№ 74
гр. Кюстендил, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно гражданско дело №
20251500500069 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С Решение № 1171 от 09.12.2024 г., постановено по гр.д. № 2092 по
описа за 2024 г., Районен съд – Кюстендил, е изменил размера на
първоначално определената с Решение от 24.01.2020 г., постановено по гр.д.
№ 19/2019 г. на Районен съд – Кюстендил, месечна издръжка, като го е
увеличил, съответно за детето К. Д. Й. от 200.00 лева на 270.00 лева и за
детето И. Д. Й. от 160.00 лева на 270.00 лева. Отхвърлил е исковете за
разликата над увеличения размер от 270.00 лева до пълния предявен такъв за
всяко от децата. Постановил е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката.
Ответникът Д. Л. Й. и въззивник в настоящето производство е останал
недоволен от така постановеното Решение и го е обжалвал с въззивна жалба,
вх. № 14734/27.12.2024 г. по описа на КнРС в неговата цялост като
процесуално недопустимо. В жалбата се поддържа, че ищцата не е
процесуално легитимирана да предяви исковете в лично качество, тъй като не
попада в кръга на лицата, визирани в чл. 141 от СК. Сочи се, че като не е взел
предвид горното, районният съд е провел всички съдопроизводствени
действия и е постановил крайния си съдебен акт, в полза на трети за спора
лица, които не са били надлежно конституирани като ищци по делото.
Отправено е искане към въззивната инстанция за обезсилване на
първоинстанционното решение като процесуално недопустимо. Претендира
1
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 267, ал. 1 ГПК малолетните И. Д. Й. и К. Д. Й. (въззИ.еми
страни в настоящето производство), действащи чрез своята майка и законен
представител Е. Р. Ю., са подали писмен отговор, в който са оспорили същата
като неоснователна по изложените в нея оплаквания за недопустимост на
съдебния акт. Поддържат отговора и направените с него оспорвания в съдебно
заседание във въззивната инстанция, чрез пълномощника адв. М..
Претендират присъждане на разноски за адвокатски хонорар за въззивното
производство.
Кюстендилският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и като обсъди в съответствие с
чл. 269 ГПК наведените във въззивната жалба оплаквания, както и
доводите в отговора на въззивната жалба, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
която има правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
При изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК настоящата
инстанция намира решението на КнРС за валидно. То е постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела, в надлежната форма и със
законоустановеното съдържание.
По отношение допустимостта на обжалваното решение, въззивният
съдебен състав намира следното:
Производството пред КнРС е било образувано въз основа на искова
молба с правно основание чл. 150 СК за изменение на определената с Решение
от 24.01.2020 г., постановено по гр.д. № 19/2019 г. по описа на КнРС,
издръжка по отношение на децата И. Д. Й. и К. Д. Й..
Въззивният съд е констатирал нередовност исковата молба, по която е
образувано първоинстанционното производство по делото, доколкото в
началната част на исковата молба е посочено, че същата се подава от името на
Е. Р. Ю., а с петитума се претендира да бъде увеличен размера на
определената за двете деца месечна издръжка. Към момента на образуване и в
хода на първоинстанционното производство двете деца И. Д. Й. и К. Д. Й.,
носители на субективното материално право на издръжка, са навършили
съответно 13 г. и 10 г., т.е. са малолетни и по силата на чл. 28, ал. 4 ГПК се
представляват в процеса от законните си представители – родители или
настойници.
С определение № 105/14.02.2025 г. въззивният съдебен състав е оставил
без движение исковата молба, подадена от Е. Р. Ю. срещу Д. Л. Й., с указание
до ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба с препис за ответника, да посочи от чие име е предявена исковата молба
– от Е. Р. Ю. в лично качество или от името на децата действащи чрез нея като
2
майка и законен представител.
В указания едноседмичен срок, е постъпила писмена молба от Е. Р. Ю., с
която е уточнено, че исковата претенция е предявена от последната в
качеството на майка и законен представител на малолетните деца И. Д. Й. и К.
Д. Й..
С оглед на уточненията на исковата молба и предвид разпоредбата на чл.
129, ал. 5 ГПК, която предвижда, че поправената искова молба се смята за
редовна от деня на подаването й, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение е допустимо, тъй като исковете с правно основание чл.
150 СК следва да се считат предявени от името на малолетните деца,
действащи чрез законния си представител, а не от тяхната майка, действаща в
лично качество, поради което възраженията на въззивника в тази насока са
неоснователни.
Други оплаквания във въззивната жалба на ответника не са направени, а
съгласно чл. 269 ГПК настоящата инстанция е обвързана от изложеното в нея,
поради което и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора на въззИ.емите се следват разноски, поради
което и искането за присъждане на такИ. в това производство следва да се
уважи.
От законният представител и майка на въззИ.емите – И. Д. Й. и К. Д. Й.
е заявена претенция за присъждане на разноски във въззивната инстанция в
общ размер на 400.00 лева за адвокатско възнаграждение и са представени
доказателства за реалното им извършване - Договор за правна защита и
съдействие от 10.02.2025 г., служещ като разписка. Представен е списък по чл.
80 от ГПК. При изложените съображения, настоящият състав приема, че
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззИ.емите платеното
адвокатско възнаграждение в общ размер на размер на 400.00 лева за
осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване, предвид ограничението на чл. 280,
ал. 3, т. 2 ГПК.
Така мотивиран, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1171 от 09.12.2024 г., постановено по
гр.д. № 2092/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА Д. Л. Й., ЕГН **********, да заплати на малолетните му
деца И. Д. Й., ЕГН **********, и К. Д. Й., ЕГН **********, действащи чрез
тяхната майка и законен представител Е. Р. Ю., ЕГН **********, разноски за
въззивното производство в размер на 400.00 (четиристотин) лева.
3
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4