Решение по дело №6423/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 565
Дата: 25 януари 2018 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Елена Евгениева Маврова
Дело: 20161100106423
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр.София, 25.01.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Таня Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6423 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът И.В.К. твърди, че на 09.01.2008 г., с постановление за привличане на обвиняем е привлечен за извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 31.03.2008 г., в гр. Д., обл. Варна, в съучастие с Т.В.Д., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у С.С.Н.и А.Н.Н., че след като А.Н.Н. прехвърли на К. собствеността на 228,403 дка земеделски земи, всички находящи се в землището на с. Искър, общ. Вълчи дол, обл. Варна, ще й преведат сумата от 114 201,50 лв. по банковата ѝ сметка в банка ДСК, и с това са ѝ причинили имотна вреда в размер на 106 875 лв., като причинената вреда е в големи размери. Сочи, че му е наложена и мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 лева, а на 27.02.2009 г. срещу него е внесен обвинителен акт в РС - гр. Д., въз основа на който е образувано НОХД №146/2009 г. По делото са проведени общо пет заседания и същото завършва с осъдителна присъда №11 от 23.02.2010 г., с която ищецът е осъден на четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Твърди, че непосредствено след произнасянето на присъдата, е изменена мярката му за неотклонение от „парична гаранция“ в „задържане под стража“. Поддържа, че с определение от 13.04.2010г. Окръжен съд - гр. Варна оставя без уважение молбата му за изменение на мярката му за неотклонение, а с решение от 07.07.2010 г. обжалваната присъда на РС - гр. Д. е потвърдена. Излага, че така постановеното въззивно решение е отменено от ВКС, делото е върнато за ново разглеждане от ОС - гр. Варна, като по новообразуваното дело 417/2011 г. мярката за неотклонение „задържане под стража“ е променена в „парична гаранция“ и ищецът е освободен на 29.03.2011 г. Твърди, че с присъда №107/08.12.2011 г., постановена по същото дело, е бил оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения, тъй като не е установено да е извършено деянието.

          И.К. поддържа, че в резултат на незаконосъобразното наказателно преследване е бил лишен от свобода в продължение на една година, един месец и седем дни, които е преживял изключително тежко. От момента на повдигането на обвинението е изпитвал притеснение, прераснало в страх и ужас след осъждането му и задържането му под стража. Твърди, че през периода, прекаран в затвора, здравословното му състояние се влошава – получава дископатия, чести бъбречни кризи, не му е приложено и адекватно и навременно лечение след като е контузил дясното си коляно в затвора. Излага, че се влошават отношенията му със семейството му, започнал е да изпитва срам и силно притеснение от случващото се. Губи бизнеса си със земеделска продукция и се налага да се премести в гр. София, поради невъзможността да си намери работа в гр. С..

          Ответникът П.НА Р.Б.в писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК оспорва исковата претенция, като недоказана. Поддържа, че не са налице доказателства, които да установяват търпените неимуществени вреди, респ. относно твърденията за сериозно влошаване на физическо и психическото му здраве, загуба на бизнеса и невъзможността да си намери нова работа. Сочи, че тези твърдения се опровергават от съдебното минало на ищеца, който е бил осъждан преди и се характеризира като личност с трайно установени престъпни навици, обуславящ минимален интензитет на претърпените морални вреди от воденото наказателно преследване. При условията на евентуалност счита размерът на обезщетението за завишен.

          Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

         С постановление за привличане на обвиняем от 01.09.2008 г. И.В.К. е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 31.03.2008 г., в гр. Д., обл. Варна, в съучастие с Т.В.Д., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у С.С.Н.и А.Н.Н., че след като А.Н.Н. прехвърли на К. собствеността на 228,403 дка земеделски земи, всички находящи се в землището на с. Искър, общ. Вълчи дол, обл. Варна, ще й преведат сумата от 114 201,50 лв. по банковата ѝ сметка в банка ДСК, и с това са й причинили имотна вреда в размер на 106 875 лв., като причинената вреда е в големи размери. Със същото постановление на обвиняемия е наложена и мярка за неотклонение „Парична гаранция“, в размер на 1000 лева.

          С обвинителен акт от 27.02.2009 г. делото е внесено в Районен съд – гр. Д., като с присъда №11 от 23.02.2010 г., постановена по НОХД №146/2009 г. ищецът И.К. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5, чл. 209, ал. 1, вр.чл. 54, ал. 1 НК. Определено му е наказание „лишаване от свобода“ от четири години, изтърпявано при първоначален строг режим, като с определение на същата дата е изменена взетата до момента мярка за неотклонение, от „парична гаранция в размер на 1000 лв.“ в „задържане под стража“. Така изменената мярка за неотклонение е обжалвана от И.К., като с определение от 06.04.2010 г., постановено по ВЧНД №502/2010 г., по описа на ОС-Варна, жалбата му е оставена без разглеждане като недопустима.

          С решение №253/04.08.2010 г., постановено по ВНОХД №500/2010 г., по описа на ОС – гр. Варна първоинстанционната присъда на РС – гр. Д. е била потвърдена.

          С решение №543 от 10.03.2011 г., постановено по наказателно дело №557/2010 г., по описа на ВКС, II Н.О., решението по ВНОХД №500/2010 г., по описа на ОС – гр. Варна, е отменено, а производството възобновено, като делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. С протоколно определение от 29.03.2011 г., постановено по ВНОХД 417/2011, по описа на ОС - гр. Варна, наложената на И.К. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е изменена в „Гаранция в пари в размер на 1000 лв.“. Видно от присъда №107/08.12.2011 г., постановена по ВНОХД 417/2011, по описа на ОС – гр. Варна, на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, е отменена присъда №11 от 23.02.2010 г., постановена по НОХД №146/2009 г., по описа на РС - гр. Д., а подсъдимият И.В. К. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК. На същата дата е изменена и мярката за неотклонение на ищеца от „Гаранция в пари, в размер на 1000 лв.“ в „Подписка“. По делото липсват данни постановената присъда да е протестирана от Прокуратурата в предвидения за това 15-дневен срок, поради което същата е влязла в законна сила на 27.12.2011 г.

          По делото е представена служебна бележка, издадена от Беленски затвор, която удостоверява, че в изпълнение на постановената присъда по НОХД №146/2009 г., на РС- гр. Д., поради изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Парична гаранция“, ищецът е бил задържан в затвора в периода 23.02.2010 г. до 29.03.2011г.

          От представената справка за съдимост, издадена на 13.07.2016 г., се установява, че И.В.К. е бил предходно осъждан четири пъти за общо пет престъпления, както следва: по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 НК; по чл.325, ал. 1 НК; чл. 297, ал. 1 НК; по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 1, б. „б“ от НК; по чл. 279, ал. 1 от НК.

          По делото са изслушани показанията на свидетеля С.Б.Т., приятел на ищеца, който заявява, че знае за воденото срещу И.К. наказателно дело, както и че последният е бил в затвора в Белене за около година и два месеца. Твърди, че е помогнал на ищеца след излизането му от затвора да си оперира коляното, което е било видимо подуто и причиняващо силни болки. Свидетелства, че в резултат от наказателното производство ищецът се е разделил с съпругата си, синът му се е срамувал от него и не го е посещавал в затвора. Излага, че И. К. е разпродал целия си бизнес, и тъй като никой не е искал да работи с него в гр. С., се е преместил да живее при свидетеля в гр. София. 

          Приетите по делото първоначална и повторна съдебномедицински експертизи, не установяват влошаване на здравословното състояние на ищеца по време на престоя му в затвора в гр. Белене, освен получената травма в дясната колянна става. Посочено е, че бъбречно-каменната криза е била с давност от 10 г., която в затвора се е обострила, но е била овладяна медикаментозно. Според първоначалната СМЕ при отсъствието на подуване, излив на кръв и блокиране в колянната става, установеното разкъсване на връзка и на мениск в коляното, не налагат в спешен порядък оперативна интервенция. Според повторната СМЕ, извършените по повод на колянната травма изследвания са адекватни и своевременни, като е поставена диагноза и е препоръчано оперативно лечение в планов порядък. В тази връзка е било издадено и направление от 10.02.2011 г. за хоспитализация с валидност 30 дни, в който период не е извършена операция, като липсват медицински данни, които да са попречили за извършването й. В съдебно заседание вещото лице допълва, че в даденото в медицинската документация заключение за оперативното лечение в планов порядък на колянната става, не е посочена фиксирана дата, на която да се извърши тази интервенция.

          Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността на правозащитните органи е обективна. За уважаването на предявения иск са необходими кумулативно следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на престъпление; оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на вреди (имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва да се докажат от ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.

          В случая са налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника. Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК., по което първоначално е бил осъден на четири години затвор на първа инстанция, а присъдата е била потвърдена от въззивната инстанция. Следва да се отчита, че след постановяване на осъдителната присъда на районния съд, за период от около една година и един месец, първоначално наложената мярка „Парична гаранция“ е била изменена в „Задържане под стража“, която ищецът е изтърпявал в затвора в гр. Белене. Отделно от това, от момента на осъждането му (23.02.2010 г.) до 08.12.2011 г. - датата на постановяване на оправдателната му присъда при повторното разглеждане на делото на въззивна инстанция, И.К. е търпял по-интензивни душевни болки и страдания с оглед на все още неотменената осъдителна първоинстанционна присъда и съществуваща неяснота относно изхода на съдебното производство. От друга страна по делото не са събрани доказателства, че ищецът се ползва с добро име в обществото и че именно това обвинение го е злепоставило пред близки и познати с оглед предишните многократни задържания и осъждания, включително за тежки престъпления. В тази връзка съдът съобразява, че е различен интензитетът на негативните преживявания на лице, срещу което преди процесното не е водено наказателно преследване и на лице, което е осъждано. Предвид това обстоятелство, а и при липсата на други доказателства, недоказани остават твърденията в исковата молба, че именно процесното обвинение е довело до загубата на бизнес контактите му и преустановяване на дейността му като търговец със земеделска продукция, като показанията на свидетеля Тончев са крайно непълни. Противно на твърденията в исковата молба, с оглед на приетите по делото медицински експертизи, не се установява и влошаване на здравословното състояние на ищеца по време на престоя му в затвора, като получената травма в коляното не е в пряка причинно-следствена връзка.

          Като взе предвид вида и характера на обвинението (което е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК), продължителността на наказателното производство (около три години и  два месеца), периода на взетата мярка за неотклонение „задържане по стража“, която е ограничила правото му на свободно придвижване, при повлияване върху емоционалното състояние на пострадалия и с оглед неговата личност, начин на живот и среда (предвид предходните му осъждания), съдът намира, че справедливото обезщетяване на И.К. за незаконното обвинение в извършване на престъпление се равнява на сумата от 15 000 лв. Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към датата на деликта, изхождайки от обществено - икономическите условия в страната към 27.12.2011 г.. Искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.

          Върху така определеното обезщетение, предвид заявеното в исковата молба, се дължи и законна лихва, считано от датата на завеждане на настоящото дело – 26.05.2016 г.

          С оглед уважената част от иска, ищецът има право на разноски на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, като следва да му бъдат присъдени държавна такса от 10 лв., както и общо   600 лв., за заплатени депозити по двете съдебно-медицински експертизи. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 23.05.2014 г. не е посочен начинът на плащането на договорения адвокатски хонорар от 3530 лв., поради което липсват доказателства, че тези разноски са действително извършени, и същите не следва да бъдат присъждани (в този смисъл и т. 1 от ТР 6 от 06.11.2013 г., постановено по т.д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).

          Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

               ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. „********да заплати на И.В.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д.П., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда №107/08.12.2011 г., постановена по ВНОХД 417/2011, ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба - 26.05.2016 г., до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 17 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., като неоснователен.

               ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. „********да заплати на И.В.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д.П., сумата от  общо 610 лв., представляваща разноски за настоящото производство.

            Решението може да бъде обжалвано от страните, с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                                                                                                                

                                                                                                           СЪДИЯ: