Р Е Ш Е Н И Е
№ 64
30.06.2016 г.
град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На двадесет и осми юни година
2016
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Я.Г.
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 50 по описа за 2016
година
За да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от
АПК, във връзка с чл. 118 от КСО.
Делото е образувано по жалбата на К.Н. К.– И. ЕГН **********
*** против Решение № 2153-25-4/
17.03.2016 г. на ИД директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е отхвърлена
жалбата и против разпореждане № 23/ прот. № 01224/ 29.12.2015 г. на
ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Търговище, с което е определена лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) и не е отпусната добавката по §5,
ал. 3 от ПЗР на КСО (отм.) от Учителския пенсионен фонд, тъй като не и е
зачетен положения от нея осигурителен стаж на длъжността „вокален педагог“ и
„диригент“ при ОбНС – Търговище - Образцово народно читалище от 01.01.1981 г.
до 01.10.1990 г., както и през периода от 01.01.1982 г. до 30.06.1982 г. и от
01.01.1987 г. до 30.06.1987 г. на длъжността „учител – лектор“ във II СОУ „Проф. Никола Маринов“ гр. Търговище за учителски
стаж. От жалбата като основание за оспорване се извлича нарушение на
материалния закон, поради незачитане на горепосочените периоди за учителски
осигурителен стаж. В с.з. по делото жалбоподателят, редовно призован, явява се
лично и с а.. И. ***, която поддържа
жалбата и изразява становище за отмяна на процесното решение.
Ответникът по оспорването ИД директор на ТП на НОИ -
Търговище, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по делото.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, налице е правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, разгледана по
същество е основателна поради следното:
От фактическа страна съдът приема за установено, че жалбоподателят
работил през периода от 01.01.1981 г. до 01.10.1990 г. на длъжността „вокален педагог” и „диригент“ в ОСК –
Търговище и читалище „Напредък“ – Търговище, според
представеното копие от трудова книжка (стр.
50 и 51 от делото). Жалбоподателят работил през периода от 01.01.1982 г. до
30.06.1982 г. и от 01.01.1987 до 30.06.1987 г. и във Второ СОУ“Проф. Никола
Маринов“ на длъжността „учител – лектор по музика“, според представеното
удостоверение образец УП-2 (стр. 20 от делото).
На 14.09.2015 г. било прекратено трудовото
правоотношение на жалбоподателя сключено с Обединен детски комплекс гр.
Търговище на длъжността „старши учител по музика“ със заповед № 170/ 11.09.2015
г. (стр. 70 от делото). На 13.10.2015 г. жалбоподателят подал заявление за
отпускане на лична пенсия за ОСВ до директора на ТП на НОИ – Търговище (стр. 13 от делото), към което
приложил определен набор от документи (стр. 16 до 22 и 24 от делото).
На 29.12.2015 г. ръководителят на отдел „ПО” при ТП на
НОИ – Търговище издал разпореждане № 23/ прот. № 01224, (стр. 23 от делото), с
което отпуснал на жалбоподателя пенсия за ОСВ в размер на 581, 70 лв., без
добавка от Учителския пенсионен фонд (УПФ).
На 10.03.2016 г. жалбоподателят подал жалба до
директора на ТП на НОИ – Търговище, с която оспорил горепосоченото разпореждане
на ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Търговище (стр. 25-26 от делото).
На 17.03.2016 г. директорът на ТП на НОИ – Търговище
издал процесното решение № 2153-25-4 (стр. 6 до 8 от делото), с което оставил в
сила разпореждането на ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Търговище. В него
той посочил, че на жалбоподателя е отпусната пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1 и 2
от КСО при навършена възраст от 62 г и 7 м. 19 дни. и осигурителен стаж 38 г., 2
м. и 14 дни., от които 24 г., 10м. и 12 дни учителски осигурителен стаж,
положен в учебни заведения. Съгласно нормата на §5, ал. 3 от ПЗР на КСО за
жените за 2015 г. условията за придобиване на право на пенсия при учителски
осигурителен стаж и възраст е 3 години по-рано от правото по чл. 68, ал. 1 от КСО и е 25 години, 8 месеца за жените за 2015 г. Във връзка с придобиване право
на пенсия и изплащане на добавката по § 5 от ПЗР на КСО определението за
понятието „учителски стаж“ е дадено в чл. 19, ал. 1 и 2 на НПОС, а в ал. 3 е
посочено кои заведения се считат за учебни и възпитателни.
По делото са представени удостоверение образец УП-2 №
69/ 15.09.2015 г. от община Търговище (стр. 16 и 17 от делото), удостоверение
образец УП-2 №23/11.09.2015 г. на община Търговище „Култура“ (стр. 18 и 19 от
делото), удостоверение образец УП-2 № 420 /20.03.2014 г. на Второ СОУ „Проф.
Никола Маринов“, удостоверение образец УП-2 № 175/ 15.09.2015 г. на ОНЧ
“Напредък-1864“Търговище (стр. 21 от делото). По делото е представено копие от
трудовата книжка на жалбоподателя за спорните периоди (стр. 50 и 51 от делото),
писмо от Второ СОУ“Проф Н. Маринов“ гр. Търговище (стр. 57 от делото) от което
е видно, че за периода от 01.01.1982 г. до 30.06. 1982 г. жалбоподателят е
отработил 250 лекторски часа и за
периода от 01.01.1987 г. до 30.06.1987 г. – 306 лекторски часа. От адм. орган е представена заповед № 2187/
29.02.2016 г. (стр. 67 от делото), от която е видно, че на лицето Надя Ангелова
Милачкова с ранг II младши, заемаща длъжността –
началник отдел „Финансово-счетоводна дейност“ в ТП на НОИ – Търговище е
възложено да изпълнява задълженията на директор на ТП на НОИ – Търговище.
По делото след дадени указания за доказателствената
тежест в производството на жалбоподателя е разпитана св.Цвята Тошева, която
познава жалбоподателя К. Коларова Иванова от 1977 г. когато е дошла на работа в
Окръжен пионерски дом – Търговище, където свидетелката е работела като завеждащ
отдел „Художествено възпитание“. Жалбоподателят е бил назначен с лекторски
възнаграждения, като ръководител на пионерски детски хор. В периода от 1980 до
1990 г. жалбоподателят е работил към Читалище „Напредък“ като ръководител на
смесен хор с лекторско възнаграждение. Свидетелката и жалбоподателя са ходили
по училищата да събират деца за детския хор. По него време жалбоподателят се е
водел „вокален педагог“, но реално е бил диригент на детския хор, като е
работил с деца от 1 до 11 клас. По това време жалбоподателят е бил награден от
Комитета за култура с орден „Св.Св. Кирил и Методий“ трета степен.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като не
противоречат на събраните по делото доказателства, поради което ги приобщава
към последните.
По делото е
допусната съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице икономист, което дава
заключение по първия поставен въпрос, че към момента на подаване на заявлението
за пенсиониране жалбоподателят е заемал длъжността на учител в Обединен детски
комплекс гр. Търговище – старши учител по музика.
По втория въпрос съдебният експерт е отбелязал, че за
периода от 01.01.1981 до 01.10.1990 г. във ведомостите за заплати по работа на
жалбоподателя при Окръжен съвет за култура не са отразени отработените часове,
а са отразени отработените дни. За същия период във ведомостите за заплати по
работа на жалбоподателя в Читалище „Напредък“ гр. Търговище, не са отразени
отработените часове, а само хонорарите на жалбоподателя, който се е водел във
ведомостта под графа“ Нещатни ръководители и лекторски“. За същия период във
ведомостите за заплати по работа на жалбоподателя в Второ СОУ „Проф. Никола
Маринов“ гр. Търговище са отразени отработените часове във ведомостите за
заплати като „учител-лектор по музика“. За периода от 01.01.1982 г. до
30.06.1982 г. отработените лекторски часове са се водели в тетрадка-дневник,
като отделна ведомост, а за периода от 10.01.1987 до 30.06.1987 г. отработените
часове са отразени във ведомост.
По третия поставен въпрос вещото лице е отговорило, че
за оспорения период жалбоподателят е изпълнявал пълен норматив за
преподавателска дейност. По четвъртия поставен въпрос съдебният експерт е
представил длъжностна характеристика на жалбоподателя от Обединен детски
комплекс гр. Търговище.
По петия поставен въпрос съдебният
експерт е отговорил, че през спорния период 01.01.1981 г. до 01.10.1990 г.
жалбоподателят е заемал организационно-педагогическа длъжност. Това са
длъжностите вокален педагог и диригент. По шестия поставен въпрос вещото лице е
отговорило, че ако за спорния период на жалбоподателя се признае учителски
стаж, при признат 24 г., 10 м. и 12 дни, то общо признатия учителски стаж би
бил 34 години, 7 месеца и 12 дни.
По седмия поставен въпрос съдебният експерт е
отговорил, че от създаването на ПУФ на жалбоподателя са внасяни редовно
осигурителни вноски до датата на пенсиониране. УПФ се създава от 01.01.1997 г.
(чл. 33, ал. 1 от Закон за фонд „Обществено осигуряване“).
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
компетентно изготвено и непротиворечащо на събраните доказателство по делото,
поради което го приобщава към същите.
При тази фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Съдът приема Решение № 2153-25-4/ 17.03.2016 г. на ИД директора на ТП на НОИ –
Търговище, за законосъобразен адм. акт, като издадено от компетентен орган в
кръга на неговите правомощия, определени в чл. 117, ал. 1, т. 1 от КСО и
съгласно представената заповед № 2187/ 29.02.2016 г. на управителя на НОИ –
София. Решението е мотивирано и напълно съответства на изискванията за форма на
писмен адм. акт съгласно чл. 59 от АПК. Мотивите са изложени в самия адм. акт.
Съдът счита, че процесното решение е издадено при
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на адм. производствените
правила при следните съображения:
Съдът приема, че неправилно адм. орган е определил
правното естество на положения трудов стаж за периода от 01.06.1990 г. до
31.12.1990 г. съобразно нормативните разпоредби, действащи към момента на
издаване на оспореното разпореждане. Нормата на чл. 19, ал. 3 от НПОС (обн. ДВ
бр. 21/ 2000 г. в сила от 01.01.2000 г.) е неприложима по отношение на спорния
стаж. Посочената правна норма е материално-правна и няма придадено обратно
действие по отношение на трудовите и осигурителни правоотношения през спорния
период. Не е допустимо положеният през минал период труд да се подвежда под
хипотезите на нормативни материално правни разпоредби, които са приети и влезли
в сила в много по-късни моменти. Трудовият и осигурителен стаж се преценяват и
квалифицират съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към
момента на съществуването им. Аргумент в полза на това тълкуване е разпоредбата
на §9 от ПЗР на КСО, съгласно която за осигурителен стаж по кодекса се признава
времето до 31.12.1999 г., което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране съгласно действащите дотогава разпоредби. Към момента на полагане
на спорния трудов стаж е бил в сила Указ 330 за народната просвета (обн. Изв.
Бр. 90 от 09.11.1954 г. отм. ДВ бр. 86 от 18.10.1991 г.) и Закона за народната
просвета (обн. ДВ бр. 218 от 1948 г. отм. ДВ бр. 86 от 18.10.1991 г.). Съгласно
чл. 15 от Указ 330 „За осигуряване на комунистическото възпитание на учащите се
в помощ на училището се създават пионерски дворци и домове, станции, лагери,
детски и юношески спортни школи, детски библиотеки и други извънучилищни
учреждения и се организират разнообразни форми на извънкласна и извънучилищна
работа - кръжоци, колективи за художествена самодейност и др.“ Следва да се
посочи също, че жалбоподателят за спорния период 01.01.1981 - 01.10.1990 г. е
работил едновременно на две работни места: Окръжен съвет за култура (ОСК) и Читалище
„Напредък“ гр. Търговище, а във Второ Средно общообразователно училище „Проф Н.
Маринов“ гр. Търговище от 01.01.1982 г. до 30.06.1982 г. и 01.01.1987 г. до
30.06.1987 г. според заключението на назначеното по делото вещо лице и
представената трудова книжка на жалбоподателя. Името на жалбоподателят фигурира
и във ведомостите за заплати и на трите места, като в същото време в трудовата
му книжка е отразено единствено ОСК – Търговище. Поради това съдът приема, че
оспорващият е осъществявал организационно – педагогическа дейност с основна
месторабота ОСК – Търговище, заемал е едновременно и последователно длъжностите
„вокален педагог“ и „диригент“. Жалбоподателят през спорния период е бил
диригент на пионерския хор на гр. Търговище (според показанията на разпитания
свидетел Ц.Тошева). Това от своя страна предполага работа с деца, добра
педагогическа подготовка и способности в тази насока, които жалбоподателя
определено притежава видно от представените поздравителни писма.
Съгласно заключението на назначеното по делото вещо
лице, ако спорният период от 01.01.1981 г. до 01.10.1990 г. бъде признат на
жалбоподателя за учителски стаж, то общият му стаж би бил в размер на 34 г. 7
м. и 12 г. , при изискуеми 25 г. 8 м. за пенсиониране за жените при условията
на § 5 от ПЗР на КСО за 2015 г. и на жалбоподателя за внасяни от създаване на
УПФ осигуровки. В тази връзка съдът счита, че оспорващият притежава към момента
на подаване на заявлението за пенсиониране изискуемия се от нормата на § 5 от
ПЗР на КСО минимален учителски осигурителен стаж. Затова като не е зачел за „учителски”
положеният трудов стаж от жалбоподателя през спорния период от 01.01.1981 г. до
01.10.1990 г. адм. орган е нарушил материалния закон.
При изложеното процесното решение № 2153-25-4/ 17.03.2016 г. на ИД директора на ТП на НОИ –
Търговище следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Предвид обстоятелството,
че естеството на акта не позволява решаването на спора по същество, делото във
вид на преписка следва да се изпрати на адм. орган – директора на ТП на НОИ –
Търговище с указания за повторно изчисляване на пенсията на жалбоподателя за
ОСВ при условията §5, ал. 3 от ПЗР на КСО за периода от 01.01.1981 г. до 10.10.1990
г. при спазване на разпоредбите на КСО
за определяне на пенсиите и на нормативните разпоредби, действали към момента
на полагането му.
При изхода от оспорването и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК във вр. с чл. 120, ал. 2 от КСО на жалбоподателя следва да бъдат
възстановени направените по делото разноски в размер на 400 лв. съставляващи заплатено а.. възнаграждение и депозит за вещо лице.
Воден от горното и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО
във вр. с чл. 172 и 173 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-25-4/ 17.03.2016 г. на ИД директора
на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него разпореждане № 23/ прот. № 01224/ 29.12.2015 г. на
ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Търговище.
ОСЪЖДА директора на ТП на НОИ – Търговище да заплати
на К.Н. К. – И. ЕГН ********** ***
направените по делото разноски в размер на 400 лв. съставляващи заплатено
а.. възнаграждение и депозит за вещо лице.
ВРЪЩА ДЕЛОТО
във вид на преписка на директора на ТП на НОИ – Търговище за решаване на спора
по изчисляването на пенсията за ОСВ при условията на §5, ал. 3 от ПЗР на КСО на
К.Н. Коларова – Иванова от гр. Търговище, съобразно дадените указания в
решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд на
Република България.
Препис от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: