Решение по дело №1797/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              04.12.2020г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ :          ГАЛИНА ТАШЕВА

 

                                                                               М. СТОЯНОВ

 

при участието на секретар Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 1797 по описа за 2020г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 15.11.2019 г., гр.д.89459/17г., СРС, 150 с-в признава за установено по предявения от Д.И.Д. срещу М.А.Д. положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът Д.И.Д. е титуляр на право на собственост върху апартамент № 23, находящ се в гр.София, район „Красно село“, ж.к. „**********, с идентификатор 68134.207.56.5.368, състоящ се от една стая, кухня и обслужващи помещения, с площ от 43.22 кв.м., при съседи: изток - апартамент № 22, запад - апартамент № 24, север - коридор, юг-тревна площ, отгоре - апартамент № 28, отдолу - апартамент № 18, заедно с избено помещение № 23, с площ 4.78 кв.м., при съседи: изток - мазе № 22, запад - мазе № 24, север - коридор, юг - коридор, ведно с 1.097 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, отхвърля искането на Д.И.Д. за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт № 30, том VІІІ, рег. № 13983, дело № 1269/2011 г. по описа на нотариус И.Н.№ 040 в регистъра на НК, вписан във входящи регистър под № 52625/30.11.2011 г., акт № 1324, том LХХХ, дело 28187 и осъжда ответника да заплати на ищеца сумата 1819.67 лв. - разноски.

Срещу решението в частта, с която е уважен искът постъпва въззивна жалба от ответника по него М.А.Д.. Счита, че придобива имота въз основа на сделка, сключена чрез представител на праводателя, снабден с валидно пълномощно, което съдържа всички законови реквизити. Не следва да се кредитират двете СПЕ, че подписът не е положен от упълномощителя, като необосновани и пораждащи съмнение за правилност. Сделката е вписана по имотната партида на ответника. Придобил е имота по давност за срок от 5 години, считано от сделката, когато веднага е въведен във владение, както е посочено в нот. акт. Добросъвестен владелец е, т.к. придобива имота на правно основание, годно да го направи собственик и към момента на сделката е убеден, че праводателят му е собственик. Предвид роднинските връзки между ищеца и свидетелката, не трябва да се възприемат нейните показания като нелогични, противоречиви и непоследователни. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.

         Въззиваемият – ищецът Д.И.Д. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

         По силата на договор за покупко-продажба от 22.10.2003г., обективиран в нот. акт № 161, т.VII, д.1112/03г., н-с рег. № 040 НК, ищецът  Д.И.Д. придобива  процесния апартамент № 23, находящ се в гр.София, район „Красно село“, ж.к. „**********, с идентификатор 68134.207.56.5.368, състоящ се от една стая, кухня и обслужващи помещения, с площ от 43.22 кв.м., при съседи: изток - апартамент № 22, запад - апартамент № 24, север - коридор, юг-тревна площ, отгоре - апартамент № 28, отдолу - апартамент № 18, заедно с избено помещение № 23, с площ 4.78 кв.м., при съседи: изток - мазе № 22, запад - мазе № 24, север - коридор, юг - коридор, ведно с 1.097 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото.

Според договор за покупко-продажба от 30.11.2011г., оформен с нот. акт № 30, том VІІІ, д.1269/11г., н-с рег. № 040 НК имотът е прехвърлен от ищеца Д.И.Д., чрез пълномощник – сина му К. Д.Д., в полза на ответника М.А.Д..

Писменото пълномощно с нотариално заверен подпис на упълномощителя с рег. № 2830/18.11.2011г., н-с рег. № 539 НК съответства на формата за валидност по чл.37, предл.2 ЗЗД. Носи подпис и ръкописно изписани три имена на упълномощител. Посочени са имената на упълномощеното лице, обемът на учредяваните представителни правомощия – продажба, както и обектът на разпореждане – процесния имот. Съдържанието е достатъчно за настъпване на последиците по чл.36, ал.2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, даже и в пълномощното общо да беше изразена воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име – т.1 от ТР № 5/12.12.2016г., т.д.5/14г., ОСГТК на ВКС.

  Независимо от това, според първоначалната и допълнителна съдебно-почеркови експертизи, подписът и ръкописният текст с името, не са положени от ищеца, посочен като упълномощител.

С оглед неавтентичността на пълномощното като частен диспозитивен документ, оборена е и материалната доказателствена сила на официалното нотариално удостоверяване относно принадлежността на подписа и ръкописния текст. На основание чл.194, ал.2 ГПК същият оспорен от ищеца документ като неистински следва да се изключи от доказателствения материал. 

До момента на потвърждаването, сделката не поражда целените с нея правни последици за мнимо представляваното лице и за лицето, договаряло с него, като е в състояние на висяща недействителност. Договорът, сключен в хипотезата на чл.42 ЗЗД от лице, действало като представител, без да има представителна власт, не страда от такъв порок – липса на съгласие, водещо до изначална абсолютна нищожност. Мнимият представител е формирал и е изявил поначало валидна воля от името на мнимо представлявания, поради което липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД и може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл.42, ал.2 ЗЗД, възможност за потвърждаване на договора. След позоваване (извънсъдебно или пред съда) от мнимо представлявания на недействителността, от висяща тя става окончателна, тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с него правни последици – т.2 от ТР № 5/12.12.2016г., т.д.5/14г., ОСГТК на ВКС.

В случая, ищецът още с исковата молба оспорва пълномощното и се позовава на недействителността на договора за покупко-продажба, поради което състоянието на сделката преминава от висяща в окончателна недействителност.

Когато договорът е недействителен съгласно чл.40 ЗЗД, той не поражда насрещни права и задължения за страните по него, както и вещно-транслативен ефект по чл.24, ал.1 ЗЗД, поради което недобросъвестната насрещна страна - третото лице, което е договаряло с представителя във вреда на представлявания, нито придобива облигационни и вещни права по силата на договора, нито упражнява добросъвестно владение, тъй като такъв договор не е правно основание, годно да го направи собственик по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. Ако това лице на свой ред сключи последващ вещно-прехвърлителен договор за същата вещ (имот), то съгласно общия правен принцип, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, и този договор няма да породи вещно - транслативен ефект по чл.24, ал.1 ЗЗД. Лицето, придобило владението върху вещта по последващ договор, е добросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, стига да не е знаело към момента на сключването му, че праводателят му не е собственик, т.е. че последният е договарял с мним представител – т.II-7 от разясненията на ТР № 5/12.12.2016г., т.д.5/14г., ОСГТК на ВКС.

Предвид изложеното, ответникът като купувач по недействителната прехвърлителна сделка, сключена чрез мним представител на продавача, не може да се позове на кратка 5-годишна погасителна давност за имота, обект по сделката, считано от сключването, при условията на чл.79, ал.2 ЗС като добросъвестен владелец. Не е изпълнена никоя от хипотезите на чл.70, ал.1 ЗЗД, според който владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Както вече се посочи, договорът, сключен от мним представител не е годен да произведе целените с него правни последици, а именно да прехвърли собствеността в правната сфера на лицето, посочено за приобретател.

Не се установява изтекъл в полза на ответника 10-годишен давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС, считано от сключване на договора на 30.11.2011г. Срокът е прекъснат при условията на чл.116, б. „б“, предл.1 ЗЗД вр. чл.84 ЗС с предявения на 12.02.2012г. настоящ установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК срещу ответника. Даже и да беше изтекъл до този момент давностен срок, каквато не е настоящата хипотеза, същият е недостатъчен по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС, т.к. би следвало да изтече на бъдещата дата 30.11.2021г.

Независимо от всичко, ответникът не представя доказателства за установена и трайно упражнявана фактическа власт в продължение на 10 години с намерение за своене. Вписването в нотариалния акт, материализиращ недействителната сделка, че ответникът „влиза във владение на имота днес, веднага след нотариалното изповядване на сделката“, не представлява нотариално удостоверяване на непосредствени впечатления на нотариуса за извършено пред него действие на установяване в момента владение или за констатиране на вече установено владение. Нотариалното удостоверяване в тази част касае единствено направените пред нотариуса изявления на едната или двете страни по сделката, че след изповядването й предстои да се предаде владението. Само по себе си вписването на сделката към имотната партида на ответника в Служба по вписванията, не е достатъчно за категорично доказване на владение, а още по-малко го легитимира като собственик. Ответникът не представя каквито и да било други писмени или гласни доказателства в тази насока.

Същевременно свидетелката А., близък съсед и племенница на ищеца, установява, че двамата се срещат и чуват ежедневно, последният от 2003г. до настоящия момент живее сам в апартамента, плаща данъците и никой не му е оспорвал собствеността. Имотът купува от предишните собственици, чиято табелка с имената им още стои на входната му врата.   В подкрепа са представените платежни документи от 17.10.2018г. относно погасени от ищеца данъчни задължения за имота през периода 2014г. – 2017г. Съдът при преценка на показанията по реда на чл.172 ГПК отчита евентуалната заинтересованост на свидетелката от благоприятния изход на делото за ищеца, като близък роднина. Същевременно показанията са основани изцяло на непосредствени и продължителни впечатления, представени са последователно и житейски логично, подкрепени са с писмени доказателства и не са опровергани или разколебани с други преки доказателствени средства, поради което следва да се кредитират. В този смисъл, неоснователно е възражението на ответника за придобиване на имота по давност.

 Основателен е искът по чл.124, ал.1 ГПК за признаване на ищеца за собственик на имота по силата на договор за покупко-продажба по нот. акт № 161/2003г.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която е уважен искът.

Решението в останалата част, с която е отхвърлено искането по чл.537, ал.2 ГПК, като необжалвано е влязло в сила.

         Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира разноски за 600 лв. – платено в брой възнаграждение за един адвокат, които се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

Р   Е   Ш   И   :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.11.2019 г., гр.д.89459/17г., СРС, 150 с-в в частта, с която се признава за установено по предявения от Д.И.Д. срещу М.А.Д. положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът Д.И.Д. е титуляр на право на собственост върху апартамент № **, находящ се в гр.София, район „Красно село“, ж.к. „**********, с идентификатор 68134.207.56.5.368, състоящ се от една стая, кухня и обслужващи помещения, с площ от 43.22 кв.м., при съседи: изток - апартамент № 22, запад - апартамент № 24, север - коридор, юг-тревна площ, отгоре - апартамент № 28, отдолу - апартамент № 18, заедно с избено помещение № 23, с площ 4.78 кв.м., при съседи: изток - мазе № 22, запад - мазе № 24, север - коридор, юг - коридор, ведно с 1.097 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                           2.