РЕШЕНИЕ
№
95
гр.Перник
16.03.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на дванадесети февруари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател
: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман
Николов
при секретаря Ива Цветкова, като
разгледа докладваното от съдия Даскалова, гражданско дело № 883 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1669/31.10.2019г.,
постановено по гр.д. № 570/2019г. по описа на Пернишкия
районен съд е признато за установено по
отношение на община Перник, че Потребителна кооперация „Минерал”, село Рударци
е собственик на прилежащ терен от 482 кв.м., към сграда /фурна/ построена в
парцел X, кв. 67 по плана на с. Рударци и представляващи прилежащ терен към
масивна фурна, на един етаж, със застроена площ от 220 кв.м., от които 220
кв.м. под сградата и 262 кв.м. около сградата, като е отхвърлен иска за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищцовата кооперация е
собственик по силата на извършената отчуждителна процедура на дворно
урегулирано място, с площ от 1 650 кв.м., съставляващо парцел X, в квартал 67
по плана на селото от 1976г.
Решението в
частта му, с която исковата претенция е отхвърлена, е обжалвано от ПК „Минерал”,
село Рударци с искане същото да бъде отменено и искът да бъде уважен.
Община Перник
е обжалвала в срок решението в частта му, с която искът е уважен и моли същото
да бъде отменено и вместо него да се постанови друго такова, с което искът да
бъде отхвърлен.
Окръжният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 271 ГПК ,
приема за установено следното:
Пред
районния съд е предявен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ГПК относно УПИ X, кв. 67 по плана на село Рударци.
Ищецът ПК „Минерал”,
с. Рударци твърди, че с НА № 28, н.д. № 122/99г. на нотариус М., е признат за
собственик на масивна фурна със застроена площ от 220 к.м., построена в парцел
X, кв. 67 по плана на с. Рударци. Поддържа, че е собственик на този имот на
основание чл.2, ал.3 от ЗОбС / отм./, като сградата и имотът, в който е
изградена са заприходени като дълготраен материален актив на кооперацията, а
строежът е извършен през 1963-67г. с труд и средства на кооперацията. От
построяването на сградата кооперацията е упражнявала фактическа власт върху
същата, както и върху имота, в който е изградена. Твърди се също, че имотът,
върху който сградата е построена е отчужден през 1962г., като обезщетенията на
собствениците са изплатени със средства на кооперацията.
Посочено е,
че първоначално е имало учредена кооперация „Спасение”, включваща село Кладница
и махала Рударци, която махала е обявена за село през 1961г. През 1983г. три
кооперации, сред които и кооперация „Спасение”, са се обединили в кооперация
„Витоша”. През 1989г. е взето решение ПК „Витоша” да се раздели на три
кооперации, една от които е ПК”Минерал”, с. Рударци. След разделянето на
новообразуваната ПК „Минерал” са предадени материални активи, вкл. и обекта
фурна, построен върху имота, предмет на спора. Поддържа се, че кооперацията е
придобила имота по силата на проведена отчуждителна процедура.
В условия на
евентуалност е предявен установителен иск за собственост относно прилежащия
терен към сградата, построена в УПИ X, кв. 67 по плана на с. Рударци, който иск
се основава на чл. 2, ал.3 ЗОбС/ отм./
Община
Перник оспорва иска с твърдения, че не е налице хипотезата на чл. 2, ал.3 ЗОбС/ отм./, защото кооперацията
не е поискала деактуване на имота в срок до 31.12.2007г. Твърди, че теренът е
актуван като общинска собственост, като се касае за имот, отреден за жилищно
строителство, който е общинска собственост на основание пар. 42 от ПЗР на
ЗИДЗОС. Навадени са доводи, че процесният имот не е включен в баланса на
кооперацията. Представените платежни
нареждания не установяват плащане на обезщетение на собствениците, чиито имоти
са отчуждени, като наред с това платената сума е по- малка от действително
дължимата се, поради което и отчуждението е нереализирано. Ответната страна е оспорила
иска и поради това, че фурната, построена в имота, е продадена на трето за
спора лице.
Районният съд
е приел, че по делото няма доказателства собствеността върху дворното място да
е придобита от ищцовата кооперация по силата на проведената отчуждителна
процедура и заплатеното обезщетение на собствениците на отчуждените имоти.
Съдът е направил извод, че предвид действащото законодателство към момента на
построяването на фурната, дворното място е станало държавна собственост. В
последствие с приемането на ЗОС, същото е станало общинска собственост с
изключение на прилежащия терен към сградата /фурната/. По силата на чл.2, ал.3
/отм./ от ЗОбС кооперацията е станала собственик на построената сграда, със
застроена площ общо от 220 кв.м., което е безспорно по делото, както и на
прилежащия към нея терен, с площ от около 482 кв.м., от които 220 кв.м. под
сградата и 262кв.м. около сградата, съгласно заключението на вещото лице. Съдът
е приел, че ищецът не е придобил правото на собственост върху спорния УПИ и на основание
изтекла придобивна давност, защото съгласно ЗС в редакцията му до изменението
през 1990г., не е могло да се придобие държавен имот въз основа на давностно
владение, поради което за кооперацията до 1990г. не е текла и придобивна
давност. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 7, ал.1 от ЗОС в редакцията му
до изменението му през 1999г., гласи, че имотите и вещите – общинска
собственост, не могат да се придобиват по давност, поради което и за този
период не е текла и придобивна давност, в полза на ищеца. От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че фурната е работила до
Решението на
районния съд е валидно и допустимо. По отношение законосъобразността на същото,
съдът на основание чл.269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата.
В жалбата на
община Перник са изложени твърдения за липса на правоприемство между ищцовата
кооперация и ПК „Спасение”, с. Кладница.
Имайки
предвид, че ищцовата кооперация основава правото си на собственост, твърдейки,
че е правоприемник на ПК „Спасение”, с. Кладница, то въззивният съд намира, че
следва да се произнесе по този въпрос, независимо, че наличието на
правоприемство не е оспорено в хода на първоинстанционното производство.
Видно от
протокол от 28.03.1983г., на посочената дата е проведено обединително събрание
на кооперация „Плуг”, кв. Даскалово, кооперация „Пробуда”, с. Студена и
кооперацията в с. Кладница, на което е взето решение трите кооперации да се обединят
в една с наименование „Витоша”.
На проведено
годишното отчетно събрание на ПК "Витоша", кв. Даскалово, гр. Перник,
е взето решение от 01.07.1989 г. да се отделят и обособят като самостоятелни
кооперации Кладница, Рударци и Драгичево, което се установява от приложения
протокол № 7 от 14.06.1989 г. От протокол от 26.06.1989 г. на събранието на
член-кооператорите в с. Рударци е видно, че след запознаване с решението на
годишното отчетното събрание на ПК „Витоша”, е взето решение за учредяване на
Потребителна кооперация "Минерал" с. Рударци, от което и следва, че волята
на член - кооператорите е била за отделяне и обособяване на новоучредената ПК
"Минерал" от ПК "Витоша" кв. Даскалово, така както е решено
на годишното отчетно събрание на ПК "Витоша" кв. Даскалово.
С решение №
62 от 25.07.1989 г., постановено по ф. д. № 62 /1989 г. по описа на ОС- Перник
, е вписана Потребителна кооперация "Минерал" с. Рударци /л. 56 от приложеното
гр.д. № 2883/2010г. по описа на ПРС/.
Въз основа
на така събраните доказателства, преценени в тяхната цялост и взаимна връзка,
съдът намира, че е налице възникване на нов правен субект - ПК
"Минирал" с. Рударци, но не като новоучредена кооперация, а като
отделена потребителна кооперация от ПК "Витоша" кв. Даскалово, гр.
Перник, от което и следва извод, че по делото е установено наличието на
твърдяното от ищеца правоприемство.
От
фактическа страна по делото е установено следното:
От
заключението на вещото лице, се установява че действащият план на с. Рударци е
одобрен със заповед III – 234/09.04.1976г. и съгласно този план площта на
спорния УПИ е 1819 кв.м. Със заповед № 456/14.03.2017г. е одобрено изменението
на ПУП, като част от УПИ Х е придадена към новообразуван УПИ и понастоящем
процесният УПИ Х е с площ от 1650 кв.м.
Преди 1976г.
е имало два други плана – от 1946г. и от 1958г. По плана от 1946г. процесният
УПИ Х не съществува. По следващия план процесният УПИ Х попада върху парцели Х-
509 и ХI – 509 в кв. 8.
От
доказателствата, представени по приложеното гр.д. № 2883/2010г. по описа на
ПРС, се установява, че с решение от 24.09.1962г. на комисията, назначена със
заповед от 24.09.1962г. на председателя на ИТ на Селския общински народен
съвет, с. Даскалово на основание чл. 13 от ПОИНДОН, са оценени местата,
трайните насаждения и сградите в кв. 8 по плана на с. Рударци, отредени за
терен за фурна, съгласно заповед № 879/24.06.1962г. С посоченото решение са
оценени 712 кв.м. на Г.Х.А. от имот пл. №509 и още
С решение №
151/26.11.1966г., постановено по гр.д. № 1365/88г. по описа на Пернишкия
окръжен съд горното решение е изменено, като е определен размер от 1 610,17 лв.на
обезщетението, дължимо се на Г.Х.А..
С молба вх.
№ 73/21.02.67г. Г.Х.А. е поискал от кооперация „Спасение”, с. Кладница, да му
бъде изплатено обезщетението за отчуждения му имот.
По делото са
представени доказателства за извършено от кооперацията плащане през
В писмо изх.
№ 83/22.02.1967г. на ПК „Спасение” до ДЗС, с. Даскалово / л. 50 от приложеното
гр.д. № 2883/10Г. на ПРС / е посочено, кооперацията
е заплатила 464 лв. на ТКЗС „Витоша” , както и 356 лв. на Б.М.Ц. и С.Г.Ц. – 356 лв., които
лица преди това са заплатили тази сума на ТКЗС „Витоша”. Поискано е възстановяването
на платените суми, защото обезщетението следва да бъде заплатено на Г.Х.А..
С писмо от
09.11.67г. ПК „Спасение”, с. Кладница е поискала от ЦКС, гр. София да бъде
разрешено изплащането на сумата от 1610,17 лв. на Г.А., която сума представлява
стойността на отчужденото дворно място в село Рударци за построяване на фурна.
Като
доказателства по делото са представени
декларации, за наличните сгради и земи на ищцовата кооперация към
01.01.1987г. и 01.01.1988г., видно от които е декларирана хлебопекарна и земя
от 1 850 кв.м.
От
приложеното копие от инвентарната книга на ищеца от 2010г. се установява, че
спорният имот е заприходен по сметка 201- земи.
Видно от
удостоверение изх. № 23/23.03.2010г., изд.- от ПК „Спасение”, с. Кладница, то
на ищцовата кооперация е предаден обект фурна, съгласно разделителен протокол,
който обект е построен върху спорния УПИ.
С
констативен протокол от 10.10.1997г. по чл.2, ал.3 от ЗОбС, утвърден от кмета
на община Перник, след извършена проверка е констатирано, че ищцовата кооперация
е изградила до 13.07.1991г. фурна, построена върху парцел Х- общински.
Със заповед
№ 1390/28.07.2000г. на Кмета на община Перник е наредено отписването от
актовите книги за общинска собственост и предаване на правоимащите – ПК „Минерал”,
с. Рударци на фурна, построена върху парцел Х – в кв.67 по плана на с. Рударци,
актуван с акт за общинска собственост № 263/24.03.1993г. Последният е
приложен по делото.
С НА № 28,
н.д. № 122/99г. на нотариус М. ищцовата кооперация е призната за собственик на
масивна фурна със застроена площ от 220
к.м., построена в парцел X , в квартал 67 по плана на селото на основание чл.2,
ал.З /отм./ от Закона за общинската собственост .
Като
доказателство е представен Акт за общинска собственост № 5707/11.12.2007г., с
който процесният УПИ е актуван като частна общинска собственост на основание
чл. 2, ал.1, т.2 от ЗобС във вр. с пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС. С Акт №
9652/26.05.2015г. процесният имот е актуван като частна общинска собственост на
основание чл. 2, ал.1, т.2 от ЗобС във вр. с пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС.
При така
събраните доказателства, съдът намира за неоснователен предявеният главен иск с
правно основание чл. 124 ГПК.
Видно от
заключението на вещото лице в община Перник не се намират документи, за
извършена отчуждителна процедура за отредения за изграждане на фурна имот. Ето
защо и въз основа на намиращите се по делото документи, съдът приема, че действащият
план е утвърден през 1958г., а отреждането на спорния недвижим имот за
изграждане на фурна е станало със заповед № 978/24.06.1962г., така както е
описано в оценителния протокол от 1962г. и съответно приложимият закон е ЗПИНМ
/ отм./. Съгласно чл.42, ал.3 от ЗПИНМ /отм./, въз
основа на улично-регулационните планове се осъществяват мероприятия на
кооперациите и политическите и обществени организации, като: направа на
всякакви сгради и строежи и създаване на терени за нуждите на тези учреждения,
предприятия и организации и за осъществяване на обществените им задачи. По
силата на чл. 39, ал.1 от ЗПИНМ /отм./, недвижимите имоти на частни лица и
обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план,
се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно правилника
за приложение на този закон. Т.е., за да се приеме, че имотите, включени в
парцелите, отредени за изграждане на фурна, са били отчуждени, то следва да се
представят доказателства за извършено плащане в полза на правоимащите, каквито
доказателства по делото не са налице. Ищцовата кооперация е приложила
документи, удостоверяващи извършено плащане в полза на трети лица, но не и на
лицето, чиито имоти са били отчуждени – Г.Х.А.. В потвърждение на този извод е и
писмото, отправено от ПК „Спасение” до ДЗС Даскалово от 1967г., в което изрично
се сочи, че тези суми са били преведени на ТКЗС и на физически лица, като е
поискано възстановяването им, за да бъде платено на Г.А.. Т.е. налице е
признание от праводателя на ищеца за липса на плащане, което признание обвързва
ищеца. Доказателства, че такова плащане е извършено до 1.06.1973 г., до когато е действал ЗПИНМ, не са
представени. С последващия закон - ЗТСУ , в сила от 01.06.1973г,. е предвидено,
че по незавършените
производства по отчуждаване на недвижими имоти относно плащанете на дължимото обезщетение,
заемане на отчуждените имоти и др., важат разпоредбите на този закон /чл. 178, ал. 3
от ПЗР на ЗТСУ (отм.)/. Съгласно чл. 105 от
ЗТСУ (отм.), недвижимите имоти, отчуждени за мероприятия на
държавата, кооперации и обществени организации, се заемат, след като
инвеститорът обезщети правоимащите съгласно с този закон. Т.е. и при
новата правна уредба условие, за да се приеме, че имотът е било отчужден е
извършване на плащане на дължимото се обезщетение, каквито доказателства,
липсват, предвид на което и ищцовата кооперация не е доказала, че е придобила
собствеността по силата на извършеното отчуждение. Следователно предявеният
положителен установителен иск за собственост е неоснователен, тъй като ищецът
не е ангажирал доказателства, че е собственик на спорния недвижим имот, поради
което и решението в частта му, с която искът е отхвърлен следва да бъде
потвърдено. Доколкото във въззивната жалба не се съдържат други доводи за
неправилност на обжалваното решение, то и въззивният съд не дължи произнасяне
относно правилността на изводите на ПРС относно недоказаност придобиване
правото на собственост на основание давностно владение.
Основателна
е въззивната жалба на община Перник против решението в частта му, с която искът
е уважен.
Разпоредбата
на чл. 2, ал.3 (отм.) от Закона за общинската собственост изключва от обхвата
на общинската собственост сградите и постройките на кооперативните организации,
чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г., включително и
прилежащия терен. Т.е. за да се уважи така предявеният евентуален иск относно
прилежащия терен към фурната, изградена в УПИ X , в квартал 67 по плана на село
Рударци, е достатъчно кооперацията да докаже, че е построила със свои средства
сграда върху държавната земя до 13.07.1991 г. В случая въз основа на събраните
доказателства, съдът намира, че фурната е била изградена към релевантния
момент, като не се спори, че това е станало със средства на кооперацията,
поради което и същата е станала собственик на сградата на основание на
цитираната законова разпоредба. Установява се обаче, че пред публичния
изпълнител е имало образувано изпълнително дело против ищцовата кооперация,
като за събиране на задължението принудителното изпълнението е било насочено
върху фурната, построена в УПИ X , в квартал 67 по плана на с. Рударци. С
постановление от 14.12.2009г. по изп.д. № 523/2009г. на публичния изпълнител
сградата е възложена на „Д-
Предвид
горното, съдът намира, че решението в частта му, с която евентуалният установителен
иск за собственост е уважен следва да се отмени и вместо него да се постанови
друго такова, с което искът да бъде отхвърлен.
С оглед
изхода на делото следва да се отмени и решението в частта му, с която ответната
страна е осъден да заплати на ищеца направените в първоинстанционното производство разноски по делото.
В полза на община Перник следва да се присъди
сумата от 313,70 лв., от които още 180 лв. за първоинстанционното производство
и 133,70лв. за въззивното производство, включващи заплатена държавна такса за
обжалване и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на
100 лв.
По
изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА
решение № 1669/31.10.2019г.,
постановено по гр.д. № 570/2019г. по описа на
Пернишкия районен съд в частта му, с
която е признато за установено по отношение на община Перник, че Потребителна
кооперация „Минерал”, с. Рударци е собственик на прилежащ терен от 482 кв.м.,
към сграда /фурна/ построена в парцел X, в квартал 67 по плана на село Рударци
и представляващи прилежащ терен към масивна фурна, на един етаж, със застроена
площ от 220 кв.м., от които 220 кв.м. под сградата и 262 кв.м. около сградата,
КАКТО и в частта му, с която община Перник е осъдена да заплати на ПК „Минерал”,
с. Рударци сумата от 418,70 лв., представляващи направени по делото разноски,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Потребителна кооперация „Минерал”, с.
Рударци, общ. Перник, ул.’’Черни връх” №61, ЕИК *********, иск за признаване за
установено по отношение на община Перник, че Потребителна кооперация „Минерал”,
с. Рударци е собственик на прилежащ терен от 482 кв.м., към сграда /фурна/ на един етаж
със застроена площ от 220 кв.м., построена в УПИ X, в
кв. 67 по плана на с. Рударци, от които 220 кв.м. под сградата и 262 кв.м.
около сградата, при граници на прилежащия терен - от четири страни УПИ X, кв.67
по плана на с. Рударци, като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Потребителна
кооперация „Минерал”, с. Рударци, общ.Перник, ул.’’Черни връх” №61, ЕИК
********* да заплати на община
Перник сумата от 313,70 лв., представляващи направени разноски пред двете
инстанции.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.