Решение по дело №428/2009 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 132
Дата: 16 декември 2009 г. (в сила от 1 април 2010 г.)
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20092180200428
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2009 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         132                           16.12.2009г.                          гр.Царево,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Царевският районен съд,                                                   наказателен състав

На единадесети декември,                                две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:…Румен Йосифов

Членове:.....................................

Съдебни заседатели:................

Секретар: Н.С.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

Н.А.Х.дело № 428 по описа за 2009год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Съдебното производство е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания и е образувано по жалба на И.В.Д., ЕГН-********** ***, срещу наказателно постановление № 284 от 10.07.2009г. на началника на сектор ПП-КАТ към ОДП-Бургас.

В жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се посочват и основанията за това. Жалбоподателят признава, че е управлявал автомобила и е видял полицейския служител да си вдига ръката, но е осъзнал, че сигнала е подаден на него след като е спрял автомобила и се е прибрал в квартирата си. Освен това твърди, че е налице несъответствие между акта и наказателното постановление досежно номерацията на акта, имената и ЕГН на нарушителя. Счита, че сигналът за спиране не е бил ясен.

Ответникът по жалбата началник на сектор ПП-КАТ към ОДП-Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По делото бяха събрани писмени доказателства, разпитани бяха актосъставителят Д.В. и свидетеля-очевидец на нарушението М.С..

 

Царевският районен съд след като намери, че жалбата е подадена в срока за обжалване, видно от датата на връчване постановлението и регистрационния индекс на жалбата, поради което се явява допустима, съобразявайки доказателствата по делото и становищата на страните, прие за установено следното:

На 18.06.2009г. около 02.15 часа, св.М.С. ***, изпълнявал заедно със свои колеги служебните си задължения в гр.Приморско пред дискотека „Текила” и видял лек автомобил марка „Опел Вектра”, тъмен на цвят, с висока скорост да излиза от странична улица пред дискотеката по главната улица и да продължава към изхода на гр.Приморско. Св.С. не успял на види номера на автомобила, но след 10-15 минути видял отново този автомобил да се приближава по същия път обратно, криволичейки по пътното платно и с форсиране на двигателя. Когато автомобилът се приближил до св.С., който се намирал на осветено място и бил облечен в полицейска униформа, последният му подал сигнал с ръка да спре, но вместо това автомобилът се отклонил в дясно по улицата от която преди това дошъл и продължил по нея. Св.С. и колегите му го последвали незабавно с полицейския автомобил и установили, че преследваният автомобил е спрял след 100м. на паркинг, а водачът не бил в него. Според признанието на жалбоподателя в жалбата, именно той е управлявал автомобила преследван от полицейските служители, видял е подадения сигнал с ръка да спре, но се е осъзнал късно, спрял е автомобила и се е прибрал в квартирата си. Последното твърдение на жалбоподателя не може да бъде кредитирано, защото той е извършил тези действия много бързо, както твърди св.С., т.е. е избягал от полицейските служители и се е скрил в квартирата си, вместо след като е осъзнал, че сигналът е бил подаден на него да се върне при желаещите да го проверят полицаи и да им съдейства. След четири дни жалбоподателят установил, че предното стъкло на автомобила му е залепена бележка да се яви в полицейското управление. Той се явил на 22.06.2009г. и актоконтрольорът Д.В. съставил срещу него акт за установяване на административно нарушение (няма допуснати грешки в номерацията на акта), за това че на 18.06.2009г. не спрял при подаден сигнал с ръка  от униформен полицай, с което е осуетил проверка на контролен орган. В акта е допусната грешка в изписването на бащиното име на жалбоподателя и една от цифрите на ЕГН, но тази нередовност в акта се счита санирана с приложението на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина

На 10.07.2009г. началникът на сектор ПП-КАТ към ОДП-Бургас издал обжалваното наказателно постановление, с което на осн. чл.175, ал.1, т.3, предл.2 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя за извършеното нарушение глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно.

В конкретния казус съдът съобрази следното:

От събраните по делото доказателства се установи, че е налице административно нарушение на чл.175, ал.1, т.3, предл.2 от ЗДП от страна на жалбоподателя. Последният не се е подчинил на подаден сигнал от униформен полицай с ръка да спре с автомобила си, допустим по чл.170, ал.3, предл.3 от ЗДвП, а вместо това се е прибрал бързо в квартирата си, като по този начин е осуетил полицейска проверка. Ето защо следва да се приеме, че с деянието си И.В.Д. е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на нарушението за което е санкциониран – по чл.175, ал.1, т.3, предл.2 от ЗДвП. Този законов текст предвижда санкции – лишаване от право за управление на моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. Наказващият орган е съобразил размерите на наложените наказания с липсата на смекчаващи вината обстоятелства и отегчаващите такива – криволиченето на автомобила и форсирането му при проверката, което говори или за повреда в автомобила, недопускаща движението му или за неадекватно поведение на водача, например заради употреба на алкохол, като е определил наказанията в размери на максималните предвидени в закона. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът е съставен в изискуемия срок и е надлежно подписан от съставителя, свидетеля и нарушителя. Наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити.

В контекста на изложеното, наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОСТАВЯ без уважение жалбата на И.В.Д., ЕГН-********** ***, против наказателно постановление № 284 от 10.07.2009г. на началника на сектор ПП-КАТ към ОДП-Бургас, с което за нарушение по чл.175, ал.1, т.3, предл.2 от ЗДвП, са му наложени глоба от 200лв. и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС и ПОТВЪРЖДАВА обжалваното наказателното постановление като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                                 СЪДИЯ: