Р Е Ш Е Н И Е
№ 460/14.3.2023г.
Град Пловдив, 14.03.2023
година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на първи март две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Съдия: Анелия
Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като
разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1510 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.145 и сл. АПК, във връзка
с чл.215 ЗУТ.
Образувано е по жалба на Г.А.П., действащ
като едноличен търговец под фирма ЕТ „Кипарис – 56 – Г.П.“, срещу заповед №
А-1114 от 25.05.2022 г. на кмета на община Асеновград, с която на Бачковската
света обител „Успение Богородично“ е наредено да премахне обект: „Хладилна
витрина за сладолед“, поставен в собствен поземлен имот с кадастрален
идентификатор *****по КККР на село Бачково, с приблизителни размери на обекта:
2,70/1,50 м, височина 2,50 м и приблизителна квадратура около 5 кв.м.
Според
жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна поради нарушение на
материалния закон и на формата, неизясняване на относимите факти и
несъобразяване с целта на закона. Иска се отмяна на оспорената заповед по
съображения, изложени в писмена защита от 22.12.2022 г., и присъждане на
направените разноски.
Ответникът
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, счита същата за
неоснователна и моли тя да се отхвърли по съображенията, изложени в писмени бележки
от 22.12.2022 г. и 06.03.2023 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна Бачковска света обител „Успение Богородично“ чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата, моли да се потвърди оспорената заповед като
правилна.
Съдът
намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес предвид мотивите на
определение № 10192 от 10.11.2022 г. по адм. дело № 8173/2022 г. на ВАС, ІІ о.,
и в преклузивния 14-дневен срок с оглед липсата на доказателства за съобщаване
на оспорената заповед на жалбоподателя, която заповед съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ
може да се обжалва по реда на АПК пред административния съд по местонахождение
на имота. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по
същество, тя е неоснователна поради следните съображения:
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че производството по
издаване на оспорената заповед е започнато по искане на заинтересованата страна
Бачковска света обител „Успение Богородично“ (молба от 07.04.2022 г. – л.24). На 05.05.2022
г. общински служители са извършили проверка на преместваемия обект, за което е
съставен констативен акт № 3 от 05.05.2022 г. (л.23). Констатирано е, че
поземлен имот с идентификатор 02974.12.31 по КККР на село Бачкова е собственост
на Бачковска света обител „Успение Богородично“, а обектът представлява „Хладилни
витрини за сладолед“, с приблизителни размери: дължина 2,70 м, широчина 1,50 м,
средна височина 2,50 м или приблизителна квадратура около 5 кв.м, изпълнен от
метална конструкция, находяща се в поземлен имот с идентификатор 02974.12.31, и
поставен без одобрена схема и без разрешение за поставяне. Констатирано е, че
преместваемият обект е поставен в нарушение на чл.56, ал.2 ЗУТ и съгласно чл.57а,
ал.1, т.1 ЗУТ съставеният констативен акт е
основание за започване на административно производство по реда на чл.57а, ал.3 ЗУТ.
Констативният
акт не е връчен на жалбоподателя.
Въз
основа на констативния акт кметът на община Асеновград е издал оспорената
заповед № А-1114 от 25.05.2022 г. – предмет на настоящото съдебно производство,
като е приел, че за процесния преместваем обект не е одобрявана схема и не е
издадено разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация,
одобрени от главния архитект на общината, поради което е разпоредено неговото
премахване.
Приложените
към жалбата разрешение за поставяне № 42 от 04.11.2002 г. на главния архитект
на община Асеновград (л.10) и скица (л.11), както и приложения към молбата от
24.06.2022 г. договор за покупко-продажба от 05.01.2022 г. (л.44) не
представляват категорични и безспорни доказателства, установяващи правото на
собственост върху процесната хладилна витрина и правото да се постави тази
витрина в поземлен имот с идентификатор *****по КККР на село Бачково. Това е
така, защото, договорът за покупко-продажба от 05.01.2022 г. е частен писмен
документ без нотариална заверка на подписите на страните и на съдържанието,
поради което не се ползва с материална доказателствена сила и не представлява
годно доказателство за установяване на датата на неговото сключване и волята на
страните. От друга страна, този договор е представен едва с подаването на
жалбата в съда на 08.06.2022 г., поради което съдът намира, че той е създаден заради
защитната теза на жалбоподателя. На трето място, разрешението за поставяне от
2002 г. касае правото да се поставят 14 броя маси за търговия на открито, а не
хладилна витрина, каквато жалбоподателят не е притежавал към онзи момент
предвид датата на договора за покупко-продажба от 2022 г.
Наличието
на спор за установяване на грешка в кадастралната карта на село Бачково не
влияе върху законосъобразността на оспорената заповед, тъй като при решаване на
възникналия спор относно поставянето на хладилната витрина в поземлен имот с
идентификатор 02974.12.31 административният орган е длъжен да се съобрази със
съществуващото към момента на издаване на заповедта фактическо и правно
положение, а не с бъдещо несигурно събитие, което евентуално би могло да
настъпи в неопределен бъдещ момент.
Въз
основа на тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна.
Съгласно чл.57а,
ал.1, т.1 ЗУТ обектите по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 се премахват, когато са
поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в
противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение.
Доколкото в случая по безспорен начин е установена липсата на разрешение за
поставяне и на одобрена схема, безспорно е налице хипотезата на чл.57а, ал.1,
т.1 ЗУТ за издаване на заповед за премахване на процесния преместваем обект.
Процесният
преместваем обект е такъв за търговска дейност и за него важи правилото на
чл.56, ал.2 ЗУТ – за обекта следва да е издадено разрешение за поставяне въз
основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на
общината, като схемата за поставяне трябва да определя пространственото
разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта. В случая липсва
такава схема, доколкото представената скица от 2002 г. не е издадена от община
Асеновград и не представлява изпълнение на условията на цитираната норма, в нея
не са определени нито пространственото разположение на хладилната витрина, нито
размерите и предназначението.
От друга страна,
съгласно чл.56, ал.2 ЗУТ условията и редът за издаване на разрешението за
поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и
проектната документация се определят с наредба на общинския съвет, като в
наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя
изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно
становище. В случая община Асеновград в своята Наредба за преместваемите обекти, елементи на градско обзавеждане,
рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи на територията на
Община Асеновград в чл.6, ал.2 е въвела
забрана за поставянето на преместваеми обекти и съоръжения, както и ползването
им: 1) извън одобрена схеми, с изключение на такива с кратковременен характер
във връзка с честване на официални национални и/или религиозни празници –
коледни, новогодишни и други; 2) в отклонение от други изрични изисквания на
настоящата наредба, както и на други приложими норми на действащото
законодателство. Съгласно чл.10 от наредбата схемите за
поставяне на преместваеми обекти върху имоти, частна собственост (какъвто е
процесният поземлен имот с идентификатор 02974.12.31), могат да се изготвят
целогодишно по искане на собственика на имота и се издават от кмета на общината.
А съгласно чл.12, ал.1 от наредбата със схемите за поставяне се определя
пространственото разположение на преместваемия обект в поземления имот,
неговият вид, размер и функция. Следователно съществуващата правна уредба
недвусмислено и категорично установява изискване за наличие на одобрена схема
за поставяне на преместваемия обект, за да може той да се постави в имот,
частна собственост, и да се ползва по предназначение, а такава схема, макар да
е била абсолютно необходима, в случая не е изготвена и одобрена. Съвсем отделен
въпрос е, че в случая с оглед развило се производство по издаване на оспорената
заповед очевидно липсва съгласие на собственика на поземлен имот с идентификатор
02974.12.31, което прави абсолютно невъзможно изготвянето и одобряването на
схема за поставяне на преместваеми обекти в собствения имот на Бачковската
света обител „Успение Богородично“.
Представеното разрешение от 2002 г., на първо място, не касае процесната
хладилна витрина и по никакъв начин не може да обоснове законосъобразност на
нейното поставяне. От друга страна, това разрешение не е приведено в
съответствие с изискванията на цитираната Наредба за преместваемите обекти,
елементи на градско обзавеждане, рекламни, информационни и
монументално-декоративни елементи на територията на Община Асеновград, въпреки
че § 3, ал.2 и 3 от нейните преходни и заключителни разпоредби задължават
собствениците на преместваеми обекти да ги приведат в съответствие в тримесечен
срок от нейното влизане в сила. Наредбата е прието с решение № 1465 от 28.05.2014
г. на ОбС Асеновград и тримесечният срок е изтекъл още през 2014 г., но
жалбоподателят не представя доказателства за изпълнение на изискванията на
новата наредба. Неприложима за настоящия случай е и нормата на § 9 от ПРЗ на наредбата, съгласно която всички издадени до приемане на
настоящата наредба разрешения за поставяне, са валидни до изтичане срока на
договора по тях, защото жалбоподателят няма договор за наем със собственика на
имота за ползване на съответната площ, необходима за поставянето на хладилната
витрина, както и защото към 2014 г. той не е притежавал процесната хладилната
витрина, закупена според собствените му твърдения едва в началото на 2022
година.
Всичко изложено
прави обоснован и правилен изводът на административния орган, че макар за
процесния преместваем обект да са необходими схема и разрешение за поставяне,
такива не са били одобрявани и издавани. Нормата на чл.57а,
ал.1 ЗУТ е императивна и кметът действа в условията на обвързана компетентност,
т.е., няма право на преценка, а задължително следва да издаде заповед за
премахване на преместваемия обект, поставен без разрешение за поставяне и одобрена
схема.
При извършената
служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед съдът констатира,
че заповедта е издадена от компетентния съгласно чл.57а, ал.3 ЗУТ орган – кмета
на общината, спазена е процедурата по чл.57а, ал.2 ЗУТ, изискваща преди
издаване на заповедта за премахване обстоятелствата, налагащи премахването, да
бъдат установени с констативен акт, съставен от общинските служители
по контрол на строителството.
Макар
констативният акт да не е бил връчен на жалбоподателя и по този начин да е било
препятствано правото му на участие в производството по издаване на оспорената
заповед и възможността да направи възражения, бележки и да представи своите доказателства,
съдът намира, че в конкретния случай това нарушение не може да бъде
квалифицирано като съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, защото със същите права жалбоподателят разполага и в съдебното
производство, но въпреки това от негова страна не бяха представени безспорни доказателства
за собственост върху преместваемия обект, нито бяха представени схема и
разрешение за поставяне, които единствено са релевантните доказателства за
преценката относно законосъобразното поставяне на процесния обект. Следователно
констатирането на съществено нарушение на административнопроизводствени-те
правила и отмяната на издадения в такова опорочено производство административен
акт има смисъл единствено и само, ако връщането на производството в начална
фаза се налага заради преценка на факти и доказателства, които са съществували
още към момента на издаване на отменения акт, но са били игнорирани от
административния орган. Настоящият случай категорично не е такъв, защото в
съдебното производство не бяха представени разрешение за поставяне, издадено
въз основа на одобрена от главния архитект на общината схема за поставяне на
преместваем обект. Т.е., в настоящия случай отмяната на оспорената заповед не
би довела до различен краен резултат, защото не са налице такива релевантни към
казуса доказателства, които да не са били установени и преценени от кмета при
издаване на заповедта.
Отделно от това и
предвид заявеното в жалбата и в писмените бележки поведение на жалбоподателя
през годините, приключилите съдебни производства във връзка с предходни
издадени заповеди за премахване на преместваеми обекти (макар и различни, но
разположени в същия имот), съдът намира, че е налице недобросъвестно
упражняване на права от страна на жалбоподателя и шиканиране на производствата,
което не следва да се толерира.
Противно на
заявеното от жалбоподателя, спазена е целта на закона – да се премахват
преместваеми обекти, които са поставени в нарушение на изискванията на ЗУТ или
на други изисквания, определени с нормативен акт, за тяхното поставяне и
съществуване.
Предвид всичко
изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да
бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден
жалбоподателя да заплати на община Асеновград сумата 100 лева на основание
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание
чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.А.П., ЕГН **********,***,
действащ като едноличен търговец под фирма ЕТ „Кипарис – 56 – Г.П.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „4-ти януари“
№ 36, ет.5, ап.4, срещу заповед № А-1114 от 25.05.2022 г. на кмета на община
Асеновград.
ОСЪЖДА Г.А.П., ЕГН **********,***,
действащ като едноличен търговец под фирма ЕТ „Кипарис – 56 – Г.П.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „4-ти януари“
№ 36, ет.5, ап.4, да заплати на община Асеновград сумата 100 (сто) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: