Р Е Ш Е Н И
Е
гр.София.,13.05.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XII въззивен състав, в публично заседание на десети април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ
КЕХАЙОВА
МАРИНА ГЮРОВА
при участието на секретаря Виктория
Иванова и прокурора Ахмед Кокоев, разгледа докладваното от съдия Захариева ВАНД
№ 1205 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава XXI НПК.
С решение на
Софийски районен съд, НО, 102 с-в от 19.06.2018 г. по НАХД №2312/18 г.
обвиняемият И.И.Г. е признат за виновен в това, че на 20.08.2017г. - около
09:35 часа, в гр. София, ж.к. „Дружба”, по бул. „Димитър Списаревски”, с посока
на движение от ул. „Илия Бешков” към ул. „Кръстьо Пастухов”, е управлявал
моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка/модел „Фолксваген Лупо” с
рама № ***********, което не е регистрирано по надлежния ред (с монтирани
транзитни регистрационни табели с № *******с изтекъл на 23.07.2017г. срок на
валидност), като на осн. чл.378, ал.4, т.2 вр. чл.304, предл .4 от НПК съдът го
е оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1
от НК, но на осн. чл. 305, ал.6 вр. чл.301, ал.4 от НПК е приел че
горепосоченото деяние представлява административно нарушение по чл.140, ал.1,
изр.1 от Закона за движението по пътищата, поради което и на осн. чл.175, ал.3,
предл.1 от Закона за движението по пътищата му е наложил административни
наказания „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца и
„глоба” от 200 (двеста) лева.
Срещу решението в законоустановения срок
е постъпил протест от СРП, в който се твърди, че обжалваното съдебно решение е
неправилно, доколкото последното не се основава на събрания по делото доказателствен
материал. С протеста се прави искане съдебния акт да бъде отменен, а въззивната
инстанция да постанови ново решение, с което да признае обвиняемия Г. за виновен
в извършване на престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, като се сочи, че
от събраните по делото доказателства се установяват всички признаци от състава
на процесното престъпление. С протеста не се прави искане за събиране на доказателства
от въззивната инстанция.
В разпоредително заседание на 26.03.2019
г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че
обжалваното решение е от категорията актове, подлежащи на контрол пред
въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито
съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на
доказване по делото, не се налага разпит на обвиняемия, свидетели и вещи лица,
както и събирането на нови доказателства.
На 08.04.2019г. в деловодството на съда
е постъпила молба от обвиняемия И.Г., чрез упълномощения му защитник В.И.,
представляваща по същество отговор на депозирания протест. В последната се
сочи, че първоинстанционният съдебен акт е правилен, законосъобразен и
справедлив, като се моли последният да бъде потвърден от въззивната инстанция.
Твърди се, че правилен се явява изводът на СРС, че при така установените
фактически обстоятелства се доказва, че обвиняемият Г. не е осъществил състава
на престъплението по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, доколкото деянието му макар и
формално да осъществява признаците от състава на процесното престъпление,
поради явно незначителната му обществена опасност не е престъпно. С молбата се
моли съдът да даде ход на делото в отсъствие на обвиняеми и неговия защитник.
Пред въззивната инстанция, обвиняемият Г.
и защитникът му адв. И., редовно призовани, не се явяват.
В хода на съдебните прения представителят
на СГП не поддържа протеста, като намира атакуваното съдебно решение за правилно
и законосъобразно. Изразява становище, че са налице предпоставките за
приложение на чл.9, ал.2 от НК. Във връзка с горното посочва, че защитаваните
обществени отношения не са били нарушени в изискуемата от Наказателния кодекс
степен, с оглед на което не следва да се ангажира както наказателна, така и
административно-наказателната отговорност на обвиняемото лице. Според прокурора
правилно СРС е приел, че извършеното от страна на обвиняемия деяние представлява административно
нарушение.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в протеста, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и
след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното
решение, намира за установено следното:
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото
доказателства чрез депозираните в досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства, които преценява в диференцираната процедура по глава 28
на основание чл. 378, ал. 2 НПК в отклонение от общите правила на традиционния
наказателен процес, без да е необходимо непосредственото им събиране.
Същевременно първоинстанционният съд непосредствено е събрал обясненията на
обвиняемия Г. в съдебно следствие.
Настоящият състав след анализ на всички
събрани по делото доказателства намира, че установената фактическа обстановка
от районния съд е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на
събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, като по
същество се свежда до следното:
Обвиняемият И.И.Г. с ЕГН ********** е
роден на *** г. в гр.Хасково, българин с българско гражданство, със средно
образование, неженен, неосъждан, с постоянен адрес:***. „**********
На 20.08.2017г., за времето от 07:00ч.
до 19:00ч., старши полицай П.Н., служител на 08 РУП СДВР, заедно с колегата си
главен полицайС.Х., също служител на 08 РУП СДВР, били назначени на смяна като
АП-141. Патрулирайки по определения им маршрут в гр.София, ж.к „Дружба”, около
09:35ч. въпросните служители спрели до бл. 71 за извършване на полицейска
проверка лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Лупо”, жълт на цвят, с
български регистрационни табели за временно движение с рег. № ******4. Водачът
на автомобила представил единствено оригинал на разрешение за временно движение
№ *********, издадено за лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Лупо” с рама
№*******, собственост на И.И.Г., което се оказало с изтекъл срок на валидност
към датата на проверката – 20.08.2017г., тъй като било издадено за срок от 23.06.2017г.
до 23.07.2017г., а автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред от
органите на „Пътна полиция” при МВР. Водачът на въпросния автомобил
не представил на полицейския патрул нито лична карта, нито СУМПС, с оглед на
което бил съпроводен с управлявания от него автомобил до 08 РУП СДВР, където
след направената справка в ОД 2-80, водачът бил установен като И.И.Г. с ЕГН: **********,
с постоянен адрес:***. Последният не бил от криминалния контингент и притежавал
валидно СУМПС.
С оглед констатираното нарушение на
обвиняемия Г. бил съставен АУАН, серия Д, бланков № 189746/20.08.2017г. по чл. 140,
ал.2 и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП от Д.П.Д., полицейски инспектор към СДВР, О„ПП”,
като същият демонтирал от автомобила на обв. Г. двата броя български
регистрационни табели за временно движение с рег.№ *******.
С Постановление от 19.09.2017г. е било
образувано досъдебно наказателно производство срещу обв. И.И.Г. за престъпление
по чл.345, ал.2 вр.ал.1 от НК.
След извършената цялостна служебна
проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав установи, че
същият е постановен при изяснена фактическа обстановка, която съответства на
фактите, изложени в постановлението на СРП с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия Г. с налагане на административно
наказание.
Приетото от първоинстанционния съд,
кореспондира с установеното от настоящата въззивна инстанция и по категоричен
начин се доказва на базата на събраните непосредствено пред първоинстанционния
съд и приобщените по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, а именно: гласните доказателства, съдържащи се в
обясненията на обвиняемия И.И.Г., дадени от него пред първия съд и от
досъдебното производство (л.40 от ДП), показанията на свидетеляС.М.Х. (л.9-10
от ДП), както и показанията на свидетеля П.Х. Н. (л.11 от ДП); писмените
доказателства и доказателствени средства: АУАН cep. № 189746/20.08.2017г. (л.5
ДП), полицейски доклад (л.6 от ДП), разрешение за временно движение (л.7 от ДП),
писмена справка от ОПП-СДВР (л.12 от ДП), справка за нарушител-водач (л.13-14
от ДП), справка за регистрация на МПС от 09.12.2016г. (л.15 от ДП), заявление
за регистрация от 23.06.2017г. (л.16 от ДП), документи за покупко-продажба на
лек автомобил от 01.12.2016г. (л. 17-18, л.21-23 от ДП), разрешение за временно
движение от 09.12.2016г. (л.19 от ДП), заявление за регистрация от 09.12.2016
г. (л.20 от ДП), справка от АИС „БДС” (л. 24 от ДП), справка за съдимост (л.25
от ДП и л. 12 от СП), писмо от ОПП - СДВР (л.32 от ДП.), НП № 17-4332-016658/23.08.2017г.
(л.33 от ДП), справка от ГД „ИН”-МП (л.22 от СП).
Въззивната съдебна инстанция споделя извода
на районния съд, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените
фактически изводи, в каквато насока СРС е направил съответен доказателствения
анализ.
Първоинстанционният съд прецизно и в
съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал събраните е по
делото доказателствените източници. Липсват основания, които да мотивират
въззивният съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт
фактически констатации, тъй като в мотивите към атакуваното решение подробно са
обсъдени събраните по делото доказателствени материали, като не е допуснато
превратното им тълкуване
Правилно първоинстанционният съд е
приел, че фактологията, описана от него се подкрепя от събраните в хода на
производството гласни доказателствени средства, по-конкретно от показанията на
полицейските служителиС.Х. и П.Н., дадени от тях пред орган на разследването.
При самостоятелна доказателствена проверка настоящата съдебна инстанция намира,
подобно на контролираната инстанция, че процесните свидетелски показания се отличават
с еднопосочност, последователност и конкретика, като от друга страна в
последните не се разкриват логически празноти и вътрешни противоречия. От
изложеното от двамата свидетели се установява с категоричност обстоятелствата
около за извършената на инкриминираната дата проверка на лек автомобил
марка/модел „Фолксваген Лупо” с рама № ***********, с монтирани транзитни
регистрационни табели с № *******, времето и мястото, когато това се е случило,
последващите действия на полицейските служители и водача на спренния за
проверка автомобил (установен впоследствие като обвиняемия Г.), както и изхода
от проверката, а именно че предственото от обвиняемото лице в оригинал разрешение
за временно движение № *********, издадено за лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Лупо” с рама №*******, собственост на И.И.Г., е с изтекъл срок на валидност
към датата на проверката (20.08.2017г.), доколкото последното е било издадено
за срок от 23.06.2017г. до 23.07.2017г. Предвид горното, както и предвид
обстоятелството, че свидетелите не са заинтересовани по никакъв начин от изхода
на процеса, настоящият съдебен състав не намери основание да поставя под
съмнение достоверността на изложеното от тях, като кредитира показанията им по
повод процесните събития с доверие. От друга страна, за да се довери на
показанията на полицейските служители относно резултата от извършената проверка,
а именно относно констатираното от тях обстоятелство, че разрешението за
временно движение № *********, издадено за лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Лупо” с рама №*******, собственост на И.И.Г., е било с изтекъл срок на
валидност към датата на проверката (20.08.2017г.), настоящата съдебна инстанция
взе предвид обстоятелството, че последното намира доказателственна подкрепа в
ангажираните по делото писмени доказателства (разрешение за временно движение в
оригинал – л.7 от ДП), като не се оспорва и от страна на самото обвиняемо лице,
което в обясненията си пред орган на разследването и пред съда не отрича факта,
че лекият автомобил, който е шофирал не е бил регистриран по надлежния ред,
нито, че е бил с регистрационни номера за временно движение, посочвайки в своя
защита, че не е предполагал, че срокът на разрешението за временно движение №
*********, издадено за автомобила, към инкриминираната дата е бил изтекъл,
доколкото е използвал същия инцидентно. Доколкото обясненията на обвиняемото
лице, представляват едновременно доказателствено средство и основно средство за
защита, съобразявайки, че същите не се опровергават от останалите доказателства,
настоящият състав също както и контролираната инстанция ги кредитира с доверие.
Относими към предмета на доказване и
имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и
приобщените в процеса писмени доказателства и писмени доказателствени средства.
При служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри да са
допуснати съществени процесуални нарушения при събирането им, които да
обосновават изключването им от доказателствения обем по делото, с оглед на
което възприе за достоверни данните, съдържащи се в тях, като счете, че
последните служат за доказателствена проверка на кредитираните гласни
доказателствени източници.
Констатация относно съдебното минало на
обвиняемия, първият съд законосъобразно е извел въз основа на наличната по
делото справка за съдимост на обвиняемото лице.
При така установена фактическа
обстановка въззивната инстанция намира от правна страна, че в мотивите си
първоинстанционният съд обосновано е приел, че с действията си обвиняемият Г. не
осъществил състава на престъплението по чл. 345, ал.2 вр. ал.1 от НК.
По делото е безспорно се установи, че на
20.08.2017г. - около 09:35 часа, в гр. София, ж.к. „Дружба”, по бул. „Димитър
Списаревски”, с посока на движение от ул. „Илия Бешков” към ул. „Кръстьо
Пастухов”, обвиняемото лице И. Г. е управлявал моторно превозно средство (МПС)
– лек автомобил марка/модел „Фолксваген Лупо” с рама № ***********, което не е било
регистрирано по надлежния ред, а именно било е с монтирани транзитни
регистрационни табели с № *******с изтекъл на 23.07.2017г. срок на валидност.
Независимо от горното в конкретния случай първият съд е стигнал до верен извод,
че формалното осъществяване на признаците на престъплението по чл. 345, ал.2 от НК не е достатъчно за ангажиране на наказателната отговорност на обвиняемия Г.,
доколкото съгласно правилото на чл. 9, ал. 2 от НК, не е престъпно деянието,
което макар формално да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност
не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Съобразно събраните по делото доказателства, районният съд е достигнал до
правилен извод, че извършеното от обвиняемия Г. деяние не е престъпно, поради
явна незначителност на обществената му опасност. За да възприме горната теза на
контролираната инстанция въззивният съд отчете факта, че твърдението на
обвиняемия, че е „седнал“ зад волана на лекия автомобил, за да се придвижи до
дома си в кв. „Дружба”, доколкото неговият личен автомобил е бил на ремонт, не
се опровергава от останалите доказателства, ангажирани по делото. Установява се
също, че ползването на автомобила е било инцидентно, доколкото автомобилът е
бил предназначен за продажба, като е стоял на паркинг в град София (в подкрепа
на горното обстоятелство са ангажираните по делото писмени доказателства за
инициирана двукратно процедуара по снабдяване на автомобила с необходимите
временни регистрационни табели). От друга страна, следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че превозното средство не е такова, което да не може въобще да
бъде идентифицирано, тъй като последното е регистрирано, но е изтекъл срокът на
временната му регистрация. Предвид изложеното районният съд правилно и
обосновано е приел, че в конкретиката на случая, въздействието на деянието на обвиняемото лице
е толкова лишено от значение, че в действителност не застрашава реално
обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта – предмет на
защита от законодателя, с оглед на което третирането му като престъпление, би
било неоправдано. Въззивната инстанция намира, че в случая обществената
опасност на деянието е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и
предвид ниската обществена опасност на самото обвиняемо лице, доколкото
последният не е осъждан или освобождаван от наказателна отговорност за извършени
престъпления. С оглед горните съображения районният съд е стигнал до верен
извод, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, като с решението си законосъобразно
е оправдал обвиняемия Г. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл. 345, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК. Във връзка с горното следва да се
отбележи, че съгласно правилото на чл.305, ал.6 от НПК, когато съдът намери, че
деянието не представлява престъпление, а административно нарушение, следва да
признае подсъдимия за невинен и да му наложи административно наказание. Предвид
горното неправилно районният съд е посочил в диспозитива на решението си, че
признава за виновен обвиняемия Г. в извършване на инкриминираното деяние. Допуснатата
неточност според настоящия въззивен състав обаче, не разколебава волята на
съда, която се явява ясно и недвусмислено изразена, а именно, че с решението си
съдът оправдава обвиняемия Г., че е извършил престъпление по чл. 345, ал.2, вр.
ал.1 от НК, приемайки, че описаното в постановлението на прокуратурата деяние,
извършено от обвиняемото лице, представлява административно нарушение.
Въззивният съд сподел позицията на първоинстанционния съд, че извършеното
от обвиняемия Г. деяние не е престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
но същото съставлява административно нарушение по чл. 140, ал.1, изр.1, вр. чл.
175, ал.3 от ЗДвП. Съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, се наказва с „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред. Изискването за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, само на регистрирани превозни средства, произтича от
нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай обвиняемият Г. е нарушил
задълженията си като водач на МПС, тъй като, както правилно е констатирал и
първоинстанционния съд, от ангажираните по делото доказателства се установи по
категоричен начин, че на 20.08.2017г. - около 09:35 часа, в гр. София, ж.к.
„Дружба”, по бул. „Димитър Списаревски”, с посока на движение от ул. „Илия
Бешков” към ул. „Кръстьо Пастухов”, обвиняемия Г. е управлявал моторно превозно
средство (МПС) - лек автомобил марка/модел „Фолксваген Лупо” с рама № ***********,
което не е регистрирано по надлежния ред (с монтирани транзитни регистрационни
табели с № *******с изтекъл на 23.07.2017г. срок на валидност). С оглед горното
и на основание чл. 305, ал. 6 от НПК и чл. 175, ал. 3 от ЗДвП районният съд е
наложил на обвиняемото лице административни наказания – „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 6 (шест) месеца и „глоба“ в размер на 200 (двеста)
лева. Според настоящия съдебен състав определения
от районния съд минимален размер на всяко от двете наказания е съобразен с вида
и тежестта на извършеното нарушение, подбудите за извършването му, както и с
обстоятелствата, индивидуализиращи обществената опасност на обвиняемия. Съдът служебно не установява явна несправедливост на наложените наказания.
В заключение, съдът прави извод за
правилност, мотивираност и законосъобразност на атакуваното решение, което от
своя страна обуславя цялостното му потвърждаване, както и оставянето на
протеста на СРП без уважение, като неоснователен.
При служебната проверка въззивният съд
не констатира основания за изменение на първоинстанционното решение, както и да
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл. 338
във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 19.06.2018г. по н.а.х.д. № 2312/2018 г. по описа на СРС, НО, 102-ри
състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.