Решение по дело №613/2018 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 декември 2018 г.
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20187140700613
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

651/17.12.2018 г.

 

гр. Монтана

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                          Председател: Огнян Евгениев

                                                                                            Членове:  Соня Камарашка

                                                                                                             Бисерка Бойчева

 

при секретаря П*** В*** и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 613 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

 

Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение №413 от 05.11.2018 г. по АНД № 1372 по описа за 2018г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 12-001255 от 16.08.2018 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана. С наказателното постановление на „В*** ***” ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. М***, бул.”Т*** март” №* , представлявано от управителя В*** Ф*** Ц*** , е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00лева /хиляда и петстотин лева/, за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

Жалбоподателят „В*** ***” ЕООД, редовно призован се представлява от надлежно упълномощения адвокат Л. А. от МАК, която поддържа касационната жалба. Навежда доводи за неправилност на решението на първата инстанция поради нарушаване на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Моли за отмяна на въззивното решение и издаденото НП.

Ответника по касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, чрез надлежно упълномощения процесуален представител старши юрисконсулт С*** К*** оспорва жалбата, твърди, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, като моли да се остави в сила решението на Районен съд – Монтана.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от инспектори на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, на място на 12.06.2018год. и по документи на 18.06.2018год., в бензиностанция и газстанция, находяща се в гр.М***, бул.”Т*** март”№* , който обект е ползван от административно наказаното търговско дружество, при извършена проверка е установено, че дружеството в качеството си на работодател представлявано от В*** Ф*** Ц*** , не е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 8 дадено с Протокол от предходна проверка изх. № 1229 от 27.02.2018г., а именно „работодателят да определи сбора от работните часове на работниците или служителите при полагане на нощен труд за смените с 4 или повече от четири часа нощен труд, след превръщане на нощните в дневни с коефициент по чл.9, ал.2 от Наредба за структура и организация на работната заплата”, с даден срок за изпълнение до 01.03.2018год.

Във връзка с извършената проверка е съставен Протокол изх. №1289/18.06.2018год. приложен по делото.

Съставен бил АУАН № 12 – 001255 от 13.07.2018г., в който за нарушена е посочена разпоредбата на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ/.

При тази фактическа обстановка въззивния съд е приел, че в случая е осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, като е кредитирал приложените по административната преписка писмени доказателства и събраните гласни такива в хода на проведеното съдебно следствие. Наведените с касационната жалба оплаквания, направени и във въззивното производство не се споделят и от настоящият касационен състав, тъй като безспорно от приложените доказателства е видно, че административно наказаното търговско дружество е получило чрез представителя си и не е изпълнило т.8 от дадено предписание в приложения по делото Протокол от извършена проверка на 22.02.2018год. на място и по документи на 27.02.2018год. свързано с определяне от страна на работодателя на сбора от работните часове по график на работниците, при полагане на нощен труд за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, след превръщане на нощните в дневни коефициенти по чл.9, ал.2 от структурата и организацията на работната заплата, на основание чл.9а, ал.4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските приета с ПМС №72 от 30.12.1986година. Изведените от районния съд изводи в тази насока са правилни, в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, с оглед на което правилно е потвърдено и обжалваното пред съда наказателно постановление.

Предвид оплакванията в касационната жалба, действително в мотивите на възивното решение не са обсъдени поотделно и в съвкупност събраните гласни доказателства, но съдът е посочил, че при постановяване на решението си „..взема предвид събраните писмени и гласни доказателства.......”, което води на извода, че съдът ги е взел предвид при постановяване на съдебния си акт, още повече, че устно и непосредствено ги е изслушал.

Настоящият касационен състав не намира за основателни възражението в жалбата касаещи обсъждане в цялост на представените в хода на въззивното производство доказателства, тъй като същите касаят работници /служители/ в търговското дружество с друга месторабота, а не там където реално е извършена проверката и е изготвено предписанието, а именно обект на контрол е била Бензиностанция и Газ станция в гр. М*** стопанисвана от търговското дружество, а не наети работници в лозови масиви или такива които не са работили при сумирано изчисляване на работното време.

Несъстоятелни са твърденията на касатора, че правото му на защита е било ограничено досежно това да разбере какво е повдигнатото му административно наказателно обвинение, тъй като самият работодател е утвърдил своя правилник за вътрешния трудов ред от 10.03.2018год., като е определил работните смени на работниците и в чл.12 от него е приел сумирано изчисляване на работното време за период от шест месеца, като е уведомил работниците на длъжност „продавач-консултант” и „обслужващ бензиностанция/газстанция”.

Правилно въззивния съд е установил, че в хода на АНП не са били допуснати нарушения на административно производствените правила. АУАН е съставен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчено. Правилно въззивният съд е приел, че процесното нарушение е напълно доказано от обективна страна и инкриминираното в атакуваното НП деяние съставлява административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, предвид събраните в хода на производството доказателствени средства. Съдебният състав е констатирал, че правилно административно - наказващия орган не е приложил чл.28 от ЗАНН, за което е изложил мотиви. Въззивният съд е приел, че за това нарушение е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

По аргумент от чл.348, ал.3 от НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не е отстранено по т.1; ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание по т.2 или решението е постановено от незаконен състав. Районен съд - Монтана не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание, нито решението е постановено от незаконен състав. Призовани са страните с възможност за искания по доказателствата и становище по представените. Приобщена е административно - наказателната преписка, при която е установено нарушението, за което е съставен АУАН. Правилно въззивния съд е формирал извода, че делото е изяснено от фактическа страна при събраните и приети писмени доказателства. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила при преценката на доказателствата и формиране на фактическите установявания в Решението и неоснователно в касационната жалба се твърди такова съществено нарушение.

Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като е приложена диспозицията на материално правната норма, както и на процесуалните правила.

Въззивният съд е анализирал наличните доказателства, като правилно е приложил закона, анализирайки правилно и законосъобразно административно наказателните разпоредби по Кодекса на труда

В обобщение на изложеното касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Берковица, други такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

 

                                                                       Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №413 от 05.11.2018 г. по АНД № 1372 по описа за 2018г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 12-001255 от 16.08.2018 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана.

 

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: