Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. С., 31.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №2145/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А.Ю.Х.,
с която e предявен
срещу ДЗИ - О.З.ЕАД, иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от
80000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 04.03.2016
г. Претендира законната лихва от
деликта и разноските.
Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие,
осъществило се на 04.03.2016 г. по вина на лице, гражданската отговорност на
което е застрахована при ответника. Претендира разноски.
Ответникът признава иска до размера на 15000 лв., а за
остатъка – до пълния предявен размер го оспорва по основание и размер. Позовава се на съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
С влязло в
сила споразумение от 22.11.2016 г. на Районен съд гр.Карлово по н.о.х.д. № 509/2016
г. И. З.Д.е признат за виновен в това, че на 04.03.2016
г. в гр.Карлово при управление на лек автомобил „Мицубиши Каризма“ с рег. № *******
е нарушил правилата за движение, а именно: чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП: „На водача на
пътно превозно средство е забранено: 1. да управлява пътно превозно средство
под въздействието на алкохол“, чл. 21, ал.1 ЗДвП: „При избиране скоростта на
движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч: при категория „В“ в населено
място – 50 км/ч, като се е движил със скорост по-висока от разрешената, а
именно – с 82 км/ч. и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А.Ю.Х.,
ЕГН **********, изразяваща се в счупване на тялото на дясната раменна кост,
което е довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник, като
деянието е извършено в пияно състояние – управлявал е МПС с концентрация на
алкохол в кръвта си 2,16 на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 229/07.03.2016
г. – престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“, предл.2, вр ал.1, б.„б“, предл.2, вр.
чл.342, ал.1 НК.
По силата на
чл.300 ГПК споразумението е задължително за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради
което за настъпване на увреждането по механизма, приет от наказателния съд,
авторството и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан
от одобреното споразумение.
От споразумението,
одобрено от наказателния съд и заключението на комплексната медико-авто-техническа
експертиза по делото се установява, че произшествието е настъпило при следния
механизъм: на 04.03.2016 г. около 06:30 ч. в
гр.Карлово лек автомобил „Мицубиши
Каризма“ с рег. № *******, управляван от И. Златков Д., се е движел в тъмната
част на денонощието при добра метеорологична видимост по ул.*******със скорост
между 40 и 60 км/ч. в посока към Т-образното кръстовище, образувано с
ул.Генерал Карцов. Приближавайки кръстовището, водачът, който е бил алкохолно
повлиян, движейки се направо, без да се отклонява, но намалявайки скоростта си,
е преминал перпендикулярно на ул.Генерал Карцов и със скорост 15 км/ч. се е
ударил в бордюра, където се е установил, без да се качва с предните колела
върху тротоара.
Вследствие
на произшествието пътуващият на предна дясна седалка в автомобила А.Ю.Х. е
получил закрита диафизарна фрактура на
дясната раменна кост в долната й част по механизма на внезапно нанесен удар
на дясната мишница в намиращото се отпред арматурно табло на автомобила след
удара му във високия тротоар, причинило трайно затруднение на движенията на
десния горен крайник за срок от 1 година. На пострадалия е оказана спешна
медицинска помощ в МБАЛ „Св.Георги“, гр.Пловдив, където по спешност е извършено
открито наместване на раменната кост и стабилизирането й с пирони на Ендер. Поради нестабилност на металната синтеза в периода 07.03.2016 г. – 11.03.2016 г. пострадалият е бил приет в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ и опериран отново на 08.03.2016 г. Първоначално поставената
остеосинтеза е била отстранена и заменена с друг вид – заключваща метална плака
и винтове. Поради настъпило гнойно
усложнение ищецът е провел нови две операции във УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. На 15.09.2016
г. е било извършено отстраняване
на металната плака и винтовете, опресняване на костните ръбове и поставени
антибиотични перли в областта на възпалителния процес. Лечението е
продължило с антибиограми и интравенозно антибиотично лечение. Поставена е ортеза.
След изписването лечението е продължило с превръзки и предписан антибиотик. На 19.09.2016 г. перлите са
били отстранени от зоната на фрактурата и е била извършена артролиза на лявата
лакътна става, т.е. раздвижване на дълго обездвижената лакътна става. От този момент – м.11.2016 г. ищецът
е започнал провеждане на рехабилитация с постепенно обременяване на дясната
лакътна става. Общо лечебният и възстановителен период е бил 1 година – значително
по-дълъг от обичайния при такъв вид фрактура. Увреждането и последвалото тежко
гнойно усложнение са причинили на пострадалия болки и страдания за период от 1
година, по-интензивни през първите 6 месеца, когато са били извършени общо 4
операции и в продължение на 1 месец в началото на провежданата рехабилитация, а
извън посочените периоди - периодично явяващи се при обща преумора на дясната
лакътна става и най-вече при рязка промяна на времето - при студено и влажно
време, което е налагало ищецът да приема седативни и обезболяващи средства. Наред
с претърпените болки, през първите 6 месеца пострадалият не е можел да си служи
с десния горен крайник и не е можел сам да се обслужва. И към настоящия момент
при рязка промяна на времето ищецът търпи спорадични болки в зоната на счупването,
но те бързо отзвучават след употреба на аналгетици. Към момента счупването е
зараснало с малка остатъчна деформация в долната част на дясна раменна кост. На
рентгеново изследване се вижда грубо натрупан калус, но и деформация
непосредствено над лакътната става. В средно-долната част на дясната мишница се
наблюдават няколко груби оперативни белега от проведените общо 4 костни
операции. Дясната лакътна става е видимо деформирана и с ограничения на
движенията при екстензия – с 10 градуса, а при флексия – с 15 градуса. Тези
ограничения са трайни по вид и се дължат на тежкото гнойно възпаление, като оказват
определено влияние върху работоспособността на пострадалия.
От показанията на свидетеля Х.А.Х., баща на пострадалия, се установява, че
ищецът и имал продължителен възстановителен период, дълго време се е нуждаел от
чужда помощ, тъй като е увредена доминантната му ръка, по време на лечението си
не е имал възможност да посещава лекции и е ограничил контактите си с
приятелския си кръг.
По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на
чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лек автомобил „Мицубиши Каризма“ с
рег. № *******, което е противоправно – водачът е нарушил чл.5, ал.3, т.1 и чл.
21, ал.1 ЗДвП, с което е причинил по непредпазливост телесни увреждания на
ищеца. От одобреното от наказателния съд споразумение се установява причинната
връзка между произшествието и счупването на дясна раменна кост, която се
потвърждава от заключението на експертизата, а от последната се установяват и
настъпилите усложнения, удължили значително възстановителния период
Претърпените неимуществени вреди се потвърждават от свидетелските показания по
делото. Поради това съдът приема, че е налице деликт, извършен от водача И. З.Д.при
управление на лек автомобил „Мицубиши Каризма“ с рег. № *******.
Безспорно е по делото, че към момента на процесното ПТП за лек автомобил
„Мицубиши Каризма“ с рег. № ******* е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила и ответника,
поради което съдът приема, че към момента на произшествието е било налице
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между тях, по
силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента
вреди на трети лица.
Поради изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът
съобрази обективни и доказани по делото факти: вида на увреждането; интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване и как увреждането му се е
отразило с оглед неговата възраст, начин на живот и среда. От заключението на
експертизата се установи, че обичайният възстановителен период на полученото от
пострадалия увреждане в случая е бил удължен до 1 година поради настъпилото
гнойно усложнение, през който период той е търпял болки и страдания, по-интензивни
през първите 6 месеца, когато са били извършени общо 4 операции и в продължение
на 1 месец в началото на провежданата рехабилитация, а извън посочените периоди
- периодично явяващи се при обща преумора на дясната лакътна става и рязка
промяна на времето налагащи употребата
на обезболяващи. Към момента счупването е зараснало с малка остатъчна
деформация в долната част на дясна раменна кост, а последиците от увреждането
се изразяват във видимата деформация на дясната лакътна става с ограничения на
движенията при екстензия – с 10 градуса, а при флексия – с 15 градуса, както и
няколкото груби оперативни белега в средно-долната част на дясната мишница от
проведените общо 4 костни операции. От показанията на свидетеля Х.А.Х. се
установиха създадените на пострадалия неудобства от увреждането в т.ч. необходимостта
от чужда помощ.
При така установените факти и преценявайки вида и характера на
травматичните увреждания, отнасяйки ги към възрастта и начина на живот на
пострадалия и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо
настъпилите при това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 45000 лв.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване от
страна на пострадалия по следните съображения:
По делото е представен протокол за разпит на пострадалия А.Ю.Х. в
качеството му на свидетел в досъдебното производство (л.44), в който е
обективирано извънсъдебното му признание, че е пътувал без поставен предпазен
колан. Съставеният протокол е надлежно доказателство за извършването на
съответните признания, в който смисъл е и задължителната практика, обективирана
в решение № 265/10.09.2012 г. по гр.д.№ 703/2011 г. на ВКС, ІV ГО и решение №
170/12.10.2016 г. по гр.д.№ 1 952/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановени по реда
на чл. 290 ГПК. Посоченото обстоятелство се потвърждава напълно от заключението
на комплексната експертиза по делото, че с оглед мястото на което е пътувал –
предна дясна седалка и получените увреждания, пострадалият е бил без поставен
предпазен колан. Фрактурата на дясната раменна кост е получена по механизма на
силен удар на дясната мишница в ръба на намиращото се пред него арматурно
табло, който не би настъпил при правилно поставен колан, тъй като тялото му
щеше да е здраво фиксирано към седалката и с оглед вида на удара – челен, а не
страничен в зоната на предна дясна врата, тялото на пострадалия нямаше да
достигне арматурното табло.
Безспорно се установи по делото от заключението на вещото лице и видно от
протокол № 229 от 07.03.2016 г., водачът на лекия автомобил И. З.Д.го е
управлявал към момента на ПТП с концентрация на алкохол в кръвта от 2,16
промила, представляваща средна степен на алкохолно опиване. Според заключението
на експертизата външните прояви при такава алкохолна концентрация са:
значителни нарушения на мисловната дейност, речта, съобразителността,
вниманието, ориентацията, координацията на движенията, видими забавени реакции,
сънливост, понижение на чувствителността за болка, а понякога и сърдечно-съдови
разстройства при уточнението, че външната проява на алкохолното опиване зависи
от индивидуалните особености на организма и честотата на употреба на алкохол.
Съгласно т.7 от ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в
автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения
минимум, ако този факт му е бил известен. От показанията на свидетеля И.Д.,
пътувал на задната седалка в процесния автомобил, се установи, че заедно с
пострадалия са посетили няколко заведения - „Найт бар“, „Опиум“, преди да отидат
в апартамента, където към тях около 06:00 часа се е присъединил техният приятел
И. Д.. Свидетелят заявява, че в едно от заведенията е бил и Д., но не е бил на
тяхната маса и не знае дали е консумирал алкохол, но заявява, че не е пил в
апартамента, където са били заедно. Според поясненията на вещото лице, дадени в
съдебното заседания, с оглед степента на алкохолно опиване, която в случая се
обуславя от приема на поне 300 гр. концентриран алкохол, дори да не могат да се
доловят външни белези като залитане и др., от близко разстояние, на каквото са
били пострадалият и виновният водач, няма как да не се усети по мириса, че последният
е употребил алкохол. Още повече, в случая пострадалият и виновният водач са се
познавали, поради което съдът намира, че за пострадалия няма как да не са били
видими признаци на алкохолно опиване на водача, с когото са прекарали известно
време заедно в апартамента, преди да се качат в колата. Въз основа на
посоченото съдът приема, че за пострадалия е било видно, че водачът на
автомобила е употребил алкохол. Пътуването в автомобил с водач, употребил
алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения,
по отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването
му при проявена нормална дължима грижа, представлява неоправдан риск, който в
случая пострадалият е поел.
По изложените съображения е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, което съдът определя на 1/4.
С оглед това обезщетението следва да се определи в размер на 33750 лв. От
сумата следва да се приспадне платеното в хода на процеса застрахователно
обезщетение в размер на 15000 лв. Предявеният иск следва да се уважи за сумата
от 18750 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 80000
лв.
Ищецът има право на законна лихва върху
обезщетението, считано от 04.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. С
извършеното на 29.05.2017 г. (л.60) плащане на сумата от 1891,28 лв. е погасена
дължимата лихва върху главница от 15000 лв. за периода от датата на ПТП до
датата на плащането. На ищеца следва да се присъди законна лихва върху
обезщетението от 18750 лв., считано от 04.03.2016 г. до окончателното изплащане
на сумата.
По разноските:
На процесуалния представител на ищеца следва да
се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА – в размер на
686,72 лв.
На ответника следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 612,50 лв. разноски по делото, съобразно
отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 750 лв. – държавна такса
и 200 лв. – разноски по делото.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ДЗИ - О.З.ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.Ю.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./, сумата от 18750 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за вреди от ПТП, осъществено на 04.03.2016 г., заедно със законната
лихва от 04.03.2016 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер от 80000 лв.
ОСЪЖДА ДЗИ - О.З.ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. С.К.Н. – К., на
основание чл.38 ЗА сумата от 686,72 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ
ОСЪЖДА А.Ю.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ДЗИ - О.З.ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК,
сумата от 612,50 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА ДЗИ - О.З.ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийския градски съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 750
лв., представляваща дължима държавна такса, и сумата от 200 лв., представляващи разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: