Решение по дело №34/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на В. С. Т., чрез адв. Ц. Б. - ВАК, против Решение № 1264/30.10.2024г. по АНД № 2275/2024г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 23-0819-004983/17.01.2024г. на Началник Група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна, с което на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 20 лв., за нарушение по чл.185 от ЗДвП, както и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Касаторът релевира доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение, като счита, че съдът грубо е нарушил материалния и процесуалния закон и не е отчел и обсъдил допуснати процесуални нарушения. Сочи, че процесният АУАН е преправен и като такъв е нищожен, поради което не поражда правни последици. Оспорва приетата по делото фактическа обстановка като несъответстваща на събраните доказателства. Касаторът счита, че липсват доказателства, които да установяват, че е блъснала автомобила и след това е напуснала местопроизшествието – представеният снимков материал от КАТ не показва щети по МПС-ва, а снимките от А. В. са негодни доказателства. Намира, че в съставения АУАН липсва подпис на поне един свидетел, в издаденото НП – реквизитите по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и че съставеният протокол за ПТП също е неясен и непълен. По изложените съображения моли за отмяна на въззивното решение и на издаденото НП. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за две инстанции.

В съдебно заседание, касаторът поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответната страна – Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, чрез процесуалния си представител – гл. ю.к. Л. - А., депозира писмени бележки, в които оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира за оставяне в сила на оспореното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни основания намира следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на В. С. Т. против НП № 23-0819-004983/17.01.2024г. на Началник Група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна, с което на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 20 лв., за нарушение по чл.185 от ЗДвП, както и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

От фактическа страна Районен съд - Варна е приел, че лек автомобил с ДК № [рег. номер] се управлявал от В. Т.. На 09.09.2023г., около 13.50 часа, същата управлявала автомобила си в гр.Варна, по ул.“Хаджи Димитър“ № 2, вх.2, като при паркиране на личния си автомобил извършвала маневра да влезе в реда на паркираните автомобили и блъснала паркирания л.а. с ДК № [рег. номер]. Били нанесени леки материални щети на автомобила. След настъпване на ПТП Т. не спряла и не останала на място на възникване на ПТП, за да установи последиците от ПТП. Бил подаден сигнал в сектор ПП още същия ден от страна на В. - собственик на л.а. с ДК№ [рег. номер]. Въз основа на подаденият сигнал служители на С-р „Пътна полиция“ извършили проверка. В хода на проверката била установена Т. и управлявания от нея автомобил. Бил съставен протокол за ПТП, полицейските служители огледали двата автомобила и снели сведения от свидетелите на инцидента. След като събрали нужните доказателства бил съставен АУАН на Т., в който нарушенията били квалифицирани по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП. В акта не били вписани възражения, но такива били депозирани в писмен вид. АНО разгледал възраженията, но не ги приел и издал процесното НП.

За да го потвърди, въззивната инстанция приела, че АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН. Препис от акта е връчен на нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна защита. Приел за доказано, че на посочените в АУАН и НП дата и час Т., като участник в движението по пътищата, с управлявания от нея автомобил, при движение и извършване на маневра да влезе в реда на паркираните автомобили, блъснал паркираният л. а. с ДК № [рег. номер], с което нанесла щети на автомобила, респективно – нарушила чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съдът приел, че при така причинените щети от същото, е невъзможна да не се усети съприкосновението между двата автомобила, още повече, че след сблъсъка автомобилите са се разтресли и се е чул удара, както и изпукване на автомобила. Административно-наказващият орган правилно е установил фактическата обстановка и обосновано е направил извод за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП. ВРС намерил, че АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити, нарушението е описано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна, посочени са дата и място на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, посочена е и нарушената норма, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя. Последният не е ангажирал доказателства, годни да опровергаят констатациите, съдържащи се в АУАН. Съдът подчертал, че оригиналът на акта притежава всички изискуеми реквизити и подписи, включително и на свидетелят по акта. Дали подписът се е отпечатал на втория екземпляр на химизираната хартия е без значение и не води до ограничаване на правата на наказаното лице. По отношение на нанесените щети, съдът се е позовал на съдържащите се в кориците на делото снимки, направени от служителя на ПП, извършил проверката, на които ясно се вижда, че се касае за значителна увреда с отнемане на боя - изцяло остъргване на боята в издадената част на задницата на автомобила.

Обжалваното решение на ВРС е валидно, допустимо и правилно, като настоящата инстанция споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка.

При субсидиарното прилагане на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, каквито се релевират от касатора. По повод приетата за установена по делото фактическа обстановка, настоящият съд приема, че ВРС е събрал необходимите и относими доказателства, и е изложил мотиви относно тяхната оценка. Основателно въззивният съд е намерил, че в НП нарушението е описано пълно, точно и ясно, като същото е правилно квалифицирано. В тази връзка, наведеното и пред настоящата инстанция възражение за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е изцяло декларативно и необосновано. Въззивният съд аргументирано го е отхвърлил, като изводите му в тази насока, не следва да бъдат преповтаряни.

Настоящият касационен състав намира за правилни и законосъобразни изводите в оспореното решението, че АУАН и НП са издадени в срок и с изискуемото от ЗАНН съдържание. Несподеляеми са оплакванията на касатора за нищожност на съставения в производството АУАН. Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. От доказателствата по делото се установява, че в оригинала на АУАН са посочени двама свидетели – А. В., като свидетел при установяване на нарушението, и А. П. – като свидетел при съставяне на акта. Съгласно горецитираната разпоредба, актът е подписан от свидетеля при неговото съставяне, макар и неточно под т.1 на обособените места за подпис, което се потвърждава и от приложената Докладна записка рег.№ 819-40677/14.12.2023г. Обстоятелството, че в екземпляра на касатора липсва отразяване на положения подпис, не е достатъчно към момента да дисквалифицира валидността и доказателствената стойност на съставения АУАН. Образуваното ДП във връзка със съставянето на акта не представлява основание за спиране на настоящото производство, като евентуално установяване по надлежния ред на престъпни обстоятелства и действия би довело до възникване на основания за възобновяване на административнонаказателното производство по реда на чл.70 от ЗАНН.

Неоснователно е оплакването на касатора, че районният съд е нарушил материалния закон. Правилни са изводите на ВРС, че фактите по делото са безспорно установени и същите са правилно подведени от наказващия орган под относимите административнонаказателни състави на чл.185 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. В случая се доказва по несъмнен начин, както извършването на нарушенията от обективна страна, така и техният автор и съответна вина. От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че касаторът, на посочената в АУАН и НП дата, управлявайки лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег.№ [рег. номер], при паркиране, извършвал маневра да влезе в реда на паркираните автомобили, и блъснал л.а. с ДК № [рег. номер]. Осъщественото от касатора изпълнително деяние се потвърждава както от приобщените писмени доказателства, в т.ч. от изготвения Протокол за ПТП и приложени снимки, така и от кореспондиращите с тях показанията на свидетеля А. В., който подробно, последователно и логично описва механизма на настъпване на инцидента чрез поведението на санкционирания водач непосредствено преди и след самото съприкосновение. Протоколът за ПТП представлява официален документ, материализиращ изявление на овластен от закона орган относно съществуването на факти с правно значение. След като отразените в този протокол обстоятелства безпротиворечиво кореспондират с останалите доказателства по делото, то следва да се приеме, че той доказва фактическите обстоятелства, описани в АУАН и НП. В тази връзка, съдът не споделя възражението на касатора, че предоставените от В. снимки не са били приети като доказателствен материал. Същите са били приложени към административнонаказателната преписка, включително посочени в описа към нея. С протоколно определение от о.с.з. на 25.09.2024г., първостепенният съд, на основание чл.283 НПК, е прочел и включил като доказателствени средства по делото приложените по АНП, както и постъпилите други такива по делото, без възражения от страните. Горецитираните писмени доказателства и доказателствени средства напълно кореспондират с показанията на разпитания свидетел А. В.. Обстоятелството, че свидетелят се явява пострадал от действията на санкционираното лице, не е основание за изключване на неговите показания от доказателствените източници. Достоверността на такива показания следва да бъде преценявана с оглед на всички други данни по делото, както правилно е сторил въззивният съд в случая.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че нарушението е безспорно установено, а релевираните от касатора възражения са неоснователни. Като е потвърдил издаденото НП, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, в полза на ОД на МВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от НЗПП, в размер на 80 (осемдесет) лева.

Воден от горното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1264/30.10.2024г. по АНД № 2275/2024г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА В. С. Т., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР – Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.