№ 71
гр. Горна Оряховица, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20224120100657 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.8, ал.1 ЗАЗ, чл.28, ал.2, вр. ал.1 ЗАЗ и чл.30, ал.1 ЗАЗ.
Ищецът П. Й. Б. твърди, че по силата на договор за аренда от
02.08.2013 г. е предоставила на ответника „Сий сайд“ ЕООД ползването на
земеделска земя с обща площ 15,241 дка – три ниви, находящи се в
землището на грЗ. за период от 12 стопански години, считано от стопанската
2013/2014 г., при цена от 25 лв./дка, платима не по-късно от 3 месеца след
приключване на стопанската година. Твърди, че ответникът не е заплащал
годшното арндно плащане от 381,03 лв. през нито една от стопанските години
до сега, включително сумата 1 143,09 лв. за стопанските 2018/2019 г.,
2019/2020 г. и 2020/2021 г., поради което разваля договора и счита, че
ответникът му дължи връщане на имотите. Моли за постановяване на
решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1 143,09
лв. – сбор от дължимите арендни плащания по договор за аренда от
02.08.2013 г., за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г., ведно
със законната лихва от предявяване на иска, договорът за аренда да бъде
развален поради неизпълнение на задължението за заплащане на арендни
плащания и да бъде осъден да върне недвижимите имоти поради развалянето
на договора. Моли за присъбждане на сторените разноски.
Ответникът „Сий сайд“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, в
който заема становище за неоснователност на исковете, твърдейки, че е
заплащал в срок арендните плащания за всяка стопанска година от действието
1
на договора. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва:
осъдителен иск с правно основание чл.8, ал.1 ЗАЗ за заплащане на арендно
плащане; конститутивен иск с правно основание чл.28, ал.2, вр. ал.1 ЗАЗ за
разваляне на договор за аренда и осъдителен иск с правно основание чл.30,
ал.1 ЗАЗ за връщане на обекта на договора за аренда. Уважаването им е
предпоставено от установяване на сключен между страните договор за аренда
с твърдяното от ищеца съдържание и изправност на ищеца – изпълнение на
задължението му за предаване на ответника на земеделските земи в
състояние, което отговаря на ползването им по договора. С оглед естеството
на материалноправните предпоставки, от които възникват предявените за
защита права, ответникът следва да установи погасяване на паричното
задължение, в случая според твърденията му – чрез плащане. Предвид
специалната норма на чл.28, ал.2, вр. ал.1 ЗАЗ, неизпълнението на тази
доказателствена задача ще предпостави основателност на иска за разваляне на
договора, а това от своя страна – до основателност на иска за връщане на
обекта на договора за аренда като последица от развалянето.
Между страните не се спори, а и от представения договор за аренда на
земеделска земя от 10.07.2013 г., нотариално заверен под общ рег.№
10273/02.08.2013 г. на Нотариус № 572-НК с район на действие Районен съд –
В. се установява, че ищецът се задължил да предостави на ответника за
временно ползване земеделска земя в землището на грЗ. – имот № 017019 в
местността „Моравето“ от 2,997 дка; имот № 025016 в местността
„Поганевец“ от 6,118 дка и имот № 040005 в местността „Хотулите“ от 6,126
дка, за срок от 12 стопански години – до 2024/2025 г. включително, при
арендно плащане от 25 лв./дка, платимо за всяка стопанска година – след
изтичането й и реализация на продукцията, но не по-късно от 3 месеца от
края на стопанската година.
На основание чл.176, ал.3 ГПК съдът приема, че земеделските земи –
предмет на договора са предоставени за ползване на ответника. Основания за
приложение на посочената норма са налице, доколкото законният
представител на ответника бе призован за даване на обяснения по въпроса
дали дружеството е ползвало имота лично или чрез трето лице, но редовно
призован и известен за въпросите и последиците на чл.176, ал.3 ГПК, не се
яви да даде обяснения. Обстоятелствата по делото, изразеното в отговора на
исковата молба становище и представените от Общинска служба „Земеделие“
писмени доказателства позволяват приложение на посочената норма,
доколкото индицират на осъществяването му, тъй като ответникът твърди
погасяване на арендното плащане, дължимо именно поради ползване на имота
и е подал за имотите заявление по чл.70, ал.1 ППЗСПЗЗ за последната
2
стопанска година.
С оглед изложеното, съдът намира, че между страните е сключен
договор за аренда с твърдяното съдържание и ищецът е надлежна страна по
него. На основание чл.146, ал.2 ГПК с доклада по делото съдът указа на
ответника, че не сочи доказателства за това, че е заплатил аренднните
плащания за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г., но
доказателства за това не бяха ангажирани. Посоченото задължава съда да
приеме, че твърдяното от ответника плащане не е осъществено. Доколкото
няма твърдения или данни за погасяване на паричното задължение по друг
начин, а с изтичане на уговорения в договора срок падежът на задължението е
настъпил, ответникът дължи на ищеца плащане по 25 лв. за общо 15,241 дка
за всяка от трите стопански години, или арендно плащане в общ размер 1
143,09 лв.
От неплащането на арендното плащане за повече от три месеца
съгласно чл.28, ал.1, изр.1 ЗАЗ е възникнало потестативното право на ищеца
да развали договора, което предвид срока на договора – 12 години, се
упражнява само по съдебен ред (чл.28, ал.2 ЗАЗ). Посочената предпоставка е
налице и договорът за аренда следва да бъде развален на посоченото
специално основание. Като последица от това съгласно чл.30, ал.1 ЗАЗ, а и на
общо основание, ответникът дължи връщане на земеделските земи – обект на
арендния договор. Предвид изложеното до тук исковете се явяват
основателни и следва да бъдат уважени.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се присъдят
разноски. От негова страна са представени доказателства да са сторени
разноски от 150 лв. за заплатена държавна такса и такси във връзка с
вписването на исковата молба – държавна такса за издаване на заверен препис
от исковата молба от 22 лв. (л.24 и л.25) и такса за вписване на исковата
молба от 10 лв. (представеното преводно нареждане и удостоверяването
върху представения препис от вписаната искова молба), които му се следват.
От представената справка по заявление вх.№ 01-264729-12.05.2022 г. не може
да се установи, че заявените услуги са свързани с настоящите искове, нито че
изчислената такса от 30 лв. е заплатена, поради което сумата не подлежи на
присъждане. Не са представени доказателства за заплащане на адвокатски
хонорар, поради което няма основание и за неговото присъждане.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "СИЙ САЙД" ЕООД, ЕИК *********, с със седалище и
адрес на управление: с.К., община Л., ул.****, представлявано от Д. З. Т. да
заплати на П. Й. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.О., община А.,
област В. и настоящ адрес: гр.В., ж.к.***, сумата от 1 143,09 лв. /хиляда сто
3
четиридесет и три лева и девет стотинки/, представляваща арендно
плащане за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г., дължимо по
договор за аренда на земеделска земя от 10.07.2013 г., нотариално заверен под
общ рег.№ 10273/02.08.2013 г. на Нотариус № 572-НК с район на действие
Районен съд – В., вписан в Служба по вписванията при Районен съд – Елена с
вх.№ 2607/16.08.2013 г., акт № 151/2013 г., том I, ведно със законната лихва
върху сумата от 14.04.2022 г. до окончателното й изплащане.
РАЗВАЛЯ сключения между П. Й. Б., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с.О., община А., област В. и настоящ адрес: гр.В., ж.к.*** и "СИЙ
САЙД" ЕООД, ЕИК *********, с със седалище и адрес на управление: с.К.,
община Л., ул.****, представлявано от Д. З. Т. договор за аренда на
земеделска земя от 10.07.2013 г., нотариално заверен под общ рег.№
10273/02.08.2013 г. на Нотариус № 572-НК с район на действие Районен съд –
В., вписан в Служба по вписванията при Районен съд – Елена с вх.№
2607/16.08.2013 г., акт № 151/2013 г., том I.
ОСЪЖДА "СИЙ САЙД" ЕООД, ЕИК *********, с със седалище и
адрес на управление: с.К., община Л., ул.****, представлявано от Д. З. Т. да
предаде на П. Й. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.О., община А.,
област В. и настоящ адрес: гр.В., ж.к.***, следните земеделски земи,
находящи се в землището на грЗ.: имот № 017019 в местността „Моравето“ от
2,997 дка; имот № 025016 в местността „Поганевец“ от 6,118 дка и имот №
040005 в местността „Хотулите“ от 6,126 дка.
ОСЪЖДА "СИЙ САЙД" ЕООД, ЕИК *********, с със седалище и
адрес на управление: с.К., община Л., ул.****, представлявано от Д. З. Т. да
заплати на П. Й. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.О., община А.,
област В. и настоящ адрес: гр.В., ж.к.***, сумата от 182 лв. /сто осемдесет и
два лева/, представляваща направени разноски в първоинстанционното
производство за заплащане на държавна такса и разноски във връзка с
вписване на исковата молба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4