.5, ал.5, пр.2 от Конституцията на Република България (КРБ).

Съответно разпоредбите на чл.63, ал.ал.3, 4 и 5 от ЗАНН са в сила от 03.12.2019г. и на същите не е придадено обратно действие.

Тъй като оспореното по делото решение е постановено преди влизане в сила на чл.63, ал.ал.3, 4 и 5 от ЗАНН (03.12.2019г.), то искането за присъждане на разноски за производството пред въззивната инстанция е неоснователно и не следва да бъде уважено. Разноските могат да бъдат претендирани по реда на ЗОДОВ.

За разноските, направени по настоящето производство, следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал процесното НП, каквото в случая се явява ИА“МН“.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 181 от 23.10.2019 г., постановено по АНД № 159/2019 г. по описа на Районен съд – Карлово.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Медицински надзор” да заплати на И.Г.Х.,***, ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща направените по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:             1.

 

 

2.