Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
гр. Габрово, 17.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Габрово в открито съдебно заседание от двадесет и втори януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и секретар: Радина Церовска, постави за разглеждане докладваното от председателя адм. д. № 300 на Административен съд Габрово по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /АСГ/ Искова молба с вх. № СДА-01-2012 от
30.11.2018 г., подадена от Б.Л.Т. ***, с ЕГН: **********, срещу Областна
дирекция на МВР Габрово с размер на иска – 800.00 лв. с твърдението, че с тази
сума ще се репарират претърдени от ищеца имуществени вреди, явяващи се
последица от издаването на незаконосъобразен акт на администрацията –
електронен фиш /ЕФ/.
Вредата произтича от
издаден от ответната страна и отменен /оттеглен/ от самата нея след завеждането
на съдебното производство като незаконосъобразен ЕФ, за обжалването на който
ищецът е ползвал адвокатска защита и е заплатил съответното възнаграждение,
явяващо се договорени и заплатени разноски по н. а. х. д. № 366 от 2018 г. по
описа на Районен съд Севлиево /РСС/, съгласно договор за адвокатска защита и
съдействие от 21.09.2018 г. Освен репарирането на тази имуществена вреда,
ищецът моли за присъждане и на лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да се присъдят в
негова полза направените по настоящото дело разноски.
По така депозираната
искова молба е образувано адм. д. № 339 от 2018 г. по описа на АСГ, което е
приключило с Решение № 7 от 4.02.2019 г., като искът е отхвърлен изцяло като недоказан
и неоснователен. Съдът е приел за установено, че изложените в исковата молба
факти са се проявили. Отчел е и че заплатените в административно-наказателното
производство разноски за адвокат принципно следва да бъдат присъдени в исковото
последващо производство, ако възнаграждението е било реално заплатено. Затова е
посочил, че в договора за адвокатска защита и съдействие следва да е вписан
начин на плащане и да са представени доказателства, че такова реално е било
направено. В АНД № 366/2018 г. по описа на РСС е било приложено адвокатско
пълномощно, но в него не е била посочена договорена и заплатена сума. В
последствие – месец след прекратяването на делотос протоколно определение на
съда, с депозирана молба до РСС от 28.11.2018 г., процесуалният представител на
настоящия ищец, адв. И., е приложила договор за правна защита и съдействие от
21.09.2018 г., в който се съдържа и разписка за изплатена сума в брой в размер
на 800.00 лв. за оказани правна защита и съдействие по това дело, състояща се в
изготвяне и подаване на жалба против процесния ЕФ. Според този състав на АСГ от
приложените по настоящото дело доказателства
не може да се установи по безспорен начин дали е било извършено плащане
да сумата. Представеният на по-късен етап договор за правна защита и съдействие
и приложената към него разписка съдът е счел, че са изготвени единствено за
целите на настоящото производство, тъй като не са били приобщени към
материалите по н. а. х. д., по което е била разглеждана законосъобразността на
процесния ЕФ. Съдът е счел, че документът е частен, без достоверна дата и с
размер на възнаграждението, който не съответства на фактическата и правна
сложност на делото и на реално осъществената правна помощ от страна на
процесуалния представител.
Ищецът е подал касационна
жалба против този първоинстанционен съдебен акт, въз основа на която е
образувано к.а.д. № 4121 от 2019 г. по описа на ВАС. С Решение № 14983 от
6.11.2019 г. състав на касационната инстанция отменя решението на АСГ и връща делото
за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Мотивите за това са следните:
При разглеждането на делото АСГ е допуснал нарушение на съдопроизводствените
правила и нарушение на материалния закон. Допуснал е служебно оспорване на
частен документ, което е недопустимо, съгласно правилата на ГПК. Частен
документ, подписан от лицето, което го издава, съставлява доказателство, че
съдържащото се изявление е направено именно от посоченото в него лице. Всеки
неоспорен или при неоспорено доказване частен писмен документ е автентичен, а
доколкото не е спорен от гл. т. на своето съдържание, той е истински и следва
да се зачете формалната му доказателствена сила. В случая без да е бил оспорен
приложеният договор за правна помощ в съдебно заседание на административното
дело, съдът е приел, че той е съставен единствено и само за нуждите на исковото
производство пред административния съд и го е квалифицирал като неистински
документ. В нарушение на съдопроизводствените правила не е извършил нужните
процесуални действия, като не е протоколирал изрично обстоятелството, дали
ищецът, като страна, представила документите, желае да се ползва от тях, след
което и да постанови извършването на проверка на истинността на представения
договор. Не е разпределена и тежестта на доказване относно неистинността на
документа. Когато се оспори истинността на частен документ, който не носи
подписа на страната, която го е оспорила, тежестта за доказване на истинността
пада върху страната, която го е представила.
След като представеният
пред съда договор за правна помощ и съдействие не е бил оспорен по надлежния
ред, то съдът е следвало да го цени въз основа на доказателствената му сила, с
която се ползва. Макар тя да не е материална, а формална такава, следва да се
има предвид, че в административно наказателните дела не се присъждат разноски
за адвокатско възнаграждение, поради което и няма смисъл пред съда в рамките на
това производство да се представят подобни доказателства. ТР № 6 от 2012 г. на
ОСГК на ВКС се отнася само до гражданските дела по ГПК. В случая производството
е било по ЗАНН, във вр. с НПК, в чиито разпоредби изрично е предвидено, че
разноски в производството по обжалване на НП не се присъждат. По тази причина представянето на договора за
правна защита и съдействие в производството пред съда по обжалване на НП не е
законово изискуема предпоставка за присъждане на договорения и изплатен хонорар
под формата на вреда в настоящото административно производство. Известно е и че
адвокатската помощ не е безплатна и не е логично, като се явява и
незаконосъобразно, съгласно Закона за адвокатурата, санкционираното лице да е
ползвало такава безплатно в случая. Обсъждането на един документ като
неистински при липса на надлежно предприето оспорване на същия по реда на ГПК,
ненадлежното разпределение на доказателствената тежест и необсъждането на доводите
на ищеца съставляват съществени процесуални нарушения, довели до постановяване
на решение при неизяснена фактическа обстановка и нарушено право на защита,
които налагат отмяната му като неправилно.
По така изложените
съображения ВАС е отменил първоинстанционния съдебен акт и е върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд.
При повторното разглеждане на делото АСГ намира отново,
че исковата молба е редовна и допустима и следва да се разгледа по същество.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа предявения
иск.
Ответната страна, в
лицето на органа, издал процесния ИАА, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт С., която го оспорва.
В проведено по делото
открито съдебно заседание от 13.12.2019 г. ищецът изменя размера на иска си,
като заявява, че желае той да се счита за предявен до размера от 300.00 лв. Разпоредбата
на чл. 214, ал. 1 от ГПК, приложима във вр. с чл. 144 от АПК, предвижда, че до приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от
установителен към осъдителен такъв и обратно. При намаляване размера
на исковата претенция са били налице елементите от хипотезата на разпоредбата –
поискано е само такова по вид изменение, в рамките на законово регламентирания процесуален
срок - преди приключване на съдебното дирене в първа инстанция, поради което
съдът е допуснал изменението в същото съдебно заседание.
От фактическа и правна
страна се установява наличието на следната обстановка и приложими нормативни
правила:
Против ищеца Б.Т. е
издаден ЕФ Серия К, № 1878985, без отразена дата на издаване, с който му е
наложена санкция за нарушение на ЗДвП – управление с превишена скорост. Т. е
оспорил ЕФ по съдебен ред, като жалбата е подадена чрез упълномощен адвокат – А.И.
от САК, с приложено по делото адвокатско пълномощно, на 27.09.2018 г. Настоящият
състав на АСГ следва да посочи, че не по силата на това пълномощно се
регламентират гражданските отношения между клиент и неговия процесуален
представител, но то е достатъчно, за да се осъществи адвокатска защита по
делото. Самото възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие се
определя с друга сделка – двустранна по своя характер, а именно – договор за
оказване на правна защита и съдействие. В случая по процесното н. а. х. д.
такъв договор не е бил представен, тъй като с оглед тогава действащите правила
на ЗАНН в това производство разноски не се присъждат и тяхното установяване и
искане се явява безпредметно.
По административно
наказателното дело е проведено едно открито съдебно заседание, на което
жалбоподателят и процесуалният му представител не са присъствали. Делото е
приключило в това заседание с Определение от 30.10.2018 г. за прекратяване на
производството, тъй като процесният ЕФ е анулиран от издателя си /ответната
страна/ поради „допусната в него техническа грешка“ и на практика липсва годен
за обжалване акт, поради което продължаването на производството против него се
явява недопустимо. Определението е влязло в законна сила като необжалвано.
Нарушението на Т. се е
изразявало в това, че на 7.11.2017 г., на посочен пътен участък в община
Севлиево, е управлявал л. а. ***, с рег. № *** с превишена скорост от
33 км/ч. Като собственик на автомобила в процесния ЕФ е посочен водачът Т.. Нарушението
е квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и му е наложена глоба от
300.00 лв. Жалбата против ЕФ е изготвена и подписана от адв. А.И. с приложено
по делото адвокатско пълномощно.
С Разпореждане № 382 от
27.09.2018 г. РСС е изискал от ОД на МВР Габрово цялата преписка по издаването
на ЕФ. С Писмо от 15.10.2018 г. на РСС от ОД на МВР – Габрово е изискана
информация относно регистрацията на собственика на процесния лек автомобил към
датата на нарушението – 7.11.2017 г.
По делото на РСС е
приложен още един ЕФ Серия К, № 2309132 на ОД на МВР – Габрово, издаден за
същото нарушение, като Т. е наложена повторна санкция за него.
В Докладна записка от
2.10.2018 г. на инспектор ** - ПИ в звено „ПК“ при РУ
- Севлиево, т.е. след подаването на жалбата против процесния ЕФ и образуването
на н. а. х. д. № 366 от 2018 г. по описа на РСС, е посочено, че във връзка с
въвеждане на корекция в датата на връчване на ел. фиш серия К, № 187985
/процесният/ е допусната техническа грешка и фишът е анулиран, като е издаден
нов ЕФ с № 2309132 на Т. за същото нарушение, който не е обект на разглеждане в
това н.а.х.д.
По н.а.х.д. е приложен
още един, трети, ЕФ серия К, № 1820500, отново за това нарушение, извършено със
същото МПС, на същото място, в същите ден и час, само че вече като собственик,
на когото е регистрирано МПС, е посочен ***, а като ползвател –
„представляващ „***“, КЧТ.
В приложения Картон за
първоначална регистрация на МПС като собственик на същото е посочен клонът на
дружеството „***“ с представляващ – ***.
Следователно в процесния
ЕФ № 1878985 не е посочен вярно собственикът на автомобила, който се явява и
адресат на санкционния акт. АСГ не счита, че анулирането на процесният ЕФ е
затова, защото била допусната „техническа грешка“ при въвеждане на датата му за
„връчване“. Каквато и да е причината за това анулиране обаче, тя е у ответната
страна. Която е издала един акт, с който налага санкция на ищеца Т.. Това е
наложило той да подаде жалба против него, за да защити правата си, за което е
ползвал услугите на адвокат. Едва след подаването на жалбата и изискването от
страна на РСС на информация относно собственика на МПС това оттегляне е станало
факт. Т.е. ответникът с поведението си е станал причина за завеждането на
процесното н.а.х.д., за което жалбоподателят и настоящ ищец Т. е ползвал
адвокатски услуги.
На 28.11.2018 г. по н.а.х.д.
е постъпила молба от адв. А.И., в която се сочи, че на 21.11.2018 г. е получено
определението за прекратяване на делото по оспорване на процесния ЕФ. В молбата
се сочи, че не е спорно, че ответната страна е предизвикала неправомерно правен
спор, издавайки незаконосъобразен ЕФ и е поискала прекратяване на делото на
това основание, поради анулирането му. С молбата се иска присъждане на
направените по делото разноски, изразяващи се в договорено и изплатено
адвокатско възнаграждение по силата на приложен към нея Договор за правна
защита и съдействие от 21.09.2018 г., подписан от жалбоподателя и адв. И.. Договорът
е с ясно очертан предмет – процесуално представителство, защита и съдействие,
изразяващо се в подаването на жалба до РСС срещу ЕФ серия К, № 187985 на ОД на
МВР – Габрово, което е реализирано от процесуалния представител. С него е
договорено възнаграждение в размер на 800.00 лв., платимо в деня на
подписването на договора в брой - 21.09.2018 г., като в документа се съдържа и
разписка, видно от която сумата е изплатена изцяло в брой на веднъж на така
посочената дата.
В исковата си молба Т. се
обосновава именно с този договор, като въз основа на договореното и платено по
него той претендира ответникът да бъде осъден да възстанови сумата, с която е
намалял неговият партимониум, тъй като именно ответникът с поведението си е
станал причина за това плащане. Ответникът е издал незаконосъобразен ЕФ, който
сам е оттеглил /отменил/ след подаването на жалба против него и получаване на
препис от нея на 2.10.2018 г.
Към исковата молба още
веднъж е приложен Договор за правна защита и съдействие от 21.09.2018 г. –
същият, който е приложен по н.а.х.д. № 366 от 2018 г. на РСС. Препис от
исковата молба и доказателствата към нея, вкл. този Договор, са връчени на
ответника на 7.12.2018 г., видно от разписката към върнатата по делото
призовка.
По административното дело
е проведено открито съдебно заседание на 15.01.2019 г., на което е присъствал
процесуален представител на ответника – юрисконсулт С., която обаче не е
оспорила представените към исковата молба доказателства, вкл. този Договор. Съдът
е приел представените доказателства с протоколно определение, като след тях е
бил именно този Договор, но оспорване на доказателства не е правено.
При връщането на делото
за повторното му разглеждане от друг състав на АСГ ответникът вече оспорва този
Договор, но съдът не е открил процедура по оспорването на частен диспозитивен
документ, тъй като оспорване истинността на документи, на основание чл. 193 от ГПК, се прави в преклузивни срокове, а именно най-късно
с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Договорът е бил приложен
към исковата молба, а Писмен отговор по нея е депозиран от ответника на
14.01.2019 г., като в него не е налице такова оспорване. Изрично се възразява
против договорения размер на адвокатското възнаграждение, но не е налице ясно
изразено оспорване на самия договор. Възразява се и против това, че след като
договорът е представен след приключване на н.а.х.д. липсва основания РСС да се
произнесе по направеното искане за присъждане на такива разноски. Т.е.
ответникът оспорва дължимостта, алтернативно - размера на тези разноски, а не
документът, с който е договорен хонорара и се установява неговото плащане.
Разпоредбата на чл. 193,
ал. 2 от ГПК предвижда и че когато документът е
представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до
края на заседанието. Както вече бе посочено в единственото проведено по делото о.с.з. по адм.
д. № 339 от 2018 г. такова оспорване също не е направено.
В заключение АСГ в
настоящия си състав намира, че ответникът е пропуснал процесуалната възможност
за оспорване на представения документ, като не е направил съответното изявление
в тази насока в сроковете, предвидени в ГПК.
Освен това, както е
напомнила и касационната инстанция, този договор е диспозитивен частен
документ, представлява писмена правна сделка между частни лица, с оглед на което
той няма и не може да има материална доказателствена сила, т. к. няма
характеристиката на свидетелстващ такъв. Такава сила може да има евентуално
съдържащата се в него разписка за получаването на договорените средства, която
също съставлява частен документ. Правният акт /договорът/ може да е валиден или
невалиден, но не и верен или неверен, поради което освен да се оспорят
подписите на страните, друго не може да бъде обект на оспорване по него. В
случая няма налице основание, поради което дори инцидентно да следва да се
направят изводи за недействителност на волеизявленията, вкл. и това, по
съдържащата се в договора разписка. Не е налице и официално предвиден ред и
форма за установяване наплащанията по такива договори, освен банкови
извлечения, ако плащането е направено по банков път или попълването на такива
разписки при плащане в брой, което в случая е обективирано по единствения
задължителен начин – с изявление в тази насока, подписано от страните по
договора. Така че реално ищецът и няма как да докаже, че е платил сумата по
друг начин, освен посредством така направения.
АСГ взе предвид и това, че според чл. 25, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът представлява своя клиент въз основа
на писмено пълномощно. Според чл. 36, ал. 1 от същия нормативен акт адвокатът има право
на възнаграждение за положения от него труд. Размерът на
възнаграждението за всеки отделен случай на представителство и правна помощ се
определя посредством договор. Нито ЗАдв, нито друг нормативен акт изискват този договор
да бъде в писмена форма, за да бъде действителен /да породи целените с него
права и задължения/. Принципната дължимост на това възнаграждение е
законово регламентирана. В тази насока са напр.: Определение № 7892 от 29.06.2016
г. на ВАС по адм. д. № 6617/2016 г., II о.; Определение
№ 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о., ГК /„не установява изискване за писмена форма за действителност на договора
за адвокатска услуга…“/; Определение № 236 от 16.05.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1714/2016 г.,
IV г. о., ГК /„…съгласно ТР № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, писмената форма
не е за действителност, а за доказване, поради което липсва пречка в случая
договорът да е сключен устно, като изпълнението му - валидно извършеното
плащане на сумата 1 440 лв. е установено с платежното нареждане от 15.07.2015
г. и фактурата от 13.07.2015 г.“/; Определение № 731 от 9.10.2014 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 5256/2014 г., III г. о., ГК /„При договорът за правна помощ
писмената форма не е такава за действителност, нито липсата на писмен договор
между адвокат и клиент препятства упражняване на правото по чл. 36, ал. 2 от
ЗА…“/ и др. Дори и да не е уговорено възнаграждение, то на
основание чл. 36, ал. 3 от ЗАдв. при липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от
Европейския съюз или клиента, адвокатският съвет определя възнаграждение
съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая обаче очевидно е налице както изрична
договорка, така и изпълнение посредством така направеното плащане на хонорара в
брой.
„Договорът за правна
защита и съдействие, сключен между адвокат и страна по делото, е с характер на
договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/…В разпоредбата на чл. 36, ал. 3 ЗА е уредена хипотезата на липса на
писмен договор, в която съдът, по искане на адвоката, определя адвокатското
възнаграждение. Последната не е предмет на обсъждане в мотивите на решението по
т. д. № 6/2012 г. на Върховния административен съд. С т. 1 на това решение е
тълкувана хипотезата на наличен между страната и надлежно упълномощен адвокат
писмен договор за правна защита и съдействие, в който размерът на адвокатското
възнаграждение и начинът на плащане са договорени, като при плащане в брой
приложеният към делото писмен договор има характер на разписка. Това обаче не
изключва възможността процесуалното представителство да бъде осъществено на
основание само на подписано от страната и адвоката пълномощно, а обемът за
защитата и следващото се възнаграждение - уговорени устно.“ - Определение №
7892 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6617/2016 г., II о. В настоящата
хипотеза е налице писмено упълномощаване на адв. И. от ищеца за процесуално
представителство и защита по н.а.х.д., реализирана на практика такава и
плащане, осъществено в брой, с ясно посочено основание и размер. Това плащане
се намира в пряка и непосредствена връзка с горепосочения ЕФ, станал повод за
завеждане на н.а.х.д. и сключване на договора за адвокатска защита и
съдействие, поради което същото се явява вреда, по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ,
която следва да се репарира по настоящия исков ред, т.к. липсва специален такъв
в ЗАНН или друг процесуален закон, касаещ административно наказателните
производства, в периода, през който е водено административно наказателното
дело.
В гражданското и административното съдебно производство не се допуска
реализиране на отговорност за разноски в
отделно исково производство, т.к. при тях е налице специален ред за
претендирането им, регламентиран в закона- редът по ГПК, респ. АПК, за
присъждане на разноски по граждански /административни/ дела. Не така обаче стои
въпросът в наказателния и административно- наказателния процес към процесния период. Нито в общия закон /ЗАНН/, нито в специалния такъв /в случая - ЗАвтП/ е регламентиран въпросът с присъждане на направените по делото
разноски, а такива могат да бъдат и на значителна стойност. Липсата на
специален ред за присъждане на разноски в специалния процесуален закон не
означава, че такива са недължими, а само това, че е налице празнина в този
закон, която следва да се запълни съобразно правилата за това, като способ в
тази връзка е именно предявяването на претенция по ЗОДОВ. В противен случай би
се стигнало до ангажиране отговорността на държавата за неосигуряване на
ефективна правна защита на субектите, които са възпрепятствани да потърсят
специализирана адвокатска помощ при определена категория дела само затова,
защото разходите няма да им бъдат възстановени. Подобно решение е
неблагоприятно и за администрацията, която при това положение ще бъде
подкрепяна в осъществявана от нея незаконосъобразна дейност, след като не търпи
негативите от собствената си такава, а подобна последица не следва да се
допуска, особено с помощта на правораздавателните органи. Едно съдебно решение,
независимо от вида на производството, винаги се явява санкция за една от
страните за неоснователно предизвикания от нея правен спор.
Настоящият съдебен състав споделя това виждане, т.к. същото изхожда от
общия принцип на справедливостта, като висш социален човешки принцип, въз
основа на който е изградена и цялата действаща правна система, за чието
спазване съдилищата трябва да следят винаги при решаването на правните спорове.
Претендирането на тези разноски по гражданско правен път не е заобикаляне на
закона /т.к. законът не съдържа забрана за репарирането на тези вреди/, а
попълване на негова съществена празнота към даден момент- липса
на регламентация за произнасяне относно разноските, които следва да се възстановят
като имуществена вреда - намаляване на патримониума на субекта поради издадения
незаконосъобразен акт.
По тези причини и ВАС е решил вече по задължителен начин проблема за
присъждане на разноски, направени по административно-наказателни дела, като с
ТР № 1 от 15.03.2017 г., по т. д. № 2 от 2016 г. е приел, че: „При
предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.“. Същата логика и изводи
се прилагат и по отношение на ЕФ.
Щом изплатената във
връзка с н.а.х.д. сума се претендира на основание ЗОДОВ, а не специален
процесуален закон, изискващ плащането на адвокатския хонорар да е извършено до
приключването на делото в съответната съдебна инстанция, то е достатъчно да се
докаже, че е налице такова плащане, което в случая е налице с оглед приложения
договор и съдържащата се в него разписка за плащане в брой, за да се отчете
наличието на имуществена вреда под формата на намаляване патримониума на ищеца,
което се намира в пряка и непосредствена връзка с издаването на един
незаконосъобразно издаден от ответната страна акт /ЕФ/, по повод на който е
иницииран правен спор за неговата законосъобразност.
Размерът на договорения и
изплатен адвокатски хонорар по административно наказателното производство с
направеното изменение на иска в настоящия административен процес /300.00 лв./ следва
да се съпостави с чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според който текст за
изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално
представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 50 лв. В случая предвидената с оспорения ЕФ
санкция е в размер на 300.00 лв., половината от които се равняват на 150.00
лв., като минималният размер на адвокатското възнаграждение и в двата случая е
по т. 1 от чл. 7, ал. 2 на Наредбата, според която норма за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията са следните: 1. при интерес до 1000 лв. – 300 лв. Така определеният размер е
минимален, но не и задължителен. АСГ намира, че с направеното намаление на
исковата претенция ищецът попада в законното и справедливо определяне на
адвокатския хонорар, респективно претенцията за неговото репариране от
ответника, като страна, предизвикала правен спор по н.а.х.д. № 366 от 2018 г.
по описа на РСС, прекратено поради оттегляне на оспорения ЕФ от същата тази
страна. Поради това претенцията за 300.00 лв. настоящият съдебен състав намира
за основателна и доказана, поради
което същата следва да бъде уважена до този размер.
В исковата молба ищецът
претендира за законна лихва от датата на подаване на исковата си молба, което
искане се явява акцесорно на главното и основателно, поради което следва да
бъде уважено.
Т. претендира и за
присъждане на разноски по настоящото дело, съставляващи заплатеното от него
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв., и платената ДТ по сметката на ГАС в
размер на 10.00 лв. По делото е приложен
договор за правна защита и съдействие от 30.11.2018 г., по силата на който е
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение за съдебно представителство на
ищеца на стойност от 300.00 лв., като в същия договор е посочено, че плащането
е направено изцяло и в брой при подписването на договора. На основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК тези разноски се дължат от ответника.
Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнагражденията при интерес до 1000 лв.
е 300 лв. Без значение какъв е точният размер на исковата претенция, това е
минимално допустимото възнаграждение, а в случая договореното и заплатено
такова възлиза на точно тази стойност, поради което на ищеца следва да се
присъдят направените от него разноски по настоящото административно дело в
размер на 310.00 лв.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1, чл. 143, ал. 1 от АПК, чл. 235 и сл.
от ГПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи – Габрово да заплати на Б.Л.Т. ***, ЕГН: **********,
сумата от 300.00 /триста/ лв. по негова искова молба вх. № СДА-01-2012 от
30.11.2018 г. по описа на същия съд, съставляващи причинени му от ответника
имуществени щети, в едно със законната лихва върху тази главница от датата на
завеждане на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи – Габрово да заплати на Б.Л.Т. ***, ЕГН: **********,
сумата от 310.00 /триста и десет/ лв. деловодни разноски, от които 300.00 лв.
договорен и заплатен адвокатски хонорар и 10.00 лв. заплатена държавна такса.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба, подадена чрез Административен съд Габрово до
Върховен административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
неговото изготвяне.
Препис от съдебното
решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА